Нашумялата през последните години дума "austerity" често се бърка с понятието фискална консолидация. Докато фискалната консолидация представлява крайната цел, която трябва да бъде постигната, "austerity" или най-общо казано "икономията" представлява метод за постигане на тази цел. Думата "austere", от където произлиза съществителното, е с гръцки произход и най-общо означава суров, груб, остър.

Имайки това предвид, нека видим какво се случва в страните от ЕС. В периода 2009-2013 г. Икономиките на 28-те страни нарастват номинално с 4,1%. В същото време бюджетните приходи на тези страни се увеличават с близо 6,9%, а разходите им – с 8,7%. От тази динамика стават болезнено ясни две неща:

- Стремежът към бюджетна консолидация в ЕС се извършва посредством събиране на повече бюджетни приходи. Това се вижда както от изпреварващия ръст на приходите в сравнение с икономиката, така и от увеличаващите се нива на данъчно облагане в ЕС, които са обобщени в Taxation Trends in the European Union;

- Ръстът на разходите изпреварва този на приходите с над 25%.

От тези две заключения естествено следва, че не можем да говорим за политика на икономии, след като общите бюджетни разходи във 28-те страни растат всяка година с изключение на 2011 г. На този фон твърдението, че след началото на кризата в Европа се правят болезнени икономии, които пречат на икономическия растеж изглежда смехотворно и по-скоро навежда на мисълта за пилеене на публични средства по време на рецесия и стагнация, отколкото на нещо друго. Нещо повече, като се има предвид, че ръстът на разходите изпреварва този на приходите и е над два пъти по-висок от този на икономиките в ЕС, съвсем спокойно може да се твърди, че през последните години провежданата политика е на стимули, а не на икономии.

Разбира се, наблюдават се разлики по отношение както на отделните години, така и на страните в ЕС, но общата тенденция е ясна – държавите харчат все повече, за да стимулират икономиките си, а ефектът от това е очевиден – реален спад на БВП в ЕС-28 с 1,3% в периода 2009-2013 г. Т.е. държавните стимули не успяват да постигнат крайната цел да съживят икономиката. Всъщност страните, в които се наблюдава номинално намаление на публичните разходи в разглеждания период, са част от получилите на спасителна подкрепа от МВФ - Ирландия, Гърция, Латвия и Исландия, които не са имали друг избор, освен да си орежат разходите. Част от тази група е и Литва, която, за разлика от останалите, не беше принудена да търси външна помощ и сама успя да се справи с проблемите си.

Въпреки че бюджетни икономии има и в петте страни, възстановяването им от икономическата криза значително се различава. Така например реалното ниво на БВП през 2013 г. в Литва е с малко над 1,7% по-ниско в сравнение с 2008 г., докато в Латвия тази разлика е над 6%, а в Гърция – над 23%. С други думи рязането на разходи е задължително, не недостатъчно условие за икономическо възстановяване. Необходимо е това да се прави след задълбочен анализ на ефективността на публичните програми, за да се адресират натрупаните проблеми в публичните системи. Изглежда някои страни успяват да го постигнат, за разлика от други, със съответните икономически последствия от това.

Официалните данни за публичните финанси в ЕС, а и в България, през последните години не подкрепят твърденията, че политиката на икономии задушава икономиките и трябва да бъде преустановена. Това, което данните показват е, че такава политика не е водена, с малки изключения, в ЕС. Напротив, това, което се наблюдава през последните години в повечето страни от ЕС са почти постоянни държавни стимули. Поддръжниците на теорията, че държавата може да стимулира икономиката дори не допускат, че тази политика не постига резултати и обясняват липсата на такива или с недостатъчната държавна помощ – трябва още, или с някакви въображаеми икономии. Крайно време е подобни догми и идеологии да отстъпят пред воденето на политика на базата на здравия разум, а не на база това, което е популярно и се харесва. Именно политиките в "полза" и "подкрепа" на обществото бяха една от причините за финансовата криза от 2007-2008 г. и последвалата я икономическа криза. Време ли е вече за промяна или ще се провеждат същите "стимулиращи" политики и ще чакаме различен резултат?