Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защита на тезите - Трябва ли предложението на Европейския парламент за председател на Европейската комисия да се приеме задължително от страните-членки?

Снимка

Изправени сме пред нов етап в институционалното развитие на ЕС

Вихър Георгиев

Последните седмици ясно показаха, че залогът в този дебат е голям. Въпреки многото противоречиви интереси, все по-вероятно става Жан-Клод Юнкер да е новият председател на Европейската комисия. Демократичното начало, макар и плахо, променя институционалния баланс в Европейския съюз.

Основна теза Заключителна теза
Снимка

Марсианските амбиции на ЕП не водят до по-голяма легитимност на ЕС

Антоанета Приматарова

През май Клаус Веле обясни очакванията си към евроизборите през метафора: сравни идеята изборите да излъчат председател на ЕК с амбиция за кацане на Марс. Според Веле федералистите, борци за пряк избор на председател на ЕК, са атакувани с аргумента за невъзможност поради липса на ракета.

Основна теза Заключителна теза

Резултати от гласуването на този етап

68%23 гласа
 Благодарим за вашия глас!
32%11 гласа

Десислава Лещарска

Модератор
Тезата, че кандидатът на Европейския парламент за председател на ЕК трябва да се приеме задължително от страните членки получава изключително силна подкрепа от над 80% от читателите на Capital.bg. Тя беше защитена и от нашия гост експерт – зам.-главния редактор на електронното издание EurActiv.com Георги Готев. Следва заключителният етап на нашия дебат, в който публикуваме защитата на тезите.
Снимка

Изправени сме пред нов етап в институционалното развитие на ЕС

Вихър Георгиев

Позиция Да
Последните седмици ясно показаха, че залогът в този дебат е голям. Въпреки многото противоречиви интереси, все по-вероятно става Жан-Клод Юнкер да е новият председател на Европейската комисия. Демократичното начало, макар и плахо, променя институционалния баланс в Европейския съюз. Не е толкова ясно дали набраната инерция ще бъде запазена.

След като не успя да изнуди Ангела Меркел, основният противник на Юнкер - Дейвид Камерън, смени стратегията и поиска гласуване на кандидатурата на заседание на Европейския съвет.

От една страна, това ще позволи новият председател на Комисията да бъде избран с ясно и прозрачно гласуване. От друга страна, подобно гласуване ще задълбочи изолацията на Великобритания и няма да спре номинирането на Юнкер. Камерън вече е критикуван от собствените си съпартийци заради липсата на стратегия по този въпрос. В същото време министър-председатели от осем държави членки (и то социалдемократи) подкрепиха кандидатурата на Жан-Клод Юнкер.

Ако кандидатурата на Юнкер бъде одобрена от Европейския съвет, остава въпросът как ще се разпределят ресорите на отделните комисари. България също има шанс за важен ресор, но тук има и уловка – за да го получим, от нас се очаква да предложим досегашния ни комисар – Кристалина Георгиева. Тя успя да получи доверието и уважението на всички свои колеги както в Комисията, така и в Европейския парламент.

По-важният въпрос е дали в крайна сметка битките, свързани с избора на председател и членове на Европейската комисия, няма да разочароват отново европейските граждани. И тук ролята на новия председател на Комисията е ключова. Европейският съюз е изправен пред огромни предизвикателства. Нарастват имиграционните потоци, икономическият растеж в повечето държави членки е много слаб, населението застарява. Комисията, Европейският парламент и държавите членки вече нямат време за губене.

Не трябва да забравяме и ролята на европейската гражданска инициатива – своеобразен референдум, който дава възможност на един милион европейски граждани да призоват Европейската комисия да направи законодателно предложение. В момента са отворени шест инициативи, включващи важни въпроси като увеличаването на бюджета на Европейския съюз, хармонизация на националните правила за собствеността и прозрачността на медиите и др. Тези инициативи могат да укрепят доверието на гражданите в институциите на Европейския съюз.

