Гласувайки за национална партия на европейските избори, всеки европеец имаше възможност да помогне на водещ кандидат на нейното европейското политическо семейство да спечели поста, смятан за най-важен в Евросъюза.

Не случайно водещите кандидати на Европейската народна партия (ЕНП) Жан-Клод Юнкер и на социалистите Мартин Шулц обиколиха всички страни-членки, включително и България. За тях всеки глас беше важен в борбата им да наследят Жозе Мануел Барозу начело на еврокомисията.

Резултатите от Европейските избори са пределно ясни. Европейското политическото семейство, което спечели най-голяма подкрепа е ЕНП, която ще има 221 от общо 751 евродепутати. Следва я групата на социалистите и демократите със 191 евродепутати.

Водещите европейски политически семейства проведоха кампания под мотото, че "този път е различно", защото Лисабонският договор повелява държавните и правителствени ръководители да изберат следващия председател на Европейската комисия, отчитайки резултата от европейските избори.

Крайно време е държавните и правителствени ръководители да дадат мандат на Юнкер да състави мнозинство в новоизбрания Европейски парламент. По предварителна информация той ще събере такова мнозинство, защото ще бъде подкрепен и от социалистите, и от либералите. ЕС върви към голяма коалиция, може би по-широка от тази в Германия.

Най-добрият сценарий е на 15 юли новият европарламент да ободбри Юнкер на новия пост и да излъчи сигнал пред световните пазари, че няма нужда да се тревожат за способността на Евросъюза да взема важни решения.

Само че британският премиер Дейвид Камерън се противопоставя на Юнкер, когото смята за прекалено голям федералист, тоест борец за по-голяма интеграция на ЕС. Великобритания винаги е предпочитала по-хлабав Евросъюз от разнородни държави. Камерън казва, че никой в неговото страна не е гласувал за Юнкер, което е вярно. Политическата група на Европейските консерватори и реформисти, в която водеща сила са британските консерватори, не излъчи водещ кандидат за шеф на еврокомисията. Камерън ивади консерваторите от ЕНП през 2009 г. и създаде собствена група.

Британският премиер успя да си осигури подкрепа от двама премиери от семейството на ЕНП – шведа Фредерик Рейнфелд и унгареца Виктор Орбан. Но тримата не разполагат с блокиращо малцинство. Решенията на държавните и правителствани ръководители се вземат с квалифицирано мнозинство от поне 55% от държавите, представящи поне 65% от населението на ЕС.

Участието на Рейнфелд и на Орбан в коалицията "анти-Юнкер" е учудващо, защото ЕНП прие решение за своя водещ кандидат на специален конгрес в Дъблин през март с 382 гласа за бившия премиер на Люксембург срещу 245 за неговия съперник, французина Мишел Барние. Каквито и да са били различията преди, след вота това решение е задължително за ЕНП.

Алтернативни кандидати на Юнкер не липсват, включително в редиците на ЕНП. Финландският премиер Ирки Катайнен подаде оставка в понеделник (16 юни) именно с цел да се включи в играта. Латвийският бивш премиер Валдис Домбровскис също се надява да се случи чудо в негова полза.

Според анализатори, Камерън играе политически театър, за да подобри имиджа си пред сънародниците си след като бе смазан на европейските избори от Найджъл Фараж, откровеният противник на ЕС, който взе 26.6% от вота, срещу 23% за консерваторите. Партията на Камерън впрочем беше изпреварена и от лейбъристите, взели 24.4%.

Според дипломати, Камерън ще преглътне кандидатурата на Юнкер, ако бъдещият британски представител в европейската комисия получи статут на суперкомисар, на когото да са подчинени комисарите за общия пазар, конкуренцията, търговията и енергетиката.

ЕС винаги се е основавал на компромиси, но има риск евентуални отстъпки пред Камерън да отслабят и без това разклатения съюз. Според източници Юнкер е отхвърлил исканията на Камерън.

Макар че не съм гласувал за партия от семейството на ЕНП, смятам, че Юнкер трябва да стане шеф на еврокомисията без пазарлъци и очаквам това да стане факт колкото се може по-скоро. Вотът на милионите европейци трябва да бъде уважен. Европа е изградена от правила, нека ги спазваме, вместо някой да ги променя в движение.

След икономическата криза в ЕС нямаме нужда и от политическа. Камерън няма право на вето в ЕС и позицията му може да стане легитимна единствено ако събере блокиращо малцинство в Съвета, което е малко вероятно.

Но по никакъв начин не трябва да се стигматизира Великобритания. Не е зле другите лидери да се замислят, защото всеки ден стотици имигранти от цял свят се опитват да пресекат Ла Манш от Франция към Албиона, а не обратното.