// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 4 дек 2015 - 16 дек 2015
Трябва ли НЕК да се спаси с бюджетни средства?
Илин Станев, модератор Включване в дебата- 3 Основни тези 4 дек 2015
- 3 Защита на тезите 10 дек 2015
- Победител 16 дек 2015
Защита на тезите - Държавната подкрепа за НЕК засега губи
Необходими са спешни, незабавни действия за спасяването на НЕК
Георги Петров
Предвид острата финансова криза в електроенергийния отрасъл, огромните междуфирмени задължения, които затрудняват дейността на всички дружества в енергийния сектор, са необходими спешни, незабавни действия за спасяването на НЕК.
Основна теза
Защитна теза
Държавата не е длъжна да компенсира през бюджета сбърканите политики на енергетиката
Иван Хиновски
Аргументът на опонента ми г-н Петров, че държавата е длъжна да компенсира през бюджета сбърканите политики на енергетиката е принципно погрешна и дълбоко неприемлива по много причини. Но, освен това може да има и фатални последствия за нормалното пазарно развитие на България.
Основна теза Защитна теза
Резултати от гласуването на този етап
24%5 гласа
Благодарим за вашия глас!
76%16 гласа
Илин Станев
Модератор
При дебат в "Капитал", всеки който защитава позицията, че публични средства могат да се използват за спасяване на държавна компания, е в естествено по-слаба позиция - читателите на вестника инстинктивно са против. Въпреки това аргументите на г-н Георги Петров от Националната федерация на енергетиците трябва да бъдат прочетени, тъй като той посочва, къде държавата е длъжник на собствената си компания НЕК.
Част от аргументите на г-н Иван Хиновски всъщност не противоречат на тези на неговия опонент. И аз него непазарното поведение на НЕК е предизвикано от държавна политика, т.е. собственика отново е длъжник. Г-н Хиновски обаче предлага по-радикално предложение - НЕК да бъде закрита. Вероятно тази му присъда е почерпена от опита му като изпълнителен директор на компанията в края на 90-те г. на миналия век.
Във втория етап от нашия дебат г-н Хиновски и г-н Петров отговарят на първоначалните си тези.
Част от аргументите на г-н Иван Хиновски всъщност не противоречат на тези на неговия опонент. И аз него непазарното поведение на НЕК е предизвикано от държавна политика, т.е. собственика отново е длъжник. Г-н Хиновски обаче предлага по-радикално предложение - НЕК да бъде закрита. Вероятно тази му присъда е почерпена от опита му като изпълнителен директор на компанията в края на 90-те г. на миналия век.
Във втория етап от нашия дебат г-н Хиновски и г-н Петров отговарят на първоначалните си тези.
Необходими са спешни, незабавни действия за спасяването на НЕК
Георги Петров
Позиция Да
Предвид острата финансова криза в електроенергийния отрасъл, огромните междуфирмени задължения, които затрудняват дейността на всички дружества в енергийния сектор, са необходими спешни, незабавни действия за спасяването на НЕК.
В позицията си защитавам тезата, че без намеса на Държавата не е възможно намирането на разумно решение на проблемите в енергетиката, като съм отбелязъл, че при това става дума за прилагане на механизъм, а не за "наливане" на пари от държавния бюджет. Този механизъм във всички случаи следва да ползва добри европейски практики и да не нарушава установени регламенти. Нека си припомним, че редица държави предпиеха мерки за спасяване на техни структурни предприятия (например в САЩ осигуриха подкрепа по отношение на автомобилната промишленост), така че може да се заключи, че и в този случай могат и трябва да се приложат държавно подкрепени мерки.
В позицията за фалит на НЕК виждам значителни рискове, включително и потенциална невъзможност да се осигурява балансиране чрез национални производствени единици. Самият фалит не може да се разглежда като еднократно действие, а за подготовката му ще е необходимо време
Да предположим, че НЕК бъде обявен в несъстоятелност. Веднага възникват въпросите - колко време тече тази процедура, решават ли се проблемите със задълженията към АЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ, Топлофикационните и Заводските централи, към мините, към банките, към БЕХ , към централите с дългосрочни договори ? Отговорът е, категорично НЕ.
