// Интерактив /Дебати
- 8 Основни тези 3 юни 2014
- 2 Гост експерт 17 юни 2014
- 1 Защита на тезите 24 юни 2014
- Победител 14 юли 2014
Основни тези - Трябва ли предложението на Европейския парламент за председател на Европейската комисия да се приеме задължително от страните-членки?
Да
Вихър Георгиев
Преподавател по европейски изследвания и консултант по управление на средствата от ЕСИзборът на Жан-Клод Юнкер, предложен от Европейския парламент за председател на Европейската комисия, ще доведе до по-силно лидерство в Европейския съюз. Нещо повече, Юнкер ще допринесе за една по-демократична Европа, която е по-близо до хората.
Основна теза Заключителна тезаНе
Антоанета Приматарова
Програмен директор на Центъра за либералните стратегииРиториката на крайните привърженици и крайните противници на идеята за водеща роля на Европейския парламент при избора на председател на Европейската комисия доказва, че те живеят в два имагинерни взаимно отричащи се свята.
Основна теза Заключителна тезаРезултати от гласуването на този етап
Десислава Лещарска
МодераторМотивите са засилване на демократичността и по-голяма представителност при избора на председателят на ЕК, който може и да не е точно министър-председателят на 28-те, е най-видимата личност в Брюксел. Но разширените правомощия на ЕП се тълкуват и като прекомерно политизиране на Европейската комисия. Критики търпи и номинацията на Европейския парламент за председател на ЕК – бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Резервите са най-вече от страна на Великобритания и други страни членки, които могат да разколебят подкрепата за Юнкер пред Съвета на Европа. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън дори обяви, че няма да може да гарантира оставане на страната си в ЕС, ако Жан-Клод Юнкер оглави ЕК. Алтернативното предложение на ПЕС – Мартин Шулц също е проблематично – левият депутат никога не беше заемал висок пост в изпълнителната власт, за да се докаже извън вътрешнопартийните борби.
Пол Тейлър посочва в свой анализ за "Ройтерс", че желанието на ЕП да получи повече влияние е донякъде реакция на впечатлението, че през последното десетилетие председателят на ЕК Жозе-Мануел Барозу, някогашен министър-председател на Португалия, действаше твърде често като покорен слуга на големите държави членки, най-вече на Германия и Франция. Критици на амбицията на парламента пък посочват, че националните правителства, избрани с много по-висока избирателна активност от европарламента, остават първичният източник на демократична легитимност на ЕС. Те освен това настояват, че е ненужно и опасно да се политизира Европейската комисия, която е независимата институция на Европа и решава въпроси на конкуренцията, оценява националните бюджети и санкционира правителствата, които нарушават европейските правила.
Тоест дебатът за бъдещия председател на ЕК и ролята на европарламента в избора му се оказва доста сложен, а резултатът от тази битка за надмощие вероятно ще създаде прецедент в поддържането на баланса между европейските институции. За да се запознаем с аргументите "за" и "против" засилването на ролята на ЕП в избора на еврокомисията поканихме експертите по европейски въпроси Вихър Георгиев и Антоанета Праматарова. Публикуваме техните тези, а вие имате възможност да гласувате за позицията, която подкрепяте.
Новите правила
Според новите правила премиерите на страните членки, които ще предложат кандидата за председател на бъдещата Комисия, трябва да направят това въз основа на резултатите от изборите. Дясноцентристката Европейската народна партия (ЕНП), която подкрепя кандидатурата на Юнкер, спечели най-много места във вота за Европейския парламент миналата седмица. С други думи Юнкер (кандидатът на ЕНП) трябва да бъде номиниран от лидерите на 28-те страни членки, а после кандидатурата му трябва да бъде одобрена с обикновено мнозинство в ЕП. ЕНП има около една трета от депутатските места в новия европарламент, а новият председател на ЕК трябва да получи поне половината (376) от гласовете на всички 751 депутати. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът на Европа разполага с един месец, за да предложи нова такава. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от страните от ЕС. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета. Мандатът на настоящата Комисия с председател Жозе Мануел Барозу от Португалия изтича на 31 октомври 2014 г.
