Хаотична и избирателна аргументация от страна на госпожата, винаги е така като се говорят общи приказки и се изкривява истината.

Петър Ганев зашитава договори, които не е виждал, с общи приказки за пазара, мантри за лошите антикапиталисти и примери с цените в амазон. Не обяснява защо ГМО, шистовия газ и поставянето на корпоративните права над националното право са нещо, което може да се пренебрегне с лека ръка в името на "свалянето на бариерите", които впрочем и сега не са особено високи. Не обяснява защо в ЕС вече иманад 1 млн. събрани подписа против споразумението, защо дори германската асоциация на дребния бизнес не го подкрепя, защо дори официалните прогнози за положителните ефекти не отговарят на претенциите. Ваня Григорова от друга страна дава конкретни примери за опасностите за нас и Европа като цяло. Дори нищо да не знаеш по въпроса, когато видиш коя страна в един спор бяга от конкретиката и задълбава в квалификации за опонента и алабализми, може спокойно да си сигурен кой е прав и кой крив

Не съм кой знае колко добре запознат, но като знам дивия капитализъм и печалбарство в САЩ, не ми се иска например техните супер евтини хранителни продукти с подвеждащи или лъжливи етикети да залеят ЕС (не знам дали това ще стане, но звучи възможно..). Нито ГМОто им, нито дерегулираните финансови операции.

Тази стъпка е поредната от пътя към Ада (Глобализацията). Накрая ще:

извинявам се за двата поста. Накрая ще:
- ядем само два вида домати - ГМО и с ГМО - евтини
- всички коли - три марки, по 200 модела всяка - еднакви, евтини
- всички банки и финансови пирамиди - американски, евтини
- целият газ - шистов, евтин
- всички дрехи от Индия и Бангладеш - евтин
- цялата електроника - Китай, евтина

Извод - евтиното винаги излиза скъпо.

В единия вариант имаш избор - евтини ГМО храни или по-скъпи "чисти" храни. Всеки сам решава според желанията и възможностите.
В другия нямаш избор - можеш да си купуваш само по-скъпи "чисти" храни.

Голяма демокрация.

До коментар [#12] от "hegemony":

Значи заливането на пазара с потенциално вредни, но евтини продукти е нещо нормално и положително? Подриването на местното производство и стимулирането на консумацията на вредни храни също? Проблемът със затлъстяването в САЩ, особено при по-бедните слоеве от населението, всъщност не е проблем, а е резултат от свободният им избор?

До коментар [#13] от "Durruti":

Разходи се един ден из българските улици, и ми кажи, че в България няма проблем със затлъстяването...

До коментар [#13] от "Durruti":
Никой не стимулира консумацията на вредни храни, всеки сам си избира какво да яде ида си купи. Пазарът се залива с това, което се търси и се купува, няма някой деспот, който казва какво да се слага по щандовете - това са неща от измерението на социализма, които явно са много мили на част от населението.
"Подриването" на местното производство се нарича конкуренция. Ако местното производство произвежда по-добър продукт на по-ниска цена, ще се купува. Ако произвежда по-добър продукт на по-висока цена, пак ще се купува, като по-малкото купуване ще се компенсира с по-високата цена. Ако произвежда същият или по-лош продукт на по-висока цена, няма да се купува задълго.
В САЩ са затлътели заради ниската култура на хранене, а не защото някой ги кара насила да ядат макдоналдс за 2 долара на ядене. Освен това там сегашното младо поколение е много по-информирано и живее много по-здравословно. Ерата на гадния фаст фууд е към отминаване и все повече набират сила вериги, които предлагат по-здравословни бързи храни.
Идеята, че хората са прости и затова трябва да се забрани да си купуват нарочени за вредни храни/продукти е абсурдна. Така вместо да се инвестира в образование и информираност, се инвестира в забрани, които обслужват определени интерсчийски групи, монополи или неефективни отрасли от "народната" индустрия.
Свободата значи да можеш ако искаш да...

Прочитане на целия коментар се тъпчеш с вредни храни и да умреш от инфаркт на 35 - да можеш да го правиш. За мен това е красиво. Много по-красиво от това някой друг да ми се бърка в живота и да ми казва какво да ям и какво - не.

Ако някой стимулира нещо, то това са субсидиите за земеделците. Точно поради тези субсидии в САЩ е толкова ефтина вредната "бърза" храна. В България пък субсидиите ти бъркат в джоба 2 пъти - веднъж ги плащаш с данъците и после ги плащаш като си купуваш скъпа храна, понеже е произведена по остарели технологии. И за да не писне някой, уточнявам, по-продуктивните технологии в земеделието не се изчерпват с ГМО и вредни химикали.

Евтина*.

Не, не одобрявам

До коментар [#14] от "sasvirco":

До коментар [#15] от "hegemony":

Викате, признаването на затлъстяването като основен здравословен проблем от властите в САЩ е някаква грешка, доказаната връзка между бедността и консумацията на вредни за здравето храни също не е важна. ЕС трябва да се откаже от принципа до пазара да се допускат само доказано безопасни храни и продукти, за да може спокойно и свободно да се продава вносно ГМО. Всъщност сигурно трябва да се премахнат всички хигиенни ограничения, за да не се ограничава правото на избор. Защитата на местното производство и здравните норми е "обслужване на интереси", но прокарването на наднационални договори, обслужващи на интересите на едрия корпоративен сектор за сметка на потребителите и местния бизнес е нещо положително. Мдаа, логиката е непоклатима

До коментар [#19] от "Durruti":

Пак казвам, евтините вредни храни са толкова евтини в САЩ заради субсидиите за земеделие. В България, за да се наядеш с макдоналдс ти излиза по-скъпо от нормално ядене в обикновен ресторант от по-евтините. Тук не се получава като в САЩ поради по-различната структура и мащаб на субсидиите. Но пак са си вредни. Да, бедните купуват най-евтиното, но най-евтиното е на-вредно поради наместа на държавата (САЩ), а не защото по магиченски начин се произвежда за без пари. В случая бедните плащат за вредната храна веднъж с данъците си, втори път със здравето си.
За хигиенните ограничения не съм видял някой да е казал нещо, това си е чиста манипулация, като слагате думи в устата на противника.
Логиката наистина е непоклатима, но вие не я виждате, защото само си плюете едно и също - абсурдни крайности и еднакви избираеми примери, които дори не са правилни.
Ако някой в САЩ произвежда хубаво кисело мляко и ми го продава за 60 стотинки, да му се пречи да ми го продава заради "защита на местното производство" е чисто и просто престъпление. Забравяте, че същото важи и в обратната посока - наши производители ще могат да продават в САЩ, един ОГРОМЕН пазар. Защо забравяте, че и на тях пречат тези ограничения, а вместо това се подпомагат местните феодали на държавна субсидийка, които не са въвели нито една нова технология от соца насам?
Интересите на...

Прочитане на целия коментар потребителите са да получават по-качествен продукт на по-ниска цена. Интересите на "местния" бизнес (преполагам малкия имате предвид) е да не му се пречи с излишни административни пречки да създава нещо и да го продава. Защото административните бариери - такси, стандарти и пр. обслужват точно този митичен "корпоративен сектор", тъй като той е голям и има капитал да си плаща административните такси, обучението на служителите по маса стандарти и т.н., но навлизащия на пазара семеен бизнес не може да си ги плати.
Ограничения срещу тарикатлък и очевидни лъжи трябва да има, но по правило те винаги се увеличават накрая точно "малките" страдат от тях. За да покриваш изискванията трябва да си или голям или да ги заобикаляш с "твой" човек.