При обявяване в несъстоятелност – какво става с големите ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК? Не трябва да се забравя, че водноелектрическите централи на НЕК и ПАВЕЦ не са типични производители на електроенергия, а на тях се крепи енергийната сигурност на страната и не само тя. Основните балансиращи и регулиращи мощности в електроенергийната система на България са големите водноелектрически централи. Тяхната приватизация според мен е недопустима от гледна точка на интересите на държавата. Обявяването на фалит ще обезцени активите на компанията, като ще създаде предпоставки за тяхното придобиване под реалната им стойност.
И накрая при преминаване към фалит се губи възможността за провеждане на разумни реформи в сектора, при което е вероятно да се окажем в положението, да наблюдаваме неговата хаотична промяна без възможност за въздействие на негативните тенденции.
Не считам за удачно също така кредитирането на НЕК от БЕХ, това вкарва компанията в дългова спирала, като само лихвите, които ще се плащат сумарно при отпускане на вторият заем, който се договаря от БЕХ в внастоящия момент, могат да достигнат до 100 млн. лв. годишно.
Считам, че в страната ни трябва да се наложи пълна либерализация на пазара, но това трябва да се случи след като се изясни концепцията, след задълбочени анализи, след въвеждането на подходящи компенсаторни механизми, след разработването на защитни механизми за енергийно бедните, след широко експертно и обществено обсъждане и симулиране на избрания модел. За съжаление, тази цялата процедура изисква много време, за нея трябва изработването на дългосрочна визия и тя не решава по никакъв начин кумулираните в момента проблеми и дефицити. А те трябва да се решат днес, за да не стане утре много късно.
В позицията си защитавам тезата, че без намеса на Държавата не е възможно намирането на разумно решение на проблемите в енергетиката, като съм отбелязъл, че при това става дума за прилагане на механизъм, а не за "наливане" на пари от държавния бюджет. Този механизъм във всички случаи следва да ползва добри европейски практики и да не нарушава установени регламенти. Нека си припомним, че редица държави предпиеха мерки за спасяване на техни структурни предприятия (например в САЩ осигуриха подкрепа по отношение на автомобилната промишленост), така че може да се заключи, че и в този случай могат и трябва да се приложат държавно подкрепени мерки.
В позицията за фалит на НЕК виждам значителни рискове, включително и потенциална невъзможност да се осигурява балансиране чрез национални производствени единици. Самият фалит не може да се разглежда като еднократно действие, а за подготовката му ще е необходимо време
Да предположим, че НЕК бъде обявен в несъстоятелност. Веднага възникват въпросите - колко време тече тази процедура, решават ли се проблемите със задълженията към АЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ, Топлофикационните и Заводските централи, към мините, към банките, към БЕХ , към централите с дългосрочни договори ? Отговорът е, категорично НЕ.
При обявяване в несъстоятелност – какво става с големите ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК? Не трябва да се забравя, че водноелектрическите централи на НЕК и ПАВЕЦ не са типични производители на електроенергия, а на тях се крепи енергийната сигурност на страната и не само тя. Основните балансиращи и регулиращи мощности в електроенергийната система на България са големите водноелектрически централи. Тяхната приватизация според мен е недопустима от гледна точка на интересите на държавата. Обявяването на фалит ще обезцени активите на компанията, като ще създаде предпоставки за тяхното придобиване под реалната им стойност.
И накрая при преминаване към фалит се губи възможността за провеждане на разумни реформи в сектора, при което е вероятно да се окажем в положението, да наблюдаваме неговата хаотична промяна без възможност за въздействие на негативните тенденции.
Не считам за удачно също така кредитирането на НЕК от БЕХ, това вкарва компанията в дългова спирала, като само лихвите, които ще се плащат сумарно при отпускане на вторият заем, който се договаря от БЕХ в внастоящия момент, могат да достигнат до 100 млн. лв. годишно.
Считам, че в страната ни трябва да се наложи пълна либерализация на пазара, но това трябва да се случи след като се изясни концепцията, след задълбочени анализи, след въвеждането на подходящи компенсаторни механизми, след разработването на защитни механизми за енергийно бедните, след широко експертно и обществено обсъждане и симулиране на избрания модел. За съжаление, тази цялата процедура изисква много време, за нея трябва изработването на дългосрочна визия и тя не решава по никакъв начин кумулираните в момента проблеми и дефицити. А те трябва да се решат днес, за да не стане утре много късно.
