// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 8 мар 2014 - 29 мар 2014
"За" или "против" Европа на две скорости?
Десислава Лещарска, модератор Включване в дебата- 28 Основни тези 8 мар 2014
- 8 Гост експерт 18 мар 2014
- 8 Защита на тезите 26 мар 2014
- 2 Победител 29 мар 2014
Защита на тезите - "За" или "против" Европа на две скорости?
Какво означава Европа на една скорост за България
Явор Алексиев
Европа на една скорост означава, че страни като България и Румъния никога няма да достигнат жизнения стандарт на водещите страни; Европа на една скорост не стимулира, а задушава конкурентните предимства на отделните държави. Една скорост означава еднакви правила за всички.
Основна теза
Заключителна теза
Дебатът за бъдещето на Европа навлиза в нова фаза
д-р Борислав Мавров
Дебатът за бъдещето на Европа и затова дали ЕС да продължи да се движи на различни скорости предстои да навлезе в нова фаза и ще се случва в контекста на вече започналата кампания за избори на членове на ЕП и на нарасналото напрежение между Русия и международната демократична общност.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
48%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
52%29 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Публикуваме заключителните тези на нашите участници в дебата "за" и "против" Европа на две скорости. Въпреки че читателската подкрепа "против" "разделението" в ЕС отбелязва лек спад, тя е подкрепена от две трети от гласувалите. Аргументите са, че застъпниците на двете скорости искат да разделят Европа на първа и втора класа държави-членки, което е рецепта за разпад. Други са дори на мнение, че е време страните в ЕС да се откажат до известна степен от суверенитета си и интеграцията да продължи в посока федерация. Обратната теза подкрепят хората, за които не може да става въпрос за равенство предвид икономическата пропаст, която дели страните-членки.
Какво означава Европа на една скорост за България
Явор Алексиев
Позиция Да
Ще се опитам да бъда максимално конкретен и да обясня какво означава Европа на една скорост за България, а и за болшинството от по-новите страни членки на съюза:
− Европа на една скорост означава, че страни като България и Румъния никога няма да достигнат жизнения стандарт на водещите страни;
− Европа на една скорост означава, че "по-бързите" българи ще продължат да бягат на запад, а България ще продължава да затъва в блатото на собствената си неконкурентоспособност. За да избегнем това, ние трябва да правим по-бързи и по-решителни реформи от останалите страни-членки;
− Европа на една скорост означава, че българските производители ще трябва да покриват европейски стандарти, а българските потребители – да плащат европейски цени, а може би – скоро и европейски данъци;
− Европа на една скорост предполага, че родната администрация и съдебна система са също толкова ефективни и прозрачни, колкото тази, например, в Германия (което очевидно не е така).
Цитираните от д-р Мавров 352 млрд. евро, заделени за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г., се равняват на по-малко от 0,4% от очаквания БВП на ЕС за този период. Само за сравнение – пословичният фонд за "Икономически растеж и държавност" на кабинета "Орешарски" възлиза на 0,6% от прогнозирания БВП на България за 2014 година. Мислите ли, че подобна половинчата "солидарност" под формата на вътрешни за съюза трансфери би могла да помогне, например, Сливен да стане София или пък София да стане Берлин?
Не. Все пак още от 1989 г. насам, основните бенефициенти на средства от кохезионната политика са Испания, Италия, Гърция и Португалия. Ако разгледаме данните за БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност (основен индикатор за определяне и сравнение на благосъстоянието на гражданите), виждаме, реален напредък в посока "кохезия" няма. Видно е, че ЕС не разполага с институционалния капацитет и средствата, за да бъде катализатор на действителен процес на сближаване на страните-членки.
С други думи: "Кохезия" означава капиталови трансфери от ядрото към периферията. С оглед на ниската ефективност на структурните фондове е за предпочитане тези капиталови потоци да са под формата на частни инвестиции. Страни като България трябва да имат свободата да генерират среда, която ще привлече тези инвестиции тук, т.е. - по-благоприятна от съществуващата в други страни членки.
"Кохезия" би следвало да означава, освен всичко друго, и гъвкавост при прилагането на общите политики с цел отразяване на националните реалности. Това, което винаги е подклаждало стремежа на европейските нации към развитие и благополучие, е конкуренцията, пред които са били изправени. Мисията на Европейския съюз е не да убие, а да култивира конкуренцията.