До коментар [#20] от "hegemony":

Сред целия този поток от неолиберални клишета се очертава едно особено явно противоречие - искате същите тези субсидии и вредни за здравето стандарти, прилагани в САЩ, да бъдат приложени и в ЕС в името на "свободата". Да отворим пазара си за евтино гмо и натъпкани с хормини храни, които в най-добрия случай не са доказано безопасни, и да спасяваме местното производство със субсидии, които обаче същевременно са лошо нещо?!? Ако това, което могат да ми предложат отвъдокеанските корпорации е толкова конкурентно, защо трябва първо да се премахнат или понижат стандартите в Европа? Т. нар. "либерализация" винаги е от полза за едрите корпоративни субекти и е за сметка на дребните производители и потребителите - затова корпоративни лобисти участват в тайните преговори за ТТИП с избрани брюкселски бюрократи, а потребителите и малките производители организират протести.

Само вие говорите с клишета. Дефинирайте "неолиберален", защото това се подмята навсякъд, а всъщност има 10 различни значения. Но е важно да си дрънкаме.
Субсидиите трябва да се премахнат изцяло, те са част от проблема.

И впрочем, с въпросните "клишета" ви оборвам всичките опорни точки. Вие срещу "клишетата" само пищите "лоши корпорации, лоши неолиберали". Или дайте конкретни контрааргументи по всеки от въпросите, или не цапайте коментарите.

До коментар [#23] от "hegemony":

Въпросите със стандартите за храните, ГМО, защитана на местния бизнес, шистовия добив и възможността на корпорациите да се налагат над националното право чрез специалните корпоративни съдилища са съвсем конкретни. Вместо да се обсъждат те обаче се редят мантри ала Айн Ранд за свободата на печалбарството като висша ценност. Ето ви една конкретна статия за конкретния ефект върху суверенитета от специалните права, давани на корпорациите от инвестиционните и търговски споразумения: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/12/15/2203894_tjutjunevata_industriia_vodi_pravna_voina_s_regulaciite/ През последната година се появиха още по-фрапиращи случаи - например Египет е съден от френска корпорация заради повишаването на минималната заплата...

Разбира се, че съм За!
Предлагам хората първо да се запознаят с огромната разлика между либерален и неолиберален модел.
Либертарианците държим на върховенство на закона, правото на личен избор и неагресивни действия (използването на мирни действия).

на този господин ганев са му платили да пише такива едни високопарни неща.
В най развитите европейски държави са против тази свободна търговия защото американските хранителни продукти са с нисък контрол и някои от тях съдържат субстанции забранени в ЕУ.
БГ продуктите са по скапани и от американските и бг няма какво да губи, но една австрия, дания, италия, франция просто ще ги наводнят с тези продукти.
ДО СЕГА СМЕ ДОБРЕ В ЗАПАДНА ЕВРОПА И БЕЗ ТАЗИ ЗОНА.
не случайно американците натискат по всички фронтове само и само да се отворят пазарите с евтини боклуци.
БИО Продуктите ще пострадат, малките производители ще пострадат. Стандарта на качество на хранителните продукти е доста по висок от америка.
инвестиции, пълни глупусти. ако искаха американските концерн досега да са инвестирали в голям стил в западна и източна европа. На тях просто им трябват пазари и мангизи и никои не го интересува качеството на хранителните стоки.
Когато американски концерн стъпи на пазара започва всеки от правителството да работи занего или този който е на отговорният пост или инсче излита..........
концерните са в състояние да съдят държавите за дискриминация на продуктите им.......

От всички коментари оставам с впечатлението, че между САЩ и Европа ще се извършва само търговия със земеделска продукция и храни!!! ... ако това е основния аргумент срещу споразумението то той е много ограничен и късоглед. Европа има ясна позиция, че компромиси със стандартите за качетвото на храните и земеделската продукция няма да прави. Това многократно е заявявано. Дори по време на конференцията в София имаше примери за малки фирми от Европа, които дори и в момента развиват успешен бизнес с екологични и натурални продукти на американския пазар... но винаги е по-лесно да кажеш "НЕ" и да намериш хиляди причини защо нещо не може да се получи, вместо да поработиш за да намериш подход към прогреса и успеха. Омръзна ми от "ХЕЙТЪРИ" и песимисти!

Свободна търговия = Пазарна икономика = Естествен баланс в търсенето и предлагането на стоки и услуги = Конкуренция = Развитие = Инвестиции в образование = Знание = Сила = Независимост = СВОБОДА!

Всичко друго е прах в очите и в полза на монополите и олигополите от Азия и Близкият изток.

До коментар [#27] от "shd07386080":

Точно за това говоря по-горе. Но дай да плюем и да чакаме субсидийка.

Да. Със строг контрол от страна на ЕС.

_____

Трансатлантическото споразумение – тайфун, който заплашва Европа

http://bg.mondediplo.com/article1143.html

Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и...

Прочитане на целия коментар принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP), за което от юли 2013 г. се водят преговори между САЩ и Европейския съюз, е модифицирана версия на МСИ. То предвижда действащите закони от двете страни на Атлантика да се подчиняват на нормите на свободната търговия, създадени от и за големите европейски и американски компании. Търговски санкции или милиони евро обезщетение в полза на тъжителите грозят страната нарушител.

Според официалния график преговорите би трябвало да приключат чак след две години. TTIP комбинира и влошава най-зловредните елементи на споразуменията, сключени в миналото. Ако влезе в сила, привилегиите на мултинационалните компании ще добият силата на закон и ще вържат окончателно ръцете на правителствата. Независимо от политическите промени и от народните протести, споразумението ще трябва да се прилага волю-неволю, тъй като неговите клаузи ще подлежат на промяна само с единодушното съгласие на подписалите го страни. То би възпроизвело в Европа духа и условията на азиатския си аналог – споразумението за Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP), което е в процес на приемане в дванадесет страни, след като бе горещо препоръчано от американските бизнес среди. TTIP и TPP ще оформят съвместно една икономическа империя, способна да диктува условията си извън своите граници – всяка страна, желаеща да установи връзки със САЩ или Европейския съюз, ще бъде принудена да приеме безусловно правилата, установени в общия им пазар.
Специално създадени трибунали

ТЪЙ като целта е да бъдат продадени на безценица цели структури от непазарния сектор, преговорите по TTIP и TPP се провеждат при закрити врата. Американските делегации наброяват повече от 600 консултанти, упълномощени от мултинационалните компании, които разполагат с неограничен достъп до подготвителните документи и до представителите на администрацията. Не трябва да изтича никаква информация. Дадено е нареждане журналисти и граждани да бъдат държани настрана от разискванията. Те ще бъдат информирани в подходящия момент, тоест, при подписване на споразумението, когато ще бъде прекалено късно за реагиране.

В изблик на откровеност, бившият министър на търговията на САЩ Роналд (Рон) Кирк подчерта „практическия“ смисъл „да се запази известна степен на дискретност и конфиденциалност“ [2]. Последният път, когато работна версия на споразумение в процес на оформяне бе показана в публичното пространство, преговорите се провалиха, напомни той. С това намекна за Зоната за свободна търговия в двете Америки (ALCA) – разширена версия на Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Информация за този проект, усилено защитаван от Джордж У. Буш, бе публикувана на сайта на администрацията през 2001 г. На тези твърдения сенаторката Елизабет Уорън отвърна, че споразумение, договорено без никакво демократично обсъждане, никога не би трябвало да бъде подписвано [3].