Държавата не е длъжна да компенсира през бюджета сбърканите политики на енергетиката
Иван Хиновски
Позиция Не
Аргументът на опонента ми г-н Петров, че държавата е длъжна да компенсира през бюджета сбърканите политики на енергетиката е принципно погрешна и дълбоко неприемлива по много причини. Но, освен това може да има и фатални последствия за нормалното пазарно развитие на България.
Принципен въпрос е разделението на отговорностите на държавата като еманация на суверена на властта - народа, от политическото управление на енергетиката, реализирано от конкретно избрана политическа сила и назначените от нея некадърно работещи органи на управление на отрасъла - съветите на директорите на БЕХ и НЕК. И още веднъж бих искал да напомня, че това са публични търговски дружества и въпреки, че са 100% държавна собственост тяхните стратегии на развитие и търговска политика са зависими от властващата политическа сила.По каква логика държавата трябва да задължава всички нейни поданици, дори негласувалите за тази политическа сила да участва в изплащането на щетите от управлението на тази политическа сила?
Никъде в Европа и в цивилизования свят, в който водещи са нормалните пазарни принципи и ефективно правораздаване не се прилага този квази-комунистически принцип на "всички плащаме за кадровите грешки на една партия или коалиция от партии".
В нормалния пазарен свят съществува принципа на реципрочно носене на двете отговорности: политическата - на политическата сила излъчила едно некадърно управление, и наказателната - на изпълнителните ръководители на търговските дружества довели ги до катастрофални резултати - умишлено, или поради некадърност.
Държавата не може да бъде отговорна и да бъде задължена да плаща за погрешни партийни енергийни стратегии!
И това е нормалната практика в Европа и в света и примери колкото искате:
1) Ще компенсира ли немската държава милиардите загуби на големите немски енергийни компании EoN и RWE в резултат на политическото решение за преждевременното спиране на тяхните АЕЦ? Не, те са оставени да се справят сами в новата пазарна среда и в новите условия, дефинирани от държавата.
2) Компенсира ли румънската държава огромния дълг от стотици милиони евро на румънския еквивалент на НЕК- Хидроелектрика, която през 2011 г. бе обявена от съда в несъстоятелност и след изпълнение на оздравителна програма само за 3 години се превърна в печеливша компания, печалбата й нараства ексопенециално, изплати си почти всички дългове и се готви да се листва на борсата?
Не приемам нито един от аргументите на опенента ми, дори поради най-простата причина, че цесирането на дълговете на НЕК към бюджета няма да спре "свободното падане" на това дружество без радикални и непопулярни реформи. То ще продължава да трупа нови дългове. Реформите минават през безкомпромисно преструктуриране,мощно съкращаване на разходи и персонал, продажби на активи и на бизнес, намаляване на себестойността на продукцията, нови пазарна стратегия и финансова политика и много други. И не е нужно да се "измисля велосипед" - просто трябва да се проучи опита на румънската Хидроелектрика.
И в заключение искам да споделя най-важното: успеха може да дойде само ако на всички отговорни позиции в тази реформа застанат нови менажери с опит в корпоративния и кризисен мениджмънт, със знания и модерен стил управление, със съвременна визия за развитие на отрасъла и необвързани с политически доктрини. И може би за сетен път ще се повторя -това направи Хидроелектрика. Компанията в продължение на 1 месец замени всички ръководители на дирекции и управления в дружеството с опитни и успели биснесмени от частния бизнес на Румъния и от чужбина. И успя. И НЕК може да успее. Необходими са точните хора, обективните анализи, правилната стратегия, решителност и политическа воля да се разчупи гордиевия възел...
Принципен въпрос е разделението на отговорностите на държавата като еманация на суверена на властта - народа, от политическото управление на енергетиката, реализирано от конкретно избрана политическа сила и назначените от нея некадърно работещи органи на управление на отрасъла - съветите на директорите на БЕХ и НЕК. И още веднъж бих искал да напомня, че това са публични търговски дружества и въпреки, че са 100% държавна собственост тяхните стратегии на развитие и търговска политика са зависими от властващата политическа сила.По каква логика държавата трябва да задължава всички нейни поданици, дори негласувалите за тази политическа сила да участва в изплащането на щетите от управлението на тази политическа сила?