Европейските дебати на "Капитал" се осъществяват с подкрепата на Европейския парламент. Отговорността за съдържанието на дебатите е изцяло на "Икономедиа".
Вихър Георгиев
Позиция ДаДа вземем за пример генно модифицираните организми – ГМО. Според научните изследвания няма данни за вредно влияние на ГМО върху човека. Но ние като потребители искаме да знаем какво консумираме, както и имаме право да се притесняваме за опасности, които не са открити все още от учените. В този случай Европейската комисия не може да взима решения само въз основа на научните изследвания, а трябва да отчете и съществуващите нагласи в обществото.
Това изисква и политически контрол върху работата на Комисията. Контролът върху Комисията е основната причина да се създаде Парламентарната асамблея, която по-късно ще се нарече Европейски парламент. В асамблеята първоначално влизат депутати от националните парламенти на държавите членки. С времето обаче нараства обхвата на правомощията на Европейските общности, превърнали се по-късно в Европейския съюз. Става все по-трудно да се обясни на европейските граждани защо толкова важни решения се взимат от Съвета на министрите на държавите членки – винаги при закрити врати, без никаква прозрачност и истински политически дебат. Така се стига до идеята за увеличаването на ролята на Европейския парламент, на първо място чрез преки избори, които са проведени през 1979 г. След дълги институционални битки Европейският парламент получава реално правомощие да създава законодателство през 1986 г. и започва да прилича все повече на истински парламент. Едва с влизането в сила на Договора от Лисабон, в края на 2009 г., Европейският парламент получава правомощието да участва заедно с държавите членки в избора на председател и членове на Европейската комисия.
За да увеличат интереса към европейските избори и да отговорят на критиките за демократичността на Европейския съюз, през 2014 г. основните партии в Европейския парламент посочиха свои кандидати за председател на Европейската комисия. Основните претенденти са Жан-Клод Юнкер от Европейската народна партия (ЕНП) и Мартин Шулц от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Тези кандидати участват активно в кампанията. За първи път се провеждат общоевропейски политически дебати (такъв дебат беше излъчен и по Българската национална телевизия). След победата на ЕНП основните европейски партии се съгласяват, че Жан-Клод Юнкер ще бъде общия кандидат от името на Европейския парламент, който ще бъде предложен на държавите членки за председател на Европейската комисия.
Ето защо сегашният избор на председател на Европейската комисия е толкова важен. Имаме шанса да изберем политик, който честно се е явил на политическо състезание и го е спечелил. Знаем откъде идва – той беше основен участник в спасяването на финансовата система на Европейския съюз след кризата през 2008 г. Знаем какви са политическите му приоритети – икономически растеж, повече работни места и създаване на Европейски енергиен съюз, който да намали зависимостта ни от държави като Русия. Знаем, че Юнкер е силен лидер с ясна политическа визия за бъдещето на Европа, който има подкрепа от основните европейски политически партии, но и който ще се съобразява с очакванията на европейските граждани. Какво ни предлагат в замяна? Според немското списание "Шпигел" Дейвид Камерън онзи ден е заплашил Ангела Меркел, че ако Жан-Клод Юнкер бъде избран за председател на Комисията, Великобритания може да прекрати членството си в Европейския съюз. Толкова е голям страхът от истински лидер начело на Европейската комисия! Вместо публичен дебат за качествата на кандидатите, получаваме задкулисни сделки и неясни обвързаности. Повече от ясно е, че Жан-Клод Юнкер може да даде нов тласък на развитието на Европейския съюз и повече демокрация. Алтернативата е не просто евроскептицизъм, а евросклероза.
Изберете вие!
