// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 20 апр 2014 - 28 май 2014
"За" или "против" европейски план за реиндустриализация?
Десислава Лещарска, модератор Включване в дебата- 65 Основни тези 20 апр 2014
- 16 Защита на тезите 12 май 2014
- 2 Победител 28 май 2014
Основни тези - "За" или "против" европейски план за реиндустриализация?
Да
Руслан Стефанов
икономист, Център за изследване на демокрациятаПървоначалните идеи на Европейската комисия за индустриален ренесанс или ре-индустриализация в Европа потънаха в блатото на неразбирането и текущия политически дневен ред в България, което на практика саботира на родна почва редицата добри идеи в предложението на Комисията.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Иван Георгиев
икономист, Експертен клуб за икономика и политикаЖеланието на Европейската комисия за реиндустриализация на икономиките на държавите-членки на съюза намира количествено изражение в целта делът на индустриалното производство от БВП да нарастне от сегашните 16% до 20% през 2020 г.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
46%48 гласа
Благодарим за вашия глас!
54%56 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Преди седмица икономическото министерство разпространи програма за реиндустриализация на страната. Тя е с краткосрочен хоризонт, а предложените мерки не могат да се нарекат съществени. Но да приемем, че не става въпрос за популистки ход, а реални намерения за запазване и създаване на работни места. При това положение проучването на европейския опит с плановете за реиндустриализация щеше да е полезно за управляващите.
В края на 2012 г. Европейската комисия си постави за цел да насърчи реиндустриализацията, повишавайки дела на сектора в брутния вътрешен продукт на страните членки от 15.6% на 20% през 2020 г. Година по-късно анализ на Deutsche Bank (преведен от Явор Алексиев от Института за пазарна икономика) показа, че целта е свръх амбициозна и по-скоро нереалистична. Причините могат да се търсят в по-високия потенциал на други икономически отрасли, свръх-капацитета на някои сектори на европейската индустрия, по-бързото развитие на сектора на услугите, цялостната загуба на конкурентноспособност, насърчаването на зелени политики, оскъпяващи електроенергията и др. Изводите в анализа са, че делът на индустрията не може да се покачи чувствително в дела на европейската икономика.
Това не означава, че секторът на индустрията не е перспективен, а Европа трябва да се примири с чувствителното си изоставане от САЩ, Китай и други бръзо развиващи се икономики. Не означава, че европейската и българската индустрия не могат да са печеливши в бъдеще. Въпросът е има ли адекватен подход и доколко е смислена изкуствената намеса и опитите за контрол на естествените процеси.
Европа би трябвало да се съсредоточи там, където може да се състезава на глобално ниво, да се фокусира върху иновативни сектори и европейските предимства в науката да се прилагат на практика. В навечерието на европейските избори и плановете за реиндустриализация в платформите на някои партии (конкретно: социалистите) поканихме експерти икономисти с позиция по темата "за" и "против" общоевропейски план за реиндустриализация. Необходимо ли е да се впряга европейската бюрократична машина в поредната безплодна стартегия или индустрията трябва да се открои като приоритет с оглед конкурентноспособността на континента? Преценете сами и дайте своя глас за участника, чиято теза подкрепяте.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
В края на 2012 г. Европейската комисия си постави за цел да насърчи реиндустриализацията, повишавайки дела на сектора в брутния вътрешен продукт на страните членки от 15.6% на 20% през 2020 г. Година по-късно анализ на Deutsche Bank (преведен от Явор Алексиев от Института за пазарна икономика) показа, че целта е свръх амбициозна и по-скоро нереалистична. Причините могат да се търсят в по-високия потенциал на други икономически отрасли, свръх-капацитета на някои сектори на европейската индустрия, по-бързото развитие на сектора на услугите, цялостната загуба на конкурентноспособност, насърчаването на зелени политики, оскъпяващи електроенергията и др. Изводите в анализа са, че делът на индустрията не може да се покачи чувствително в дела на европейската икономика.
Това не означава, че секторът на индустрията не е перспективен, а Европа трябва да се примири с чувствителното си изоставане от САЩ, Китай и други бръзо развиващи се икономики. Не означава, че европейската и българската индустрия не могат да са печеливши в бъдеще. Въпросът е има ли адекватен подход и доколко е смислена изкуствената намеса и опитите за контрол на естествените процеси.
Европа би трябвало да се съсредоточи там, където може да се състезава на глобално ниво, да се фокусира върху иновативни сектори и европейските предимства в науката да се прилагат на практика. В навечерието на европейските избори и плановете за реиндустриализация в платформите на някои партии (конкретно: социалистите) поканихме експерти икономисти с позиция по темата "за" и "против" общоевропейски план за реиндустриализация. Необходимо ли е да се впряга европейската бюрократична машина в поредната безплодна стартегия или индустрията трябва да се открои като приоритет с оглед конкурентноспособността на континента? Преценете сами и дайте своя глас за участника, чиято теза подкрепяте.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Руслан Стефанов
Позиция Да
Първоначалните идеи на Европейската комисия за индустриален ренесанс или ре-индустриализация в Европа потънаха в блатото на неразбирането и текущия политически дневен ред в България, което на практика саботира на родна почва редицата добри идеи в предложението на Комисията. Реиндустриализацията е опит на Комисията и на страните-членки за нов поглед и придвижване напред на основните политики, които биха могли да направят Европейския съюз по-добро място за бизнес, иновации и работни места. Те заслужават да бъдат подкрепени и развивани на европейско равнище, а не да бъдат оставени на бюрокрациите и на популистки политици в Брюксел и страните-членки. Темата за реиндустриализацията – кой и как я разбира би била един добър тест за множеството български кандидати за Европейския парламент.
Основната цел на идеите за реиндустриализация е да намери нова платформа за общи политики в Европа след излизането от финансово-икономическата криза. Фокусът остава по-висока конкурентоспособност, растеж и нови работни места. В това отношение много ясно е формулирано разбирането, че ЕС продължава да изостава от САЩ и да бъде настиган от Китай и други нововъзникващи икономики по отношение производителснотта. Основните фактори в това изоставане са по-високите инвестиции в информационни и комуникационни технологии и по-високата ефективност на пазарите да създават иновации. Достатъчно е да дадем за пример залезът на Nokia в сянката на Apple и Samsung или откриването на нови заводи от Siemens в САЩ, или на родна почва – фокусът на ИКТ компанните върху САЩ и Канада, за да разберем, че Европа има проблем. И то сериозен.
Реиндустриализацията е пореден опит на Комисията да събуди станите-членки за действие, за да бъде преодоляно това изоставане. Посланието е доста семпло – САЩ имат евтин нов ресурс – шистов газ и най-ефективните пазари, Китай имат достъп до океан от евтина работна ръка и подобряваща се ефективност на пазарите.