И така – изправени сме пред нов етап в институционалното развитие на Европейския съюз. Политиците от държавите членки вече ще трябва да разговарят с европейските граждани не само по време на изборната си кампания. Изборът на Жан-Клод Юнкер е добра стъпка в тази посока. Надявам се, че той ще успее да отговори на очакванията.
Снимка

Марсианските амбиции на ЕП не водят до по-голяма легитимност на ЕС

Антоанета Приматарова

Позиция Не
В началото на май Генералният секретар на Европарламента Клаус Веле обясни очакванията си към евроизборите през метафора: сравни идеята изборите да излъчат председател на Еврокомисията с амбиция за кацане на Марс. Според Веле федералистите, борци за пряк избор на председател на Еврокомисията, дълго са атакувани с аргумента за невъзможност на мисията поради липса на ракета. Процесите след Договора от Лисабон Веле представи като конструиране на ракета (резолюцията на Европарламента от 2013 за излъчване на кандидати от европейските политически семейства), а критичните гласове срещу процедурата в навечерието на изборите със смекчаване на възраженията: имате ракета, но няма да излети; лети, но няма да кацне; дори да кацне, условията на Марс са трудни, няма вода и т.н. Със съзнанието, че пряк избор на председател на Еврокомисията не е на дневен ред, Веле заяви увереност в успеха на космическата мисия на Европарламента и защити тезата, че както и да завърши, тя ще влезе в историята като първа стъпка към покоряването на Марс.

Все по-вероятно е Жан Клод Юнкер да бъде предложен от Европейския съвет за председател на Еврокомисията и избран от Европарламента, а федералистите да обявят кацането на Марс за факт.

Но дългосрочно така инсценираното кацане рискува да доведе до ново отчуждаване на европейските граждани от ентусиазираните евромарсианци и до сериозно нарушаване на институционалните баланси в ЕС. Това ще е преврат от страна на Европарламента, а превратаджийството застрашава консенсусната култура на ЕС.

Майските избори показаха, че Марсианската мисия не е вдъхновяваща, нито консенсусна. Провалиха се очакванията за мобилизация на избирателите. Средната активност 43, 09 % е с 0,09 % над тази от 2009 г., но в много държави активността падна с над 5 %. Малкото повишения са резултат на съвпадение с национални избори или силна мобилизация на евроскептичен вот. Четвърт от избраните депутати не принадлежи към нито едно от петте политически семейства, излъчили кандидати, т.е. не повече от 30 % европейци може да са гласували с идея, че подкрепят общоевропейски кандидат. Някои може би, но едва ли всички. Общоевропейските кандидати не достигнаха до всички европейци нито лично, нито медийно. Юнкер посети 18, а Шулц 24 държави членки; френските обществени телевизии отказаха да излъчат т.нар. дебати; общоевропейските кандидати отсъстваха от медиите в много страни. При всички конструкционни дефекти на ракетата евентуалното разочарование на гражданите - аргумент, с който Европарламентът изнудва държавите-членки да утвърдят Юнкер – е силно преувеличавано.

Все по-реално обаче е впечатлението, че за Шулц майските избори са ракетоносител за лични амбиции. Критиките на Шулц към задкулисието в ЕС бяха забравени в мига, в който той бе включен в него. Въпреки кампанията срещу "вредното" управление на десните, евросоциалистите бързо прегърнаха идеята за "голяма коалиция" и заявиха подкрепа за Юнкер. След провалените амбиции на Шулц за председателство и вицепредседателство на Еврокомисията поредната задкулисна договорка за подкрепа за Юнкер срещу подкрепа за безпрецедентен втори мандат на Шулц като Председател на Европарламента не внушава прозрачност.

Марсианските амбиции на Европарламента не водят до по-голяма легитимност и прозрачност на ЕС. Подготвяното "кацане на Марс" не дава гаранции, че той има готовност да се върне на Земята и да играе конструктивна роля при справяне с многобройните предизивикателства и очаквания на европейските граждани. В инсценираното от Европарламента противоборство Европейският съвет демонстрира повече земност, повече съзнание за реалните проблеми и по-голям капацитет да играе конструктивно при формирането на европейския дневен ред. Затова му гласувам по-голямо доверие отколкото на Европарламента.

Резултати от гласуването на този етап

68%23 гласа
 Благодарим за вашия глас!
32%11 гласа
Този етап е приключил

1 коментар

Избор на тип:
Преглед на профил Нефертити Рейтинг: 1615 Неутрална
24 юни 2014 22:08 1
- +Оценка
+2

Комунетата пак с неадекватнеи мнения.

_____

Предразсъдъците са за ограничените.
 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.