// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 8 мар 2014 - 29 мар 2014
"За" или "против" Европа на две скорости?
Десислава Лещарска, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 8 мар 2014
- 8 Гост експерт 18 мар 2014
- 8 Защита на тезите 26 мар 2014
- 2 Победител 29 мар 2014
Основни тези - "За" или "против" Европа на две скорости?
Да
Явор Алексиев
Институт за пазарна икономикаПред развитието на ЕС винаги са стояли два основни въпроса: докъде може да стигне разширяването на броя на страните-членки и докъде може да стигне интеграцията между тях. Вторият въпрос съдържа в себе си дилемата за "скоростта".
Основна теза
Заключителна теза
Не
д-р Борислав Мавров
програмен директор, Европейски институтЕвропа de facto вече функционира на две (и повече) скорости. Задълбочаването на този процес обаче крие немалко рискове и създава реална опасност една част от държавите-членки да бъдат принудени да включат на "задна".
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
29%21 гласа
Благодарим за вашия глас!
71%52 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Дебатът около идеята за Европа на две скорости се повдига периодично между страните членки и често е повод за многобройни тревоги на континента. Той възникна преди няколко години – в пика на икономическата криза и финансовите проблеми в еврозоната заради Гърция. Най-влиятелните европейски лидери – на Германия, Франция и Италия, заговориха за засилване на икономическата интеграция в еврозоната и за "диференцирани" преговори за промени в европейските договори. Това породи напрежение сред държавите от ЕС, които не са част от еврозоната, а Европейската комисия се разтревожи, че проектът може да засили властта на отделните държави за сметка на европейските институции.
Аргументите против подобен подход са, че Европа е по-силна, когато се движи напред в обща колона, а не с отделни кервани. Разделението в общността освен това противоречи на основополагащите принципи на Европейския съюз. Същевременно обаче различията – политически, икономически, културни, социални, между 28-те страни членки са факт, който не бива да се пренебрегва. Европа на две скорости реално вече съществува. Та дори и на повече от две. Но това не означава, че страните-членки и европейските институции не трябва да намерят куража и енергията да се обединят в различията си. Дали има еднозначен отговор на въпроса "Да или не на Европа на две скорости" - поканихме експерти, които да ни помогнат с решението. В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват за една от двете позиции, да се запознаят с мнението на нашия гост-експерт и заедно да обобщим резултатите от провокативния дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Аргументите против подобен подход са, че Европа е по-силна, когато се движи напред в обща колона, а не с отделни кервани. Разделението в общността освен това противоречи на основополагащите принципи на Европейския съюз. Същевременно обаче различията – политически, икономически, културни, социални, между 28-те страни членки са факт, който не бива да се пренебрегва. Европа на две скорости реално вече съществува. Та дори и на повече от две. Но това не означава, че страните-членки и европейските институции не трябва да намерят куража и енергията да се обединят в различията си. Дали има еднозначен отговор на въпроса "Да или не на Европа на две скорости" - поканихме експерти, които да ни помогнат с решението. В следващия месец читателите ще имат възможност да гласуват за една от двете позиции, да се запознаят с мнението на нашия гост-експерт и заедно да обобщим резултатите от провокативния дебат.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Явор Алексиев
Позиция Да
Пред развитието на ЕС винаги са стояли два основни въпроса: докъде може да стигне разширяването на броя на страните-членки и докъде може да стигне интеграцията между тях.
Вторият въпрос съдържа в себе си дилемата за "скоростта".
Практически няма стратегически договор на ниво ЕС, който да не включва "изключения". Както се видя през последните няколко години, дори на страните-членки на най-тясното обединение на континента (еврозоната) им е трудно да се придържат към едни и същи правила, ако съдим по масовото потъпкването на Маастрихтските критерии. Достатъчно добър скорошен пример е и широко лансираният, но подкрепен от едва 11 държави данък върху финансовите транзакции.
