Макар в последния етап на дебата резултатът леко да се обърна, общото гласуване показва, че повече от половината от читателите подкрепят ранния прием в математическите и езиковите гимназии.

Тезата на Тодор Ялъмов беше подкрепена от 57% от гласувалите в трите етапа на дебата. Според старшия анализатор от Центъра за развитие на демокрацията, който се включи в дебата от позицията си на родител, няма никакви доказателства, че наличието на прием в математически гимназии след 4 клас намалява качеството в цялото образование, както и няма никакви доказателства "за митологията за сегрегация и социална несправедливост". "Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта, при това тези, които показват как можем да я излекуваме", смята Ялъмов и добавя: "Ако просто затворим "ранните" паралелки, няма да стане нищо - така, както като свалим температурата с хапче, всъщност не се лекуваме." Той е на мнение, че родителите насочват децата си към "елитните" училища и към математическите гимназии, защото търсят по-добра среда (учители, съученици, извънкласни дейности и т.н.) за децата си, а не толкова заради "ранното професионално ориентиране".

"... ако се търси тясно профилиране, трябва да се започне по-рано, както е и в спорта, ако искаш да станеш шампион в даден спорт. Ако някой попадне в математическа гимназия и не обича математиката (което е трудно постижимо, заради голямата конкуренция), той реално няма да се чувства добре и сам ще потърси друго развитие, приемането в такива гимназии не е еднопосочно, а и честно казано доста родители записват децата си в математически гимназии след 4-ти клас, защото там получават много добра подготовка и след това могат да влязат в която гимназия си пожелаят (най-често езикови). И последно не бих се съгласила с това, че ще падне нивото в нормалните училища, когато най-добрите деца в определена област са в профиирани такива, защото за съжаление програмата в училищата е разработена така, че се работи по начин всички да покрият необходимия минимум, а не се работи индивидуално с по-будните деца и те буквално скучаят в часовете. Ако се работи, то е в кръжоци, школи и т.н. което е отново ранно профилиране и отделяне от останалите", подкрепя ранния прием и desi_bog във форума.

"Нека вдигнем общото ниво, тогава от само себе си ще намалее напливът към тези острови на образованието. Защото ние плуваме в морето на посредствеността и сега се стремим да потопим и малкото, което се е показало над водата", смята tvm40389104.

"Със забраната за ранно профилиране проблемът на държавните училища няма да се реши. Просто хората ще останат с неприятното усещане, че са лишени от още един шанс да направят нещо за бъдещето на децата си. Нека хората могат по-свободно да се придвижват в системата - нека имат повече възможности за избор. [...] Ние всички искаме и се борим за това училището както институция да стане място за истинско образоване, общуване и творчество, но пътят за това не е редно да минава през забраната за ранен прием на талантливи деца в профилираните училища", е мнението на Emilia Iordanova.

По повод ранното профилиране Кирето коментира: "Рядкост е дете в пети клас да направи самостоятелен и аргументиран избор къде и какво да учи, така е, няма спор. И тук вече идва ролята на родителите (и учителите - свестните) - които, без да се водят от принципа "моето гардже е най-хубаво", честно да преценят слабите и силни страни на отрочето си. Да седнат да поговорят с него и ЗАЕДНО да решат къде да учи."

Тезата на Боян Захариев получи подкрепата на 43% от гласувалите. Програмният директор в институт "Отворено общество" изложи изводи от изследвания, според които образователните системи без ранен подбор се представят много по-добре откъм резултати на учениците. Захариев е категоричен, че подборът в профилирани училища трябва да става от 15-тата година нататък, защото в тази фаза от живота този избор вече е в голяма степен резултат от зрели и утвърдени интереси, в които детето е инвестирало време и усилия. "В по-ранна възраст за децата не е добре да участват в състезания, от които зависи бъдещето им и които по тази причина са свързани с травматични преживявания", смята експертът. Той допълни още, че образователната система би трябвало да направи опит да намали неравенствата в шансовете, които идват още от семейството. "В нашата система има добри математици, които не продължават образованието си, защото родителите им нямат пари за транспорт и/или квартира в по-големите градове", даде пример Захариев.

