// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 22 дек 2014 - 17 яну 2015
Одобрявате ли Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС?
Теодора Ангелова, модератор Включване в дебата- 74 Основни тези 22 дек 2014
- 16 Защита на тезите 14 яну 2015
- 4 Победител 17 яну 2015
Защита на тезите - Одобрявате ли Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС?
Отворените пазари ни правят по-богати
Петър Ганев
Само преди броени дни ЕК публикува преговорните документи по ТТИП, които покриват всички сфери на споразумението. Тези документи ясно посочват позициите, които се защитават, и не просто са отговор на критиките за прозрачността на преговорите, но разбиват на пух и прах конспиративните теории.
Заключителна теза
Основна теза
Въвеждането на международен арбитраж ще посее правен хаос
Ваня Григорова
ТПТИ няма да бъде ратифицирано от всички парламенти, както твърди моят опонент. Безкрайните лъкатушения на еврочиновниците наистина могат да заблудят и най-добросъвестните читатели, но процедурата по приемане на споразумението може да бъде намерена на сайта на ЕК.
Заключителна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
28%61 гласа
Благодарим за вашия глас!
72%154 гласа
Теодора Ангелова
Модератор
Разликата в подкрепата към двете позиции е малка. Над половината читатели на "Капитал" са гласували против Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Основание за негативния вот дават аргументите, че Европейската комисия не е гарантирала достатъчно прозрачност, подозренията, че Брюксел ще жертва някои стандарти за безопасност в името на либерализацията на пазара и опасенията, че националните правителства могат да се окажат длъжници на международните корпорации при разрешаването на съдебни спорове.
Малко по-малко от половината читатели, гласували в дебата, са избрали да приемат ТПТИ като път към преодоляване на безработицата в ЕС и улеснение за потребителите, които искат да се възползват от възможностите на американския пазар. Важна мотивация за положителния вот е и шансът за родния бизнес – падането на бариерите пред износа и улесняването на участието в международни производства. Привържениците на Партньорството отхвърлят хипотезите, че преговорите между Брюксел и Вашингтон изобщо засягат теми като шистовия газ и отглеждането на ГМО и обвързват държавите членки с решения, свързани с тях.
В същото време голяма част от читателите коментират, че дебатът по въпроса е сложен заради липсата на достатъчно информация и заради факта, че все още преговорите не са довели до конкретни решения и резултати, които да бъдат обект на дискусия. Европейската комисия обаче точно в този момент взе мерки за подобряването на прозрачността в процеса на преговорите и публикува голям брой документи, разясняващи "какво мисли и иска" ЕС от Партньорството.
В този кръг от дебата участниците влизат в диалог спрямо предходните си тези и отговарят на фона на развитието на събитията.
Малко по-малко от половината читатели, гласували в дебата, са избрали да приемат ТПТИ като път към преодоляване на безработицата в ЕС и улеснение за потребителите, които искат да се възползват от възможностите на американския пазар. Важна мотивация за положителния вот е и шансът за родния бизнес – падането на бариерите пред износа и улесняването на участието в международни производства. Привържениците на Партньорството отхвърлят хипотезите, че преговорите между Брюксел и Вашингтон изобщо засягат теми като шистовия газ и отглеждането на ГМО и обвързват държавите членки с решения, свързани с тях.
В същото време голяма част от читателите коментират, че дебатът по въпроса е сложен заради липсата на достатъчно информация и заради факта, че все още преговорите не са довели до конкретни решения и резултати, които да бъдат обект на дискусия. Европейската комисия обаче точно в този момент взе мерки за подобряването на прозрачността в процеса на преговорите и публикува голям брой документи, разясняващи "какво мисли и иска" ЕС от Партньорството.
В този кръг от дебата участниците влизат в диалог спрямо предходните си тези и отговарят на фона на развитието на събитията.
Отворените пазари ни правят по-богати
Петър Ганев
Позиция Да
Само преди броени дни ЕК публикува преговорните документи по ТТИП, които покриват всички сфери на споразумението. Тези документи ясно посочват позициите, които се защитават, и не просто са отговор на критиките за прозрачността на преговорите, но разбиват на пух и прах конспиративните теории и манипулативните твърдения около преговорите. Всеки може да се запознае детайлно с текстовете тук – EU negotiating texts in TTIP.