Един от първородните грехове на еврозоната беше именно стремежът към бързо разширяване. Във валутния съюз бяха допуснати държави, чиито икономически профил предполагаше неспособност за функциониране в неговите рамки. Както често се случва, корените на икономическата логика се оказаха по-дълбоки от тези на политическите мантри. Икономическата криза разкри дисбаланси, които винаги са били налице и които се задълбочиха през годините, предхождащи кризата, само за да бъдат изведени наяве през 2008 година. От този момент нататък задълбочаването на интеграцията води до нарастващ риск от експортиране и "обобществяване" на проблемите на ниво еврозона/ЕС и повишаване на моралния риск.
Наскоро ЕК посочи в свой доклад, че "Нарастващите макроикономически и социални различия и тези, свързани със заетостта, застрашават основните цели на ЕС, определени в Договорите. (...) Семената на настоящите различия са били засети още през първите години от създаването на еврото, тъй като небалансираният растеж в някои държави членки, дължащ се на натрупването на дълг, задвижван с ниски лихвени проценти и силен приток на капитали, често е свързан с разочароващо развитие на производителността, както и на проблеми, свързани с конкурентоспособността.
Концепцията за "Европа на две скорости" не е нито отрова, нито панацея – просто е реалност. Няма как да бъде иначе при нива на публична задлъжнялост, вариращи от 10,0% в Естония до 171,8% в Гърция, нива на безработица вариращи от 4,9% в Австрия до 28,0% в Гърция, нива на заетост, вариращи от 72,5% в Дания до 45,2%, отново в Гърция. Южната ни съседка е злощастният пример във всяко едно отношение, но далеч не е единственият. Към края на третото тримесечие на миналата година цели 6 страни членки, между които Италия и Белгия, отбелязват нива на дълг към БВП от над 100%. Дългът в още две водещи европейски икономики – Испания и Франция – вече прехвърля 90% от БВП. Преди броени дни французите обявиха, че няма да достигнат заложените цели за намаляването на дефицита през 2014 и 2015 година. За да бъдат преодолени подобни дисбаланси, Европа трябва да функционира на различни скорости, а различните страни членки се нуждаят от различен инструментариум за постигане на своите цели.
Поне на този етап ЕС е лишен от необходимите му за пълна интеграция политически, икономически, институционални и дори исторически аргументи. С други думи Гърция не е за европейските граждани това, което Детройт е за американците. САЩ имат достатъчно от гореизброените аргументи, за да оставят Детройт да фалира – процедурите за това са уредени,
Детройт няма да спре да използва долара, нито ще промени политическия си статут. Европейският федерален патос, изливащ се от устите на знайни и незнайни бюрократи, звучи добре по телевизията, но няма да накара германците да платят цената на един такъв съюз. Поне докато Гърция не стане за Германия това, което е Видин за София. Без система на перманентни вътрешни трансфери и без институционална структура, която да налага общите правила със силата на закон върху страните-членки, Европа на една скорост не може да съществува.
Вторият въпрос съдържа в себе си дилемата за "скоростта".
Практически няма стратегически договор на ниво ЕС, който да не включва "изключения". Както се видя през последните няколко години, дори на страните-членки на най-тясното обединение на континента (еврозоната) им е трудно да се придържат към едни и същи правила, ако съдим по масовото потъпкването на Маастрихтските критерии. Достатъчно добър скорошен пример е и широко лансираният, но подкрепен от едва 11 държави данък върху финансовите транзакции.
Един от първородните грехове на еврозоната беше именно стремежът към бързо разширяване. Във валутния съюз бяха допуснати държави, чиито икономически профил предполагаше неспособност за функциониране в неговите рамки. Както често се случва, корените на икономическата логика се оказаха по-дълбоки от тези на политическите мантри. Икономическата криза разкри дисбаланси, които винаги са били налице и които се задълбочиха през годините, предхождащи кризата, само за да бъдат изведени наяве през 2008 година. От този момент нататък задълбочаването на интеграцията води до нарастващ риск от експортиране и "обобществяване" на проблемите на ниво еврозона/ЕС и повишаване на моралния риск.
