// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
- 22 Основни тези 23 сеп 2014
- 3 Гост експерт 30 сеп 2014
- 8 Защита на тезите 8 окт 2014
- 11 Победител 14 окт 2014
Основни тези - Трябва ли визията за развитие на ЕС да е свързана с повече стимули за икономиката вместо затягане на дисциплината?
Да
Явор Сидеров
Журналист, преподавател по политически науки и международни отношенияПреди година и половина британският министър на финансите (Chancellor of the Exchequer) бе принуден да признае, че политиката за затягане на коланите, чрез която правителството на консерваторите се надяваше да пребори най-тежките последици от финансовата криза, не дава очаквания резултат.
Основна теза
Заключителна теза
Не
Аркади Шарков
икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско обществоСвидетели сме на отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си. Вместо ЕС да избягва грешките на другите държави, претърпели икономическа криза, те се опитват да увеличат пробойните в бюджета.
Основна теза Заключителна теза
Резултати от гласуването на този етап
50%34 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%34 гласа
Десислава Лещарска
Модератор
Тази дилема измъчва европейските политици вече години – дали фискалното затягане е най-добрият изход от кризата или то задушава икономическия растеж и той трябва да бъде стимулиран? Лидерите на двата лагера в ЕС са съответно Германия и Франция, като тевтонската линия за налагане на бюджетна дисциплина засега все още има превес. Но резултатите са най-меко казано противоречиви – икономиката на еврозоната продължава да стагнира, а безработицата е болезнено висока. Дори от МВФ признаха миналата година, че са допуснали "значителни грешки" в Гърция и сериозно са подценили до каква степен мерките за икономии, като орязване на разходите и увеличаване на данъците, ще задълбочат рецесията. Тонът от Европейската централна банка също се променя, като в последните си изказвания нейният президент Марио Драги сигнализира, че е все по-загрижен за високата безработица и ниската инфлация в еврозоната и подкрепя призивите за по-гъвкаво прилагане на строгите бюджетни правила. Дебатът е по-актуален от всякога сега, когато съставът на Европейска комисия е попълнен, а президентът й Жан-Клод Юнкер даде заявка за нов курс на развитие на ЕС.
"Капитал" покани експерти с позиция по темата, които да защитят единия или другия модел за бъдещата посока на ЕС. В следващата седмица може да гласувате за тезата, която подкрепяте, след което ще ви запознаем с мнението на нашия гост-експерт.
"Капитал" покани експерти с позиция по темата, които да защитят единия или другия модел за бъдещата посока на ЕС. В следващата седмица може да гласувате за тезата, която подкрепяте, след което ще ви запознаем с мнението на нашия гост-експерт.
Явор Сидеров
Позиция Да
Още преди година и половина британският министър на финансите (Chancellor of the Exchequer) бе принуден да признае, че политиката за затягане на коланите (austerity measures), чрез която правителството на консерваторите се надяваше да пребори най-тежките последици от финансовата криза, не дава очаквания резултат. Нито бюджетния дефицит на страната и публичния дълг бяха намалени, нито бе постигнат икономически растеж. За сметка на това финансирането на редица обществени услуги бе намалено драстично, в някои случаи с една трета. Като резултат, Великобритания преживя двойна рецесия, а ефектът от втората й фаза бе значително по-негативен от ефекта на първата. Двойната рецесия е един от сигурните пътища към икономическата депресия.