ЕС трябва да интегрира по-добре вътрешните си пазари и да заложи на високата добавена стойност или да потъне в забрава. Предлаганите решения са познати, добре изследвани и с голяма вероятност да постигнат търсения резултат. За да се случи това обаче се изисква огромна доза лидерство и компромиси, които ЕС не успя да постигне в предходните две десетилетия. Струва си да погледнем и разтълкуваме поне част от предложенията на Комисията накратко:
- Интегриране на мрежите за енергия, телекомуникации и транспорт и по-добро прилагане на правилата на вътрешния пазар. Това означава в крайния случай единен пазар на енергия, например договаряне на общи цени за ЕС с трети страни вносители. В телекомуникациите – единна тарифа за разговори в целия ЕС, както е в САЩ например.
- Индустриална модернизация чрез инвестиции в иновации, ресурсна ефективност, нови технологии, умения и улесняване на достъпа до финансиране. Въпреки дежурните злоупотреби, без наличието на подобни инициативи българските предприятия щяха съвсем да замразят инвестициите през последните 5 години, да забавят модернизацията си, а много повече нямаше да оцелеят.
- Опростяване на законодателството и подобряване на ефективността на държавната администрация. За България това би означавало освен да има най-ниските данъчни ставки и да имаме поне средно-европейско равнище на качество на данъчно обслужване.
Списъкът продължава, но идеята е ясна – Комисията се опитва да облече в нови по-модерни думи основните принципи на функциониране на Европейския съюз. Ако те не бъдат приложени и в следващото десетилетие, изоставането ще бъде фатално. Идеите са добри и са доказали своята състоятелност. Но (проекто-)политиците, включително в България, ги четат както дяволът евангелието, а сметката се плаща от всички европейци.
Основната цел на идеите за реиндустриализация е да намери нова платформа за общи политики в Европа след излизането от финансово-икономическата криза. Фокусът остава по-висока конкурентоспособност, растеж и нови работни места. В това отношение много ясно е формулирано разбирането, че ЕС продължава да изостава от САЩ и да бъде настиган от Китай и други нововъзникващи икономики по отношение производителснотта. Основните фактори в това изоставане са по-високите инвестиции в информационни и комуникационни технологии и по-високата ефективност на пазарите да създават иновации. Достатъчно е да дадем за пример залезът на Nokia в сянката на Apple и Samsung или откриването на нови заводи от Siemens в САЩ, или на родна почва – фокусът на ИКТ компанните върху САЩ и Канада, за да разберем, че Европа има проблем. И то сериозен.
Реиндустриализацията е пореден опит на Комисията да събуди станите-членки за действие, за да бъде преодоляно това изоставане. Посланието е доста семпло – САЩ имат евтин нов ресурс – шистов газ и най-ефективните пазари, Китай имат достъп до океан от евтина работна ръка и подобряваща се ефективност на пазарите.
ЕС трябва да интегрира по-добре вътрешните си пазари и да заложи на високата добавена стойност или да потъне в забрава. Предлаганите решения са познати, добре изследвани и с голяма вероятност да постигнат търсения резултат. За да се случи това обаче се изисква огромна доза лидерство и компромиси, които ЕС не успя да постигне в предходните две десетилетия. Струва си да погледнем и разтълкуваме поне част от предложенията на Комисията накратко:
- Интегриране на мрежите за енергия, телекомуникации и транспорт и по-добро прилагане на правилата на вътрешния пазар. Това означава в крайния случай единен пазар на енергия, например договаряне на общи цени за ЕС с трети страни вносители. В телекомуникациите – единна тарифа за разговори в целия ЕС, както е в САЩ например.
- Индустриална модернизация чрез инвестиции в иновации, ресурсна ефективност, нови технологии, умения и улесняване на достъпа до финансиране. Въпреки дежурните злоупотреби, без наличието на подобни инициативи българските предприятия щяха съвсем да замразят инвестициите през последните 5 години, да забавят модернизацията си, а много повече нямаше да оцелеят.
- Опростяване на законодателството и подобряване на ефективността на държавната администрация. За България това би означавало освен да има най-ниските данъчни ставки и да имаме поне средно-европейско равнище на качество на данъчно обслужване.
Списъкът продължава, но идеята е ясна – Комисията се опитва да облече в нови по-модерни думи основните принципи на функциониране на Европейския съюз. Ако те не бъдат приложени и в следващото десетилетие, изоставането ще бъде фатално. Идеите са добри и са доказали своята състоятелност. Но (проекто-)политиците, включително в България, ги четат както дяволът евангелието, а сметката се плаща от всички европейци.
Иван Георгиев
Позиция Не
Желанието на Европейската комисия за реиндустриализация на икономиките на държавите-членки на съюза намира количествено изражение в целта делът на индустриалното производство от БВП да нарастне от сегашните 16% до 20% през 2020 г. Според ЕК Европа трябва да подсили своята индустриална база, като ръст в производството ще предизвика подем и в останалите сектори на икономиката.
Скъпо кредитиране, високи разходи за енергия, липса на квалифицирана работна ръка и административни пречки са основните фактори, възпиращи развитието на индустрията. Това написа ЕК в съобщение до Европейския парламент от януари тази година, в което предлага да се постави начало на европейски индустриален ренесанс. В своето съобщение Комисията изброява редица мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се подсили европейската индустрия. Почти всяка една от тях включва изразходването на пари от бюджета на ЕС и може би единствените, които нямат нужда от финансиране, са мерките за намаляване на регулативната тежест върху малките и средни предприятия и либерализацията на енергийния пазар.
ЕК подчертава, че планът за реиндустриализация няма да създаде дисбаланси между отделните сектори на икономиката. Но има повод да сме скептични към това увещание на еврократите. Ръст в индустриалното производство (и евентуално нарастване на дела на индустрията в БВП), който е разултат от политическа намеса в структурата на относителните цени и преобладаващия марджин на печалба в отделните сектори на икономиката, се случва извън пазарния процес на ефективно разпределение на капитал и други производствени фактори.
Едно е европейската индустрия да расте, защото маниера на потребителско търсене е предопределил, че манифактурата е по-печеливша от селското стопанство или предлагането на услуги, друго е, ако ЕС изкуствено я направи по-привлекателна за привличането на производствени фактори като субсидира част от разходите й. Едно е индустрията да расте поради някакви автентични сравнителни предимства, които Европа има спрямо останалия свят, друго е, ако тя расте, защото ЕС обезценява еврото или ограничава вноса на чужди стоки.
Настоящата структура на европейската икономика не е резултат от действието на координационната функция на пазарната ценова система, а следствие от множество политически вмешателства. Може би необезпокояваният пазар би насочвал повече ресурси към индустрията и по-малко към другите сектори на икономиката. Но това не означава, че политическата цел да се стимулира точно този сектор е икономически оправдана. Всъщност изпълнението на тази цел ще внесе допълни дисбаланси и дори може да подкопае самите устои на ЕС за свободно придвижване на капитал, хора и стоки чрез раздаването на субсидии и въвеждането на ограничаващи тарифи.