Да, тази прозрачност е резултат от граждански натиск, но това не променя факта, че я има, както и че в публикуваните документи няма нищо обезпокоително. Нормално е прозрачността и дебатите да набират скорост в процеса на преговори. Ако някой си мисли, че това споразумение е едва ли не готово и скоро ще стане реалност, жестоко се лъже – процесът е дълъг (по преговори и последваща ратификация) и нищо чудно след година да сме в позиция да водим общо взето същия дебат, а преговорите да продължават.
Ето някои важни момента от публикуваните документи, които сериозно контрастират с мнението на опонента ми:
- Трудовите норми не са обект на ТТИП – постоянно се правят внушения, че ТТИП ще отнеме трудови права. Това не е вярно, като още в мандата за преговори е ясно написано – "европейските и национални закони, регулации и изисквания спрямо труда и условията на работа остават в сила". С други думи, всяка държава решава какви да бъдат трудовите и норми и това няма нищо общо с ТТИП.
- Безопасността на храните и ГМО регулациите няма да бъдат променяни – класическата манипулация е, че ТТИП ще занижи правилата за безопасността на храните и ще "пробута" ГМО. В преговорните документи ясно е записано, че ТТИП няма да промени съществуващите правила за безопасността на храните (между другото в ЕС не са задължително по-строги), а всички европейски и национални регулации, които касаят отглеждането на генетично модифицирани организми, няма да бъдат променяни в рамките на ТТИП (виж тук). Всяка страна на практика си решава каква политика да провежда, но това няма общо с ТТИП.
- Механизмът за защита на инвестициите на практика не е нищо ново и е срещу корупцията, а не я "благоприятства" - внушението тук е, че това не е демократично и ни прави роби на корпорациите. Всъщност това е механизъм, който е срещу мракобесието и ограничава възможностите на корумпирани политици да преразпределят влияние. В резултат от проведените консултации върху този механизъм вече е решено да има и процедура по обжалване, което обезсилва още един от аргументите на противниците (виж тук). Механизмът за защита на инвестициите няма как да отнеме правото на отделните страни да регулират, а просто предвижда защита от дискриминационно поведение.
Всичко казано дотук на база на официални документи на практика обезсилва основните внушения на противниците на това споразумение и разкрива, меко казано, манипулативния им подход. На практика дебатът се насочва в сфери, които почти или изобщо нямат отношение към споразумението.
Остава последният аргумент, изчистен от страничните страхове и внушения, който просто казва, че от падането на бариерите и свободната търговия всички ще станем по-бедни - ще се загубят работни места, ще паднат заплати и т.н. Това вече е дебат, който надхвърля рамките на ТТИП и в някаква степен е цивилизационен. Няма спор, че отворените пазари и повечето възможности (и избор) ни правят по-богати. Вижте картата на света и си задайте въпроса дали изкуствените бариери пречат или помагат? Дали нашето членство в ЕС е от полза за икономиката или не? Ако приемем тезата, че свободата и отворените пазари ни правят по-бедни, то ТТИП ни е най-малката грижа.
Да, тази прозрачност е резултат от граждански натиск, но това не променя факта, че я има, както и че в публикуваните документи няма нищо обезпокоително. Нормално е прозрачността и дебатите да набират скорост в процеса на преговори. Ако някой си мисли, че това споразумение е едва ли не готово и скоро ще стане реалност, жестоко се лъже – процесът е дълъг (по преговори и последваща ратификация) и нищо чудно след година да сме в позиция да водим общо взето същия дебат, а преговорите да продължават.
Ето някои важни момента от публикуваните документи, които сериозно контрастират с мнението на опонента ми:
- Трудовите норми не са обект на ТТИП – постоянно се правят внушения, че ТТИП ще отнеме трудови права. Това не е вярно, като още в мандата за преговори е ясно написано – "европейските и национални закони, регулации и изисквания спрямо труда и условията на работа остават в сила". С други думи, всяка държава решава какви да бъдат трудовите и норми и това няма нищо общо с ТТИП.
- Безопасността на храните и ГМО регулациите няма да бъдат променяни – класическата манипулация е, че ТТИП ще занижи правилата за безопасността на храните и ще "пробута" ГМО. В преговорните документи ясно е записано, че ТТИП няма да промени съществуващите правила за безопасността на храните (между другото в ЕС не са задължително по-строги), а всички европейски и национални регулации, които касаят отглеждането на генетично модифицирани организми, няма да бъдат променяни в рамките на ТТИП (виж тук). Всяка страна на практика си решава каква политика да провежда, но това няма общо с ТТИП.