Френският случай също е показателен. Под натиска на ЕК и Германия, френското правителство бе принудено да съкращава разходите в бюджетната сфера, макар Франция да няма дълговата обремененост на Италия и Гърция, нито пък сериозен търговски дефицит. Всъщност няма основателна причина Франция да свива публичните си разходи, защото макар растежът на брутния й вътрешен продукт да изостава от немския, страната се представя значително по-добре от южната периферия на Европа и дори от развити и балансирани икономики като холандската. Според Пол Кругман, основанията за натиска върху Франция са идеологически – макар статистиката да сочи, че е много по-вероятно гражданите й в активна възраст да са трудово ангажирани, отколкото гражданите на САЩ, големината на държавния сектор и щедрата социална система на страната не се вписват в неолибералната догма за вредата от "голямото правителство". Като следствие, медийният образ на страната страда, а оттам и репутацията й. Дори номинално социалистическия президент Франсоа Оланд не намира сили да защити френския модел на смесена икономика, който се оказа по-стабилен и по-справедлив от динамичните, но волатилни и създаващи неравенства икономики на англо-саксонския свят.
Стандартният аргумент срещу орязването на бюджетните разходи е отдавна известен: обемът на икономиката се свива, данъчните постъпления намаляват, разходите за социално подпомагане се увеличават, а с тях нараства и бюджетния дефицит – с други думи, постига се резултат, диаметрично противоположен на търсения. Макар двойната рецесия в еврозоната да отшумява, БВП на глава от населението все още е под нивата отпреди началото на кризата, а безработицата, особено в Южна Европа, е изключително висока – около 20 процента, като младежката достига и надхвърля 50 процента. Очевидно фокусът върху удържането на инфлацията, който е в основата на austerity философията, трябва да бъде променен, като акцентът трябва да бъде поставен върху растежа и увеличаване на заетостта.
Налага се извода, че политиката на затягане на коланите е идеологически кострукт от една отмираща ера – ерата на тоталната доминация на пазара и неолиберализма като гръбнак на икономическото мислене. Но постепенната промяна е налице. Провалът на austerity и необходимостта от стимулиране на икономиките на изоставащите страни вече не е аргумент единствено на изявени противници като Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, а дори на пазители на статуквото като Марио Драги, президент на Европейската централна банка. В реч пред форум на най-влиятелните централни банкери в Джаксън Хол, Уайоминг миналия месец, Драги призна, че ЕЦБ е готова да ревизира политиката си и ще вземе допълнителни мерки за стимулиране на икономиките на страните от еврозоната. Според него, обявените през юни стотици милиарди евро евтини заеми ще доведат до очаквания резултат. По-красноречиво признание за провала на austerity политиката не би могло да има.
Френският случай също е показателен. Под натиска на ЕК и Германия, френското правителство бе принудено да съкращава разходите в бюджетната сфера, макар Франция да няма дълговата обремененост на Италия и Гърция, нито пък сериозен търговски дефицит. Всъщност няма основателна причина Франция да свива публичните си разходи, защото макар растежът на брутния й вътрешен продукт да изостава от немския, страната се представя значително по-добре от южната периферия на Европа и дори от развити и балансирани икономики като холандската. Според Пол Кругман, основанията за натиска върху Франция са идеологически – макар статистиката да сочи, че е много по-вероятно гражданите й в активна възраст да са трудово ангажирани, отколкото гражданите на САЩ, големината на държавния сектор и щедрата социална система на страната не се вписват в неолибералната догма за вредата от "голямото правителство". Като следствие, медийният образ на страната страда, а оттам и репутацията й. Дори номинално социалистическия президент Франсоа Оланд не намира сили да защити френския модел на смесена икономика, който се оказа по-стабилен и по-справедлив от динамичните, но волатилни и създаващи неравенства икономики на англо-саксонския свят.
Стандартният аргумент срещу орязването на бюджетните разходи е отдавна известен: обемът на икономиката се свива, данъчните постъпления намаляват, разходите за социално подпомагане се увеличават, а с тях нараства и бюджетния дефицит – с други думи, постига се резултат, диаметрично противоположен на търсения. Макар двойната рецесия в еврозоната да отшумява, БВП на глава от населението все още е под нивата отпреди началото на кризата, а безработицата, особено в Южна Европа, е изключително висока – около 20 процента, като младежката достига и надхвърля 50 процента. Очевидно фокусът върху удържането на инфлацията, който е в основата на austerity философията, трябва да бъде променен, като акцентът трябва да бъде поставен върху растежа и увеличаване на заетостта.