"В нашата страна днес това къде си роден предопределя в голяма степен как ще се реализираш. Именно защото има един много малък брой "елитни", подбиращи учениците си училища, и голям брой такива, които "вдигат ръце" особено когато "най-способните" им ученици се преместят в друго училище. [...] вместо да изместваме темата и да фокусираме толкова внимание върху малцинството привилегировани, които са имали ЩАСТИЕТО и КЪСМЕТА техния талант да бъде припознат и да се родят в семейство, което може да ги подкрепи да го развият, нека инвестираме усилия в това да изискаме държавата да гарантира качествена оценка на всяко училище и санкции/ подходящи корективи, така че все повече училища да вдигат нивото и да не се извиняват с "качеството на материала", с "контингента" и с материалната база", коментира във форума и bez_pokoj.

maria_donkova обръща внимание на новия закон за образованието: "Крайно време е българската държава да приведе заявените си намерения и действителните си политики в съответствие едни с други. Нарича се честност. Ако на национално ниво ще решаваме проблема с неравния достъп на децата (намаляващия ни брой деца!) до качествено училищно образование, то законопроектът, натоварен с толкова много очаквания, има да създаде условия за две неща: 1. всички форми на конкурентен подбор на деца трябва да се огледат внимателно и драстично да се намалят, ДОКАТО ЕДНОВРЕМЕННО 2. най-добрите практики за учене на деца на българските училища се огледат внимателно и се организира и осигури тяхното прилагане във възможно най-голям брой училища от най-различни видове."

"Като учител по етика често показвах на учениците филма "Гатака" - как с развитието на науката хората са решили, че ще разгадаят способностите на човека в гените му, още при самото зачеване. Ранният прием прилича на това: още в 5-ти клас родителите "знаят" дали детето им е бъдещ математик или лингвист... Само по себе си това е абсурдно - на тази възраст интересите и способностите на децата все още не са оформени. Ранният прием ще "изтегли" децата на най-мотивираните родители от основните училища и ще доведе до допълнителен срив в качеството на образование там. Ако 8-ми клас също бъде "изтеглен" от основните училища качеството в тях ще се срине напълно. Така ще опитваме да правим чудесен втори етаж върху руините на първия в нашата образователна къща", коментира и eyl30390099.

constantine_blk засяга още ключови проблеми на образователната система: "А имат ли капацитета тези гимназии да приемат толкова много ученици? Разполагат ли с достатъчно преподаватели и адекватна материална база? Могат ли да осигурят нормална среда за обучение и условия за провеждането на качествен учебен процес с техните класове от по 30 ученика? Имат ли стол, зелени площи за отдих, игрище/салон за провеждане на часовете по ФВС, библиотеки, достъп до компютри с интернет (не само в часовете по информатика), стаи за работа по проекти или работа в екип и пр.? Има много по-належащи неща, които трябва да се променят тепърва в образователната система."

Председателят на комисията по образование и наука в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ) се включи с мнение като гост-експерт в дебата. Тя обясни, че между първо и второ четене на законопроекта за предучилищното и училищното образование се предвижда предложение, с което да се даде възможност на математическите, езиковите и хуманитарните гимназии да продължат да правят прием и от 5.клас и без да са иновативно училище. По думите на Дамянова това е предложение на директорите на математическите и езиковите гимназии. "Предвиждаме този ранен прием да се случва чрез държавен план-прием и след разрешение въз основа на обективни критерии от началника на регионалното управление по образованието. Ролята на регионалното управление по образованието е да анализира и контролира качеството на образованието в детските градини и училища. Тоест, ако анализите показват, че откриването на такава паралелка ще доведе до сегрегация и до намаляване на качеството, то този прием няма да бъде разрешен и това ще е решение на база на конкретната местна специфика и обективните условия", допълни още Дамянова.