Като земеделски стопанин, чиято обработваема земя е наполовина част от НАТУРА 2000 най-откровено мога да кажа, че няма абсолютно никакъв контрол на препаратите, торовете и начините на обработка на земите във и извън НАТУРА. Пишете каквото си искате, ама съм сигурен, че никой от вас не е стъпвал на нивата.
Само редица "богопомазани" колеги покрай нея се нареждат да взимат субсидии за опазване на уж защитени видове птици и други животинки, които никой от тях не е виждал никога през живота си. Просто едни пари за "наши хора" срещу 2-3 подписа.

Екологичната мрежа "Натура" 2000 по никакъв начин не подпомага, а дори напротив - възпрепятства развитието на замеделието в България, поради няколко, абсолютно ясни като механизъм и предназначение предпоставки, а те са:
- предназначението на екологичната мрежа е опазването на околната среда на първо място, чрез налагане или предлагане за доброволно изпълнение критерии, представляващи изпънение на условия и ограничения от страна на българските стопани;
- често тези ограничения са в противоречие или несъвместимост скритериите, условията и ограниченията, поставяни от Общата Селкостопанска Политика (ОСП) на ЕС;
- често, опитите за стриктното прилагане и изпълнение и на двете регулации на административно ниво, води до "административен каламбур" с негатвни за българските фермери, българското земеделие и дори понякога и за околната среда, под една или друга форма практически последици;
- не на последно място е и голямата административна тежест върху стопаните, която в комбинация със съвсем естественото объркване от противоречията между ОСП и Натура по места, разочарова фермерите и води до отказ от кандидатстване, а понякога направо и от земеделски дейности при стопаните;
- не на последно място, а може би би трябвало да бъде поставено първо, е възможността за тълкуване на регулациите, често подчинено на пристрастия и непознаване на местните условия.

Проблемът, който е в основата на противоречията и примерите на несъвместимост между Натура и ОСП, като критерии, изисквания и може би, като цялостни концепции, е в методическият подход и използваните методологии, където и когато може да се говори за такива, при определянето и изготването им поотделно. Отдавна съществува тезата, която се основава на факти и статистически данни, както и на факти представени в съответните доклади по двете теми на научно, експертно и административно ниво, че опазването на околната среда - представяно в сучая от Натура 2000 и земеделието, като сектор обединяващ определен тип икономически, в случая селскостопански дейности, не бива да бъдат разглеждани поотделно в нито едно от техните качества - нито в икономически, нито социален, нито дори в политически аспект. Тази теза съвсем сериозно присъства на европейско ниво, като сериозна и непоклатима предпоставка за отстраняване на несъотвествията между Натура 2000 и ОСП, което в същност представлява премахване на противоречията и несъответствията вътре в самото европейско законодателство на първо място, което да доведе до изработване на абсолютно ясни, хармонизирани критерии, изисквания и условия, недопускащи или допускащи в една минимална по възможност степен на тълкуване от ползвателите, бенефициентите и националните законодателства и администрации.

Възловият момент или по-точно казано - пресечната точка, която трябва да бъде много внимателно балансирана, между Общата Селскостопанска Политика и Натура 2000 е всъщност ефективното, т.е. устойчиво управление на ресурсите, с цел осигуряване на тяхната устойчивост по отношение на наличност и достъпност в полза на земеделието или които и да е други икономически/индустриални дейсности. Именно от тази гледна точка, двете регулации трябва да бъдат доближени и дори, по възможност интегрирани, за да могат да вървят заедно, в една посока, която само и едниствено трябва да бъде устойчиво, т.е. ефективно и екологично управление на ресурсите, което се различава от това което преставлява фразата използване на ресурсите. За целта, обаче двете концепции - на ОСП и на Натура 2000 - екологичното законодателство, трябва да съгласуват или дори обединят там където е възможно своите цели, критериии, методология и механизми за действие, прилагане и изпълнение, по целесъобразност. Говорейки за целесъобразност, двете концепции, а може би не само те, намерили своята материализация в съответните регулации и свързаните с тях практически дейности, би трябвало да припознаят и съгласуват своите общи цели и методите, политикоте и стратегиите целящи тяхното успешно реализиране.В противен случай ще продължава да се наблюдава "ефекта на орела, рибата и рака", т. е. всеки ще "тегли" в своята посока, а понякога, дори във физиката се получава, че две приблизително еднакви по големина и...

Прочитане на целия коментар противоположни по посока надействие сили се унищожават. Т.е. - крайният резултат е "НУЛА" и всички ние си оставаме само с едно безмислено преливане от "пусто в празно".

Именно посоченото в горните коментари, което е факт в качеството му на не само принципни, но и процедурни противоречия, не бива да се забравя, че същите водят до невъзможност за по-пълно съгласуване на националното законодателство с европейското, което пък от своя страна води до увеличаване на вътрешната административна тежест, относително неясни, и от тук недостатъчно категорични, критерии за допустимост и т.н., индикатори, или изобщо като цяло противоречиви правила, които поради тези си качества, стават обект на тълкуване, което често води до изкривявания, възпрепятстващи постигането на целите на ОСП и Натура 2000, дори поотделно от една страна, а от друга ощетява фермерите и води до отказ от тяхна страна за андидатстване по съответните програми, проекти и т.н.и т.н., което пък от друга страна води до трайни негативи за селскостопанския сектор на България.

Екологичните и природоопазващите организации, като предназначение, същност и предмет на дейност се различават сначително от браншовите организации и индустриалните и секторни сдружения,което предполага да работят настоятелно с своята област и насока за действие. Същото важи и за останалите типове организации. Именно за това е възприета практиката за определяне и назначаване на работни групи и комитети за управление на различните програми по сектори, където би трябвало да бъдат представени всички заинтересовани страни и социално-икономически субекти. Смисълът от тях е именно взимането на предвид на всички категорично обосновани гледни точки и интегрирането, по този начин, на всички социално-икономически и екологични/природоопазващи аспекти на възникналите проблеми, с цел намирането на устойчиви в дългосрочен план на успешни решения в полза и на опазването наоколната среда, и на икономическото развитие - в случая устойчивото развитие на земеделието. Земеделието не може да бъде само по себе си устойчиво, както и да се зарвива устойчиво, и не само то, ако не е налице устойчивото управление на ориродните ресурси, което пък от своя страна може да бъде резултат само на устойчиво използване/управление на природата и околната среда. Като тясно свърза области, в една обща животоподдържаща система, нито един от тези сектори не бива да бъде управляван по друг начин, освен устойчиво в дългосрочен план. В противен случай, пренебрегването или недоглеждането в някой от секторите, като...

Прочитане на целия коментар елемнт от системата, би могло да доведе не само до неговото дебалансира и дестабилизация, а чрез него и до дестанилизация на цялата система от взаимно-свързани сектори в икономиката, околната среда, и от там с пряко и, възможно фатално, отражение върху социалната сфера.