Европейската комисия изтъква, че старият континент има редица предимства спрямо останалия свят в условията, които предлага за развитието на индустрия. И докато ЕК по-скоро говори за абсолютни предимства, не трябва да забравяме, че в контекста на икономизирането на ограничени ресурси и процеса на забогатяване са важни сравнителните предимства. Политическият съюз на Европа не трябва да се притеснява за своето място в глобалното разделение на труда. Всяка производствена единица има място в сложната система на световно икономическо сътрудничество и просперитета на всяка една общност е функция на оценката на другите за нейния относителен принос към международната търговия. Единственият начин ЕС да повиши съвкупното благосъстояние на европейците е като не им пречи да търгуват свободно помежду си, а също така и с хора извън съюза.
Скъпо кредитиране, високи разходи за енергия, липса на квалифицирана работна ръка и административни пречки са основните фактори, възпиращи развитието на индустрията. Това написа ЕК в съобщение до Европейския парламент от януари тази година, в което предлага да се постави начало на европейски индустриален ренесанс. В своето съобщение Комисията изброява редица мерки, които трябва да бъдат предприети, за да се подсили европейската индустрия. Почти всяка една от тях включва изразходването на пари от бюджета на ЕС и може би единствените, които нямат нужда от финансиране, са мерките за намаляване на регулативната тежест върху малките и средни предприятия и либерализацията на енергийния пазар.
ЕК подчертава, че планът за реиндустриализация няма да създаде дисбаланси между отделните сектори на икономиката. Но има повод да сме скептични към това увещание на еврократите. Ръст в индустриалното производство (и евентуално нарастване на дела на индустрията в БВП), който е разултат от политическа намеса в структурата на относителните цени и преобладаващия марджин на печалба в отделните сектори на икономиката, се случва извън пазарния процес на ефективно разпределение на капитал и други производствени фактори.
Едно е европейската индустрия да расте, защото маниера на потребителско търсене е предопределил, че манифактурата е по-печеливша от селското стопанство или предлагането на услуги, друго е, ако ЕС изкуствено я направи по-привлекателна за привличането на производствени фактори като субсидира част от разходите й. Едно е индустрията да расте поради някакви автентични сравнителни предимства, които Европа има спрямо останалия свят, друго е, ако тя расте, защото ЕС обезценява еврото или ограничава вноса на чужди стоки.
Настоящата структура на европейската икономика не е резултат от действието на координационната функция на пазарната ценова система, а следствие от множество политически вмешателства. Може би необезпокояваният пазар би насочвал повече ресурси към индустрията и по-малко към другите сектори на икономиката. Но това не означава, че политическата цел да се стимулира точно този сектор е икономически оправдана. Всъщност изпълнението на тази цел ще внесе допълни дисбаланси и дори може да подкопае самите устои на ЕС за свободно придвижване на капитал, хора и стоки чрез раздаването на субсидии и въвеждането на ограничаващи тарифи.
Европейската комисия изтъква, че старият континент има редица предимства спрямо останалия свят в условията, които предлага за развитието на индустрия. И докато ЕК по-скоро говори за абсолютни предимства, не трябва да забравяме, че в контекста на икономизирането на ограничени ресурси и процеса на забогатяване са важни сравнителните предимства. Политическият съюз на Европа не трябва да се притеснява за своето място в глобалното разделение на труда. Всяка производствена единица има място в сложната система на световно икономическо сътрудничество и просперитета на всяка една общност е функция на оценката на другите за нейния относителен принос към международната търговия. Единственият начин ЕС да повиши съвкупното благосъстояние на европейците е като не им пречи да търгуват свободно помежду си, а също така и с хора извън съюза.
Резултати от гласуването на този етап
46%48 гласа
Благодарим за вашия глас!
54%56 гласа
Още по темата
Държавният план за реиндустриализация се оказа някъде по средата между мъглявите обещания и откровената демагогия
Държавната програма за реиндустриализация
България беше започнала лека-полека да гради стратегия за икономически растеж, но изглежда, че правителството на Пламен Орешарски я зачерква
И със и без ЕК индустията и вкл. индустрии, отдавна изнесени, ще се завърнат в ЕС и САЩ. Въпросът е, че няма да доведат до желания от политиците ефект на разкриване на работни места. Решението не е в помощ за изграждането на индустриални площи, а в инвестициите в изследване и наука. Класата на бюрократите и безработните трябва да се замени с класа на учените.
+1
Гледам коментарите и се чудя как може да се реши основния проблем на БГ.При такава хубава тема , вместо да се мисли за рационално решение повечето коментари са заядливи , злобни , или меко казано неадекватни.Без логична мисъл и обединяване около проблемите , нито БГ нито ЕС я чака нещо добро... Трябва да започнем да се обединяваме около проблемите , защото реиндустриализацията ще е най-малкия ни проблем.БГ страда от липса на общество и това я дърпа назад.А ЕС е като детска градина с скарани деца. Сигурно ще събера много минуси , но това само ще подчертае разединението.
+1
Май нещо не се разбираме, като си говорим за климатични промени, а? Наясно ли сте, че всъщност сме преминали прага на размислите за борба с климатичните промени (някъде към 1985 г.) и към момента, за ваше, мое и най-общо наше, съжаление оттук нататък ще трябва да си говорим само за адаптация. В този контекст икономиката ще се наложи да приеме част от принципите на де-растеж, а не вместо това да си разговаряме сладко за едни бъдещи велики икономически успехи на ЕС. Ако дискусиите за "излизане от финансово-икономическата криза" смятате за смислени, аз бих предложил тема за де-растежизацията в контекста на съвременната икономическа парадигма и промяната на хабитата на нашия вид. Добре е да знаем обаче, че излизане от кризата с икономически методи ще означава катастрофа за биосферата на Земята. Е, мисля си, че по-добре е за всички ни, ако съвременните кухоглави икономисти възприемат идеята, че са се провалили и това е новата ни реалност. Някак по-бързо ще се справим, ако наречем нещата с истинските им имена. Капитализмът не е равен на демокрацията, но в момента я проваля.
_____
SNSK: блог за антиконсумеризъм-1
До коментар [#61] от "D-r D":
Вече я правиш тази грешка! (Това, че не си маркирал текста ти като "отговор" не значи, че няма да видя. Виж колко елементарни прийоми! И само голи критики! Направо да се зачуди човек, защо си ми противник!) Понеже започва една безсмислена концентрация върху моята особа, вместо върху темата на дискусия - да "нормализирам" нещата!
Иван Георгиев застъпва фанатичното мнение, че каквото и да се прави от едно управление (в случая - ръководството на ЕС в лицето на ЕК) - то винаги е лошо, когато не е свързано с оттегляне на това ръководство от всякаква негова активност и налагане на пълна дерегулация и произвол. Самата крайност на този подход, отричането и на минимална полезност от координирани на централно ниво мерки в едно или в друго направление (освен ако "мерките" не са оттегляне на централните фактори от всякакви функции), говори за необективен подход, а по-скоро за защита на идеология (изтъкване на подбрана, ограничена аргументация в полза на предварително заложена цел).
+1
Да дебатирам с теб?!!?
Та ти си като ярмомелка - само шум и какалашки.
Аз не съм отскоро във форума и съм ти ял л..
Няма да правя грешката да ти отвръщам.