- Механизмът за защита на инвестициите на практика не е нищо ново и е срещу корупцията, а не я "благоприятства" - внушението тук е, че това не е демократично и ни прави роби на корпорациите. Всъщност това е механизъм, който е срещу мракобесието и ограничава възможностите на корумпирани политици да преразпределят влияние. В резултат от проведените консултации върху този механизъм вече е решено да има и процедура по обжалване, което обезсилва още един от аргументите на противниците (виж тук). Механизмът за защита на инвестициите няма как да отнеме правото на отделните страни да регулират, а просто предвижда защита от дискриминационно поведение.
Всичко казано дотук на база на официални документи на практика обезсилва основните внушения на противниците на това споразумение и разкрива, меко казано, манипулативния им подход. На практика дебатът се насочва в сфери, които почти или изобщо нямат отношение към споразумението.
Остава последният аргумент, изчистен от страничните страхове и внушения, който просто казва, че от падането на бариерите и свободната търговия всички ще станем по-бедни - ще се загубят работни места, ще паднат заплати и т.н. Това вече е дебат, който надхвърля рамките на ТТИП и в някаква степен е цивилизационен. Няма спор, че отворените пазари и повечето възможности (и избор) ни правят по-богати. Вижте картата на света и си задайте въпроса дали изкуствените бариери пречат или помагат? Дали нашето членство в ЕС е от полза за икономиката или не? Ако приемем тезата, че свободата и отворените пазари ни правят по-бедни, то ТТИП ни е най-малката грижа.
Въвеждането на международен арбитраж ще посее правен хаос
Ваня Григорова
Позиция Не
ТПТИ няма да бъде ратифицирано от всички парламенти, както твърди моят опонент. Безкрайните лъкатушения на еврочиновниците наистина могат да заблудят и най-добросъвестните читатели, но процедурата по приемане на споразумението може да бъде намерена на сайта на ЕК. Ратификация от националните парламенти не е предвидена.
Преди дни Комисията се похвали, че е публикувала документи от преговорите. 35 червени бележчици "New" светят от страницата на ЕК, която трябва да внуши доверие към работата на бюрократите. Прегледът на текстовете обаче показва, че голяма част от документите, маркирани като нова информация, са по-скоро ПР брошури. Една-две страници с по няколко булета, в които се повтарят реплики-клишета по темата TTIP. С две думи – нищо ново.
Заблудата, че всички налични документи вече са публични, се разсейва още в съобщението на ЕК. Напредъкът се заключава до това, че европейските депутати ще имат достъп до т.нар. стая за четене. С всички защити информацията, която съдържат, да не бъде изнесена извън нея. За нас остават уверенията, че комисията ще се стреми повече документи да могат да бъдат достъпни за евродепутатите и извън читалнята.
От публикуваните файлове се вижда, че ЕК се усъвършенства. Усъвършенства обещанията си. През март говорят за отваряне на европейския пазар за услуги. След ярката европейска съпротива акцентът вече е другаде – американският пазар ще се отвори за ЕС фирми. Словесни еквилибристики подменят смисъла.
И нито думичка за най-опасната клауза – за защита на инвеститорите (ISDS). Ще илюстрирам опасността с приключен наскоро спор между предприемач и държава – делото на братята Микула срещу Румъния. Микула притежават фабрика за бутилиране на вода, но фирмата им е регистрирана в Швеция. Години наред получават огромни държавни субсидии. Бизнесът им процъфтява.
Докато Румъния не става част от Европейския съюз. В съответствие с правилата, държавата намалява субсидиите драстично. Затова братята я съдят пред търговски трибунал във Вашингтон. Румъния е осъдена да изплати 250 милиона долара. 30 милиона са само адвокатските хонорари. Какво ще се случи, ако държавата откаже да плати? "Ощетените" вече са издействали разпореждане от арбитражния съд за конфискуване на държавно имущество, което се намира в други страни. Ако Румъния плати? Ще понесе санкции от Европейския съюз. Във връзка със случая Европейската комисия е препотвърдила забраната си да бъде платено на компанията на Микула. Каквото и да се случи, делото ще струва на румънските граждани няколкостотин милиона долара.