Наскоро ЕК посочи в свой доклад, че "Нарастващите макроикономически и социални различия и тези, свързани със заетостта, застрашават основните цели на ЕС, определени в Договорите. (...) Семената на настоящите различия са били засети още през първите години от създаването на еврото, тъй като небалансираният растеж в някои държави членки, дължащ се на натрупването на дълг, задвижван с ниски лихвени проценти и силен приток на капитали, често е свързан с разочароващо развитие на производителността, както и на проблеми, свързани с конкурентоспособността.
Концепцията за "Европа на две скорости" не е нито отрова, нито панацея – просто е реалност. Няма как да бъде иначе при нива на публична задлъжнялост, вариращи от 10,0% в Естония до 171,8% в Гърция, нива на безработица вариращи от 4,9% в Австрия до 28,0% в Гърция, нива на заетост, вариращи от 72,5% в Дания до 45,2%, отново в Гърция. Южната ни съседка е злощастният пример във всяко едно отношение, но далеч не е единственият. Към края на третото тримесечие на миналата година цели 6 страни членки, между които Италия и Белгия, отбелязват нива на дълг към БВП от над 100%. Дългът в още две водещи европейски икономики – Испания и Франция – вече прехвърля 90% от БВП. Преди броени дни французите обявиха, че няма да достигнат заложените цели за намаляването на дефицита през 2014 и 2015 година. За да бъдат преодолени подобни дисбаланси, Европа трябва да функционира на различни скорости, а различните страни членки се нуждаят от различен инструментариум за постигане на своите цели.
Поне на този етап ЕС е лишен от необходимите му за пълна интеграция политически, икономически, институционални и дори исторически аргументи. С други думи Гърция не е за европейските граждани това, което Детройт е за американците. САЩ имат достатъчно от гореизброените аргументи, за да оставят Детройт да фалира – процедурите за това са уредени,
Детройт няма да спре да използва долара, нито ще промени политическия си статут. Европейският федерален патос, изливащ се от устите на знайни и незнайни бюрократи, звучи добре по телевизията, но няма да накара германците да платят цената на един такъв съюз. Поне докато Гърция не стане за Германия това, което е Видин за София. Без система на перманентни вътрешни трансфери и без институционална структура, която да налага общите правила със силата на закон върху страните-членки, Европа на една скорост не може да съществува.
д-р Борислав Мавров
Позиция Не
Европа de facto вече функционира на две (и повече) скорости. Задълбочаването на този процес обаче крие немалко рискове и създава реална опасност една част от държавите-членки, които в настоящия момент се движат на първа, най-бавна скорост, в недалечно бъдеще да бъдат принудени да включат на "задна". И така, в опитите, по-бързо и ефективно, да се справи с последиците от икономическата кризата, Европа рискува да се изправи пред тежка политическа криза, по-разделена и по-слаба от всякога.
"Европа на две скорости" преди всичко противоречи на духа и принципите, около които се изгражда обединена Европа. Съгласно Договорите Съюзът "насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки" .
Засиленото прилагане на принципа на "ограничена" и "частична" солидарност и сближаване само между определена група страни засилва усещането за ясно изразена политическа, икономическа и социална разпокъсаност и допълнително подкопава доверието в Съюза сред значителен дял от европейските граждани, най -вече живеещи в държави, в които има устойчиво високи нива на подкрепа за европейските институции. Това води и до засилване ролята на вече съществуващи или новопоявяващи се крайни политически субекти, които разчитат на мощна и предизвикателна антиевропейска реторика. А оттук до възможна териториалната разпокъсаност крачката не е голяма.
Нарастващото усещане за наличие на втора класа европейци, от които нищо или почти нищо не зависи, създава отлично алиби за слаби и неподготвени правителства, вперени в собственото си оцеляване (подобни на настоящето българско), с охота да абдикират от правенето на политика, удобно прехвърляйки отговорността на "лошия" Брюксел. На свой ред, "лошият" Брюксел, разделен, все по-трудно се обединява в намирането на подходящи инструменти и работещи механизми, чрез които да контролира и санкционира, но и да насърчава и подкрепя страните от "изоставащата" периферия.