Никъде в Европа и в цивилизования свят, в който водещи са нормалните пазарни принципи и ефективно правораздаване не се прилага този квази-комунистически принцип на "всички плащаме за кадровите грешки на една партия или коалиция от партии".
В нормалния пазарен свят съществува принципа на реципрочно носене на двете отговорности: политическата - на политическата сила излъчила едно некадърно управление, и наказателната - на изпълнителните ръководители на търговските дружества довели ги до катастрофални резултати - умишлено, или поради некадърност.
Държавата не може да бъде отговорна и да бъде задължена да плаща за погрешни партийни енергийни стратегии!
И това е нормалната практика в Европа и в света и примери колкото искате:
1) Ще компенсира ли немската държава милиардите загуби на големите немски енергийни компании EoN и RWE в резултат на политическото решение за преждевременното спиране на тяхните АЕЦ? Не, те са оставени да се справят сами в новата пазарна среда и в новите условия, дефинирани от държавата.
2) Компенсира ли румънската държава огромния дълг от стотици милиони евро на румънския еквивалент на НЕК- Хидроелектрика, която през 2011 г. бе обявена от съда в несъстоятелност и след изпълнение на оздравителна програма само за 3 години се превърна в печеливша компания, печалбата й нараства ексопенециално, изплати си почти всички дългове и се готви да се листва на борсата?
Не приемам нито един от аргументите на опенента ми, дори поради най-простата причина, че цесирането на дълговете на НЕК към бюджета няма да спре "свободното падане" на това дружество без радикални и непопулярни реформи. То ще продължава да трупа нови дългове. Реформите минават през безкомпромисно преструктуриране,мощно съкращаване на разходи и персонал, продажби на активи и на бизнес, намаляване на себестойността на продукцията, нови пазарна стратегия и финансова политика и много други. И не е нужно да се "измисля велосипед" - просто трябва да се проучи опита на румънската Хидроелектрика.
И в заключение искам да споделя най-важното: успеха може да дойде само ако на всички отговорни позиции в тази реформа застанат нови менажери с опит в корпоративния и кризисен мениджмънт, със знания и модерен стил управление, със съвременна визия за развитие на отрасъла и необвързани с политически доктрини. И може би за сетен път ще се повторя -това направи Хидроелектрика. Компанията в продължение на 1 месец замени всички ръководители на дирекции и управления в дружеството с опитни и успели биснесмени от частния бизнес на Румъния и от чужбина. И успя. И НЕК може да успее. Необходими са точните хора, обективните анализи, правилната стратегия, решителност и политическа воля да се разчупи гордиевия възел...
Резултати от гласуването на този етап
24%5 гласа
Благодарим за вашия глас!
76%16 гласа
Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от "Фондация за развитие на информационното общество" и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.
www.ngogrants.bg Този етап е приключилКакво следва?
В следващия етап на дебата ще обявим победителя и ще направим обобщение на коментарите на всички участници. Дотогава можете да гласувате в анкетата и да изразите мнението си във форума.
Още по темата
Делян Добрев: БЕХ вероятно ще успее да вземе едва 300-350 млн. евро заем
Председателят на енергийната комисия в парламента пред "Капитал Daily"
+2
За позиция "ДА" съм. С интерес се запознах с "НЕ", но считам, че като теория е отлична, но за реалното състояние на енергетиката в Бг., е неприложима. Голяма част от знаещите кадри са извън страната, а секторът е натоварен с тежки задължения, поети през годините на прехода. Показателен е финансовият проблем с дългосрочните договори за ТЕЦ-овете "Марица Изток" 1 и 3:
1. Още през м. май 2014 г., ДКЕВР е поискала промени във въпросните договори, за намаляване разходите на НЕК. За съжаление, това не се случи, поради смяна на управляващите и оставката, която наложиха на председателя на ДКЕВР;
2. На 8 април 2015 г. новото ръководство на МЕ обяви "Ново споразумение, свалящо цената на тока от "Марица-изток" 1 и 3 със 100 млн.лв. годишно". Министър Петкова обявява, че НЕК е поела ангажимент да изплати задълженията си от 700 млн. лв., към собствениците на централите, които НЕК ще получи с кредит. Г-н Борисов благодари на американските компании;
3. 26.май 2015 г. Статия "БЕХ ще търси нов милиард, за да финансира дълговете на НЕК". "Търси се начин заемът да е с държавна гаранция, въпреки че това не е предвидено в бюджета". Интересна е причината, поради която управляващите отказват държавна гаранция на БЕХ. Те обясняват, че в Закона за държавния бюджет за тази година, е записана фиксирана сума за държавните гаранции - около 3 млрд. лв., Разписано е точно за какво се дават. Най-голямата сума е...