Налага се извода, че политиката на затягане на коланите е идеологически кострукт от една отмираща ера – ерата на тоталната доминация на пазара и неолиберализма като гръбнак на икономическото мислене. Но постепенната промяна е налице. Провалът на austerity и необходимостта от стимулиране на икономиките на изоставащите страни вече не е аргумент единствено на изявени противници като Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, а дори на пазители на статуквото като Марио Драги, президент на Европейската централна банка. В реч пред форум на най-влиятелните централни банкери в Джаксън Хол, Уайоминг миналия месец, Драги призна, че ЕЦБ е готова да ревизира политиката си и ще вземе допълнителни мерки за стимулиране на икономиките на страните от еврозоната. Според него, обявените през юни стотици милиарди евро евтини заеми ще доведат до очаквания резултат. По-красноречиво признание за провала на austerity политиката не би могло да има.
Аркади Шарков
Позиция Не
Свидетели сме на все по-голямо отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС, а именно – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си. Вместо ЕС да избягва грешките на другите държави, претърпели икономическа криза и да спре течовете, те всячески се опитват да увеличат пробойните в бюджета, съответно да надуят един банков (лихвен) балон и "дупката" да се превърне в бездна.
Позицията на Марио Драги по въпроса е, че лихвеният процент на ЕЦБ трябва да се намали ergo това да стимулира производството и да доведе до благоденствие. Какво обаче не се казва тук и какво не се вижда на пръв поглед – в последното десетилетие кризите, които се случиха в САЩ (банковата и жилищна кризи) са благодарение на изкуственото намаляне на лихвения процент за различни отрасли на икономиката от ФЕД – следователно лъжовно ниските на погасяване и кредитите за тях – резултатът беше кризата, която завлече със себе си и Стария континент. В момента Брюксел е на прага сам да ритне столчето под краката си и да доведе континента до фалит с политиките си за субсидиране и пряката намеса в икономиката, а хазната не може да се пълни постояно, защото по някое време чуждите пари свършват. Тези проблеми датират назад и са породени заради несгодите на отделни държави – членки и нуждата ЕС да "запушва" пробойните. Страхът от дефлация и постоянната нужда да от това да се стимулира инфлацията вече започна да обезценява единната валута - еврото. А дефлацията е лековита.
В краткосрочен план може и да нанесе щети, но те са нужното зло, за да може в дългосрочен план да заздрави икономиката. Друго може да се каже за т.нар. "лек" – инфлацията. В момента, в който ЕЦБ понижи на лихвения процент по кредитите еврото поевтиня спрямо долара рязко – естествено това не пречи по никакъв начин на европейските политици/бюрократи да експериментират с вече провалени политики. Да кажем, че Кейнсианството никога не си е отивало от Европа, а в момента даже набира скорост. Явно европейските политици отказват да видят крахът на САЩ в монетарната им политика. Ако задълбаем още повече – може би ще стигнем и до по-дългосрочните негативи на това да се понижава лихвеният процент по кредитите, а именно – трупането на дълг. Естествено по стария пример на САЩ и други страни Съюза ще се опита да го изплати чрез печатане на повече евро, което ще доведе до още по-голямото му обезценяване и ако това не са продуктите за един преркасен икономически крах на ЕС – здраве му кажи. Проблемът се задълбочава още повече когато добавим и човешкият фактор или това – кой плаща за грешките на бюрократите и банките? Отговорът е ясен – данъкоплатците, ако разделим обществото на класи, въпреки че не е правилно – това е средната класа – малките и средни предприятия и предприемачи, които са реалния двигател на икономиката. Брюксел все повече концентрира властта в себе си, а тази власт става все по-безлична. Човешките съдби се определят от хора, седящи зад бюрото, които в момент на "проникновение" създават гениални умотворения като регулациите, които виждаме че зачестяват напоследък - регулации във всяка сфера на живота и превръщането на ЕС в nanny state и трансформацията му в ЕССР.