С движеща се на различни скорости Европа безусловно се подкопава смисълът и отслабва катализиращият ефект за растеж и развитие на евроинтеграционния процес. Идеята за създаване на Европа на две скорости (като за част от държавите, условията да попаднат на бързата писта са неизпълними) е в пълно противоречие с логиката на политиката за сближаване. Тя силно намалява ефективността на все по-голямото количество средства (близо 352 млрд. евро или малко над 30% от общия европейски бюджет за периода 2014-2020 г.), целящи наваксване на все по-задълбочаващи се различия между регионите.
Един ЕС, разделен на вътрешни групи и лагери, на "отличници" и "изоставащи", изключително трудно взима навременни и категорични позиции по ключови стратегически въпроси (като кризата в Украйна). Това го прави муден и неефективен играч на международната сцена, който може да бъде лесно изненадан и заплетен в кълбото от противоречиви интереси на собствените си членове. А когато "демократични" страни като Русия налагат със сила стратегическите си интереси, те не се впечатляват от "дълбоката загриженост" (единствената формулировка, около която може да се постигне бързо политическо съгласие) на европейските лидери.
"Европа на две скорости" преди всичко противоречи на духа и принципите, около които се изгражда обединена Европа. Съгласно Договорите Съюзът "насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите-членки" .
Засиленото прилагане на принципа на "ограничена" и "частична" солидарност и сближаване само между определена група страни засилва усещането за ясно изразена политическа, икономическа и социална разпокъсаност и допълнително подкопава доверието в Съюза сред значителен дял от европейските граждани, най -вече живеещи в държави, в които има устойчиво високи нива на подкрепа за европейските институции. Това води и до засилване ролята на вече съществуващи или новопоявяващи се крайни политически субекти, които разчитат на мощна и предизвикателна антиевропейска реторика. А оттук до възможна териториалната разпокъсаност крачката не е голяма.
Нарастващото усещане за наличие на втора класа европейци, от които нищо или почти нищо не зависи, създава отлично алиби за слаби и неподготвени правителства, вперени в собственото си оцеляване (подобни на настоящето българско), с охота да абдикират от правенето на политика, удобно прехвърляйки отговорността на "лошия" Брюксел. На свой ред, "лошият" Брюксел, разделен, все по-трудно се обединява в намирането на подходящи инструменти и работещи механизми, чрез които да контролира и санкционира, но и да насърчава и подкрепя страните от "изоставащата" периферия.
С движеща се на различни скорости Европа безусловно се подкопава смисълът и отслабва катализиращият ефект за растеж и развитие на евроинтеграционния процес. Идеята за създаване на Европа на две скорости (като за част от държавите, условията да попаднат на бързата писта са неизпълними) е в пълно противоречие с логиката на политиката за сближаване. Тя силно намалява ефективността на все по-голямото количество средства (близо 352 млрд. евро или малко над 30% от общия европейски бюджет за периода 2014-2020 г.), целящи наваксване на все по-задълбочаващи се различия между регионите.
Един ЕС, разделен на вътрешни групи и лагери, на "отличници" и "изоставащи", изключително трудно взима навременни и категорични позиции по ключови стратегически въпроси (като кризата в Украйна). Това го прави муден и неефективен играч на международната сцена, който може да бъде лесно изненадан и заплетен в кълбото от противоречиви интереси на собствените си членове. А когато "демократични" страни като Русия налагат със сила стратегическите си интереси, те не се впечатляват от "дълбоката загриженост" (единствената формулировка, около която може да се постигне бързо политическо съгласие) на европейските лидери.
Резултати от гласуването на този етап
29%21 гласа
Благодарим за вашия глас!
71%52 гласа
Какво следва?
В следващия етап на дебата очаквайте тезата на гост експерта Ингрид Шикова, преподавател в Софийския университет.
Още по темата
Проблемът на ЕС е политическата култура
Философът Стилиян Йотов пред "Капитал"
Опитите за закърпване на еврото доведоха до изолиране на Великобритания
-5 +17
НЕ.
Разделянето на Европа на 2 лагера трайно обрича "лагерът на изоставащите" на социално икономическа имплозия.