-1
До коментар [#59] от "D-r D":
Че, дебатирай си, де! Кой те е спрял?! Или нямаш качествени аргументи и ти се ще да ме нямаше тук, за да блеснеш с две-три общи приказки?! Една акцийка за изгонването ми от форума на "Капитал" няма ли да спретнеш сега (вие, враговете на детайлната аргументация, ги обичате тези мероприятия)?!
+1
О, не...
Станислав Янков полази дебата!
Е, няма отърване от мащабните му лакърдии, а можеше да се получи интересен дебат...
-1
До коментар [#57] от "Да, ама не":
Макар цената на електроенергията за част от индустриалните консуматори (друга част са вече на свободен пазар) да е по-висока от цената на индивидуалните потребители - цената на електроенергията в България е една от най-ниските (дори и при ВЕИ-тата), ако не и най-ниската в Европа. Това, ако не греша, включва и индустриалните консуматори, независимо, че те плащат по-висока цена от домакинствата (и скоро вече всичките ще са на свободен пазар). При газта не знам как е. Но при условие, че България е бедна на суровини, особено на енергийни такива - единственото спасение е в най-бързо прилагане на иновациите, свързани с употребата на свободна енергия (българското изобретение, към което съм поставил линк, е само една форма на такъв подход и трябват само малко инвестиции, за да навлезе такава система бързо в икономиката - включително като персонални домашни електрогенератори). Колкото и да бяхме заксали - добив нашистов газ не е никакво решение, а обикновено самоубийство, при това - с краткосрочни ползи и то не за българската икономика, а единствено за добиващите шистов газ компании (справка - добива на злато в България, както и на всякакви други суровини като мед и други, от които самата българска икономика печели доста малко). Единствен шанс за икономиката ни е да излезе от африканския тип експорт (основно суровини, храна и въобще - продукти с ниска добавена стойност), а да се насочи...
Прочитане на целия коментар към по-сложна продукция, с по-висок марж на печалбите, където стойността на труда и на суровините (за да се оправдаят логистичните разходи) не играят толкова фатална роля. Пример: експортно-ориентираните Япония и Южна Корея, които употребяват много вносни суровини.
До коментар [#55] от "Станислав Янков":
Споменах ги във връзка с по-решителните действия на техните правителства към енергийна диверсификация. Пак казвам- основният проблем на българският индустриален консуматор на енергия е високата цена на ток и газ, което е абсолютен нонсенс, предвид експортния характер на българската икономика. Решението е собствен добив- и на конвенционални и на неконвенционални източници. Не става дума само за шистов газ, преди няколко дни се коментираше за извличане на метан от въглищни пластове. Стига да е контролируем, всеки рисков ход трябва да бъде разгледан като опция.
-1
До коментар [#54] от "Да, ама не":
От тази гледна точка съм съгласен. С други (не с турските) средства, толкова упорита защита на националните интереси (при толкова фрагментиран в сегашния си вид ЕС) е наистина съвсем уместна. Българските власти обаче упорстват тук-таме не когато иде реч за защита родния интерес, а само когато се мъчат да защитят някакви руски интереси.
-1 +1
До коментар [#53] от "Да, ама не":
Оу! Шистовият газ пък е най-голямата дивотия, която би могла да се измисли! Мръсотии, инжектирани през водоносен хоризонт, от който задоволява питейните си и земеделски нужди почти цяла Северна България, земетресения и какви ли още не други "благини" за малко печалби в полза на чужди корпорации (на американците няма какво да им пука, че след тях ще оставят разбито земеделие - те не са от България и ще са за малко, до изчерпването на България да имаше предприемчиви предприемачи (съобразителна и дейна държавна власт очевидно няма):
http://www.youtube.com/watch?v=waHiZD2E_W0
Ето и за шистовата газ:
http://www.klassa.bg/news/Read/article/193346_US
До коментар [#52] от "Станислав Янков":
Използвах го като цитат, нямам предвид държавна политика. Въпреки това обаче има какво да научим. В турската акватория на Черно Море добивът за газ се извършва и чрез смесени дружества, а таксата за проучване се използва не за покриване на дефицит, а за преобразуване в капитал. Нещо, което кабинетът на Борисов не успя да приложи
До коментар [#51] от "Станислав Янков":
Интересно е да отбележим, че страни като Полша и Румъния некоординирано от ЕС и ЕК, започнаха да работят по шистови находища и за енергийната си сигурност. Именно заради синьото гориво експортната структура на Румъния включва стоки с висока добавена стойност. Тоест-първата стъпка за реиндустриализация е евтината енергия, всичко друго са празни приказки без това
-1
До коментар [#50] от "Да, ама не":
Когато сме членове на ЕС си има легитимни (и ефективни) механизми за защита на национални интереси (Европейски парламент, Съвет на ЕС и т.н.). Няма нужда да се правим на Турция, която не е член на ЕС (но е зависима от достъпа до пазара на ЕС...) и която е в пъти по-мощна икономическа и военна сила от България (тоест - турците имат по-добро тесте карти от нас, и така могат да си позволят по-нахакани демонстрации на независимост и изнудване в полза на собствените интереси).
-1
До коментар [#48] от "Да, ама не":
Еми, като ги е толкова шубе ЕС от контрамерките на Китай и нямат воля да си защитят интересите - сега да се гънат, че само те правят в сферата на екологията малко от всичко онова, което би трябвало да бъде направено. Впрочем - американците също започнаха да обмитяват някои китайски стоки, без да се плашат толкова от китайските контрамерки. В този свята просперират само най-упоритите.
До коментар [#49] от "Станислав Янков":
Аз уважавам всеки държавник, който преговаря, а не кима с глава от страх да бъде порицан. Нека не забравяме кредото на една от най-големите холдингови групи в Турция- Ние съществуваме, докато държавата съществува, ние сме силни, докато държавата е силна. Аз отдавна изгубих надежда за България, г-н Янков, участвам в дебата от едната носталгия ;)
-1
До коментар [#38] от "Да, ама не":
България не е меродавен пример. Тука икономико-политическата върхушка начело на държавата е способна да опорочи и изврати абсолютно всяка инициатива, което и се прави непрекъснато. Ние сме уникален случай на разсипници и шмекери, като почти достигаме гърците. И въпреки това, спирането на фондовете за кабинета на Станишев си беше съвсем ефективно! Що се отнася до хармонизацията на законодателството ни с това на ЕС - от ЕС не са виновни, че нашите действат на парче и както им падне, вместо смислено и цялостно?! Отделно - у нас почти всички са свикнали дотолкова да не спазват законите и държавните изисквания, че промени на законодателството все едно въобще не са направени. Новите норми се спазват толкова малко, колкото и старите.
До коментар [#45] от "Станислав Янков":
Нека Ви припомня какво стана, когато ЕС заговори за малки импортни квоти на китайски соларни панели и други нетарифни ограничения. Контрамерките включваха мита стигащи до 100% за немски автомобили. Протекционизмът не е решение, никога не е бил, в крайна сметка за това се създаде ГАТТ навремето. За малки страни има известни предимства, но не и за сектор енергетика.