Лесно е да разберем защо тъй строго се следи преговорите по американо-европейското споразумение да не привлекат вниманието на широката публика. По-добре е да се отложи моментът, в който ще бъдат обявени последиците на всички равнища. Тогава от върха на федералната държава чак до общинските съвети, като се мине през губернаторствата и местните съвети, избраниците на народа ще трябва да променят напълно публичните политики, за да задоволят апетитите на частния бизнес в сектори, които досега му се изплъзваха. Безопасност на храните, норми на токсичност, здравни застраховки, цена на лекарствата, свобода в Мрежата, защита на личния живот, енергетика, култура, авторски права, природни ресурси, професионално обучение, благоустройство, имиграция – нито една общозначима дейност не ще избегне капана на институционализираната свободна търговия. Политическата дейност на народните избраници ще се ограничи до преговори с фирмите или техните местни пълномощници за трохите суверенитет, които биха склонили да им отстъпят.

Отсега е заложено страните, подписали споразумението, да гарантират, че „ще съобразят законите, правилниците и процедурите си“ с разпоредбите на споразумението. Няма съмнение, че те стриктно ще следят за спазването им. В противен случай могат да бъдат преследвани от трибуналите, създадени специално за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. На тези инстанции се дава власт да налагат търговски санкции срещу последните.

Идеята може да изглежда невероятна, но тя се вписва във философията на вече влезли в сила търговски споразумения. Миналата година например Световната търговска организация (СТО) осъди САЩ заради консервите с риба тон с надпис „без опасност за делфините“, заради етикета с произхода на месото, както и заради забраната на тютюна с аромат на бонбони. Тези мерки в защита на потребителя бяха преценени като препятствия пред свободната търговия. СТО наложи и на Европейския съюз глоби от стотици милиони евро заради отказа му да внася генномодифицирани организми (ГМО). Новото при TTIP и TPP е, че ще позволяват на мултинационалните компании да преследват от свое име присъединилите се държави, чиято политика ограничава търговската им дейност.

При такъв режим компаниите биха могли да се противопоставят на политиката в областта на здравеопазването, околната среда или финансовата регулация на дадена страна, като заведат искове за обезщетения пред извънсъдебни органи. Тези специални трибунали, съставени по нормите на Световната банка и ООН, се състоят от по трима адвокати, специализирани по търговски дела. Те ще имат право да налагат на данъкоплатците присъди с тежки обезщетения, в случай че законодателството на държавата им орязва „очакваните в бъдеще печалби“ на дадена компания.

Тази система „инвеститор срещу държава“, която изглеждаше заличена след като МСИ бе изоставено през 1998 г., беше тихомълком възстановена. По силата на няколко търговски споразумения, подписани от Вашингтон, 400 милиона долара от джоба на данъкоплатеца влязоха в сметката на мултинационалните компании във връзка с искове против забрана на токсични продукти, регулиране на експлоатацията на водите, почвата, дървения материал и др. [4]. Според същите споразумения общата сума на исковете по текущи процедури, засягащи въпроси от общ интерес (като медицински патенти, борба срещу замърсяването или закони за климата и изкопаемите енергийни източници), възлиза на 14 милиарда долара.

С TTIP сметката на това легализирано изнудване би се раздула още повече, като се имат предвид заложените в трансатлантическата търговия интереси. 3300 европейски фирми присъстват на американска земя чрез 24 хиляди филиала. Всеки от тях би могъл в даден момент да сметне за основателно да поиска обезщетение за търговска щета. Получените по този начин суми далеч ще превъзхождат разходите, произлизащи от предишните споразумения. От своя страна, държавите членки на Европейския съюз ще са изложени на още по-голям финансов риск предвид факта, че 14 400 американски компании разполагат в Европа с мрежа от 50 800 филиала. Общо 75 хиляди дружества биха могли да участват в лова за публични средства.

Официалният мотив гласи, че този режим трябва принципно да укрепи позициите на инвеститорите в развиващите страни, където няма надеждна правна система. Той би им позволил да защитят правата си в случай на експроприация. Но Европейският съюз и САЩ не фигурират в зоните на безправие. Те разполагат, напротив, с функциониращо правосъдие, което уважава правото на собственост. Като въпреки това ги поставя под опеката на специални трибунали, TTIP показва, че целта му не е да защити инвеститорите, а да увеличи властта на мултинационалните компании.
Съдебни процеси срещу увеличаване на минималната заплата

НЕ Е нужно да се уточнява, че адвокатският състав на тези съдилища не се отчита пред никакви гласоподаватели. Те могат спокойно да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти [5]. Юристите по международни инвестиции са в съвсем ограничен състав – петнадесет от тях си разпределят 55% от делата, разглеждани досега. Техните решения, разбира се, не подлежат на обжалване.

„Правата“, които те са призвани да защитават, са формулирани по твърде приблизителен начин и тълкуването им рядко съответства на интересите на мнозинството. Това се отнася например до правото на инвеститора да се възползва от уредбата, съответстваща на „предвижданията му“. Оттук следва, че правителството се лишава от възможността да промени политиката си, след като инвестицията е извършена. Що се отнася до правото на компенсация при „непряка експроприация“, държавната власт е длъжна да плати, в случай че законодателството ѝ води до намаляване стойността на дадена инвестиция. Включително когато това законодателство се прилага за местни фирми. Трибуналите признават също правото на капитала да придобива все повече земи, природни ресурси, оборудване, заводи и т.н. Никаква реципрочност от страна на мултинационалните компании – те нямат никакво задължение към държавите и могат да завеждат искове когато им е угодно.

Някои инвеститори имат твърде разтеглива концепция за неотменните си права. Напоследък станахме свидетели как европейски компании завеждат дела срещу увеличението на минималната заплата в Египет или ограниченията за токсичните емисии в Перу. В последния случай споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу защити правото на американската компания „Ренко“ [6] да замърсява околната среда. Друг пример – цигареният гигант „Филип Морис“, притеснен от ограничаващите тютюнопушенето закони в Уругвай и Австралия, предяви иск срещу двете държави пред специален трибунал. Американската фармацевтична компания „Ели Лили“ има намерение да съди Канада за това, че е въвела система от патенти, която прави някои медикаменти по-достъпни. Шведският доставчик на електричество „Ватенфол“ претендира за няколко милиарда евро от Германия във връзка с нейния „енергиен завой“, който въвежда по-строг контрол върху централите, работещи с въглища, и обещава страната да се откаже от ядрената енергетика.

Няма ограничения за глобите, които тези съдилища могат да наложат на една държава в полза на дадена мултинационална компания. Преди една година Еквадор бе осъден да заплати на една петролна компания рекордната сума от 2 милиарда евро [7]. Дори когато спечелят делото, правителствата са длъжни да покрият съдебните разноски и различните комисионни – средно по 8 милиона долара на дело, похарчени за сметка на данъкоплатците. Ето защо държавите често предпочитат да преговарят с ищеца, вместо да се защитават пред съда. Така например канадската държава не отиде на съд, като набързо анулира забраната на токсично вещество, използвано от петролната индустрия.