Тя, имплозията, ще се отрази след това и на "първокласния отбор" - от момента, в който "периферията" загние достатъчно, така щото да не може да изпълнява защитни функции на "сърцевината".
Когато населението на периферията се замени с носители на малко по-различни от "европейските" ценности, на "първокласната общност" ще й се наложи да издигне наново следващата Желязна Завеса.
(Е, тоя път ще е малко по на изток завесата, ама нас няма да ни включи.)
Но дотогава в периферията няма и да са останали от оригиналните туземци, дето отсега почват да се запитват с удивление: "и що ги ядохме жабетата"?
_____
Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.-7 +15
Не!
Ако по-развитите страни не искат да има свръхконцентрация на население в техните държави е желателно да се грижиат за развитието и качеството на живот и в тези, с по-малката скорост.
Противното ще доведе до негативни и икономически и социални последици за цяла Европа.
_____
Предразсъдъците са за ограничените.-6 +13
НЕ!!! Само расисти и ксенофоби могат да чертаят ГЕТА и богопомазани Downtowns !!!
_____
*Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!-2 +16
че тя винаги е била на 2-3 скорости, и това няма как да се промени с гласуване в анкета или с приемане на декларация за борбата с неравенството в европа. Тя и българия е на 2-3 скорости, най-напред софия, после морето и пловдив, и накрая останалата обезлюдена и порутена територия.
_____
Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.-5 +15
Наскоро в един коментар прочетох, че в Обединеното кралство вече има трето поколение, което живее от социални помощи. И докато при първото поколение в началото на 90-те е имало опити да се търси работа, да се осигури някакъв доход, следващите не правят това усилие и се превръщат в готованци, които чакат държавата да ги издържа. И вярват, че тя е длъжна да го прави.
Оставам с впечатление от многобройните скандали с усвояването на еврофондове в последно време, че и българите (както гърците, португалците, италианците...) се превръщаме в сходна социална прослойка, която не желае да се напряга, защото е по-лесно да очаква ЕС да отпусне поредния транш по оперативни програми и да си затварят очите пред полукриминалното им усвояване.
Социалната психология на българските цигани ни е пред очите - държавата да им намери работа (и да им я изработи, разбира се...), да им даде жилища, да им дава помощи и т.н.
Защо не виждате, че вървим по този път и ние с вас?
-1 +9
Европа трябва да има една скорост и посока.
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-2 +10
Мисля,че и двете тези са точни по отношение на определени точки и проблеми. Просто плоскостта на дискусията се измества в грешна плоскост. Когато говорим за "Европа на две скорости" ,не говорим за по-слабо и по-силно развити/икономически / страни. Акцентът трябва да бъде върху готови за неминуема още по-голяма интеграция,прерастваща в обозримо бъдеще във федерализация с централно правителство,институции и т.н. и такива,които виждат бъдещето си в по-хлабави,главно икономически/вид общ пазар,някои тарифи,общи политики и т.н./ форми. Проблемите на еврото не идват толкова от различната степен на развитие / макар че е важно / на Германия и Испания,нито пък Великобритания и Чехия са от слаборазвитите членки. :-) Еврозоната,за да оцелее в този си вид, трябва да има федерална правителствена шапка,централна банка с правомощията на една национална банка, обща и неоспоримо единна външна политика. Определени страни вече изразиха ясно / или все още текат разпалени дебати / позиция срещу продължаваща и задълбочаваща се интеграция. Те просто виждат ЕС като съвсем различна концепция и идея. Тук различията са фундаментални и неизбежно последните години идеята за "Европа на две скорости" ,от чисто теоритични разработки и интелектуални заигравания, изкристализира до ужасяващо / за някои/ ясна политическа конкретика......
_____
ThePirinEagle-3 +7
Всички,които казват "не трябва да има ЕС на две или три скорости" ,са принципно прави, но фактическите реалности в Европа са съвсем различни и всички би трябвало да се съобразяваме с тях, иначе рискуваме едно изгубено за всички десетилетие,докато останалият свят върви напред.
