Най малкото регулациите не трябва да взимат превес над стимулите.

_____

Извинявам се, някакъв проблем с клавиатурата имам... Очевидни са "правилните" думи. Съжалявам.

_____

Продължавам да се чудя на пропуските на г-н Шарков по отношение на функцията на ЕС. Това, обаче не му пречи да извади голямата баданарка и да байцва по фасадата с размах.

И в Харвард, и в Чикаго, когато си учи public policy първото нищо, което ни караха е да прочетем в оригинал, а не преразказан, текстът от Богатството на народите, в който Адам Смит пише за пословичната "невидима ръка", която регулира пазара. Съветвам г-н Шарков да я прочете. Смит е бил много наясно за изкривяванията на пазара без регулации.

Сега, ако приемем, че регулации са необходими заради така наречените public goods - неща, за които има необходимост, но не и пазар, тогава ще трябва да се съгласим, че ролята на държавата е да ги доставя. Да. Ама как ако орязвате парите за обществени разходи?

Още нещо. За да разберем нуждата от стимули, особено във време на криза, представете си, че имате един самосвал с дървета, който се изкачва по хълм. Хълмът е стръмен, камионът върви бавно и мъчително.. Ако му намалите притокът на гориво, ще загасне и ще спре или дори ще тръгне назад. За да прехвърли билото, трябва да се сипе повече гориво. Ще спестявате като тръгне от другата страна по наклона надолу. Същото е с отоплението - колкото е по-студено навън, толкова повече дървета ще горите в камината. Като дойде лято, няма да горите толкова дървета...

Накрая - либретарянците отдавна съм ги видял що за евроскептици са. Чудя се какво правят в такъв...

Прочитане на целия коментар дебат... При това без елементарни познания заишсторшята на ЕС. Само лично мнение.

_____

Всички работещи в родния аграрен сектор, през последните години можехме воочию да се убедим как "изкуствената регулация на икономиката чрез субсидии и пряката манипулация на пазара" унищожиха българското животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство - на практика днес имаме само зърнопроизводство и винарство. Откъде идва масовата страст да искаме още и още регулации, вместо да оценим по достойнство злото, което ни донесоха досегашните - това е малко по-различен въпрос - примерно, отговорът може да се търси в това, че реално при социализма имаше повече справедливост, отколкото днес; е да де, ама онова време е безвъзвратно минало - днес, при днешната ситуация, да продължаваме да хленчим за още и още регулации и субсидии, вместо да дадем свобода на предприемачите (с неизбежните логични минимални ограничения) ми се струва доста тъпа стратегия.

+1 за мистър Шелдън Купър.

Бих искал да добавя, че случващото се в Европа е най-вероятно на негласно споразумение м/у ЕЗ и САЩ, да не прибягват то количествени стимулации (QE) едновременно. Причината е че по времето на QE, валутата се обезценява, а едновременното обезценаване е доста опасно и би изглеждало като валутна война.
В момента сме в края на QE на САЩ, и краят на въздържателният период на ЕЗ. QE за САЩ е вече (почти) приключила, а през Q2 2015 ще видим първите повишения на лихвата.
В същото време, лихвата не може да пада повече в ЕЗ, и вече е ясно че няма да се рамзинем без QE.

С други думи - business as usual

_____

Жалко че в Българското либертарианско общество има хора като г-н Шарков които очевидно имат значителни пропуски в разбиранията си по макроикономика и парична политика.

Г-н Шарков не прави никаква услуга на свободната пазарната икономика със напълно неоснователното защитаване на рестриктивната парична политика на ЕЦБ. Подобни епизоди на свръх рестриктивна парична политика водят до незибежните депресии и безработица и водят до засилване на настроенията че капитализма и пазарната икономика не работят. В резултат следват политики които правят икономиката много по-малко пазрана, капиталистическа и свободна. За справка Голямата Рецесия през 30-те години на миналия век и всички последвали негативни политики. От неимоверното разширяване на ролята на държавата в икономиката на САЩ до идването на Хитлер на власт в Германия.

Стандартната макроикономика, издържала всички емпирични тестове на реалния живот, ни казва недвусмислено че в краткосрочен план парите дават отражение върху реалната икономика заради прилепчивостта на цените. Когато през 2008 г. ФЕД и ЕЦБ позволиха на номиналните икономики на САЩ и еврозоната да се сринат те зкономерно доведоха до свиване на реалните икономики и до ръст на безработицата. Другото следствие е че задълженията стават по-трудни за обслужване при новтите променени номинални условия. Дълговете са фиксирани номинални контракти по-принцип и хората които са ги взимали и давали са си правили сметка че ще могат да ги обслужват...

Прочитане на целия коментар при тогавашните си очаквания за бъдещата номинална икономика. След 2008г. номиналната икономика на ЕЗ се срина и не само че не беше върната от ЕЦБ на предишното си ниво, но имаше по-късно (2011 г.) допълнително натискане надолу. Нормално е в такива условия дори хора които не са поемали неоправдани рискове да имат проблеми със задълженията си.

Кризата в Европа е парична/монетарна, а не фискална. Фискалните (и други) проблеми са следствие от рестриктивната парична политика.

Монетарните проблеми се създават и решават от централните банки. В случая ЕЦБ. По тази причина европейските правителства без значение каква фискална политика ще водят са неспособни да разрешат проблема защото той не зависи от тях.
За съжаление ЕЦБ не само че не помага на икономиките на еврозоната да се възстановят, ами и пречи активно на процесите на възстановяване, както през 2011г. когато на два пъти затегна паричната политика и успешно върна еврозоната обратно в рецесия.

Традиционния разказ за причините на кризата ни обясняваше как отделните държави са мързеливи/неблагоразумни и т.н. и затова там има проблем. Започна се от Гърция и Португалия, но постепенно минахме през всички държави от еврозоната като вече виждаме и все по-чести новини за забавяне и проблеми и в Германия - най-високото джудже.
Когато една криза засяга едновременно толкова много и толкова различни държави и те не могат да излязат от нея без значение какви мерки приемат е необяснимо да се продължава с приказките за фискални и морални причини за кризата. Вече би трябвало и за децата да е очевидно че причината са парите. Нещо което е общо за всички държави и засяга всички по едно и също време.

Неплащането на бизнеса от страна на Дянков само по себе си не аргумент, че austerity не работи, а идиотска грешка в политиката на тогавашното правителство. Г-н Сидеров използва добре познати на всеки владеещ логиката човек способи да изкриви мнението на публиката в своя полза - изопачаване на факти (ерата на тотална доминация на пазара никога не е съществувала, само отделни държави са се доближавали до нея в определени периоди), използване на само част от статистиката, за да се изкриви истината с цел доказване на една иначе недоказуемата теза, както и откровени абсурди като ползване на неясното понятие "неолиберален" без никакво уточнение, след като същото понятие всеки го разбира както си иска, в зависимост от държавата и континента, на който живее.
Симптоматично е, че тези, основани на общи приказки получават по-голяма подкрепа, защото звучат добре, а критиката им е посрещана с коментари като този на някакъв дебил от основните тези, който беше написал, че икономиката не е наука (и даже не било тайна).