Броят на съдебните дела обаче не престава да расте. Според Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) броят на делата, заведени пред специалните трибунали, е нараснал десетократно от 2000 г. Системата за търговски арбитраж бе създадена още през 50-те години на XX век, но никога не е правила толкова големи услуги на частните интереси както през 2012 г. – рекордна година по броя на заведените дела. Този бум създаде процъфтяващ бизнес за финансови консултанти и адвокати по търговски дела.

Проектът за голям американо-европейски пазар се направлява от години от Трансатлантическия икономически диалог (Trans-Atlantic Business Dialogue). Това лоби, по-познато днес като Трансатлантически бизнес съвет (Atlantic Business Council – TABC), бе създадено през 1995 г. под патронажа на Европейската комисия и Министерството на търговията на САЩ. То е обединение на богати предприемачи и се застъпва за конструктивен „диалог“ между икономическите елити на двата континента, вашингтонската администрация и брюкселските комисари. TABC е постоянен форум, който дава възможност на мултинационалните компании да координират атаките си срещу политиката в полза на обществото. Където такава все още съществува от двете страни на Атлантика.

Публично афишираната му цел е да премахне това, което нарича „търговски дразнители“ (trade irritants), т.е. и на двата континента да се оперира по едни и същи правила, без намеса на публичната власт. „Регулаторна конвергенция“ и „взаимно признаване“ са част от лозунгите, които издига, за да подтикне правителствата да разрешат стоки и услуги, несъответстващи на местните закони.
„Неоправданата“ забрана на свинското с рактопамин

АКТИВИСТИТЕ на трансатлантическия пазар не се задоволяват с това да проповядват смекчаване на съществуващите закони. Те направо претендират да ги пренапишат. Така например Американската търговска камара и „Бизнес Европа“ – двете най-големи предприемачески организации на планетата, призоваха преговарящите по TTIP да съберат около една маса представители на най-големите акционери и политически ръководители, които „да напишат съвместно регулиращите текстове“. Идеята е тези текстове да имат силата на закон в САЩ и Европейския съюз. Човек може да се запита дали присъствието на политици в тази ковачница на търговски правила е наистина наложително…

Мултинационалните компании проявяват забележителна откровеност, когато излагат намеренията си. Това личи например по въпроса за ГМО. В САЩ половината от щатите възнамеряват да въведат задължението върху хранителните продукти да се отбелязва присъствието на генномодифицирани организми – мярка, желана от 80% от потребителите в страната. Индустриалците от хранително-вкусовата промишленост и в САЩ, и в Европа обаче настояват за забрана на подобни етикети. Националното сдружение на сладкарите го казва без увъртане: „Американската промишленост желае TTIP да постигне напредък по въпроса, като премахне етикетите „ГМО“ и нормите за проследимост.“ Влиятелната Организация на биотехнологичната промишленост, в която членува гигантът „Монсанто“, се възмущава, че продукти с ГМО, продавани в САЩ, не се допускат до европейския пазар. Тя желае „пропастта между дерегулацията на новите биотехнологични продукти в САЩ и вносът им в Европа“ бързо да бъде запълнена [8]. „Монсанто“ и приятелите му не крият надеждата си, че зоната за трансатлантически свободен обмен ще успее най-сетне да наложи на европейците техния „изобилен каталог от продукти с ГМО (...) да бъде приет и използван“ [9].

Не по-малко енергична е офанзивата на фронта на личния живот. Коалицията за дигитална търговия, която обединява индустриалците от Мрежата и високите технологии, натиска преговарящите по TTIP да вдигнат преградите, пречещи на потоците от лични данни да текат свободно от Европа към САЩ. „Настоящото мнение на Съюза, че САЩ не осигуряват „адекватна“ закрила на личния живот, е неразумно“, твърдят нетърпеливите лобисти. Подобна позиция е смешна на фона на разкритията на Едуард Сноудън относно системата за шпионаж на Агенцията за национална сигурност (NSA). Но тя все пак е по-умерена в сравнение с декларацията на Американския съвет за международен бизнес – обединение на дружества, които по примера на „Verizon“ обилно са захранвали NSA с лични данни: „Споразумението би трябвало добре да очертае изключенията, като сигурността и личния живот, за да гарантира, че те няма да представляват прикрити препятствия пред търговията.“

На прицел са също нормите за качество на хранителните продукти. Американската месодобивна промишленост настоява за отмяна на европейската регулация, забраняваща продажбата на пилешко месо, дезинфектирано с хлорни продукти. В челните редици на тази битка е компанията „Yum!“ – собственик на веригата за бързо хранене „Кентъки Фрайд Чикън“, която може да разчита на ударната мощ на предприемаческите организации. „Европейският съюз разрешава за обработка на месото да се използват единствено вода и водна пара“, протестира Северноамериканското сдружение на производителите на месо. Друга група за натиск – Американският институт за месото, изказва съжаления за „неоправданата забрана [от страна на Брюксел] на месо, съдържащо бета-агонисти като рактопамин хлорхидрат“.

Рактопамин е медикамент, използван за натрупване на месо без сланина при свинете и говедата. Поради риск за здравето на животните и консуматорите, той е забранен в 160 държави, сред които страните членки на ЕС, Русия и Китай. Според американските производители на свинско месо тази защитна мярка е нарушение на свободната конкуренция и трябва спешно да се премахне от TTIP.

„Американските производители на свинско няма да приемат друг резултат, освен вдигането на европейската забрана на рактопамина“, заплашва Националният съвет на производителите на свинско месо. През това време, от другата страна на Атлантика, индустриалците, обединени в „Бизнес Европа“, разобличават „бариерите, които пречат на европейския износ към САЩ, като американския закон за безопасност на храните“. От 2011 г. този закон разрешава на контролните органи да изтеглят от пазара заразени вносни продукти. Преговарящите по TTIP са призовани да отстранят и това препятствие.

Същото важи за газовете с парников ефект. Организацията „Въздушни линии за Америка“ (A4A) – водещо обединение на американските въздушни превозвачи, е съставила списък на „ненужните регламенти, които нанасят значителни щети на индустрията“ им и които TTIP, естествено, трябва да премахне от картата. На първо място в списъка фигурира европейската система за обмен на квоти емисии, която задължава въздухоплавателните компании да плащат за замърсяването с въглерод. Брюксел временно замрази тази програма. A4A изисква окончателното ѝ премахване в името на „прогреса“.

Най-мощният кръстоносен поход обаче се разгръща във финансовия сектор. Пет години след като избухна кризата с високорисковите ипотечни кредити (събпрайм), американските и европейските преговарящи стигнаха до общия извод, че регулацията на финансовия сектор вече трябва да остане в миналото. Рамката, която те искат да поставят, предвижда да се премахнат всякакви предпазни мерки пред рисковите вложения и да се попречи на правителствата да контролират обема, естеството или произхода на финансовите продукти на пазара. С други дума, намерението е чисто и просто думата „регулация“ да изчезне.