ЕС би могъл, малко или много да остане в същия си формат/или да бъде слят с Евр.Икономическо Пространство-EEA/, като бъде и предверие за всички кандидатки за Европейската федерация. Разбира се една ЕФ би имала абсолютно доминираща роля в подобен ЕС,но това е неизбежно ,имайки предвид икономическата и политическа тежест,финансово единство и военен потенциал/единна армия /.
Великобритания вече изрази своите опасения в това отношение, но среден път или ход назад за повечето страни от еврозоната няма....
_____
ThePirinEagle-2 +12
Имам чувството, че повечето гласували не са разбрали въпроса. Европа в момента работи на няколко скорости независимо дали сте 'за' или 'против' и това е добре. Румъния, Унгария, Полша и балтийските държави растат със завидна скорост. Германия, Франция, Великобритания, Бенелюкс и скандинавските държави показват умерен и стъбилен ръст. А южна Европа (България, Гърция, Италия, Испания), кедето корупцията винаги е била фактор, все още се задъхват. Ето ви Европа разделена на 3 скорости (в случая), от този пример може да видим, че плана за силна и единна Европа действа в Полша например, но не и в държави, където мафията, корупцията и алчността взимат превес. Пред Европа има два варианта или се стягаме и създаваме силна Европа (защото вече сме се хванали на хорото), или всеки да вдига гълабите и да разтуряме катуна, което мисля, че ще е пагобно за всяка държава по отделно, защото сега ЕС може да е муден дипломат, но поне има шанс да е фактор, а иначе е causa perduta...
ПС. Вижте ми подписа, като последен аргумент го представям! :)
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-3 +10
Чета коментарите и продължавам да оставам с впечатлението,че цялата плоскост на дискусията се измества в грешна посока.
Страните-членки са много,много различни по степента си на модернизация,развитие,културни и исторически особености. Общото законодателство,отворените граници и общият пазар малко или много изтриват и ще продължават да заличават много от тези разлики, но никога няма да има пълно уеднаквяване. Такова не е и нужно. Пример:Западна Вирджиния никога няма да бъде като Калифорния или Тексас,но това не пречи на САЩ да бъдат това,което са.
Разделителната линия върви по-скоро по отношение на страни готови за все по-всеобхватна интеграция-до трансформация в бъдеща федеративна държава, и на такива,които предпочитат по-слаба политическа и финансова интеграция,радващи се единствено на ползите от един общ пазар,често,обаче необвързан със задължението да поддържат отворени граници.
В момента никой не е доволен от статуквото, но и никой не е готов да предприеме нещо по-радикално от страх да не загуби извоювани позиции или да не застрашат крехкото икономическо възстановяване. Промените, обаче, чукат на вратата и скоро ЕС или трябва коренно да се промени,или ще се дезинтегрира. Лично смятам,че ЕС ще оцелее и излезе по-силен от кризата.Но това ще бъде един различен съюз. И колкото по-дълго се отлагат тези реформи,толкова по-голяма ще бъде цената,която всички ние /вкл. и европейските елити / ще платим....
_____
ThePirinEagle-3 +8
Не.
Дълбоко вярвам, че единственият начин, по който българите трябва да гледат на всички ЕС-развития, е през фокуса на националния интерес.
ЗАРАДИ ПЕРИФЕРНОТО си положение, а НЕ заради корупцията, престъпността и мафията* България никога няма да бъде приета нито в еврозоната, нито в Шенген; тя просто ще продължи да бъде залъгвана с фондови трохи, докато служи като първо сито на напиращите варварски тълпи, прииждащи с намерението да изплюскат благосъстоянието на "първокласната общност".
Общността на "първата класа членки" винаги първо ще се грижи за социално-икономическите интереси на членките на "първата класа"; когато това "право" се официализира чрез концепцията за двете скорости (дори и скрито засега под маската на финансов съюз), на България нищо хубаво не й се пише дори в средносрочен план.
(* Корупцията, престъпността и мафията* в България могат да се изчистят за много кратко време; при това има такива български прецеденти когато дори сравнително новата българска държава по времето на Стамболийски унищожава разбойничеството в кратки срокове. Достатъчно е да ИЗКРЕЩЯТ достатъчно на брой нормални българи, че НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ТАКА и следващият Стамболийски ще се появи.
