Дебатът дали за да бъде постигната по-голяма сигурност могат да бъдат поставяни ограничения върху личните свободи завърши с паритет. Според процентното разпределение на гласовете от трите рунда, нито една страна не е успяла да вземе повече гласове.

Причина за това със сигурност са добре развитите и защитените тези и на двамата участници, както и конструктивното включване на гост експерта. От страната на "сигурността" застана Момчил Дойчев, който защити тезата си, че "въпросът е не свобода или сигурност, а как да се направи така, че и свободата да бъде гарантирана, и сигурността на гражданите повишена." Според Дойчев балансът между свободата и сигурността ще бъде нарушен, ако вследствие на терористични заплахи, бъдат ограничени свободите за сметка на сигурността.

"Очевидно настоящият баланс е нарушен, щом в името на свободата са били рязко занижени мерките за сигурност – И атентатите в Париж, и събитията в Кьолн и други немски градове потвърждават този извод", заключва Дойчев. Според него правилният отговор на подобно явление е засилване на гражданското участие в защитата на правата си. Той предлага "създаване на граждански недържавни институции, включително в сферата на сигурността, които да ограничават възможността за държавен произвол".

Ружа Смилова, която защити тезата за нуждата на превес на "свободите" обаче бе скептична относно този граждански защитен механизъм. По думтие ѝ подобни формирования няма да се мобилизират в защита на правата на непопулярни малцинства и индивиди, но могат да подпомогнат диктата на силните и мнозинствата. Ролята за това е на работещите институции в една либерална демократична държава.

По-голямата част от коментарите на читателите бяха свързани с практическия баланс, който трябва да се постигне между индивидуалните свободи и общностната сигурност. "В случаят съм съгласен да има ограничения, докато не се разреши основният проблем. Личностите, създали този проблем, трябва да понесат отговорност за действията си", коментира потребител с псевдоним "Калибър". Други потребители обаче се страхуваха повече от евентуалната загуба на фундаменталната европейска свобода - тази на междуграничното пътуване. В следващите месеци на европейско ниво ще се реши дали мерките за ограничаване на бежанския поток и разпределението на мигрантите по европейските страни ще бъде достатъчен, за да спре възстановяването на границите, с което редица европейски държави заплашват.

На теоретично ниво потребителят ZanzibarHero уточни, че "ако искаме да имаме пълна картина по темата трябва да бъдат включени и социал-деникратите/социалистите/комунистите и тяхното разбиране за ролята и взаимоотношенията м/у държава и общество". Приемаме това уточнение и ще се постараем да обхванем и подобни гледни точки в бъдещо продължение на дебата.

Потребител sqr47309640 пък заключи, че "свободата е за възрастни, а не за деца. Това, което хората винаги са искали е сигурност - икономическа, политическа и, ако щете, екзистенциална". Подобно практично отношение към въпроса отговаря на все още актуалния превес на държавния "реалполитик". Проблемът със свободите е, че ги забелязваме само тогава, когато ги загубим.

Благодарим на участниците в дебата. Надяваме се дискусията по темата да продължи.