Откъде произлиза това екстравагантно завръщане към отминалите времена на тачъризма? То съответства в частност на желанието на Сдружението на германските банки, което не пропуска да изрази „безпокойството“ си от реформата на „Уолстрийт“ след кризата през 2008 г., макар че тя всъщност беше доста плаха. Един от най-инициативните му членове по тази тема е „Дойче банк“, независимо че през 2009 г. тя получи стотици милиарди долари от Федералния резерв на САЩ в замяна на акции, които съдържаха ипотечни облигации [10]. Германският мастодонт иска да сложи край на регламента „Волкер“, главна опора на реформата на „Уолстрийт“, която според него „представлява голяма тежест за неамериканските банки“. „Insurance Europe“ – федерацията на европейските застрахователни дружества, желае от своя страна TTIP да „премахне“ допълнителните гаранции, които възпират сектора да се впусне във високорискови вложения.

Що се отнася до Европейския форум на услугите – организация на собствениците на предприятия, в която членува „Дойче банк“, той се подвизава в кулисите на трансатлантическите преговори и настоява американските контролни органи да престанат да си пъхат носа в делата на големите чуждестранни банки на тяхна територия. От американска страна пък се надяват TTIP да предотврати веднъж завинаги европейския проект за такса върху финансовите транзакции. Това изглежда вече е постигнато, тъй като Европейската комисия сама прецени, че тази такса не съответства на правилата на СТО [11]. Доколкото трансатлантическата зона за свободна търговия обещава да въведе система, още по-либерална от тази на СТО, а Международният валутен фонд постоянно се противопоставя на всякаква форма на контрол над движението на капитали, скромната „такса Тобин“ не тревожи много САЩ.

Но сирените на дерегулацията не примамват само финансовите среди. TTIP има намерение да включи в конкуренцията всички „невидими“ сектори от общ интерес. Държавите, които подпишат документа, ще бъдат задължени не само да подчинят обществените услуги на търговската логика, но и да се откажат от всякакъв контрол върху чуждестранните доставчици на услуги на техните пазари. Пространството за политическо маневриране в областта на здравеопазването, енергетиката, образованието, водоснабдяването и транспорта ще се свие като шагренова кожа. Търговската треска не щади дори имиграционната политика, тъй като привържениците на TTIP си присвояват компетенцията да изработят обща гранична политика – вероятно за да улесняват влизането на онези, които разполагат със стоки или услуги за продан, за сметка на другите.

През последните няколко месеца ритъмът на преговорите се ускори. Във Вашингтон имат всички основания да вярват, че европейските ръководители са готови на всичко, за да съживят икономическия растеж, дори да се откажат от обществения договор. Аргументът на привържениците на TTIP, че дерегулираният свободен обмен ще улесни търговията и ще позволи да се създадат работни места, вероятно натежава повече, отколкото опасенията от социален трус. При това съществуващите все още митнически бариери между Европа и САЩ вече са „достатъчно ниски“, както признава американският представител по търговските въпроси [12]. Ковачите на TTIP сами признават, че първата им цел не е да облекчат митническите ограничения, които и без това са несъществени, а „да се премахнат, ограничат или предотвратят излишни национални политики“ [13]. Под „излишни“ се разбира всичко, което забавя потока на стоките, а именно финансовите регулации, борбата срещу климатичното затопляне или упражняването на демокрацията.

Малобройните анализи на значението на TTIP не се разпростират върху социалните и икономическите последици. Често цитираният доклад на Европейския център за международна политическа икономика твърди с категоричността на един Нострадамус, дипломиран в търговски факултет, че TTIP ще осигури на населението на трансатлантическия пазар допълнително богатство от 3 цента дневно на глава от населението… след 2029 г. [14].

Въпреки оптимистичния си тон, същото проучване изчислява, че брутният вътрешен продукт в Европа и САЩ ще се увеличи само с 0,06% след влизането в сила на TTIP. Но дори това твърдение е твърде нереалистично, доколкото авторите му се основават на постулата, че свободната търговия „динамизира“ икономическия растеж – теория, която фактите редовно опровергават. Всъщност подобно безкрайно малко увеличение е неизмеримо. За сравнение, петата версия на iPhone на „Епъл“ предизвика в САЩ осем пъти по-голямо увеличение на БВП.

Почти всички изследвания по TTIP са финансирани от институции, застъпващи се за свободната търговия, или от предприемачески организации. Поради това те не отчитат социалната цена на споразумението, нито преките му жертви, които биха могли да достигнат стотици милиони хора. Но картите още не са раздадени. Както показаха премеждията около МСИ, Зоната за свободна търговия в двете Америки и някои кръгове от преговори в СТО, използването на „търговията“ като троянски кон за разбиване на социалната закрила и овластяване на хунтата на търговските посредници бе неколкократно предотвратявано в миналото. Нищо не предвещава, че този път ще постигне успех.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

- Превод Станимир Делчев
Бележки под линия

[1] Вж. „Le nouveau manifeste du capitalisme mondial“ (Новият манифест на световния капитализъм), Le Monde diplomatique, февруари 1998.

[2] „Some secrecy needed in trade talks: Ron Kirk“ (При търговските преговори се изисква известна секретност: Рон Кирк), Ройтерс, 13 май 2012.

[3] „Elizabeth Warren opposing Obama trade Nominee Michael Froman“ (Елизабет Уорън се противопоставя на Майкъл Фроман, номиниран от Обама за представител по търговските въпроси), 19 юни 2013, Huffingtonpost.com.

[4] „Table of foreign investor-state cases and claims under NAFTA and other US “trade“ deals“ (Списък на делата и исковете, противопоставящи чуждестранни инвеститори и държавата по силата на НАФТА и други „търговски“ споразумения), Public Citizen, Вашингтон, август 2013.

[5] Andrew Martin, „Treaty disputes roiled by bias charges“ (Съдебни спорове по даден договор, помрачени от пристрастни обвинения), 10 юли 2013, Bloomberg.com.

[6] „Renco uses US-Peru FTA to evade justice for La Oroya pollution“ („Ренко“ използва споразумението за свободна търговия между САЩ и Перу, за да избегне съдебно преследване за замърсяването в Ла Ороя), Public Citizen, 28 ноември 2012.

[7] „Ecuador to fight oil dispute fine“ (Еквадор ще оспорва глоба, наложена при петролен спор), агенция „Франс прес“, 13 октомври 2012.

[8] Коментари по споразумението за трансатлантическо партньорство, документ на BIO, Вашингтон, май 2013.

[9] „EU-US high level working group on jobs and growth. Response to consultation by EuropaBio and BIO“ (Работна група на високо равнище с участието на Европейския съюз и САЩ по въпросите на заетостта и растежа. Отговор на консултация от страна на „EuropaBio“ и BIO), http://ec.europa.eu.

[10] Shahien Nasiripour, „Fed opens books, revealing European megabanks were biggest beneficiaries“ (Федералният резерв отваря книгите и разкрива, че големи европейски банки са били едни от най-големите бенефициенти), 10 януари 2012, HuffingtonPost.com.

[11] „Europe admits speculation taxes a WTO Problem“ (Европа прие¬ма, че правилата на СТО възпрепятстват въвеждането на такса върху спекулата), Public Citizen, 30 април 2010.

[12] Писмо на Деметриос Марантис, американски представител по търговските въпроси, до Джон Бьохнер, говорител на републиканците в Камарата на представителите, Вашингтон, 20 март 2013, http://ec.europa.eu.

[13] „Final report. High level working group on jobs and growth“ (Заключителен доклад. Работна група на високо равнище по въпросите на заетостта и растежа), 11 февруари 2013, http://ec.europa.eu.

[14] „TAFTA’s trade benefit: a candy bar“ (Печалбата от Трансатлантическата зона за свободна търговия ще се равнява на една вафла), Public Citizen, 11 юли 2013.