− Европа на една скорост означава, че страни като България и Румъния никога няма да достигнат жизнения стандарт на водещите страни;
− Европа на една скорост означава, че "по-бързите" българи ще продължат да бягат на запад, а България ще продължава да затъва в блатото на собствената си неконкурентоспособност. За да избегнем това, ние трябва да правим по-бързи и по-решителни реформи от останалите страни-членки;
− Европа на една скорост означава, че българските производители ще трябва да покриват европейски стандарти, а българските потребители – да плащат европейски цени, а може би – скоро и европейски данъци;
− Европа на една скорост предполага, че родната администрация и съдебна система са също толкова ефективни и прозрачни, колкото тази, например, в Германия (което очевидно не е така).
Цитираните от д-р Мавров 352 млрд. евро, заделени за Кохезионна политика за периода 2014-2020 г., се равняват на по-малко от 0,4% от очаквания БВП на ЕС за този период. Само за сравнение – пословичният фонд за "Икономически растеж и държавност" на кабинета "Орешарски" възлиза на 0,6% от прогнозирания БВП на България за 2014 година. Мислите ли, че подобна половинчата "солидарност" под формата на вътрешни за съюза трансфери би могла да помогне, например, Сливен да стане София или пък София да стане Берлин?
Не. Все пак още от 1989 г. насам, основните бенефициенти на средства от кохезионната политика са Испания, Италия, Гърция и Португалия. Ако разгледаме данните за БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност (основен индикатор за определяне и сравнение на благосъстоянието на гражданите), виждаме, реален напредък в посока "кохезия" няма. Видно е, че ЕС не разполага с институционалния капацитет и средствата, за да бъде катализатор на действителен процес на сближаване на страните-членки.
С други думи: "Кохезия" означава капиталови трансфери от ядрото към периферията. С оглед на ниската ефективност на структурните фондове е за предпочитане тези капиталови потоци да са под формата на частни инвестиции. Страни като България трябва да имат свободата да генерират среда, която ще привлече тези инвестиции тук, т.е. - по-благоприятна от съществуващата в други страни членки.
"Кохезия" би следвало да означава, освен всичко друго, и гъвкавост при прилагането на общите политики с цел отразяване на националните реалности. Това, което винаги е подклаждало стремежа на европейските нации към развитие и благополучие, е конкуренцията, пред които са били изправени. Мисията на Европейския съюз е не да убие, а да култивира конкуренцията.
Дебатът за бъдещето на Европа навлиза в нова фаза
д-р Борислав Мавров
Позиция Не
Дебатът за бъдещето на Европа и затова дали ЕС да продължи да се движи на различни скорости предстои да навлезе в нова фаза и в следващите месеци той ще се случва в контекста на вече започналата кампания за избори на членове на ЕП и на нарасналото напрежение между Русия и международната демократична общност. Воденето обаче на този дебат следва да бъде изключително отговорно и с ясната представа за дългосрочните последици от руската политика в Украйна и страните от бившия съветски блок. Затова икономическите аргументи следва да отстъпят водещото място на изцяло политическите. Това е преди всичко дебат за ценности, за солидарността в Европа, за демокрацията. ЕС е създаден, за да гарантира мира и стабилността в Европа и той ще може ефективно да продължава да изпълнява тази функция, само и единствено, ако предложи бърза и пълна политическа интеграция, с ясна цел, скорост и посока. ЕС и Русия имат обща периферия и не бива да има никакви илюзии , че разделена и слаба Европа е предпочитаният от Путин противник в битката за тази периферия. И обратно, добре интегрирана Европа, управлявана от смели и принципни лидери, готови да защитават демокрацията и човешките права, би била гарант, че моделът "Крим" няма да се мултиплицира и в други части на тази периферия, а грешките от навечерието на Втората световна война няма да бъдат наивно повторени.
Резултати от гласуването на този етап
48%27 гласа
Благодарим за вашия глас!
52%29 гласа
Какво следва?
В следващия етап очаквайте победителя от дебата и обобщение на мненията на участниците.
