Когато взехме решение да предизвика дебат "Трябва ли НЕК да се спаси с бюджетни средства?" до голяма степен знаехме какъв е изходът - читателите ни инстинктивно гласуват срещу подобни тези. И нормално. В случая с НЕК обаче ситуацията е малко по-сложна и за това за нас беше интересно противопоставянето на тезите на Георги Петров, председател на Националната федерация на енергетиците – КНСБ, и Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

Дълги години НЕК беше използван за боклукчийското кошче на енергийната система - в него се изсипваха загубите на различни погрешни инвестиционни или политически решения. По-голямата част от нейните над 4 млрд. лв. пасиви всъщност са цената на лошото управление. За разлика от други сектори на икономиката, в енергетиката грешките са доста добре остойностени. И тъй като голяма част от тези загуби са политически предизвикани, въпросът е кой носи отговорност.

Ако отговорността е основно корпоративна, то ясно е че енергийната компания трябва да се преструктурира (на практика да фалира). Със сигурност в НЕК има огромно поле за подобряване на корпоративното управление - дори и сега компанията продължава да продават ток без търг. Въпреки това, повечето дългове са натрупани на базата на политически натиск и сделки.

Всъщност, ако има някой, който е отговорен - това са данъкоплатците и потребителите. Те са акционерите и те назначават правителството да управлява техните активи. "Лесното" решение за пореден път ще направи така, че данъкоплатците ще пропуснат шанса да почустват на гърба си грешките на политическите решения. Например, само за да се покрият старите загуби на НЕК, предизвикани от грешна регулация (основно за задържане на цените на тока, въпреки разрастващите се разходи на НЕК), сега добавката задължение към обществото трябва да се увеличи с 28 лв. за мегават час продадена електроенергия. Това би повишили сметките за електроенергията на бита с приблизително 18%. Това би била болезнен урок.

Потребителите естествено не могат да бъдат държани отговорни. В крайна сметка регулаторите са за това да защитават правата им. И ако те са се провалили, не е логично хората да понесат цялата тежест.

Проблемът е, че дори и в жертва да бъде пренесена НЕК, това няма да помогне много. От една страна фалитът на НЕК ще повлияе на кредитния рейтинг на страната (а от там и на лихвите на всички кредитополучатели), а и голяма част от заемите са по инвестиционни проекти, в които и правителството е страна, което ще доведе до международни арбитражни дела за срещу държавата.

Спасяването на НЕК с държавни средства също не е решение, тъй като освен че ще създаде опасен прецедент за безотговорно поведение е непосилно за държавата. След 4-те млрд. за КТБ, още 4-ри млрд. лв. за енергетиката е прекалено.