_____

Телешкото е скъпо навсякъде, защото по-трудно се гледа. А в САЩ е и деликатес освен това.
Пак не ми отговаряте за субсидиите в САЩ, които са причината джънка и царевичните продукти да са толкова евтини и масови. Очевидно никой не е запознат с проблема и просто се игнорира. Типично.

Да защитаваш документ, който не е известен в пълнота дори на високо ниво, при преговои, пословични с това, че са на тъмно, ми се струва лицемерна позиция. В такъв случай повишеното внимание е единствената разумна реакция. Но не и ИПИ. ИПИ следват принципа, който и други подобни НПО следват на родна земя, а именно:
"Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?"
Е, цалувайте...

Нещо тъмно и неясно!
От това което чувам, а и заради защитниците на това споразумение няма как да съм за!

До коментар [#25] от "Kristiyan Mihailov":


До коментар [#28] от "isumu":

Интересно как Ганев почва с упрек, че критиките към ТТИП били идеологизирани, но после и той, и другите поддръжници използват само и единствено идеологически послания. Поради каква точно причина сте решили, че тези договори са практическа реализация на вашите либертариански въжделения? Защо заглавието "свободна търговия" се приема и аплодира безрезервно, но няма никакви разсъждения дали конкретното съдържание на ТТПИ отговаря на тези претенции? Не би ли трябвало един либертарианец да се възмути, ако види висши държавни чиновници и представители на едри икономически интереси да се договарят потайно? Ако върховенството на закона ви е толкова мило, защо не ви притеснява налагането на договорености, които заобикалят и променят законовите норми през главата на националните законодателни органи, без нуждата суверена - т.е. народа, да е дал мандат и одобрение? Защо предупрежденията за евентулните опасности се пропускат или отхвърлят с лека ръка, при положение, че има достатъчно конкретни примери за негативните ефекти от подобни споразумения в Северна Америка и Африка?

До коментар [#33] от "hegemony":

Кой и защо трябва да ви отговаря за субсидиите? Доста солидна част от бюджета на ЕС също...

Прочитане на целия коментар отива за субсидии, но това не води до масово производство на храни, натъпкани с ГМО, химикали и хормони. Ок, нека приемем, че субсидиите са лошо нещо - тогава как е добро отварянето на пазара ни за силно субсидирани и освободени от повечето изисквания за качество храни? Как си представяте светлото ТТПИ бъдеще - САЩ и ЕС се състезават по субсидиране на вредни храни, а всичко качествено минава в графата "лукс"? Въпросът е със стандартите, които са заплашени от занижаване или цялосто отпадане в името на "свободната търговия". И то не само здравните, но и екологичните, правните, социалните. Да не забравяме, че освен всичко друго ТТПИ означава и минаване през задната врата на регулации тип "АКТА". Как това се връзва с мантрите за свободата?

Аз казвам само защо субсидиите са лоши и че те са част от причината за затлъстяването на американците, защото това се дава като аргумент срещу споразумението, а всъщност няма нищо общо.
Митичното отпадане на стандарти, били те и излишни, е смешно покемонско биткаджийство срещу несъществуващ проблем.

TTIP – ИСТИНСКИТЕ РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ
За рисковете и опасностите от TTIP става дума в материал на британския вестник „Индипендънт” от 7 октомври т.г..Като двустранно споразумение между ЕС и САЩ ТПТИ е предназначено да намали регулаторните бариери пред едрия бизнес във важни сфери като безопасността на храните, законодателството за опазване на околната среда, банковите регулации и особено суверенната власт на отделните държави. С други думи това е атака на транснационалните корпорации, предприета срещу гражданите на ЕС и САЩ. Това, че преговорите се провеждат тайно и недемократично, е най-малкото. Има и други опасности, които наистина правят страшно проектираното споразумение.
1.Под прицел са обществените услуги, особено здравеопазването. Една от главните цели на ТПТИ е да отвори европейското здравеопазване, образование, водоснабдяване за проникването и приватизацията им от страна на американските компании.
2.ТПТИ ще се стреми да доближи европейските стандарти за безопасност на храните и опазване на околната среда близо до тези, възприети в САЩ. Американските регулации не са така строги като европейските, а 70% от всички обработени храни, които се продават в американските супермаркети, съдържат генетично модифицирани състави докато в ЕС проктически няма генно модифицирани храни.В САЩ също така не са строги ограниченията за употребата на пестициди, използват се хормони на растежа за увеличаване на количеството на говеждо месо докато тези...

Прочитане на целия коментар хормони са ограничени в ЕС поради връзката им с риска от рак. Същото се отнася да опазването на околната среда. В Европа, където са по-строги регулациите REACH върху токсичните вещества, една компания трябва да докаже, че едно вещество е безопасно преди да може да го използва. Напротив, в САЩ всяко вещество може да се използва докато не се докаже, че то е опасно. ЕС сега забранява 1200 вещества за използване в козметичната промишленост, в САЩ те са само 12.
3.Американските банкови регулации са по-строги от европейските. Те бяха въведени в САЩ след финансовата криза, за да ограничат властта на банкерите и да предотвратят възникването на нова такава криза. Всемогъщото лондонско Сити и други европейски финансови институции се стремят да отслабят тези регулации и съществува опасност ТПТИ да върне властта на банкерите.
4.Съществуват опасения, че ТПТИ ще върне основните елементи на отхвърленото преди време споразумение АСТА, посягащо на сигурността в интернет,а и ще ограничи общественият достъп до клиничните изследвания на големите фармацевтични фирми.
5. ЕС признава, че ТПТИ може да причини безработица тъй като работни места ще се прехвърлят в САЩ, където трудовите и профсъюзните права са по-слабо защитени. Примерът с други двустранни търговски споразумения по света подтвърждава предположението за увеличаване на безработицата. Например споразумението НАФТА между САЩ, Канада и Мексико стана причина за 12 години американците да загубят 1 милион работни места докато първоначално им се обещаваше увеличение с няколко стотин хиляди работниместа.
6.И най-важното: една от главните цели на споразумението е да въведе процедурата ISDS за уреждане на спорове между държави и инвеститори, т.е. големите компании. Тя дава възможност на тези големи компании да съдят някоя държава ако считат, че политиката на нейното правителство им причинява загуба на печалби. Това означава транаснационалните корпорации да диктуват политиката на суверенните държави. ISDS даде възможност на шведския енергиен гигант Vattenfall да съди за милиарди долари правителството на Германия, което реши да намали ядрената енергетика след аварията във Фукушима, тъй като това решение засягало печалбите на компанията.В момента по света има около 500 дела, които се гледат в „арбитражни трибунали”, съставени от корпоративни юристи, които зщищават интересите на едрия бизнес.
В Европа, а и в САЩ, има силни настроения срещу TTIP .Тези дни беше съобщено, че Европейската инициатива на гражданите е събрала за два месеца 1 милион подписа на европейци, които са против него въпреки всички усилия на Брюксел да отстрани гражданите на ЕС от решаването на проблема.