Още по темата
Берлин подкрепи Лондон за Европа на две скорости
Великобритания ще поиска пренаписването на основните европейски договори така, че да се предотврати възможността страните от еврозоната да изкривяват единния пазар в своя полза
Все още не сме излезли от кризата, но епицентърът й се отдалечи от Европа
Бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пред "Капитал Daily"
Инфлацията в еврозоната остава ниска
Германският бизнес остава оптимистичен за икономическия растеж
-4
Проблемът на "центъра" е, че вече не разполага със средставата да издържа "периферията" в сегашния й състав. Затова периферията трябва да се смали, за да оцелее центъра.
П.П. Да им е честита на всички и новоприетата процедура за отнемане на правото на глас.
_____
Моят народ е русофилски, политиците ми са англофили, генералите-германофили, жена ми е италианка, само аз съм единственият българофил в царството.Цар Борис III-2 +4
Г-жо Лещарска, обидно повърхностно е съждението ви, че "застъпниците на двете скорости искат да разделят Европа на първа и втора класа държави-членки, което е рецепта за разпад."
Коментиращите във форума нищо не искат, а са любезни да дадат мнение по задаваните от модератори въпроси.
-1 +4
До коментар [#1] от "koteshkoshishche":
Пълни глупости.
_____
“In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel-1 +1
Както винаги, истината е някъде по средата. Всеки от застъпниците на дадена теза има своето право и своята гледна точка. Диференцираната интеграция е факт доста отдава и е формално заложена и в договорите. Както е видно, и двамата застъпници съвсем естествено засягат повече темите, от които разбират - съответно икономика и политика.
В икономическо отношение диференцираната интеграция е просто неизбежна заради наистина големите различия между отделните държави. В политическо отношение обаче, в смисъл на единно европейско пространство на споделени ценности, Европа на две или повече скорости не бива да се допуска. Добрата стратегия за по-слабите страни като България е да бъдат по-активни и да се опитат максимално да се включат в общоевропейският дебат, като гъвкаво използват всички възможности за изгоди както за себе си, така и за организацията.
-1 +3
Мисля че позицията на д-р Мавров е много добре логически построена и съм съгласна с тезата му че сега политическите аргументи трябва да надделеят над икономическите. В противен случай цялата концепция "Европа" се поставя под съмнение..
-1 +1
Д-р Мавров, защо приемате че Европа на 2 скорости е слаба? Проблемите в тази област ще ги има независимо от броя скорости.
Това е основен проблем на съюза, който трябва да се реши независимо от случващото се извън Европа.
Също така, защо намесвате Украинската криза? Тя не е нещо което е определящо за Европа. Подобни кризи има от деситилетия и те не са променили/предефинирали Европейския Съюз.
Към #4 - 'Истината е някъде по средата' - това е заучена фраза която се използва навсякъде и относно всякакви теми. Прави се анализ, който не води доникъде.
Към #5 - Европейският Съюз е започнал като икономическа организация и това продължава да е водещото в 21 век. Не сме федерация, няма как външната политика да е дефиниращия елемент в това обединение. Икономическите блага за членовете на Съюза са по-важни отколкото политическато обединение.
Не казвам, че не е важно политическото сработване. Трябва да се работи и в тази насока, но това не е основата на Европейския съюз.
Д-р Мавров, защо приемате че Европа на 2 скорости е слаба? Проблемите в тази област ще ги има независимо от броя скорости.
Това е основен проблем на съюза, който трябва да се реши независимо от случващото се извън Европа.
Също така, защо намесвате Украинската криза? Тя не е нещо което е определящо за Европа. Подобни кризи има от деситилетия и те не са променили/предефинирали Европейския Съюз.
Към #4 - 'Истината е някъде по средата' - това е заучена фраза която се използва навсякъде и относно всякакви теми. Прави се анализ, който не води доникъде.
Към #5 - Европейският Съюз е започнал като икономическа организация и това продължава да е водещото в 21 век. Не сме федерация, няма как външната политика да е дефиниращия елемент в това обединение. Икономическите блага за членовете на Съюза са по-важни отколкото политическато обединение.
Не казвам, че не е важно политическото сработване. Трябва да се работи и в тази насока, но това не е основата на Европейския съюз.
-1 +1
Европа трябва да подхожда с нужния Реализъм, към своето Интегриране...
Уверим ли се, че го има и коректно прилага,
бързо ще сетим, че и нейната "скоростна кутия" е в ред...