Комисията забранява да се изпълни решение на международен арбитраж. Същевременно полага усилия да ни убеди да приемем споразумение, което отваря още по-голяма възможност за безчинства на корпорациите над държавите. Парадоксалното е, че ЕК повтаря безспир, че ТПТИ няма да наруши независимостта на националната политика… Опитът показва, че въвеждането на международен арбитраж ще посее правен хаос и несигурност. И ще изземе внушителна част от националната юрисдикция. Де факто ще блокира възможността на националните правителства да водят автономна политика.
Макар и неодобрена от Комисията, Европейска гражданска инициатива събра над 1,2 млн. подписа срещу ТПТИ за по-малко от три месеца и бройката продължава да расте. Европейците искат прозрачност. У нас американският посланик цитира данни от анализ на БАН за очакван икономически ръст. Доклад, който не съществува.
Преди дни Комисията се похвали, че е публикувала документи от преговорите. 35 червени бележчици "New" светят от страницата на ЕК, която трябва да внуши доверие към работата на бюрократите. Прегледът на текстовете обаче показва, че голяма част от документите, маркирани като нова информация, са по-скоро ПР брошури. Една-две страници с по няколко булета, в които се повтарят реплики-клишета по темата TTIP. С две думи – нищо ново.
Заблудата, че всички налични документи вече са публични, се разсейва още в съобщението на ЕК. Напредъкът се заключава до това, че европейските депутати ще имат достъп до т.нар. стая за четене. С всички защити информацията, която съдържат, да не бъде изнесена извън нея. За нас остават уверенията, че комисията ще се стреми повече документи да могат да бъдат достъпни за евродепутатите и извън читалнята.
От публикуваните файлове се вижда, че ЕК се усъвършенства. Усъвършенства обещанията си. През март говорят за отваряне на европейския пазар за услуги. След ярката европейска съпротива акцентът вече е другаде – американският пазар ще се отвори за ЕС фирми. Словесни еквилибристики подменят смисъла.
И нито думичка за най-опасната клауза – за защита на инвеститорите (ISDS). Ще илюстрирам опасността с приключен наскоро спор между предприемач и държава – делото на братята Микула срещу Румъния. Микула притежават фабрика за бутилиране на вода, но фирмата им е регистрирана в Швеция. Години наред получават огромни държавни субсидии. Бизнесът им процъфтява.
Докато Румъния не става част от Европейския съюз. В съответствие с правилата, държавата намалява субсидиите драстично. Затова братята я съдят пред търговски трибунал във Вашингтон. Румъния е осъдена да изплати 250 милиона долара. 30 милиона са само адвокатските хонорари. Какво ще се случи, ако държавата откаже да плати? "Ощетените" вече са издействали разпореждане от арбитражния съд за конфискуване на държавно имущество, което се намира в други страни. Ако Румъния плати? Ще понесе санкции от Европейския съюз. Във връзка със случая Европейската комисия е препотвърдила забраната си да бъде платено на компанията на Микула. Каквото и да се случи, делото ще струва на румънските граждани няколкостотин милиона долара.
Комисията забранява да се изпълни решение на международен арбитраж. Същевременно полага усилия да ни убеди да приемем споразумение, което отваря още по-голяма възможност за безчинства на корпорациите над държавите. Парадоксалното е, че ЕК повтаря безспир, че ТПТИ няма да наруши независимостта на националната политика… Опитът показва, че въвеждането на международен арбитраж ще посее правен хаос и несигурност. И ще изземе внушителна част от националната юрисдикция. Де факто ще блокира възможността на националните правителства да водят автономна политика.
Макар и неодобрена от Комисията, Европейска гражданска инициатива събра над 1,2 млн. подписа срещу ТПТИ за по-малко от три месеца и бройката продължава да расте. Европейците искат прозрачност. У нас американският посланик цитира данни от анализ на БАН за очакван икономически ръст. Доклад, който не съществува.
Резултати от гласуването на този етап
28%61 гласа
Благодарим за вашия глас!
72%154 гласа
Още по темата
"Nein, danke" на търговския договор със САЩ
Малки германски производители смятат ТПТИ за заплаха
Какъв ще е ефектът от търговското споразумение ЕС - САЩ за България
Десните ИПИ и левите "Солидарна България" спорят по въпроса, но страната продължава да няма ясна позиция в преговорите
Кенет Хаят: Непредвидимостта e лош сигнал
Заместник-помощник секретарят по търговия на САЩ пред "Капитал"
Търговия с привкус на политика
САЩ и ЕС започнаха трудни преговори за най-голямата свободна търговска зона в света
-7 +2
Американците се опитват да спасят икономически Европа. Там са налети много долари от времето на "Плана Маршал".