Аз гласувах "Не", поради няколко причини. Първо, защото не съм виждал текста на който и е да официален документ, свързан с Трансантлантическото партньорство. Не вярвам някой друг, освен кръга "богоизбрани" чиновници в Европейската комисия. Второ, не си спомням чиновниците от Европейската комисия да са били натоварени с мандат да стартират преговорите по това Партньорството. Не са били никога изяснявани - нито с европейските граждани, нито с правителствата на държавите-членки на ЕС никакви изходни параметри; не са изяснявани нито позициите, по които може да се прояви гъвкавост, нито позициите, по които гъвкавост за ЕС е невъзможна (например околната среда, защитата на малкия и средния бизнес и т.н.) Да се чуди човек кое е важно за ЕС и какви са интересите, които ще се защитават в рамките на преговорите. Трето, в цитираните от Европейската комисия изследвания се цитират ползи в размер на 119 млрд.евро годишно. Да, но информацията е предоставена наполовина, т.е. не е казано нито как ще се разпределят ползите измежду държавите (дали Партньорството ще съдейства за изначалния принцип на ЕС за по-висока икономическа, териториална и социална кохезия или ще увеличи различията между регионите). Четвърто, защо чиновниците от Европейската комисия водят преговорите и възможно ли е да допуснем, че някакви бюрократи са по-добре осведомени за интересите на отделните държави-членки от самите държави-членки. Аз смятам, че този модел на преговори е опорочен изначално и не...

Прочитане на целия коментар гарантира равнопоставеност в защитата на интересите на отделните държави. Пето, конспиративният начин, по който се водят преговорите (казва ни се кое е обект на преговорите, кое не) не ме кара да се доверя на горепосочените чиновници, че ще защитават пълноценно интересите на ЕС. Шесто, категорично съм против въпросът за уреждането на споровете между държавите и чуждестранните инвеститори да бъде предмет на преговорите. Националните парламенти и съдебната система на всяка държава са органите, които трябва да се грижат да е защитен националният интерес и да се пази националният суверенитет. Проблемите на частните субекти са проблеми на самите тях и не разбирам как проблем на една корпорация се превръща в тема за преговори между политически обединения (ЕС - общност, САЩ - държава). И седмо и най-важно - нима има някой, който да се заблуждава, че който и да е национален парламент ще си позволи да гласува "против" ратификацията на Партньорството? Нали ще започне такъв натиск от страна на ЕК, посолства и тайни служби, че краят е предизвестен. В заключение, твърдо против съм, защото преговорите се водят тайно, в пълна конспиративност, от неизвестни никому и от никого овластени чиновници на Европейската комисия, без дебат кои са интересите на ЕС и кои са областите, от които ЕС не трябва да отстъпва. Не са ясни параметрите на Партньорството, не е ясно как то ще се отрази на социалната кохезия в ЕС, не е ясно какви "жертви" трябва да направи която и да е държава, за да се възползва от "благата", които ще се изсипят след одобряване на Партньорството. Това е в генерален план.

До коментар [#38] от "hegemony":

Вероятно няма смисъл, но все пак ще повторя - субсидии има и в ЕС, всъщност навсякъде по света, но проблемите със затлъстяването и прекомерната консумация на вредни храни, особено при по-ниските социални слоеве, е особено драстичен в САЩ. Въпросът е със стандартите, заплахата за които съвсем не е митологична, нито се ограничава само до храните, като се има предвид дори малкото информация, която са благоволили да споделят, както и опита от прилагането на подобни споразумения в други части на света. НАФТА например доведе до такъв "просперитет" за Мексико, че САЩ трябваше да построят стена на границата, за да удържат емигрантите.

Историята го е показала - американският бизнес е наднационално явление, което отчаяно поддържа собственото си съществуване и то на всяка цена. Това, което е добро за САЩ, по презумция е лошо за останалия свят. Стига вече с този корпоративен фашизъм.

не подписвам нищо. не и преди да съм го прочела.

пък тогава ще мислим.

и, ако е толкова хубаво - защо го пазят от широката публика (обществото)?

Нападките на Ганев срещу противниците на тайните преговори е достатъчно признание, че няма аргументи. Той хвърля камъни от стъклената къща "Институт за пазарна икономика", за която само редакторите в медиите си мислят, че е институт, че научен или че защитава пазарния поход. Напротив, те са адвогати на частния монопол на ЕРП-тата и Софийска вода, подкрепят злоупотребата с пазарни позиции от страна на веригите супермаркети. ИПИ са във възторг от това, че на ВЕИ и прочие икономически паразитни и нерационални структури се дават публични субсидии. Което е вид социализъм. Но кой да им каже на горките "експерти"? Всъщност те постоянно правят мечешки услуги на реалния национален бизнес. Не случайно се радва на нашумелия Amazon, който печели нелоялни пазарни предимства с това, че се регистрира офшорно и плаща само 1% данъци. Докато нормалните търговци плащат по 30-40%. А как няма да е доволен, че ТТИП ще даде привилегия на големите корпопрации да заплашват слабите държави с искания за парични компенсации. И така ще им диктуват политики. Това именно предвижда механизмът за спорове ISDS, с който Ганев не е запознат. Става дума за изключително скъп трибунал, до който малкият и средният бизнес няма достъп, който не се подчинява на закони и дори на публичен надзор. Още отсега той предвкусва как американските износители на храни ще получат нелоялна преднина пред европейците с по-евтини храни, натъпкани с растежни хормони, ендокринни дисръптъри, ГМО съставки и следи от...

Прочитане на целия коментар пестициди. И му е драги, че отново, след позорния АКТА се прави опит за прокарване на още по-строга защита на т.нар. интелектуалната собственост, която по НАУЧНА дефиниция е форма на частен монопол. Т.е. точно обратното на свободна търговия. Дори да разбираше нещо от равностоен, неизкривен от привилегии пазар, не му се плаща, за да разбира. А това, че ТТИП не може да намери по-качествена защита от тази, е показателно за самия ТТИП.

щом се прикрива ,щом е от САЩ .... абсолютно против

Янките ги чака съдбата на римската империя.Рано или късно.

"Целта на споразумението е проста - да смъкне бариерите пред търговията между ЕС и САЩ, както и да осигури по-добра и сигурна среда за инвестиции."

"Тези пазари и сега са отворени един към друг, така че ползите не бива да бъдат излишно надценявани, но е факт, че безсмислени пречки все още съществуват - било то тарифи или повтарящи се (разминаващи се) административни процедури".

От тези две изречения разбрах, че нещата са прости, те и сега съществуват, ползите няма да са големи, само някакви безсмислени пречки трябвало да се изчистят. След това ми се обяснява, че съм с промит мозък.

Г-н Ганев, имам съвсем конкретни въпроси: в САЩ икономиката функционира на принципа "всичко е разрешено, докато не се окаже, че е вредно и след това се забранява". В Европа е наопаки: "всичко е забранено, докато не се докаже, че не е вредно и не бъде разрешено". Върху кой от тези два принципа е базирано споразумението?

Вярно ли е, че най-големят лобист (и печеливш) от него е банковия сектор (твърдят го сериозни немски издания, обясняват защо и звучи логично)?

Вярно ли е, че след него идва Trade in Services Agreement? И за какво става въпрос в това споразумение? Защото същите сериозни немски издания, които са промили моя мозък, разказват някакви доста неприятни неща за него.

Одобрявате ли Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС?

Категорично НЕ!

_____

Иначе, хубави статии и анализи затова защо този TTIP e вреден за ЕС може да прочетете тук:

http://bg.mondediplo.com/article1215.html

_____

До коментар [#41] от "Durruti":
"НАФТА например доведе до такъв "просперитет" за Мексико, че САЩ трябваше да построят стена на границата, за да удържат емигрантите."
Да, Мексико преди това се къпеше в богатства.