Другият проблем, който напоследък назря е в следствие от намесата на Брюксел втърговските отношения с Русия като наказателна мярка за случващото се в Украйна. Наказателна, но за кого? Поставеното ембарго върху износа наказва само местните производители, а загубите са колосални и за двете страни на конфликта. Всяко преустановяване на сравнително свободните пазарни взаимоотношения води до фалит на фирми от двете страни и нека пак кажем, от това страда само обикновения човек, политиците и от двете държави и без друго подпомагат развитието на crony capitalism (шуробаджанашкия капитализъм) и е изгодно за тях статуквото да остане такова. Проблемът отново се свежда до намесата на държавата в личния живот на индивида, а тези тенденции в ЕС се увеличават все повече. Не забравяйте, че всичко в икономиката е на принципа на скачените съдове – започне ли някой да пипа в тази комплексна мрежа от взаимодействия, неминуемо нанася вреди – в този случай това са Брюксел и Москва, които от позицията си на СуперДържави налагат тирания и планират вместо индивида – нищо ново.
Ще завърша с един цитат на Лудвиг фон Мизес: "Капитализмът означава свободното предприемачество, суверенитета на потребителите в икономическите въпроси, и суверенитета на избирателите в политически въпроси. Социализмът означава пълен правителствен контрол на всички сфери на живота на хората и неограничено върховенството на правителството в качеството си на централен съвет на управление на производството."
Позицията на Марио Драги по въпроса е, че лихвеният процент на ЕЦБ трябва да се намали ergo това да стимулира производството и да доведе до благоденствие. Какво обаче не се казва тук и какво не се вижда на пръв поглед – в последното десетилетие кризите, които се случиха в САЩ (банковата и жилищна кризи) са благодарение на изкуственото намаляне на лихвения процент за различни отрасли на икономиката от ФЕД – следователно лъжовно ниските на погасяване и кредитите за тях – резултатът беше кризата, която завлече със себе си и Стария континент. В момента Брюксел е на прага сам да ритне столчето под краката си и да доведе континента до фалит с политиките си за субсидиране и пряката намеса в икономиката, а хазната не може да се пълни постояно, защото по някое време чуждите пари свършват. Тези проблеми датират назад и са породени заради несгодите на отделни държави – членки и нуждата ЕС да "запушва" пробойните. Страхът от дефлация и постоянната нужда да от това да се стимулира инфлацията вече започна да обезценява единната валута - еврото. А дефлацията е лековита.
В краткосрочен план може и да нанесе щети, но те са нужното зло, за да може в дългосрочен план да заздрави икономиката. Друго може да се каже за т.нар. "лек" – инфлацията. В момента, в който ЕЦБ понижи на лихвения процент по кредитите еврото поевтиня спрямо долара рязко – естествено това не пречи по никакъв начин на европейските политици/бюрократи да експериментират с вече провалени политики. Да кажем, че Кейнсианството никога не си е отивало от Европа, а в момента даже набира скорост. Явно европейските политици отказват да видят крахът на САЩ в монетарната им политика. Ако задълбаем още повече – може би ще стигнем и до по-дългосрочните негативи на това да се понижава лихвеният процент по кредитите, а именно – трупането на дълг. Естествено по стария пример на САЩ и други страни Съюза ще се опита да го изплати чрез печатане на повече евро, което ще доведе до още по-голямото му обезценяване и ако това не са продуктите за един преркасен икономически крах на ЕС – здраве му кажи. Проблемът се задълбочава още повече когато добавим и човешкият фактор или това – кой плаща за грешките на бюрократите и банките? Отговорът е ясен – данъкоплатците, ако разделим обществото на класи, въпреки че не е правилно – това е средната класа – малките и средни предприятия и предприемачи, които са реалния двигател на икономиката. Брюксел все повече концентрира властта в себе си, а тази власт става все по-безлична. Човешките съдби се определят от хора, седящи зад бюрото, които в момент на "проникновение" създават гениални умотворения като регулациите, които виждаме че зачестяват напоследък - регулации във всяка сфера на живота и превръщането на ЕС в nanny state и трансформацията му в ЕССР.