Винаги Европа е била приоритет за Североамериканският бизнес.
Културната и етническа връзка никога няма да се изгуби, независимо от опитите на Азиатците да създават проблеми между Северна Америка и Европа.
Изключвам Япония, Южна Корея, Тайван и още няколко държави.
_____
Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.-2 +10
Твърдо НЕ!
_____
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36-3
Не всички европейци одобряват членството на страните си в ЕС затова може да се предполага че дори още по-голяма част от обществеността няма да подкрепи търг. споразумение м/у Европа и САЩ, това обаче не означава че в споразумението няма логика и че не трябва да се търси политическо съгласие. Колкото до опасенията от възникването на един или друг проблем, проблемите произтичат от нац. законодателства, така че и решенията трябва да се търсят там.
-2 +14
НЕ НА ЗАРОБВАЩОТО ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКО
ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ (ТТИП)!
ЕДНО ЕВЕНТУАЛНО ПОДПИСВАНЕ ЩЕ
ВКАРА ВЪВ ЕВРОПА ГМО,ХРАНИ СЪС ПО - ЗАНИЖЕН
КОНТРОЛ НА ПРОИЗВОДСТВО!
ОТНЕМАНЕ НАПЪЛНО НА СУВЕРЕНИТЕТА НА ДЪРЖАВИТЕ!
+24
Категорично НЕ. Първо, арбитражът не е специализиран съд и не смятам за правно релевантно извънсъдебна институция да съди държава за това, че тя изпълнява желанията на гражданите си, например (в случаите, когато дадена държава нарушава трансатл. споразумение по инициатива на гражданите си). Смятам, че суверенът - народът, който непряко е страна по това споразумение чрез държавата, следва да има абсолютната власт да решава дали да подпише, да спазва, да предоговаря или да прекрати това споразумение. Смятам, че тезата за отворените пазари е като моркова пред магарето - пазарът ще се отвори, но за американски продукти, а не за наши в САЩ. Нека бъдем реалисти - това ще унищожи българския производител, тъй като мултинационалните компании притежават силата и средствата да издържат на всякакви пазарни условия, а бедния български производител, разпределящ разходите си върху сравнително ограничен брой продукция ще бъде унищожен още първия месец на действие на това споразумение. И много други аргументи. Аз лично, НЕ ЖЕЛАЯ ДА СЕ ХРАНЯ ИЛИ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ГМО ПРОДУКТИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА МОЯТА СТРАНА. Пиша с големи букви с надеждата някой да прочете основния ми довод - не приемам становището на ЕК от тази седмица като възможност за отказ от ГМО продукти. Не желая тясно сътрудничество с американски компании - нямам им доверие, те не са заинтересовани от мен по друг начин, освен като източник на доходи за тях. Мен ме интересува здравето и благоденствието на семейството ми и здравето на...
Прочитане на целия коментар нацията ни.
-9 +4
До коментар [#9] от "Yoanna Gueorguieva":
Откъде самодостатъчно да си самодоставя кафе? Откъдето Россия си самодоставя ли?
-3 +21
Не има стигна на Монсанто населението на САЩ ами обръща глава и към европейците. Марш от тук, не ви искаме скапаните боклуци, яжте си ги вие.
-5 +17
Аз съм за национални производства и пазари. Ние сме си напълно достатъчни и можем всичко да си произвеждаме. Така както го правихме по времето на социализма. Не мога да разбера каква е тая мания всичко да се усложнява, да се търси непрекъснато под вола теле. Появиха се всякакви политолози и социолози и лъжат та се късат, колко сме свободни и колко ни е хубаво и още по-хубаво ще ни стане като ни пробутат шистовия газ и ГМО-тата. И колко ще сме енергийно независими като внасяме петрола от Турция, а не от лошата Русия. И идват някакви американци и ни приказват като на дебили, лъжат и размахват заканително пръст към Русия - внимавай, да не си посмяла да нападаш България! ...
Защото Русия е хукнала да ни напада.
Американците си гледат интереса - ТЕХНИЯ, не нашия. Кога най-сетне ще се появят български политици на власт, които като Тодор Живков да милеят и да се борят за интересите на България? Проблемът е в това, че нашите политици не обичат България, защото ако я обичаха, сърцата им щяха да им подскажат какво да направят.