До коментар [#44] от "Нефертити":
Достатъчно е да се намалят еко нормите и регулациите. В комбинация с нова енергийна политика, залагаща на конвенционалната енергия и евентуална (даже доста вероятна напоследък) LTRO подкрепа на ЕЦБ се получават стимули, които индустрията ще използва. И разбира се гъвкави концесионни договори.
-1
До коментар [#44] от "Нефертити":
От Европа!
-1 +1
До коментар [#39] от "Да, ама не":
Европа е потърпевша, защото е прекалено либерална (засега). Когато ЕС започне да налага еко-мита за продуктите, внасяни от държави с неравностойна на Европейската екополитика - нещата бързо ще се променят, а европейската продукция дори ще стане по-конкурентна в границите на съюза. Само трябва Европа да спре да си затваря очите за мизериите на другите.
-1 +1
До коментар [#43] от "Да, ама не":
А пари за реиндустриализация откъде?
_____
Предразсъдъците са за ограничените.+2
До коментар [#42] от "Нефертити":
Сигурно си го мислила тоя коментар два дни..ахах Старата Европа не разполагала, затова се заговори за дезинтермедиация чрез ролята на пенсионни фондове не от кого да е, а от ЕК. Без индустрия няма растеж- нещо което комисар Таяни многократно е заявявал, но като е пълно с големи разбирачи, кой да го чуе
-1 +1
Реиндустриализацията изисква големи капиталовложения, с които стара Европа в момента не разполага, поради което не е препоръчително да се реиндустриализира, което важи и за България.
_____
Предразсъдъците са за ограничените.-1
До коментар [#34] от "daskal1":
Да! Скандинавските държави са отличен пример за най-рационално прилагане на социалната политика, без това да е в ущърб на икономиките. Някои със завист казват за скандинавските държави, че последните прилагат комунизма на практика, за разлика от бившия СССР.
-1
До коментар [#33] от "daskal1":
Малкия и среден бизнес е необходим на големия бизнес, докато не бъде погълнат от големия бизнес (виж стратегиите на "Епъл", "Гугъл", "Майкрософт" и кой ли не друг) и само големите да разполагат с финансов ресурс за нови разработки и инициативи. Освен това, не целия малък и среден бизнес е обвързан с големите корпорации, а големи дялове от този бизнес взаимодействат помежду си и с крайните потребители. Така едно свиване на покупателната способност на масовото население застрашава оцеляването най-вече на малкия и среден бизнес. Отделно, големите компании разполагат с достатъчен финансов ресурс да поддържат политически лобита за защита на своите интереси, докато малкия и среден бизнес не може да си позволи подобни разходи.
До коментар [#37] от "Станислав Янков":
Не мисля така. Русия и Китай увеличават емисиите си за месец с толкова колкото ЕС пести за година. Без глобален консенсус потърпевша е европейската индустрия, в частност българската. По-агресивен добив от собствените находища и повече конвенционална енергия- това са основите на индустриализацията, едва тогава идват ликвидната и административната подкрепа.
До коментар [#36] от "Станислав Янков":
Отново не мога да се съглася. Наказателните процедури са с крайно спорен ефект, а кухото транспониране на евродирективи в родното законодателство влияе зле на икономиката, в частност на бизнеса, защото мерките не са съобразени с родната картина. Давам пример. Регулациите по Базел III създават изисквания за капиталови буфери в тежест на много добре капитализираната българска банкова система. Още един пример- директният надзор на системно важни банки на ЕЦБ мога да приема, но не и съгласуването на планове за преструктуриране с ЕК, която се произнася по проблеми които не я засягат, какъвто е случаят с България. Още един пример- хармонизиране на концесионното законодателство. България няма да може да прилага production sharing договори, които са много по-печеливши, а трябва да се придържа към схемата фиксиран компонент плюс плаващ според количеството плюс екорегулации. ЕС не е завършен проект, защото интересите не съвпадат.
-1
До коментар [#32] от "Да, ама не":
Впрочем, за ВЕИ-тата - ЕС (и целия останал свят) дори опасно се мотаят с мерките за намаляване на излъчваните от човека парникови емисии. Темпото на въвеждането на тези технологии е опасно мудно. Всички виждаме как ефектите от глобалното затопляне бързо се засилват и невъзможността да се избегне масирано топене на шапките на полюсите (бързо покачване на равнището на световните океани и намаляване на площта на сушата при нарастващо глобално население) вече се превръща в необратима.
-2
До коментар [#32] от "Да, ама не":
Интересите на държавите в ЕС са едни и същи и само под формата на ЕС могат да бъдат защитени ефективно (единствено ЕС като едно цяло може да се сравнява и съревновава с териториални, икономически, населенчески и военни колоси като САЩ, Китай и Русия). За съжаление манталитета на населенията в ЕС нерационално-националистически, което пречи на тази структура да действа пълноценно в свой интерес. И дори и така Брюксел разполага с достатъчно инструменти да наложи решенията си и на най-несговорчивите си членове (има най-разнообразен спектър от наказателни процедури, с които Европейската комисия може да борави много ефективно).
За тютюна - вредите от тютюнопушенето не са тайна и за децата. Да се очакват субсидии за тютюн е равносилно като да се очакват субсидии за производство на опиумен мак (суровина за хероина - наркотик, не по-малко опасен от никотина)! Това, че парите на всички данъкоплатци няма да отиват за по-евтино тровене на децата с цигари въобще не е загуба. Една национална икономика не се изчерпва с тютюнопроизводството и с цигаропроизводството.
Извинете, [#32] от "Да, ама не", коментарът беше отправен към г-н Янков.
До коментар [#32] от "Да, ама не":
Не , не считам. Създаването на общество от типа "пясъчен часовник", в което средната класа е притискана, е най-голямата възможна грешка която за съжаление става действителност. Радостното е че в развитите страни на Европа съпротивата на средната класа е все по-силна, особено в скандинавските страни. Хората сериозно се борят за качество на живота и все повече млади хора. особено семейни, не се подлъгват по размяната на личното си време срещу допълнителни заплащания, например за работа през уикендите. Дания е добър пример.
До коментар [#30] от "Станислав Янков":
Мисля, по точно убеден съм че грешиш в постановката за "съвременният капитализъм - враг на малкия и средния бизнес". Този малък и среден бизнес е необходим на "големия бизнес". Например, когато Форд или която и да е от трите големи планира нов модел, фарове и ред други елементи се поръчват по договор на съизпълнители. При преминаване към нов модел или изменение на ценовата политика доста от съизпълнителите могат да загинат. Ежегодно над 30% от дребните предприятия се разоряват, захранвакки по-големите, но взаимоотношенията са на взаимна зависимост: едните не могат без другите. За България не мога да твърда че познавам закономерностите, т.е. убеден съм че те не действат само на пазарния принцип а има други, "нестандратни" лостове - подкупи, кражби, насилие наред с нормалните бизнес отношения. Съществуването на законност означава и прилагането на закона, теза която Вие защищавате и с която съм напълно съгласен.