Прочитане на целия коментар 1.7 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете. За да се даде гаранция на БЕХ е необходима спешна актуализация на бюджета. За съжаление, управляващите не желаят да го направят, защото щяло "да отвори вратата за критики от опозиционните партии"... А сумите, които НЕК дължи на централите, постоянно растат, а от своя страна те не заплащат за въглищата на "Мини Марица-изток", които пък търсят пари за заплати на работниците си...
(С продължение.)
+2
За позиция "ДА" съм. (Продължение).
4. 17 сеп 2015. "Международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch Ratings) понижи дългосрочния кредитен рейтинг в чужда и местна валута на БЕХ...от "ВВ" на "ВВ-". При определяне на рейтинга е взета предвид важната позиция на БЕХ група на пазарите на ел. енергия и газ в страната и фактът че БЕХ ЕАД запазва позитивния ефект от капиталовата си структура със 100% държавна собственост. Фич очаква, че ДЪРЖАВАТА ще ПОДКРЕПИ БЕХ ЕАД в случай на потенциални затруднения с ликвидността. На дружеството е поставена негативна перспектива..., предвид обявеното търсене на ново дългово финансиране БЕЗ държавна ГАРАНЦИЯ, за разплащане с централите "Марица-изток" 1 и 3, за да бъде постигнато понижение на цените им за разполагаемост".
"Виждането на "Фич" е, че предоставянето на ДЪРЖАВНИ гаранции при ново усвояване на дълг от БЕХ ЕАД би ПРЕДОТВРАТИЛО допълнително понижаване на рейтинга".
Надявам се, че управляващите ще се отзоват спешно на призива на г-н Петров за "НЕЗАБАВНИ действия за спасяване на НЕК".
(Следва продължение).
+1
За позиция "ДА" съм. (Продължение).
5. Основателен е въпросът на г-н Петров: "При обявяване в несъстоятелност, какво става с големите ВЕЦ и ПАВЕЦ, собственост на НЕК? Те са основните балансиращи и регулиращи мощности в електроенергийната система (ЕЕС) на Бг".
Аз ще се спра на ПАВЕЦ "Чаира", която се намира в красивата Рила планина. Тя включва 4 помпено-генераторни хидроагрегата, с общ капацитет за производство на електричество 864 МW и за изпомпване на вода - 788 МW. С това, ПАВЕЦ "Чаира" е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовир "Чаира" в помпен режим и на язовир "Белмекен" в генераторен.
Нещо повече, през авг. т. г. "НЕК рестартира проекта за язовир "Яденица", който включва и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир "Чаира". Проектът е на стойност 3.57 млн. лв. и ще позволи над два пъти по-голямо натоварване на ПАВЕЦ "Чаира", чрез което ще се балансира по-добре ЕЕС. Това означава, че ще могат да се покриват пиковете и спадовете в потреблението, което ще осигури повече приходи за НЕК. Особено важно е, че ползата от ПАВЕЦ става все по-голяма, поради нарастването на ВЕИ. Последните произвеждат енергия само, когато източникът им (слънце, вятър...) е на лице.
Предстои либерализация на енергийния пазар в Бг. и се очаква разработка на система, отчитаща специфичните особености на производители,...
Прочитане на целия коментар времеви фактори, ценови характеристики и др. елементи на енергийния и балансиращия пазари в Бг. Последният е важен и се очаква по-бързото нарастване на възможностите на ПАВЕЦ "Чаира", чрез рестарта на проекта за язовир "Яденица".