Другият проблем, който напоследък назря е в следствие от намесата на Брюксел втърговските отношения с Русия като наказателна мярка за случващото се в Украйна. Наказателна, но за кого? Поставеното ембарго върху износа наказва само местните производители, а загубите са колосални и за двете страни на конфликта. Всяко преустановяване на сравнително свободните пазарни взаимоотношения води до фалит на фирми от двете страни и нека пак кажем, от това страда само обикновения човек, политиците и от двете държави и без друго подпомагат развитието на crony capitalism (шуробаджанашкия капитализъм) и е изгодно за тях статуквото да остане такова. Проблемът отново се свежда до намесата на държавата в личния живот на индивида, а тези тенденции в ЕС се увеличават все повече. Не забравяйте, че всичко в икономиката е на принципа на скачените съдове – започне ли някой да пипа в тази комплексна мрежа от взаимодействия, неминуемо нанася вреди – в този случай това са Брюксел и Москва, които от позицията си на СуперДържави налагат тирания и планират вместо индивида – нищо ново.
Ще завърша с един цитат на Лудвиг фон Мизес: "Капитализмът означава свободното предприемачество, суверенитета на потребителите в икономическите въпроси, и суверенитета на избирателите в политически въпроси. Социализмът означава пълен правителствен контрол на всички сфери на живота на хората и неограничено върховенството на правителството в качеството си на централен съвет на управление на производството."
Резултати от гласуването на този етап
50%34 гласа
Благодарим за вашия глас!
50%34 гласа
Още по темата
7 причини новата Европейска комисия да е по-различна
И защо мястото на Кристалина Георгиева е особено важно в нея
ЕС си избра председател и външен министър - Доналд Туск и Федерика Могерини
Кристалина Георгиева отпадна от дипломатическата игра, но има шанс за силно портфолио в новата Комисия
-8 +16
Най-добрия стимул за бягащия е махането на тежестите от краката му.
_____
Facebook: Възобновяеми енергийни източници - бъдещето на енергетиката на Земята! http://www.facebook.com/groups/172169062843817/-9 +22
Изкривяването на пазара чрез субсидии и дотации никога не е водило до положителни резултати в дългосрочен план и винаги е приключвало с разкриването огромни измами и схеми за източване на бюджетите от определени хора, които са свързани с властта.
-9 +8
рядко се чете толкова точен коментар, като позицията "НЕ".
Позицията на автора "да" е лишена от аргументи, освен, че някой казал нещо.
Споменаването на думите "Кругман" и "неолиберална" за сметка на това са червена лампа за вероятно непознаване на науката икономика.
-7 +8
Кризата не беше предизвикана от социалните разходи. Тя беше предизикана от безотговорно боравене с пари, от супер-дупер пирамиди. Благовидно наречената "дисциплина" няма да я реши, а само ще я разпростре върху още и още области от живота.
-10 +6
Аргументите на автора са логически издържани и правилни. В момент на криза орязването на стимули слага още по-голяма тежест на социалния сектор. Крайно време е така наречените икономисти (защото не е тайна, че икономика не е наука) да разберат, че сляпото пренасяне на модели от практиката на индивида - като си в криза харчиш по-малко - към практиката в обществото е, меко казано, глупаво. По-важното е, че не работи. Интересно е, че тези начетени икономисти не са чували за collective action problem или за market failures - основи в обучението на policy makers. С две думи - голямо "ДА" в дебата.
