Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Основни тези - Ще върне ли Общата селскостопанска политика, и в частност Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, младите хора в селата?

Снимка

Да

Мирослава Дикова

Българско дружество за защита на птиците, ръководител на проекта "За Балкана и хората"

Делът на младите хора в селските райони на Европа спрямо общия брой на населението намалява със стабилни темпове през последните 20 години. Все повече изследвания и доклади показват, че загубата на младите хора за сметка на нарастващото застаряване на населението е ключова заплаха за жизнеспособността на селските общности и селските икономики.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Не

Юлия Григорова

експерт по земеделие и развитие на селските райони

За да си отговорим на този въпрос нека да разгледаме ситуацията с мярката за стартова помощ за млади земеделски стопани, която предоставя безвъзмездно до 25 хил. евро субсидия за закупуване на земя, животни, машини, оборудване и др. на фермери на възраст до 40 г., които за първи път управляват земеделско стопанство.

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

22%8 гласа
 Благодарим за вашия глас!
78%29 гласа

Мара Георгиева

Модератор
В края на 2014 г. градовете в България са 257, а селата – 5009, отчита официалната статистика. Пак според нея от картата на България всяка година изчезва поне по едно село, а 564 са без население или с едноцифрен брой жители.

Половината от всички българи живеят в 28-те областни центъра. Основната част от населението на страната е разпределено в седем града, като най-населени са София, Пловдив, Варна и Бургас. Миграцията от селото към града е трайна тенденция, особено сред младите хора.

Могат ли европейските програми да спрат обезлюдяването като подкрепят усилия и бизнес идеи, целящи да превърнат селата в привлекателно място за живот и работа? Ще върне ли Общата селскостопанска политика младите хора в селата? Достатъчни ли са предвидените в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 мерки, за да обърнат процеса и да стимулират осъзнатото завръщане на млади хора в селата?

Това е темата на третия дебат, организиран по проекта на "Икономедиа" "CAP for CAP" ("Популяризиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз"), финансиран с подкрепата на Европейския съюз.

Очакваме и вашето мнение, изразено чрез гласуване и коментари. Най-активните и конструктивни участници във форума ще получат едномесечен дигитален абонамент за "Капитал", изданието "ОСП 2014-2020 - По ефективна, по-справедлива, по-зелена" и покана за участие в земеделска конференция.
Снимка

Мирослава Дикова

Позиция Да
Делът на младите хора в селските райони на Европа спрямо общия брой на населението намалява със стабилни темпове през последните 20 години. Все повече изследвания и доклади показват, че загубата на младите хора за сметка на нарастващото застаряване на населението е ключова заплаха за жизнеспособността на селските общности и селските икономики. Заплахата е особено силна в земеделието, където темповете на застаряване са с няколко пъти по-високи отколкото в останалите сектори на икономиката.

В отговор на множеството изследвания и статистически данни, че все повече млади хора мигрират от селата към градовете Общата селскостопанска политика и в частност програмите за развитие на селските райони предлагат и въвеждат множество мерки за подпомагане на младежите в аграрните райони.

Една от най-атрактивните мерки, включени в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 в България, е за стартова помощ за млади земеделски стопани. Нейният приоритет е да улесни първоначалното навлизане на младите хора в сектора на селското стопанство. Мярката цели да улесни процеса на създаването на стопанства от млади земеделски стопани, да насърчи заетостта и разкриването на нови работни места и да запази съществуващите. Помощта ще се предоставя на млади земеделски производители на възраст между 18 и 40 години, които за пръв път са ръководители на земеделско стопанство и са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители с икономически размер на стопанството между 8000 и 16 000 стандартен производствен обем (СПО - стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки земеделски продукт). Общият размер на помощта не може да надвишава 25 000 евро с изплащане на два пъти под формата на единична премия.
В допълнение България разработи и тематична подпрограма, насочена към подкрепа на малките стопанства, която ще подпомогне младите хора чрез облекчен режим за достъп до подкрепа. Мерките включени в програмата са:

- Стартова помощ за неземеделски дейности: Подкрепата за започване на нови неземеделски дейности ще допринесе за намаляване на бедността, за икономическото развитие и поддържане качеството на живот в селските райони. Насърчаването на развитието на нови дейности ще подпомогне развитието на предприемачеството, като условие по мярката е създаването на поне 1 работно място. Подпомагането се предоставя под формата на фиксирано плащане, което не надвишава 25 000 евро и се изплаща на два транша.