И, НЕ, не мисля, че това е Бареков, Сидеров или кактотамсеказвашеонянаВМОРО-ТО.)
_____
Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.-2 +5
"Поне докато Гърция не стане за Германия това, което е Видин за София. Без система на перманентни вътрешни трансфери и без институционална структура, която да налага общите правила със силата на закон върху страните-членки, Европа на една скорост не може да съществува."
Много точно казано! За съжаление реалността е такава... И още нещо, убеден съм, че за членките, на "скоростната лента" това е далеч по-приемливо, отколкото за такива като нас от "обоза". Спомням си, че навремето, ако в един клас имаше повече изоставащи, първо ги настаняваха до няякои отличници, а ако интеграцията не сполучеше ги разпределяха в други паралелки! Давам този пример с уговорката, че това бяха едни от най-добрите ми приятели!
:-)
_____
I Want To Believe-2 +4
Не разбрах "на две скорости" какво точно включва като дефиниция, задължения и права? Някой да напише черно на бяло първо, второ, Н-то. Едва след това може да се води какъвто и да било дебат за или против.
_____
"Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд-3 +8
Най-вече поради факта,че нивата на Демокрация ще бъдат различни в двете ленти.Виждаме какво е в България-никаква демокрация,здраво се мачка дребният бизнес,а в същото време по медии се раздухват всичко друго,но не и истини-или поне не са на челните страници.
-2 +2
До коментар [#13] от "Mark Twain":
Аз го разбирам като засилено сътрудничество, ускорена интеграция в дадени области между държавите, които са готови. Пример - еврото, сътрудничеството в наказателното право - все цели, които са заложени във философията на ЕС. Ако ни чакат да станем готови за еврото, за до го въведат, европейската интеграция ще се отложи за десетилетия.
Лесно е да се каже не, обаче трябва да си даваме сметка и за реалността.
-2 +2
До коментар [#13] от "Mark Twain":
Аз го разбирам като засилено сътрудничество, ускорена интеграция в дадени области между държавите, които са готови. Пример - еврото, сътрудничеството в наказателното право - все цели, които са заложени във философията на ЕС. Ако ни чакат да станем готови за еврото, за до го въведат, европейската интеграция ще се отложи за десетилетия.
Лесно е да се каже не, обаче трябва да си даваме сметка и за реалността.
-2 +1
До коментар [#13] от "Mark Twain":
Аз го разбирам като засилено сътрудничество, ускорена интеграция в дадени области между държавите, които са готови. Пример - еврото, сътрудничеството в наказателното право - все цели, които са заложени във философията на ЕС. Ако ни чакат да станем готови за еврото, за до го въведат, европейската интеграция ще се отложи за десетилетия.
Лесно е да се каже не, обаче трябва да си даваме сметка и за реалността.
-3 +3
Повече скорости предполагат и повече чиновници и повече бюрокрация, което е задушаващо.
_____
Животът е като руло хартия - дълъг е, но го хабиш за задници-2 +4
опс, не знам защо е публикувано три пъти, съжалявам
-6 +4
Винаги съм смятал, че членството ни в ЕС е постижение на българската държава от огромно стратегическо значение, което ще определя живота на много поколения напред. Преминаването на ЕС на две скорости ще бъде дискриминация към повечето от новите страни членки, а за страната ни ще бъде равносилно едва ли не на изключване от съюза. Особено при усложняването на отношенията между ЕС и Русия. Вече няма да можем да се аргументираме с позицията, че София се намира географски между Брюксел и Москва, но не и политически, защото София е Брюксел и оттам трябва да води диалога с Москва.
Нещо повече, Европа на две скорости ще бъде мощен катализатор за допълнително активиране на руското лоби в България. А на това лоби дължим изключително много – корупцията, олигархията, проблемите с върховенството на закона и „енергийния рекет”, на който сме подложени, както и неспособността на БСП да се трансформира в една модерна европейска партия. Ако искаме да обобщим с едно изречние – на руското лоби дължим нестаналата декомунизация в България. При всички положения „Европа на две скорости” ще ни зтрудни да защитим позицията си на стабилна източна граница на ЕС и ще повиши риска да се превърнем в „санитарна зона” между ЕС и Русия с всичките негативни последици от това.