Кажете ми, как можеш да живееш в охолство, а до теб твои съграждани да се разболяват от недохранване? Как можеш да си щастлив? Да ходиш на коктейли, да пръскаш пари на вятъра, да се пъчиш, да празнодумстваш, да се правиш на набожен, ...
Пълно и тотално фиаско !
Срам и позор за българските политици!
-3 +13
До коментар [#6] от "denere":
Нито някой ще зачете мнението ни, нито пък мижавите ни производства могат да се конкурират и да се възползват от тези пазари. Така че за нашата страна единствената перспектива е да ни залеят с още стоки от свръхпроизводствата им. С изтичането на мозъци и обезлюдяването, единствената желана от запада стока у нас ще е хубавата земя, все още чистата вода и приятен климат. Но със сигурност мнозина ще се хванат на въдичката с надеждата да им се получи в бизнеса...
-4 +39
Глобализацията има и отрицателни страни и скоро ще се запознаем с тях отблизо. Впрочем обединението на Европа показа някои от дефектите и ефектите особено с приемането на обща валута. Когато правилата се пишат от големите пари или с други думи от вълчият апетит за печалби, от агнетата дерат по две кожи. Това е така ,защото от ползите се възползва предимно бизнеса, а потребителите и наемният труд са в неизгодно положение и това ескалира. В крайна сметка глобализацията по правилата на търгашите ще завърши с Голяма депресия. Това ще се случи поради простата и очевидна причина, че доходите изостават от растежа на производителността , а неравенството расте, което поражда дефлационен натиск. Той не може да бъде преодолян с наливане на пари, защото те изтичат в джобовете на богатите и към развиващите се икономики в най-добрият случай, а дълговете растат. Трудът като всяка стока има себестойност, но когато се продава под нея не фалира някоя частна фирма, а обществото като икономика и морал. Синдикатите са затруднени да поддържат равновесието в глобалната икономика и при висока безработица. Дори когато тя намалява,както в момента е в САЩ ,заплатите и потреблението не растат.Не е възможно и повишаване на минималната работна заплата, защото бизнесът ще се изнесе при първа възможност някъде където има евтини индианци или индийци. Само услугите и технологиите ,които не могат да се изнесат биха останали при повишаване на заплатите . И това се случва при положение ,че все още в...
Прочитане на целия коментар състезанието по мизерия не са влезли повечето Индийци. Да вземем дори България, ако заплащането на шивачките се повиши прекалено, ишлемето ще замине за Бангладеш. Светът е толкова глобализиран вече, че трябва да има световна минимална заплата от поне 1 долар на час, за да върви икономиката защото тя съществува за да произвежда стоки и услуги за хората , а не за да прави една шепа тарикати безумно богати.
_____
Обичам да питам-29 +6
Посоката за отваряне на пазарите е правилна и полезна. Нормално е международните споразумения, договаряни между много страни да не постигат революционни промени в съществуващата правна рамка, така че не очаквам крайните страхове и ползи да се оправдаят.
-3 +34
В Монд Дипломатик още миналата година излезе подробна статия за опасността от Трансатлантическото споразумение. Препоръчвам всеки да я прочете внимателно – http://bg.mondediplo.com/article1143.html
_____
"Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann-7 +21
България е външна граница на ЕС от изток. Вместо да подкрепяме развитието на източни проекти , ние затваряме източните граници. Е пак сме последната дупка на кавала.
-11 +19
Единствения проблем с този проект е че няма нищо общо със свободната търговия.
Един договор за свободна търговия е от една страница и в него пише търговията е свободна и без ограничения.
В случая става въпрос за нещо което е пълно с различни условия за защита на статуквото, но въпреки това, може би ще е стъпка в правилната посока.
-8 +36
По-добре беше да няма такова споразумение. Американците сега още по-лесно ще печатат безконтролно долари, които ще наливат в придобиване на реални активи от Европа, реален труд и зависимости. Тезата "Не" заради правен хаос е теза "За" - защото това е поставяне на малкия проблем - с цел заслепяване от действителния и реален голям проблем.
_____
___-6 +24
Има ли проекто-текст който да прочетем за да имаме що-годе обективно мнение. Или това е документ за свободен достъп на ГМ храни и стимуланти на Европейския пазар който трябва да се приеме без въпроси?