- Стартова помощ за развитието на малки стопанства: Помощта, предоставяна на малките стопанства, е насочена към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж, включително инвестиции в малкото стопанство, свързани с неговото развитие и модернизация и текущи разходи, необходими за изпълнението на бизнес плана. Помощта, която се предоставя по тази подмярка, е в размер на 15 000 евро и представлява плащане на два транша.

- Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности: Подпомагането на инвестиции на земеделски производители за развиване на неземеделски дейности ще улесни навлизането им или разширяването на дейностите в сектори с потенциал за пазарен растеж. Това ще доведе до допълнителен доход за малките стопани и ще подпомогне процеса на преструктурирането им. Финансовата помощ е в размер до 85% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 70 000 евро.

- Непроизводствени инвестиции: Мярката ще окаже своето влияние по отношение на възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, включително насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор. Финансовата помощ е в размер на 100 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Минималният размер на допустимите разходи е 1 250 евро. Максималният размер е 25 000 евро, а за проекти, представляващи колективни инвестиции, е 50 000 евро. Предимство ще се дава на земеделски стопани, бенефициенти по мерките "Агроекология и климат", "Натура 2000" и "Биологично земеделие".

- Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти: Финансовата помощ е 60% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Предвидено е увеличение с 10% за проекти с дейности, подпомагани по линия на Европейското партньорство за иновации, но не повече от 80%. Минималният размер на допустимите разходи е 1 250 евро, максималният е 75 000 евро, а за колективни инвестиции - 100 000 евро.

- Инвестиции в земеделски стопанства: Финансовата помощ е в размер до 60% от общия размер на допустимите разходи. Размерът на подкрепата се увеличава с 10% за: млади селскостопански производители, колективни инвестиции или интегрирани проекти, инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения, проекти, интегриращи хоризонталните приоритети за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, адаптация към климатичните промени. Максималното комбинирано подпомагане не може да надхвърля 80% от общия размер на допустимите разходи. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 1250 евро, максималният е 25 000 евро, а за проекти, представляващи колективни инвестиции, е 70 000 евро.

Изводът е, че ПРСР 2014-2020 е предпоставка и дава множество възможности за младите хора в селските райони. Въпреки това трябва да бъдат изпълнени и други условия като например общините да окажат съдействие и да предприемат мерки за развитието на добра бизнес среда и качествени услуги.
Снимка

Юлия Григорова

Позиция Не
За да си отговорим на този въпрос нека да разгледаме ситуацията с мярката за стартова помощ за млади земеделски стопани, която предоставя безвъзмездно до 25 хил. евро субсидия за закупуване на земя, животни, машини, оборудване и др. на фермери на възраст до 40 г., които за първи път управляват земеделско стопанство. Бюджетът на мярката е 76 млн. евро, от които 35 млн. евро трябва да бъдат договорени през тази година. Така за целия период на програмата финансиране ще получат 2 800 проекта. По данни на държавен фонд "Земеделие" само в рамките на първия прием на проекти по мярката бяха подадени 2632 заявления, а до разглеждане са допуснати 1686 от тях. Поради факта, че бюджетът на мярката не беше увеличен, реално над 1 000 проекта на работещи млади фермери бяха отхвърлени (договорени са 637 проекта, колкото е размерът на бюджета за първи прием). Още повече, че те няма да могат да кандидатстват догодина, защото ще изтекат 18 месеца от първата им регистрация като земеделски производители преди датата на кандидатстване, което е също задължително условие за допустимост до европейско финансиране за млади земеделски производители по програмата.

