Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Гост експерт - "За" или "против" Европа на две скорости?

Европа на една скорост би била Европа без скорост

Снимка

Ингрид Шикова

Европейският съюз отдавна не се движи с една скорост. Твърдото придържане към Европа на една скорост е път към Европа без скорост. Трудно е дори да си представим, че 28 разнородни по своето икономическо и социално развитие държави, които членуват в Европейския съюз биха могли да напредват едновременно с един и същи темп в осъществяването на европейската интеграция. Ако се вгледаме по-внимателно в развитието на интеграционните процеси, ще констатираме, че т.нар. диференцирана интеграция отдавна е реалност. Дори при най-повърхностния преглед ще бъде забелязана различната динамика - еврозоната, шенгенското пространство, правосъдието и вътрешните работи, политиката за сигурност и отбрана, протоколите за неучастието на някои държави от ЕС в определени политики. Диференцираната интеграция се интензифицира при търсенето на решения за преодоляване на кризата.

Оформиха се различни групи – държавите, които са част от еврозоната, държави, които са поели договорния ангажимент да бъдат в еврозоната, страни, които не желаят да се присъединят и в бъдеще. В същност всички действия, които се осъществяват в тази област са деференцирана интеграция. Ето и конкретни данни: в Пакта Евро плюс участват 23 държави, във фискалния пакт – 25, таксата върху финансовите сделки се подкрепя от 11.

Изброяването може да продължи и в други сфери: европейският патент е подкрепен от 25 държави, европейското законодателство за разводите – от 14. Въпросът е – толкова пагубно ли е това за европейската интеграция? Трябва ли сляпо да настояваме за движение вкупом с една и съща скорост? Вярно е, че диференцираната интеграция крие в себе си редица опасности от разделение. Критиците виждат в нея фундаментална заплаха за сближаването на страните и предпоставка за разделянето и дори разпадането на Европейския съюз. Но нека да погледнем към диференцираната интеграция и от друг ъгъл

Възможността за движение с различни скорости съществува в основните договори под формата на т.нар. "засилено сътрудничество". Този инструмент беше използван например за установяването на режима за европейския патент. Повече от 30 години държавите от ЕС обсъждаха въвеждането на европейски патент с цел намаляване на разходите, но опитите за постигане на компромис относно езиковите правила за патентите свършиха с вето от Испания и Италия. Тогава 25 държави приеха европейския патент в рамките на засиленото сътрудничество.

Диференцираната интеграция е възможния изход при трудни и блокирани преговори. Ако възможността за намиране на приемлив за всички страни компромис е изчерпана, то инструментът на диференцираната интеграция става много полезен, особено когато малък брой страни блокират постигането на споразумение. Много примери илюстрират ефективността на диференцираната интеграция за преодоляване на политическите различия. Ще припомня преговорите за Договора от Маастрихт, когато британското правителство се противопостави не само на създаването на обща валута, но и на предложената социална политика. Би ли да съществувало еврото, ако нямаше диференцирана интеграция?

Деференцираната интеграция може да бъде дори катализатор на европейската интеграция, създавайки един център на притегляне. Като пример може да бъде посочено Шенгенското споразумение, сключено пъвоначално от няколко държави като междуправителствен договор, който по-късно стана част от законодателството на ЕС. Подобен пример е и Фискалният пакт, който в рамките на пет години трябва да бъде включен в законодателството на ЕС.

Несъмнено е, че тенденцията на диференцирана интеграция ще продължи. Поради това вместо да бъде отричана напълно, по-добре е да бъде разглеждана критично като съществуваща реалност и да бъдат ограничавани възможните отрицателни ефекти от нея. Най-важното е тя да бъде "пропусклива" тоест да дава възможност за по-късно присъединяване на страните, които са останали по някакви причини извън съответния интеграционен проект. Не по-маловажно е запазване на участието на европейските институции в процеса на вземане на решения, което ще улеснява последващо включване.