Антоанета Приматарова
Позиция НеЗа противниците ЕС си остава преди всички съюз от национални държави и неговата легитимност продължава да е тясно свързана с легитимността на националните парламенти и излъчените от тях правителства. Силното представяне на националистически партии на тези евроизбори ще притиска много от традиционните проевропейски партии да отчитат тези тежнения.
В политическата действителност на ЕС тези два непримирими свята – на федералистите и суверенистите – са съвместени по сложен, но успешно балансиран начин. Всеки опит за изкуственото им противопоставяне, инсцениране на съперничество и създаване на очаквания за победа на единия или другия лагер поставя на изпитание разумните баланси, върху които се гради ЕС – балансите между националното и наднационалното ниво, между големите и малките, богатите и бедните държави, между страните-учредителки и по-новите държави членки. Тези баланси се гарантират от сътрудничество между институциите и се застрашават от противоборството между тях.
Твърдя, че опитът от страна на Европейския парламент да допише Лисабонския договор и да представи изборите през 2014 като избори за това кой ще управлява Европа, в частност, кой ще бъде председателят на Европейската комисия, са пример за контрапродуктивна битка за надмощие в едно изкуствено и вредно противоборство. Лисабонският договор предвижда при избора на председател на Европейската комисия да се отчетат резултатите от евроизборите, но не определя как по-точно да стане това. Европейският парламент предприе опит да определи тази конкретика едностранно в своя резолюция (гласувана на 4 юли 2013 г.), която няма правна сила и задължителен характер. В тази резолюция са разписани част от процедурите, които залегнаха в основата на кампанията: "Този път ще е различно" - една добронамерено заблуждаваща кампания.
Заблуждаването е в няколко посоки – че кампанията се основава на Лисабонския договор, а не на пожелателната резолюция на Европейския парламент и че много от елементите на тази резолюция, които биха могли да гарантират успех на предложената процедура, не са изпълнени. Две от най-важните неизпълнени предпоставки:
• на всяка национална бюлетина до името на всяка национална партия да има и името на европейската партия, с която тя е свързана, и името на съответния претендент за председател на Европейската комисия;
• да се определи процедура за съгласуване между Европейския парламент и Европейския съвет (т.е. косвено приемане на предложената процедура отнационалните държави).
Нито в една от държавите членки на бюлетините нямаше и най-малка индикация, че гласът за дадена национална партия означава глас за определена европейския партия и нейния кандидат! При начина на провеждане на настоящите евроизбори е абсурдно да се претендира, че имаме недвусмислено изразена воля на избирателите по отношение на европейските политически семейства и техните кандидати. Имаме претенция, че имаме европейски водачи на листи, но всъщност нямаме листи.
В резолюцията на Европарламента се формулира искане кандидатът на европейската партия, спечелила най-много гласове, да е първият кандидат, за който да се проведат консултации между Европарламента и Европейския съвет. Но дори в тази резолюция никъде не се споменава, че ако не се стигне до подкрепа за този кандидат в двете институции, преговорите трябва да продължат с останалите кандидати и че Европейският парламент следва да блокира избора на кандидат, който не е сред излъчените за евроизборите. В този смисъл заплахите, че Европарламентът би гласувал само за някой от петте кандидати, не се основава дори на неговата пожелателна резолюция и е повече от контрапродуктивно изнудване.
Резултати от гласуването на този етап
Какво следва?
В следващия етап очаквайте позицията на гост експерт по темата. До тогава можете да се включите в позиция в анкетата и форума на дебата.
Още по темата
При номинацията на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК се сблъскват две напълно различни визии за Европа
Меркел и Камерън в битка кой да оглави ЕК
Великобритания, Швеция и Холандия водят кампания за блокиране на кандидатурата на Юнкер
Кандидатурата на Юнкер за председател на ЕК се разклати
Опозицията на британския премиер Дейвид Камерън не може да бъде пренебрегвана
Дневник: За възхода на евроскептиците и на мегаградовете
Лошото представяне на UKIP в Лондон подчерта наднационалните тенденции в мегаполисите
Срещите Меркел - Оланд не успяват да прикрият политическото разделение
Надеждите са, че украинската криза ще сплоти Германия и Франция
+8
Да.