До коментар [#20] от "Станислав Янков":
Не съм съгласен. Държавата би била една, ако интересите в нея са едни и същи. Последното изобщо не се отнася за ЕС, където решенията за ключови проекти и сектори се взимат в Брюксел. Това особено силно важи за сектор Тютюн например. България няма да ползва традиционен за суверена инструмент-субсидиите след 2016г., въпреки че това е една от малкото импортно-заместващи индустрии, в която България е сред първите по произведено количество, брой преработващи предприятия, брой заети, обем на експорта. Същото важи за сектор енергетика- вместо конвенционална АЕЦ и ТЕЦ енергия, страната беше задължена да отвори врати на ВЕИ-тата, без никой да е питал индустриалните консуматори на средно и високо напрежение дали това трябва да се прави. При цялото ми уважение, ЕС не е една държава, а една класна стая, в която непослушните ги хокат с докладчета.
-1
До коментар [#29] от "daskal1":
Извинявай! Малка корекция: "Или ти разчиташ на формирането на глобална "средна класа" от няколко стотин милиардера и няколко десетки МИЛИОНА милионера, които единствени да движат глобалното потребление (казано икономически - потребителското търсене)?!"
При население от седем милиарда души, да се разчита, че няколко милиона способни да потребяват ще успеят да направят достатъчно глобално търсене на крайна продукция е доста ... несериозно! Нали?
-1
До коментар [#29] от "daskal1":
Капиталистическата икономика има множество разновидности и не всичките са враждебни към дребните и средните предприемачи (които именно са средната класа в едно добре структурирано общество). А пък идеалистичните икономически модели за съвършения пазар отдавна са си изпели песента. Като добавим конкуренцията за капиталистическите икономики от страна на социалистически форми (най-вече - Китай) - опитите с връщане към доказали в миналото своята икономическа нерационалност икономически подходи са буквално самоубийствени. Или ти разчиташ на формирането на глобална "средна класа" от няколко стотин милиардера и няколко десетки милионера, които единствени да движат глобалното потребление (казано икономически - потребителското търсене)?!
До коментар [#28] от "Станислав Янков":
Е, капиталистическата икономика действа така - влагаш и получаваш/губиш, често в пряка зависимост от степента на риска. Оттам и обвързването с гаранции за вложенията, още повече че преобладаващото мение е че подареното не се цени и че всеки трябва да има какво да печели/губи от инвестицията. Ако погледнете нещата през тази призма да, многомилиардните мастодонти диктуват играта в глобалната икономика.
-1
До коментар [#27] от "ddemi":
Вместо да се измислят безсмислени законови ограничения за политиците ни, много по-добре би било най-накрая да започнем да си избираме кадърни политици. Всичко друго ще е преливане от пусто в празно (едно нещо уж "оправяш", но същевременно разтуряш други няколко неща, които после пак се чудиш как да оправяш).
Цитат: "Финансирането на граждани с фондове трябва да бъде на принципа: ако си готов да заложиш имота си за някаква идея, то тя сигурно е добра и трябва да бъде финансирана."
Значи не стига, че сега гражданите трябва да осигурят половината от сумата по цялата инвестиция, ами допълнително ще трябва да "застраховат" със залог на лично имущество и другата половина., която уж е "помощ"! При това положение, каква е разликата между "помощ" от европейско финансиране и банков заем?! Никаква! Да виждаш някакво процъфтяване извън евро-фондовете, с употребата на банкови кредити?! Без фондовете направо сме загинали (без никаква помощ дребен предприемач почти няма начин да създаде конкурентен малък бизнес, който да се противопостави на милтимилиардните, мултинационални мастодонти).
Ролята на политиците трябва да бъде законово ограничена до това да оптимизират условията за правене на бизнес в БГ, да резюмират тенденциите за печеливши и заглъхващи бизнеси в световен мащаб с оглед възможно приложение в БГ, да търсят пазари за българска продукция по целия свят, да адаптират училищно образование, медицинско обслужване и вътрешен ред от 20-те най-богати индустриални страни в света. За всичко останало трябва да се конкурират свободни хора със собствени идеи. На политиците трябва да бъде забранено да вземат управленски решения. Те като правило са прости и некадърни хора, избрали политиката като по-безопасна от откровено криминалната дейност. Те са най-обикновени паразити, за които е по-безопасно да са политици отколкото обикновени престъпници. Вредата от тях може да бъде силно ограничена ако тяхното участие в обществения живот е строго регламентирано. Политиците не трябва да имат законово право да вземат парите на гражданите за да ги дават на роднини и приятели, под какъвто и да било благовиден предлог за правене на бизнес. Ако създадат условия за честна инициатива, за набиране на капитали чрез предоставяне на акции, в България ще започне да се развива малък бизнес, който с годините ще започне да трупа финансова и пазарна стабилност. Финансирането на граждани с фондове трябва да бъде на принципа: ако си готов да заложиш имота си за някаква идея, то тя сигурно е добра и трябва да бъде финансирана. Всичко друго е откровен грабеж.
-1
Ето малко детайли, накъде трябва да индустриализира България, за да е конкурентна:
"Колко конкурентен е този пазар и къде е най-голямото търсене?
- Традиционно големите държави в роботиката са САЩ и Япония - си остават силни. Те се фокусират върху дизайн, разработка и производство на нови системи. Например в нашата ниша - роботи за полупроводниковата индустрия, най-силната фирма в САЩ е Brooks Automation. На второ място е Genmark, която също има значително българско участие. Milara се нарежда на трето място.
Що се отнася до търсенето, ситуацията е много по-мобилна и динамична. Първоначално потреблението беше много силно в Япония, но сега тя вече не е лидер на този пазар. С развитието на полупроводниковата индустрия в Тайван и Корея пазарът се измести натам. Тайван стана страната, в която роботите намериха отлична почва за идустриално приложение, особено в производството на полупроводникови материали. Ако трябва да проследим движението на роботите, то може да бъде описано така: САЩ изнесоха индустриалното потребление в Япония, Япония го прехвърли в Тайван и Корея. Сега Тайван от своя страна изнася производственото приложение на роботи в Китай. Изобщо роботите тръгнаха на изток, установиха се в азиатския свят и там, изглежда, се чувстват добре."
...
Прочитане на целия коментар rel="nofollow">http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/03/12/2
Швейцария също е много напреднала с производството на роботи за някои икономически сектори.
-1
До коментар [#23] от "d.dragomirov":
Цитат: "Ами направо да махнем териториалните граници на отделните държави в ЕС и да станем една голяма държава, или по-скоро едно голямо семейство, че да звучи политически по-добре."
И това, но най-добре да се махне и актуалната прекомерна (заедно с което и излишно-скъпа и не най-ефективна) политическа фрагментация на ЕС в посока на модела на САЩ или дори в още по-интегрирано централно управление на ЕС.
Цитат: "Според мен напоследък ЕС прекали с политики от тип "общ пазар за еди-какво си"."