Не трябва да се пропуска е факта, че за участие в определни проекти на диференцираната интеграция, някои от държавите членки се нуждаят от допълнително съдействие включително финансова помощ, практическо ноу-хау, обучение на експерти.

Признаването на диференцираната интеграция при определени условия като интеграционен метод в ЕС предполага открита дискусия за нейните предимства и недостатъци. Нейното отричане и предупрежденията, че води до разделение и разпадане би следвало да бъдат заменени от прагматични политически концепции, които да позволят напредък в европейската интеграция без създаването на разделителни линии. Европа може да напредва на няколко скорости. Това, което не бива да се допуска е създаването на няколко разделени Европи.

Резултати от гласуването на този етап

36%10 гласа
 Благодарим за вашия глас!
64%18 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Публикуваме тезата на нашия гост експерт по темата доц. д-р Ингрид Шикова, преподавател по "Политики на Европейския съюз" и "Европейски програми и управление на проекти" в Софийския университет.

Към момента над 70% от читателите ни са подкрепили тезата "против" Европа на две скорости и са на мнение, че европейските институции и страните-членки трябва да засилят интеграцията по между си, а не да се разделят на лагери. Останалите 30% посочват, че различните скорости са факт и поставят акцент върху въпроса готови ли сме за още по-силна интеграция във федерален съюз например или пък точно обратното – предпочитаме по-"хлабава" икономическа и политическа форма на сътрудничество.
Снимка

Да

Явор Алексиев

Институт за пазарна икономика

Пред развитието на ЕС винаги са стояли два основни въпроса: докъде може да стигне разширяването на броя на страните-членки и докъде може да стигне интеграцията между тях. Вторият въпрос съдържа в себе си дилемата за "скоростта".

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Не

д-р Борислав Мавров

програмен директор, Европейски институт

Европа de facto вече функционира на две (и повече) скорости. Задълбочаването на този процес обаче крие немалко рискове и създава реална опасност една част от държавите-членки да бъдат принудени да включат на "задна".

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

36%10 гласа
 Благодарим за вашия глас!
64%18 гласа
Този етап е приключил

8 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил йотата Рейтинг: 594 "Не"
18 мар 2014 13:42 1
- +Оценка
-1 +4

Не!

Пуснете един влак, на който вагоните да се движат с различни скорости.
Неминуемо ще се получи събитие породено от действието на физични закони.
А аз лично предпочитам да съм извън влака когато събитието настъпи, ако ще залагаме и подкрепяме такова събитие.

Впрочем, я да вземем да предложим на ЕС направо да закрие и Регионалната политика и сичките фондове. Какво ти тука настигане и изравняване ще търсим, ако ще се движим с различни скорости. Само ще се пилеят публични ресурси на главните страни-вносители на европейски бюджет.

И Общия Пазар да закрием. И Шенген.

Сега си мисля, че така и администрацията на ЕК ще има възможност доста да се "оптимизира". И законотворчеството й. (Както тука оптимизираме местните власти и изобщо всичко местно.)

Да не говорим за възможностите да оптимизираме правителството на страните от периферията и секаквите тинк-танкове наоколо тях.
Да разясня за неразбралите - при сценария на две скорости на господжата Шикова отгоре, "евроелитът" ще се освободи от задължението да търпят капризите и тропкането с краченце на такива като нас от периферията, дето им пречим с правото си на глас*.

Е, тогава ние за какво да издържаме у нас такива евроориентирани "водачи" и евробюрократи, с национални средства от оскъдния национален бюджет?

*ПС. През последния половин час упорито се мъча да си спомня...

Прочитане на целия коментар
някога да сме заели национална позиция по някой въпрос, НАПРЕКИ позициите на "старите". (Както го прави примерно Полша)
И не мога. Хмъ?!

_____

Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.
 
Преглед на профил йотата Рейтинг: 594 "Не"
18 мар 2014 14:03 2
- +Оценка
-1 +3

Впрочем каква е позицията на господин Костов со сичките му лабораторни ресурси, на външната му министъркадетотогавабешеМихайлова, на най-видния евроатлантик Паси, на господжа Кунева, на Цар Симеон Последний и т.н.