_____
Γνώθι Σεαυτόν-6 +8
Забравих да добавя - в аргументите на Шарков в самото начало има неточност... да кажем направо грешка относно "отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС, а именно – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си". Освен, че тези функции придобиха сила след ЕВА от 1986, авторът просто си съчинява цели на ЕС, за да му е удобно да ги използва като изходна точка за по-нататъшното си аргументиране. Ама както е известно от древността, грешна предпоставка, дори с логически доводи води до грешно заключение. Като историята с "изгубените рога".
_____
Γνώθι Σεαυτόν-11 +4
Фискалното затягане/разхлабване въобще не е основния проблем на Европа.
Основния проблем е НОМИНАЛЕН (паричен)! В Европа от 2008 г. насам има свръх рестриктивна парична политика. Тази парична политика задушава икономиката на еврозоната и води до неизбежния краен резултат при липса на търсене породено от рестриктивна парична политика: липса на ръст, безработица и дългови проблеми.
За сравнение, в САЩ през 2013 имаше бюджетни икономии незначително превишаващи тези в Европа през същата година, но там Федералния Резерв водеше несравнимо по-адекватна политика от тази на ЕЦБ. Крайния резултат е еднозначен. Икономиката на САЩ се представи много по-добре от тази на еврозоната по всички възможни показатели.
-3
Цитат: "Естествено по стария пример на САЩ и други страни Съюза ще се опита да го изплати чрез печатане на повече евро..."
Мисля, че и САЩ и ЕС са много добри ученици. И като такива едва ли са пропуснали уроците по сделките "дълг срещу собственост" в Източна Европа. Ще се възползват от наученото в подходящия момент. Затова много се радвам, щом лейбъристки правителства трупат дългове...
Цитат: "Другият проблем, който напоследък назря е в следствие от намесата на Брюксел в търговските отношения с Русия като наказателна мярка за случващото се в Украйна."
Лудвиг фон Мизес не е предвиждал развитие на пазарна икономика, в условията на феодално общество. А това е целта на Русия - тотален феодализъм, за който те си спомнят с топлина в сърцето. Затова - твърдо срещу диваците, каквото и да ни струва това в материално отношение. Колко фирми биха фалирали по време на война...?!
_____
“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете” Б. Франклин-3 +2
Интересува ме, при намаляване на приходите, Г-н Явор Сидеров дали взима кредит и тръгва на шопинг тур? Или сяда да пише журналистически материал, и после да го предлага на издатели срещу хонорар?
А относно политиката на лейбърите във Великобритания в протежение на 3 последователни мандата от по 5 години, може да се каже само една дума: К А Т А С Т Р О Ф А
_____
“Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете” Б. Франклин-3 +1
До коментар [#3] от "ungeheuer":
Кругман нямаше ли нещо като Нобел за икономика?:)
-3 +1
До коментар [#10] от "owen":
хм, Нобел за икономика имат и негови върли противници. А той има заслуги към икономиката безспорно, особено през 80-те. Но от известно време говори само глупости за стимули и държавно харчене, въпреки че всеки ден и час бива опровергаван.
-3 +2
До коментар [#7] от "sheldoncooper":
явно и на вас ви харесва икономика на стероиди, но в един момент бъдещето идва, с което и криза, която отсява повечето малоумни инвестиции.
-3 +1
До коментар [#12] от "ungeheuer":
Въобще не става въпрос за икономика на стероиди. Ако видите графиката на номиналната икономика на еврозоната ще видите огромния срив през 2008. Този срив представлява намеса (или по-скоро ненамеса в момент когато е трябвало да има такава) от страна на централната банка която е позволила този срив в номиналната икономика.
При такъв срив на номиналната икономика и при наличието на price-stickiness, особено на заплатите, нормалния ефект е свиването на икономиката и безработица. Другия ефект е че част от дълговете (които са номинални контракти) и които са имали смисъл при предишните очаквания за пътя на номиналната икономика от този момент нататък не могат да се обслужват нормално заради променените условия от страна на централната банка.