Там е работата, че всъщност такъв общ европейски пазар все още не е факт (нещата в момента са нещо като "ни рак, ни щука") и критиците на процеса се възползват точно от проблемите, пораждани от това, че споменатите "общи пазари" всъщност още не са такива и не функционират като такива. Същевременно, резкия преход към действителен общ пазар би довел до множество фалити в цяла Европа, заради неспособността на множество структури в цял ЕС да се реорганизират по новия принцип отведнъж, без да фалират заради това.
-2 +1
До коментар [#3] от "misho73":
Всъщност - аз говоря за ефективни, роботизирани производства и инвестиране на възможно най-голяма част от планираните средства в образование, развиване на практически умения и за приложни изследвания в търсене на нови, конкурентни иновации. И аз съм срещу комини и хиляди работници в тъмносини комбинезони (максималните автоматизация и роботизация са без алтернатива и от тях не могат да избягат дори държави с абсурдно-ниско заплащане на труда и почти никакви социални изисквания, от сорта на Тайланд, Виетнам и други подобни).
Сред причините за изнасянето на заводите са пропуснати ниските цени на суровините и енергията там вследствие на липсата на ефективни пазарни правила, заради държавни монополи, както и евтиното образование, благодарение на унифицираните държавни образователни заведения, пак без никакво вътрешно пазарно съревнование, което да оскъпява процеса (съревнование има сам с останалия свят и това съревнование е ограничено само до предоставянето на най-ниска цена).
В допълнение - може да се види коментарът ми № 9 по-горе.
-1 +2
До коментар [#22] от "Станислав Янков":
Ами направо да махнем териториалните граници на отделните държави в ЕС и да станем една голяма държава, или по-скоро едно голямо семейство, че да звучи политически по-добре.
"като България, - които региони колкото повече се мъчат да дърпат срещу централното течение, толкова повече загуби ще се понасят от тях!"
В момента течението дърпа в някаква грешна посока. Според мен напоследък ЕС прекали с политики от тип "общ пазар за еди-какво си". Свободното движение на хора, стоки и услуги е сред най-големите предимства на ЕС. Нека оставим всеки да прецени как и дали да се възползва от това.
_____
"Show me a sane man and I will cure him."-1 +1
До коментар [#21] от "d.dragomirov":
Причината е, че като "пазар" се разглежда местната, българска локация, докато още преди влизането в ЕС (всъщност - още с излизането от руската политическа сфера на влияние и от руските пазари) пазарът не е България, а целия ЕС. Всички равнища в държавата ни - от политическите ръководства, през фирмите, до почти цялото или даже цялото население, - извършват планировката на локална база (спрямо България като независим политически и икономически субект), вместо на базата на ЕС.
-1 +3
До коментар [#16] от "Да, ама не":
"Не може всичко да се оставя на пазара."
Като гледам най-страдащите отрасли в България нямат нищо общо със свободния пазар.
_____
"Show me a sane man and I will cure him."+2
До коментар [#16] от "Да, ама не":
Сякаш в България доминират икономистите и политиците, които просто не са в състояние да възприемат, че има една държава - ЕС - и малки региони на тази държава - като България, - които региони колкото повече се мъчат да дърпат срещу централното течение, толкова повече загуби ще се понасят от тях!
-1 +2
До коментар [#18] от "Софиянец":
По подобен начин и аз гласувах "За", но да не се изпълнява от актуалното управление, което само ще разграби и затрие на местно ниво инициативата на ЕС.
+4
Гласувах ПРОТИВ, защото инстинктивно реших, че се говори за плана на нашата партия спасителка...А не за такъв план на Европейско ниво. Тъй, като говорим за второто - аз съм напълно ЗА и предложените мерки като създаването на истински общ пазар на енергия, телекомуникации и т.н. са много важни стъпки напред.
-1
До коментар [#13] от "Диверсификация на корупцията и излишните проекти":
И аз говоря за същото! Просто, състоянието на икономиката и решенията около нея са взаимосвързани и с политиката, и с военните способности на отделните държави, и със състоянието на обществото и вида на обществените отношения - всичките тези неща, тяхното състояние и изменение дават отражение помежду си, едно на друго. Когато се променя едно от тези неща - тази промяна води до изменение и на останалите.
-1 +4
До коментар [#15] от "vladimirkarolev":
Не може всичко да се оставя на пазара. Сам по себе си не е решение, Европа прекали с рестрикциите и еко нормите. Време е акцент да бъде поставен на индустрията. Това би променило експортната структура на страни като България, където износът е доминиран изцяло от стоки с ниска добавена стойност. Григоров споменава ограничаващите тарифи- те са факт и необходимост да се удържи зеления балон, в крайна сметка за това бяха въведени. Не искам България да прилича на голям кол център, само с услуги нищо не се постига.
-2 +9
Иван е прав
_____
Governments never learn. Only people learn.-1 +2
Интересно как г-н Григоров е достигнал до заключението за абсолютните предимства, при положение че ЕС не разполага с такива пряко ангажирани в производството. Регулативната тежест и реинтермедиацията са основна пречка в периферията на съюза. Предимствата израстват от различната степен на надареност на производствените фактори в условия на свободна търговия, в този контекст ЕС трябва да подкрепя индустриализацията- ликвидно, регулаторно, административно. Основният проблем според мен е сектор енергетика. Не може бремето на СО2 емисиите да се понася само от ЕС с тези зелени глупости. Логично, че изоставаме. Повече собствени източници и енергийна борса. Това са реални мерки. Другото го могат политиците
+2
До коментар [#12] от "Станислав Янков":
Говорим за икономика и иконимически живот-каквато е темата на статията! Виж, съдебната система също работи в полза на КОЙ и подобни, но това е друга тема!
_____
Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток-2
До коментар [#8] от "Диверсификация на корупцията и излишните проекти":
"Намеса на държавата" е твърде обща дефиниция. Държавата се меси и като възпира чрез силовите органи престъпността (иначе същото щеше да се прави от някой въоръжен деспот, подобно на местните въоръжени групи с голямо политически и икономическо влияние из държавите като Афганистан и Сомалия). Уместно ли е желанието подобна намеса да се преустанови?! Пък вече ако не си доволен от качеството на държавната намеса в една, в друга сфера или навсякъде - за това е измислена демокрацията. Просто трябва да смениш некадърните държавни ръководители с кадърни такива, които да действат прагматично, смислено и ефективно.
-2
Реиндустриализация?
ДА - След смяна на чипа в главата на европейския управленец и богаташ.За съжаление европейците НЯМАТ НУЖДА да се самоизтъкват и да побеждават,за разлика от американците или азиатците.(НЯМА ДОСТАТЪЧНО ЗАВИСТ).По отношение на идеите на европейската комисия - все едно борбата на Дон Кихот с вятърните мелници.Писаници от хора които не знаят какво е да ИЗМИСЛИШ след това да ПРОИЗВЕДЕШ и най-накрая да ПРОДАДЕШ своите идеи и своя труд
-14 +1
Прболмеът ни на нас българите в "новата" политика на ЕС е че поради нефелния реститутско седесарски преход и по специално урбулешката приватизация, загубихме много позиции които имахме в международното разделение на труда преди време...
И сега ще почваме пак от нула като в 1947 година.....