Те тогава това ли ни обещаваха? Да сме втора ръка безропотни прошляци ли? М?

_____

Българин. Изчезващ вид. Заради липса на държава.
 
Преглед на профил subaru Рейтинг: 482 Неутрална
18 мар 2014 14:55 3
- +Оценка
+1

Заглавието не съответства на съдържанието.
"Критиците виждат в нея фундаментална заплаха за сближаването на страните и предпоставка за разделянето и дори разпадането на Европейския съюз. Но нека да погледнем към диференцираната интеграция и от друг ъгъл"
Всъщност друг ъгъл няма. Другият ъгъл е "засиленото сътрудничество", което и сега съществува в договорите. Застъпниците на "регламентацията" на двете скорости всъщност искат да разделят ЕС на първа и втора класа държави - членки.

 
Преглед на профил realismisthename Рейтинг: 555 "Не"
18 мар 2014 16:41 4
- +Оценка
-1 +3

Като твърд привърженик на федералния съюз, с емпирични данни за успешни вече същестуващи такива (САЩ, Русия), искам да кажа, че съм твърдо против Европа на две скорости. А това Европа на две скорости, може да бъде разглеждано и като Европа на две класи - това не е рецепта за съюз, а е рецепта за разпад. Време е държавите членки, да се откажат до голяма степен от сувернитета си, за да може да продължи интеграцията в посока федерация. В 21-ви век имаме нужда един от друг, на фона на НАФТА, БРИКС и ОПЕК - ние не можем да си позволим да сме разделени и на "две скорости". Впрочем никъде не виждам ясна дефиниция на понятието "де скорости".

 
Преглед на профил hellwitch Рейтинг: 612 "Не"
18 мар 2014 17:07 5
- +Оценка
+4

Според мен трябва да се върви все повече към федеративен тип държава, а не всеки да си дърпа чергата към себе си.

Резултата от това е лесно видим ако сравним фактическия фалит на Гърция и фалита на щата Калифорния. При втория поради ясните ангажименти от федералното правителство на САЩ не се стигна до никакви сътресения докато Европа изпадне в година и половина рецесия покрай дълговата криза.

Разбира се трябва да има ясно разделение кое е отговорност на отделните държави и кое е в юрисдикцията на ЕК. В момента уж сме интегрирани ама не съвсем. Уж има обща валута, но пак - не съвсем.

Разбира се авторката е права, че индивидуалния подход при интеграцията е довел до някои успехи, но е предпоставка за фактическия блокаж, в който е изпаднал в момента ЕС от към реформи и развитие.

 
Преглед на профил D-r D Рейтинг: 1130 "Да"
18 мар 2014 20:21 6
- +Оценка
-2 +3

Едни държави-членки имат висок БВП на глава от населението, други - нисък.
Е, как да има обща "скорост" на развитие?

 
Преглед на профил Iliqn Stoqnov Рейтинг: 221 "Не"
19 мар 2014 03:45 7
- +Оценка
-2 +2

100% не нали уж европейски щати за всички еднакво,и западните богати държави ще подпомогнат изтока те какво искат.Разликата е там,че 500години и повече англия,франция,испания,португалия,италия с едно изключение германия са плечкосвали половината свят как няма да имат.

 
Преглед на профил D-r D Рейтинг: 1130 "Да"
22 мар 2014 22:35 8
- +Оценка
+2

Хей, всички, дето мечтаете за "една скорост", разбирате ли, че всъщност мечтаете някой друг да ви плаща бензина?

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата очаквайте защитните позиции на двамата участници.

Още по темата

Консолидацията на кабелните оператори в Европа се засилва

Vodafone и Liberty Global се надпреварват за надмощие на пазара

България ще се включи в системата за единен банков надзор, но на по-късен етап

Страната остава против въвеждането на обща данъчна система