Много млади фермери и техни организации и обединения изразиха несъгласие и разочарования от правилата и критериите за оценка на проекти по мярката за стартова помощ за млади земеделски стопани в новия период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. Например Националното обединение на младите фермери в България (НОМФБ) изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов и министъра на земеделието и храните Десислава Танева, в което беше посочено, че правилата и критериите за оценка по мярката са създадени с цел подпомагане и облагодетелстване само на определени хора. Според НОМФБ много млади фермери са теглили кредити за инвестиции в стопанствата си, за да имат въобще възможност да кандидатстват за субсидиите, а сега няма как да развият фермите, защото на първия прием по мярката само 64% от проектите са събрали достатъчно точки, за да стигнат до разглеждане, според фонд "Земеделие". За да могат да кандидатстват за помощта, младите земеделски производители трябва да докажат стандартен производствен обем (СПО) на стопанствата си, който е от 8 хил. до 16 хил. евро. СПО представлява икономическия обем на едно стопанство, като различните земеделски култури и животни имат различна тежест при определянето му. За да могат въобще да стигнат до субсидиите за старт на дейността, младите фермери вече са вложили немалко средства - най-често за сметка на банкови кредити. Приоритетните за финансиране сектори в ПРСР 2014-2020 са животновъдството и зеленчукопроизводството, които са известни с големите инвестиции, необходими за развитието им. Например, за да достигнат необходимите СПО фермерите трябва да стартират с 10 дка домати или 24 дка картофи. За да кандидатстват, младите фермери са направили и невъзможното, за да достигнат изискваните 8000 СПО, но това не означава, че ще бъдат класирани или ще съберат необходимия брой точки. Необходимо условие за успех е да стартират със СПО колкото може по-голямо, но без да достигат 16 000 СПО, защото стават недопустими за кандидатстване. Например, ако имаме двама кандидати и единия е с 8000 СПО и планира увеличаване на стопанството в приоритетните сектори, той получава 16 точки. Вторият кандидат стартира с 16 000 СПО и получава при същите условия 26 точки. За да увеличат точките си, кандидатите трябва да наемат поне един човек на трудов договор или да декларират, че ще преминат към биопроизводство, което допълнително ще натовари финансово младия стопанин.

Освен това много от проектите с технически култури, гъби, черупкови насаждения и етерично-маслени култури предварително бяха осъдени да нямат приоритет по мярката при първия прием.
Множество други изисквания за представянето на различни документи спъваха младите фермери. Тъй като нямаха инструкции относно документите някои служители по места поставиха допълнителни изисквания – например документ, издаден от регионалните дирекции за опазване на околната среда (РИОСВ/МОСВ/БД), който да удостовери, че стопанството попада в защитените територии, въведени със Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, и то за стопанства, които не попадат в границите на такива територии.

Може би ПРСР 2014-2020 не е най-добрият инструмент, който да задържи младите хора в селата, защото след първия прием по мярката много стопани се отказаха от земеделския бизнес.

Резултати от гласуването на този етап

22%8 гласа
 Благодарим за вашия глас!
78%29 гласа

Това съдържание е създадено по проект, финансиран с подкрепата на Европейския съюз. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Този етап е приключил

1 коментар

Избор на тип:
Преглед на профил ham Рейтинг: 308 Неутрална
28 апр 2016 21:37 1
- +Оценка
+1

Много стопани се отказват,от бизнеса,защото не са стопани,А ПРОСТО ШМЕКЕРИ ИЛИ СА ИСТИНСКИ СТОПАНИ ,НО НЕ СА ПОЛУЧИЛИ ,ПОДКРЕПА ЗАРАДИ ШМЕКЕРИ!СВИДЕТЕЛ СЪМ НА ,СЪЗДАДЕНИ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ,ВЕДНАГА СЛЕД ,ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА СЪШИТИТЕ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ,ПРИ ТОВА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО!ПРИ ОВОЩЕН ВИД,КЪДЕТО ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!НЯМА ПРОБЛЕМ,ДА ПРАВЯТ КАКВОТО ИСКАТ,НО ЗАЩО С ЕВРОПЕЙСКИ И МОИ ПАРИ!

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Каквото посееш...

Как ще се промени земеделската политика на ЕС след 2020 г.

Земеделие и Бизнес - какво трябва да знаем за селското стопанство и европарите

Състоянието на българското земеделие - какви са новите изисквания и възможности за европейско финансиране, как се развиват животновъдството и пазарът на зърно?

Какво да (не) очакваме от програмата за селските райони през 2016 г.

Предвижда се да бъдат отворени общо 16 мерки през годината