-1 +2
Не.
+6
ЕС такъв, какъвто е в момента е донесъл много позитиви в исторически план както за старите, така и за новите страни членки. Последните избори, обаче, показват, че има една значителна маса от европейци, които смятат, че проектът върви в грешна посока и едва ли не се е изчерпал. Очевидно е, че ЕС се нуждае от промяна и реформиране и дебатът за централизация и децентрализация на ЕС тепърва предстои. България не бива да стои безучастна в този дебат, не бива да се позволява да бъдем захвърлени в миманса, ние сме пълноправен член на съюза и имаме пълното право да участваме във взимането на решения. Та България трябва да заеме позицията, която отговаря в най-голяма степен на българския национален интерес. До момента ние имаме изключително много позитиви от ЕС и твърде малко негативи. Не е така това за старите страни членки, чиито социални системи до някаква степен страдат от вътрешната миграция - нормално е те да заемат позицията за децентрализация. Децентрализацията, обаче, в никакъв случй не работи за интересите на България и ние трябва да подкрепяме всяко решение за по-силно и единно лидерство в ЕС. Правомощията, дадени на ЕП в Лисабонския договор са добро начало и ние трябва да се борим за спазването им.
-4
До коментар [#3] от "Stojan":
" Не е така това за старите страни членки, чиито социални системи до някаква степен страдат от вътрешната миграция - нормално е те да заемат позицията за децентрализация."
Не е вярно , че страдат - "вътрешната миграция" конкурира нелегалната имиграция . Англия , Холандия а и щатите държат на нелегалната имиграция - ползите от нея са:
1. Евтина "робска" работна ръка .
2. Хора без никакви права - могат да си ги депортират както и когато си поискат.
3. Спестяват си здравно и пенсионно осигуряване (имигрантите си плащат в кеш за здравни услуги) .
Обобщено : това си е една нова робовладелска система
+1
като 22 годишен човек не мога да разбера реториката на антоанета.. чували ли сте за оп-ед?
_____
Тролът не винаги спори със себе си, но когато го прави то е през няколко различни акаунта.Европейската идея покълна в руините на Световните войни, които убедиха оцелелите, че управляващите елити на стария континент трябва да бъдат обуздани, тъй като ламтежът им за повече власт и богатства води до смърт и разруха. Тогава свободните европейски народи и техните политици изковаха визията за обединена наднационална Европа, носител на ценностите на хуманизма и демокрацията, и икономически конкурентна с общия си пазар. След 7 десетилетия просперитет поколението, което си спомня ужаса и лишенията на войната е почти изчезнало, както в живота, така и в политиката. Днешните управляващи елити все по-лесно зачеркват демократичните и хуманни корени на европейската идея, а икономическата конкурентност на малкия и среден бизнес отстъпва пред мощта на транснационалните и олигархични структури. В държави с компрометирани демократични институции и ниска култура на граждански контрол над управлението като България, пък е в повечето уж демократични страни в ЕС, наднационалните институции на съюза са много по-надежнен гарант за обществения интерес, демократичните и хуманни ценности на съюза, както и за реалния свободен пазар, който не обслужва корпоративните и олигархически монополи. Ето защо в момента те и техните верни исполничари в политиката правят всичко възможно да подкопаят евопейската интеграция и да задържат властта в свои ръце. Не бива да им позволяваме да го направят за наша сметка.
+1
Европейският съюз не е СИВ(Съюз за икономическа помощ),защото върху средставата и финасирането има 100% контрол за оползотворяването.
_____
В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!До коментар [#6] от "Павел Антонов":
С две думи, изродиха се и те. Напълно сте прав, за съжаление.
_____
"Тhe lack of major wars may be hurting economic growth." New York Times