_____

До коментар [#52] от "G-man":

Когато го подписваха имаше много обещания за светло бъдеще - работни места, повишаване на доходите и прочее, точно както сега за ТТИП. Всички проблеми за Мексико обаче се влошиха в последствие, а емигрантите се увеличиха повече от всякога. По границата, буквално долепени до стената, наистина се нароиха фабрики, или по-скоро Sweatshop-ове на щатски компании - за сметка на затворени производства и работни места в самите САЩ. Заплащането и условията в Мексико обаче остават мизерни и хората предпочитат да стават "нелегални"

Не. Защо? Не желая да имам нищо общо с федералното правителство на САЩ.
Бърза деамериканизация на икономиката и десъветизация на институциите в България. Или смърт.

_____

Твърдо НЕ. Не искам ГМО и шистов газ, Макдоналдс и други извращения!!!

За мен най-смущаващо в ТТИП е ISDS

НЕ одобрявам! (не зная защо горе позицията ми излиза "неутрална", вече бях гласувала с "НЕ")

Виждам, че последните дни червеният, ограничен и страхлив електорат се е събудил хаха ... :) Здравейте, само гледайте от престараване да не се наакате отново ;)

Президентът на Русия Владимир Путин се страхува от договора за свободна търговия между ЕС и САЩ. Притесненията на Путин не са, че ЕС ще сключи юридически договор, регламентиращ търговски взаимоотношения, които пречат на страната му да търгува безпрепятствено. Напротив, той би приветствал подобно решение. Но той знае, че ЕС е и организация, в която демокрацията, разделението на властите, прозрачността, свободата, спазването на човешките права и идеята за социална държава вървят ръка за ръка. Това е причината той да вижда заплаха в договора за свободна търговия между ЕС и САЩ. Едно обединено пространство на свобода и спазване на конкретни права би застрашило маниера му на авторитарно управление. Един обединен от ценности Запад въпреки несполуките и недостатъците си би бил основният враг на деспотизма, корупцията, олигархията и автокрацията. Една система, която Путин желае и управлява.
Die Zeit (със съкращения)

Основен аргумент на противниците на Договора за свободна търговия е, че на чели текста му,че той е таен. Да, ама точно вие сте същите, дето яростно защитавахте Южен поток. Също без да сте чели договорите и споразуменията, без да е публикуван нито един официален документ за ползите за България от ЮП - размер на транзитната такса, при какъв процент изпълване на тръбите ще се дължи, точно за колко години ще се изплати строителството, заделя ли се за нас точно определено количество, дават ли ни се преференциални цени, кой ще плаща имотите на отчуждените 83000 собственици и т.н. Не беше изнесено това, но крещяхте яростно ЗА, сега сте яростно против. И двата пъти все - пропутинова позиция

Фактът, че това споразумение се крие и за него се преговаря тайно е достатъчно красноречив, че то е против интересите на гражданите и в интерес на алчните цели на мултинационалните корпорации да завладяват все повече национални ресурси и да ни правят все по бедни и беззащитни. Няма да го допуснем, защото за разлика от хора като Ганев, мислим с главите, а не с портофейлите си.

Знам, че САЩ натискат за това. Както е показала историята, когато те натискат за нещо, другия е винаги... извинете... прее#.

_____

Споразумението открива нови възможности за онези, които ги търсят, които са устроени непрестанно да се развиват. И обратно, изглежда като заплаха за онези, при които надделява стремежът към запазване на статуквото.

Прави впечатление, че противниците на подобно споразумение са обикновено леви и про-руски ориентиране. Тяхната подкрепа също би била спечелена ако подобно споразумение се сключи и с Русия. Защо пък не? Факт е обаче, че Русия не спазва ангажиментите си след приемането в СТО и тя е тази, която бяга от свободния пазар.

Без да съм ляв или проруско оринтиран, и въпреки че съм съгласен изцяло с аргументите на Петър Ганев, щях да съм "за", ако тези аргументи бяха изказани от ЕС като официална позиция и ако преговорите се водеха в условия на прозрачност. Докато властта готви толкова важни решения "на тъмно" - не одобрявам...

Не одобрявам ! Опитът на НАФТА е показателен. http://svetoven.pogled.info/news/57852/Petar-Klisarov-Antiprimerat-Kanada-gledaite-NAFTA-mislete-za-TTIP#comments

Прозрачност ли казах? ЕК ми чете мислите:

http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1230

Цял куп документи с днешна дата. Включително пълни текстове на предложенията.

Това партньорство всъщност си е живо "поамериканчване" на Европа. Идва американски инвеститор в България, изисква 100 млн. долара годишна печалба от бизнеса си тук. Надува цени, пречи на конкуренцията. И ако държавата му се опълчи - съдът осъжда държавата. Благодаря. От такива дерибеи нямаме нужда нито ние, нито Германия, нито който и да е. Вижте електроцентралите Марица Изток, т.н. "американски". Сключили са договор с властите, гарантирана печалба и българите плащаме баснословни цени на тока, за да избием печалбата на американския инвеститор. Ако му се опълчим, ще ни осъди. Ха сега си представете всичко това във всичко - храни, производство и др. И без това мултинационалните компании са превзели нашия пазар с храни, вафли, безалкохолни, дрехи. И без това местните производители са наблъскани в ъгъла. С този договор направо се погребваме живи.
Освен това подочух, че този договор загърбвал запазените географски марки. Например немците нещо скачаха, че не искали техния вурст да се произвежда в Кентъки, а да си остане немски специалитет. Или пък Карловска луканка да се произвежда в Чикаго.
Много фрагменти от този договор се уговарят под масата. Ползите от него ще са главно за САЩ и в ущърб на Европа. Отминаха времената, когато се кланяхме на великите сили, пък били те и САЩ. Нуждаем се от силна и обединена Европа, пък ако американците искат да работим заедно, да се съобразяват с нашите правила, закони, директиви и регулации.

_____

До коментар [#14] от "sasvirco":

Кой е казал че при нас е "чисто"? Само в най-употребяваната боза на пазара има половината менделеева талблица и то със забранени в половината свят добавки -
https://www.facebook.com/greenshopbg/photos/pb.421056197952448.-2207520000.1420730359./620234051367994/?type=3&theater

Така че мерси не им искам боклуците на САЩ!!!

Няма ясна оценка за въздействието върху родната икономика. Най-вероятно страни като Германия и Великобритания ще се облагодетелстват, тъй като немските автомобилни гиганти ще станат още по-атрактивни. Не виждам обаче как България ще се облагодетелства. Не искам мнението на разни либералчета от рода на Каролев, Ганев или Ангелов, искам мнението на изцяло обективни хора.

Приемането на метричната система от САЩ включено ли е като "уеднаквяване на техническите регулации, стандарти и процедури"?

коол стори БРО!

До коментар [#32] от "mirohero":

в австрия пържолите са може би 20 евро за килограм

До коментар [#72] от "ruark":

значи очаквайте да станат 60 евро на килограм. В Да поевтиенят значи дефлация, а никой не иска дефлация да се случи на една икономика.

Като е толкова хубаво това споразумение и няма от какво да се тревожим, можеха да го изкарат на масата, а не да се договарят на тъмно едните лобисти с другите

_____