От стратегически гледна точка „Европа на две скорости” автоматично ще означава „Европа на три или дори четири скорости”. Трета – за страните кандидатки от Западните Балкани и четвърта – за страните от източното пртньорство...
Прочитане на целия коментар , което вече така или иначе е едно голямо разочарование за общата външна политика на съюза. Накратко „Европа на две скорости” ще сложи край на източното разширение на Европейския съюз. Към това ли се стремим? Едва ли.
-5 +1
"За" !!!...
Иначе няма нужда от Скоростна кутия, а това е добре дошло за САЩ и техният изчерпан, че и все повече взривоопасен Модел...
-3 +3
Не
Даже е задължително ЕС да действа на една скорост като една държава и да е обединена повече от всякога след Руската инвазия в Крим - Украйна.
_____
Цацарoff - Оставка ! >:-)-5 +2
САЩ има интерес от силна Европа с която да осъществява много по -голям икономически обмен. Същото важи и за Европа.
-2 +4
До коментар [#23] от "Калибър 6.5Х55":
САЩ имат интерес от послушна Европа, а не от Полюс в глобалното...
-3 +4
Твърдо ЗА!
Това е един добър начин България да се измъкне от тая тюрма за народите и да стане отново свободна страна. България вече е била във Византийския ЕС и не и хареса, беше и в османския ЕС и едвам се измъкна, беше в съветския ЕС и това и коства много пари, със сигурност нищо добро не ни чака в Западния ЕС.
_____
След комунистите най-много мразя антикомунистите!-2 +2
На силните фактори в Европа много им харесва сегашния модел - да правят както им отърва. Наужким не са налице две скорости, но де факто в много отношения и изключения е налице. Именно този режим е напълно дискриминационен към страни като нашата.
Авторът застъпващ позиция да има две скорости, гледам че непрекъснато дава пример със стари страни членки. А за мен те са от един куп, това са богатите като стандарт стари членки. Където именно действа тази висока скорост - колко милиарда се изляха в Гърция, а ако става дума за спасение на нашата страна, пукнато евро няма да видим. Непрекъснато се търби колко зле са гърците, а нашия дървен материал продължава да се изнася за тези гърци, като една суровина. Горите ни изчезват срещу минимални приходи, а нашите оправомощени да дават оценки и визии, за които никой не е гласувал, да ги оправомощи, все ни сочат колко е зле Гърция. Ще се съглася, когато гъркините дойдат да ни гледат старите хора, да мият чинии по ресторантите и тн, но май сега ние правим това. Следователно, примерът за скоростите е адски неоснователен.
Нещо друго - ние вече сме в Европа и ако искаме да вървим напред не е зле лека да съдействаме да се спре безкрайното приемане на нови членки, особено такива с 50 милионно население, 90 милионно население и 3 милиона спинозно болни.
В същото време ако ЕС се разширява до безкрай, накрая никой няма да иска да е в него.
пп Мантрата за 3% дефицит що не я пеят в САЩ, А САМО В еВРОПА? Не е ли...
Прочитане на целия коментар това една дискриминация и защо да се дава пример с Гърция а не с най-големия пример, с печатането на хартия зад океана не са дава никакъв пример.
Да се спре дискриминацията в редица сектори. И немците са дискриминирани от монополите и корпорациите, в по-предишни времена са си варили ракийка като нашите "специалисти", но монополите им отнемат това право. Докога Европа на монополите ще бъде де факто, а не Европа на гражданските права и свободи????
Та от коя скорост е България че спасява Гърция - с евровноска, с евтина работна ръка, с евтина дървесна суровина????
Поздрави!
-1 +5
корупцията е много развита и в Ивропата за съжаление.
-1 +1
В описанието няма операционална дефиниция на "две скорости" как може да се дебатира при положение че няма дори ясно и точно описание на това по което се дебатира.. вижда ми се много архаично..