Ама който е глупав, то е за дълго.... Дени Дидро 1782 година.....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-2 +3
До коментар [#6] от "daskal1":
Проблемът на Европа, пък и на САЩ, че вече и на Китай почва да става донякъде (последните са облагодетелствани с евтини собствени първични суровини и енергийни източници - нещо, което частично компенсира поскъпването на работната ръка там), е в липсата на единни социални изисквания на развития в икономическо отношение свят. Липсва санкциониране (примерно - чрез конкретни допълнителни мита-корекции) на държави, в които широко се употребява детски труд, работи се по много над 8 часа, липсват достатъчно почивки и отпуски (като стандартната за по-развитите държави 20-дневна годишна отпуска), липсва общоустановена, глобална минимална работна заплата, под която доходите на работещите да не спадат и т.н. Отдавна икономиката е глобална, свързана с вички държави по света без изключение, но липсват адекватни глобални, приложими за всички държави без изключени, социални изисквания. Обратното! Сякаш е започнала глобална надпревара по лишаване на мнозинството от глобалното население от социални и доходови защити с допълнителна "екстра" - ръст на общественото напрежение и ексцесии (включително граждански войни и етнически конфликти).
+10
25 години намесата на държавата е струвала твърде скъпо! Единствено изключение-валутния борд! Всичко останало се прави за определени, близки до еди КОЙ си корпоративни интереси! Държавата отдавна е мащеха за бизнеса и враг на гражданите! А майка единствено на картели, монополи и КОЙ "инвеститори"
Ако в идеята има нещо "европейско", то България и нейните управляващи* доказаха, че могат да побългарят и най-разумната европейска идея!
* не само тези
_____
Само от 2009 - 2012-та са "инвестирани" 8 милиарда евро във ВЕИ тролово производство на ток-5 +3
Реиндустриализация?
ДА - ако се напрвят следните стъпки:
1. Цялостен одит на държавните предприятия
2. Програма която ясно и точно казва, кои от тези предприятия могат да се обновят (модернизират) и кои трябва да се приватизират. Съответно с плюсовете и минусите от такива действия.
3. Помощ от държавата, посредством държавни субсидии, терени и иновативни технологии (от БАН например).
Не - ако 1-ва и 2-ра точка от ДА не се изпълнят.
Смисъл от реиндустриализация има, но само при наличие на нови технологии и държавна политика!
Пример: при адекватна политика, нови фабрики за био отпадаци, произвеждащи био-газ могат да се монтират до ТЕЦ-те из цялата страна и по този начин да диверсифицираме газовите си нужди от Русия, да намалим цената на парното, тока и данък смет по-ниски!
Въпроса е има ли правителство което би се заело да разработи стратегия, за това как целия процес от сметосъбирането да горенето на газа да бъде адекватно и не корупционно!
А технологията вече я има!
Имаме ли воля?
_____
Българинът не е "лош материал", лоша е средата, в която е поставен!-3 +6
До коментар [#3] от "misho73":
Разумен коментар. Реалността е преместване на производствата от Китай, където средната работна заплата в индусрютриалните зони вече е 500 долара на месец плюс социални осигуровки към Виетнам, където тя е около 200 долара за специалистите, каквито Виетнам произвежда. Европа през последните 20 години загуби както квалифицирана работна ръка, така и знания по приложните производствени технологии, да не говорим за правните ограничения в много отношения.
-1 +9
доколкото разбрах като се говори за реиндустриализация в европа и сащ се има предвид да се върнат производствата, които са изнесени в азия (най -вече китай) заради евтината работна ръка (това са най-вече трудоемки производства: обущарска, шивашка индустрия, сглобяване на части за автомобили и др). в някои случаи може да има смисъл това да се направи (от гледна точка на европа/сащ, ако разходите за работна ръка или други са се качили в китай), но в българия едва ли има много такива изнесени производства. а проблемите на химко например са съвсем други, там те идват от цената на газта (основната суровина за производството на карбамид/селитра). и въобще обявените планове за закупуване от държавата и предоставяне на някакъв тайнствен инвеститор изглеждат много странни и нелогични
-3 +31
"... Година по-късно анализ на Deutsche Bank показа, че целта е свръх амбициозна и по-скоро нереалистична..."
Аз на Deutsche Bank ли да вярвам или на Стойно Пръдлето, дето щял да купува Химко?
В цяла Европа темата реиндустриализация е нескопосан опит социалистите да се впият във властта (за да крадат). Оланд показа за две години колко комунистите са неадекватни. Иронията е в това, че именно социалистическото законодателство изгони индустрията в Азия. Опитите фабричните работници да станат богати колкото кастата на символните аналитици (по Тофлър) е обречена на провал. Фабричните работници са дъното на социалната стълбица и всяко усилие това да се промени ще доведат само до още по-големи поразии и бъдещо обедняване на тези хора (поради безработица) или всеобщ, континентален провал. Фабричния работник е новия ръчен земеделец - обречен на забрава. Както са забравени събирачите и ловците. Въпрос на еволюция. На въпроса на Рейгън "И какво, ще се замеряме с хамбургери ли?" отговорът е Да. Разликата е че той го разбра още осемдесетте, а ние още се чудим.
_____
Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk-2 +39
Европа си е индустриализирана и сега. Единствения проблем е кой какво разбира под думата "индустрия". Туристическа, финансова и т.н. - имаме всякакви индустрии, чудесно развити. Ако говорим за комини и хиляди работници в тъмносини комбинезони (като на г-н Янков от коментар №1 по-горе), то мнението ми е - категорично не. Има обаче уловка - не смятам че аз или някой друг, не дай Боже правителствата трябва да решаваме този въпрос. Причината за изнасянето на заводите в Азия са обективни и непреодолими:
* ужасно скъп труд;
* нелепи синдикати, глупаво законодателство;
* липса на ресурси.
Не виждам кое би се променило, та да е възможно "връщането" на фабриките в Европа. Не мисля че е огромно постижение да се чудим как да създаваме шивашки работни места например, като тези в Бангладеш са по $100. Е, ако някой иска да шие по 10 часа на ден за 150 лева - не възразявам, стига после да не реве да му доплащам от моя джоб.
Темата е политическа дъвка за носталгици и загубилите от промените в света в последните 30 години. Кауза пердуда. Освен ако не броим някои напълно роботизирани производства, за които няма никакво значение къде са. Апъл и Моторола си връщат производството в САЩ. Е, и?
_____
Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk-3 +54
Наливането на десетки милиони в отдавна неработещи частни някогашни соцмастодонти - това, което БСП опитва да представи за реиндустриализация - е по-скоро класическа кражба от бюджета, прикрита като призив на ЕК.
-8 +22
Аз съм "За" европейския план за реиндустриализация, но последния да не се изпълнява от актуалните български властници. Те са некадърни и крадливи и нищо повече! Дори електроенергетиката ни, която донякъде все още е държавна, ще фалират, та после "десните" пък да я разпродадат на безценица. Подобни хора не са способни да реализират каквато и да било действителна реиндустриализация на българската икономика. Те просто са за затвора (но понеже те са и тези, дето "коват" законите...)!