Като се има предвид горното, това което наричате "стероиди" е просто поправяне на грешката която допусна ЕЦБ през 2008 г.
Тъй като от тогава минаха 6 години и голяма част от цените вече отразяват новите очаквания за пътя на номинална икономика не е нужно връщане на еврозоната до номиналния тренд от преди 2008г. (тезо трилиони пропуснат БВП са безвъзвратно загубени)
Но това което е задължително е ЕЦБ да НЕ съботира активно всеки плах опит за възстановяване на европейската икономика, както направиха през 2011г. когато вдигнаха лихвите на ДВА пъти и съвсем успешно вкараха еврозоната обратно в...
Прочитане на целия коментар рецесия.
Всичко това е следсвие от това че ЕЦБ се държи като централна банка на Германия, а не като централна банка на еврозоната каквато би трябвало да бъде. Германците искат да поддържат ниска инфлация в Германия на всяка цена. Тоест по техните разбирания всички останали държави трябва да нагласят цените си според тях. Което в случая означава милиони различни цени включително заплати в страните от еврозоната да се коригират надолу. Такъв вид корекция е невъзможна. Това просто противоречи на човешката природа. Щом едно нещо изисква промяна на човешката природа за да сработи то е обречено на неуспех. Затова немската рецепта за край на кризата не работи вече 6 години и ще продължава да не работи.
-2
В подкрепа на мнението ми по-горе - една новина от днес:
http://t.co/sQjKQmnmON
-3
До коментар [#13] от "sheldoncooper":
лол
-2 +1
Най лесно се харчат чужди пари.Държавата краде от реално работещите и ги предоставя на други да ги разпиляват кой както си иска,особено в България.Не,че няма пари в бюджета,просто те се харчат много,много неефективно.Това важи и за повечето държави в Европа.
_____
Румен Йорданов+1
До коментар [#11] от "ungeheuer":
"според мен, Кругман говори глупости". а според мен - не, както и ако питате други.
научете се бе хора, като спорите, да казвате, "според мен", и по няккаъв начин да доказвате твърденията си. просто е по-цивилизовано. в България всеки говори все едно Господ изказва абсолютната истина през неговите уста. освен това, нюанс не се допуска. никога не се казва на опонента, че има аргументи за противното - той просто говори глупости и е идиот, и тва е.
-1 +4
Либератиантската идея катастрофира челно точно 19 години след идеята за СоциализЪма и КомунизЪма. Кризата през 2008-ма година е кулминацията на това. Икономиката. Т.е. не икономиката, живота ни се нуждае от неща които са регулирани и неща, които не са. Колкото повече регулираш една система, толкова по-лошо. Колкото повече я освобождаваш от регулации, толкова по-лошо. Баланса е труден, но не и невъзможен!
-4 +1
До коментар [#17] от "owen":
за мое неудоволствие работата ми (а преди и университета) изисква често да чета неговите опуси; четете го и вие, да видите как дори след 9/11 обяснява колко е хубаво това и какви стимули ще създадат рухналите кули - не се ебавам даже. Съжалявам, но много повече вярвам на Мизес и Хайек, отколкото на шарлатани, които си играят с парите на другите.
-4 +2
До коментар [#18] от "buiko":
почти не мога да се сетя нещо, което трябва да бъде регулирано. Военен конфликт и съд, оттам не виждам.
+1
До коментар [#20] от "ungeheuer":
Ко ще кажеш за това колко гора да се сече например? Или дали да се строи във деретата дето има опасност за наводнения. Там регулация не бива да има нали :)
-1 +1
До коментар [#21] от "buiko":
мен цялата причина за позицията ми са именно горите - ако бяха частни, и хората имаха право да ги защитят както намерят за добре, дали сечта нямаше да е десетки пъти по-малко?
Накратко, едва ли някой би посмял да ми влезе в гората, ако съм наел няколко пенсионери военни с двуцевки да пазят. Или в не толкова див запад вариант - ако ги хвана, да отиваха в затвора...