Последната реформа на ОСП (Общата селскостопанска политика на ЕС) от 2013 г. със засилен елемент на "екологизиране" се прилага вече трета поредна година, а отговор на този въпрос търси и самата комисия на прага на стартиралата подготовка за ОСП след 2020 г. В края на 2017 г. и през 2018 г. очакваме официални резултати от изследванията на ЕК, касаещи жизнеспособното производство на храни, опазването на околната среда и балансираното териториално развитие.

Във връзка с представените резултати от последното онлайн допитване на ЕК, от които се открояват различните мнения на фермерите/техни организации и потребителите, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) също защитава тезата, че ОСП трябва и в бъдеще да бъде предимно политика, подкрепяща доходите на стопаните. Ние считаме, че най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията. За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП, са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.

Има силна необходимост от стабилно финансово обезпечена ОСП, защото статистическите данни ясно показват, че приходите на земеделските производители все още са значително по-ниски от средните доходи в ЕС, фермерите в ЕС са изправени пред по-строги изисквания от тези извън ЕС и се нуждаят от инвестиции, за да бъдат жизнеспособни техните стопанства. От друга страна, земеделските стопани получават малка част от средствата, които потребителите плащат.

Икономическата, екологичната и социалната устойчивост са в основата на всички ферми и бизнеса, които са взаимозависими и взаимно се укрепват. От решаващо значение, за да могат да се постигнат екологичните и социалните аспекти на устойчивостта, за нас е преди всичко икономическата жизнеспособност и конкурентоспособност на фермерите. В тази връзка считаме, че бъдещата ОСП трябва да осигури балансиран подход между тези измерения.

Тъй като селскостопанското производство зависи от околната среда, земеделските производители са се ангажирали с приемането на нови управленски практики, които намаляват тяхното въздействие върху околната среда и подобряват устойчивостта. По този начин обществото извлича значителни ползи от екосистемните услуги, предоставяни от земеделските стопани, и те трябва да бъдат признати и подкрепяни за предоставянето на тези услуги и за по-ефикасно използване на природните ресурси. Това идва да покаже, че земеделските стопани като мениджъри на земи играят активна и релевантна роля в приноса към екологичната устойчивост.

В тази връзка АЗПБ е на мнение, че селскостопанската политика следва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата, а по-добри резултати в тази посока могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа, без да се увеличават задължителните нива за качество. Респективно, ако задължителните нива бъдат увеличени, фермерите се нуждаят от адекватна компенсация. Така, само чрез усилията на земеделските стопани за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, можем да допринесем за устойчива и конкурентна хранително-вкусова верига, която осигурява безопасна и качествена храна на потребителите в Европа и другаде по света.

През последните години земеделците се сблъскват с по-големи колебания на пазара, както и със значително увеличение на рисковете, произтичащи главно от по-голямата променливост на пазара; повече болести по животните и растенията; увеличена проява на екстремни метеорологични явления, дължащи се на изменението на климата; прекъсвания на пазара, произтичащи от политически решения и пр. Честотата на подобни рискове оказва различно въздействие върху регионите, секторите на държавите членки и зависи от редица фактори, някои от които са взаимосвързани. Например изменението на климата може да доведе до промени в атмосферните метеоусловия и следователно до промени в екосистемите, което води до нови възможности за развитие на вредители, болести и пр. Всичко това в съчетание с все по-отворения пазар на ЕС доведе до смущения на пазарите в допълнение към ниските цени, резултиращи в изключително ниско ниво на паричен поток за земеделските стопани. Тези рискове увеличават несигурността за производството и със сигурност оказват влияние върху доходите на селскостопанските производители. Това аргументира защо директните плащания следва да бъдат запазени като форма, осигуряваща основно равнище на доходите, което гарантира стабилност, сигурна ликвидност за земеделските стопани и устойчивост при нестабилността на пазара.

"Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда", се казва в т. 4 на Декларацията от Корк и в контекста на тезата на гражданите и природозащитните сдружения от допиването на ЕК, че субсидирането трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага, каквито са опазването на природата и борбата с изменението на климата, следва да имаме обективния отговор на въпроса доколко потребителите на ЕС са запознати с всички изисквания, които фермерите изпълняват в своята производствена дейност. Земеделските производители са ангажирани с тези проблеми и са част от решението им, но знае ли обществото колко и какви задължения спазва всеки земеделски стопанин в своята дейност - производствените стандарти по отношение на качеството, безопасността на храните, хуманното отношение към животните, допълнителните ангажименти, свързани с опазването на околната среда (почви, води, въздух), биоразнообразието и пр.?

Тази теза за нас не е изненадваща, тъй като считаме, че обществото на ЕС не е достатъчно информирано и убедено, че устойчивите селскостопански практики в ЕС и понастоящем балансират различни нужди и осигуряват здравословна и безопасна храна, възобновяема енергия, подходящи за климата суровини за по-нататъшното развитие на биоикономиката на ЕС, екосистемните услуги, опазване на ключовите местообитания и природата и пр.