// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.
- 4 Основни тези 31 юли 2017
- 2 Защита на тезите 18 сеп 2017
- Финал 28 сеп 2017
Защита на тезите - Повечето читатели на "Капитал" подкрепят повече екоизисквания към фермерите
Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"
Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"
Разбираемо най-активни в дискусиите за изработване на национална позиция на България по Oбщата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са земеделските браншови организации.Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).
Основна теза
Не бива да се задълбочава екологизирането
Таня Дъбнишка, изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България
Въведеното от 2015 г. в ОСП "екологизиране" трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопански дейности, извършвани от фермерите, без да се подкопава производствения потенциал на селското стопанство.
Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
65%11 гласа
Благодарим за вашия глас!
35%6 гласа
Деница Ватева
Модератор
На фона на все по-усилените дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., общественото обсъждане на ниво ЕС, както и изготвянето на единна позиция от българските браншови сдружения в земеделието, бъдещето на "зелените" изисквания и плащания все още остава една от големите неизвестни за новия програмен период.
На първия етап от дебата "Трябва ли по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания след 2020 г.?", тезата "За", застъпена от управителя на фондация "Биоселена" Стоилко Апостолов имаше превес в гласуването на читателите, получавайки 78% от гласовете. Според Апостолов в настоящия си вид Общата селскостопанска политика на ЕС "предлага ограничени решения за счупена система" и структурирана и финансирана по този начин "не е в състояние да посрещне предизвикателствата, пред които е изправен секторът хранително-вкусова промишленост- от продоволствената сигурност до развитие на селските райони и изменение на климата".
Позицията "Против", застъпена от изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България Таня Дъбнишка, беше свързана с все още недостатъчната конкурентоспособност и ниския жизнен стандарт на земеделските производители спрямо средния в ЕС. "Най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията", каза тя в тезата си, допълвайки, че "има силна необходимост от стабилно финансово обезпечена ОСП, защото статистическите данни ясно показват, че приходите на земеделските производители все още са значително по-ниски от средните доходи в ЕС, фермерите в ЕС са изправени пред по-строги изисквания от тези извън ЕС и се нуждаят от инвестиции, за да бъдат жизнеспособни техните стопанства." Според Дъбнишка ОСП трябва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата като по-добри резултати могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа без да се увеличават задължителните изисквания.
Читателите, участващи с коментари в дебата, бяха разделени в оценките си. От една страна за някои от тях опазването на почвите и биоразнообразието е ключов приоритет, но същевременно има притеснения, че въвеждането на по-високи изисквания ще доведе до влошаване на конкурентоспособността, поскъпване на храните на фона на ниска покупвателна способност на населението, както и на внос на по-евтина продукция от трети страни, която ще изтласка от пазара българските стоки.
Във финалната част на дебата двете страни ще представят допълнителни аргументи към тезите си.
На първия етап от дебата "Трябва ли по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания след 2020 г.?", тезата "За", застъпена от управителя на фондация "Биоселена" Стоилко Апостолов имаше превес в гласуването на читателите, получавайки 78% от гласовете. Според Апостолов в настоящия си вид Общата селскостопанска политика на ЕС "предлага ограничени решения за счупена система" и структурирана и финансирана по този начин "не е в състояние да посрещне предизвикателствата, пред които е изправен секторът хранително-вкусова промишленост- от продоволствената сигурност до развитие на селските райони и изменение на климата".
Позицията "Против", застъпена от изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България Таня Дъбнишка, беше свързана с все още недостатъчната конкурентоспособност и ниския жизнен стандарт на земеделските производители спрямо средния в ЕС. "Най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията", каза тя в тезата си, допълвайки, че "има силна необходимост от стабилно финансово обезпечена ОСП, защото статистическите данни ясно показват, че приходите на земеделските производители все още са значително по-ниски от средните доходи в ЕС, фермерите в ЕС са изправени пред по-строги изисквания от тези извън ЕС и се нуждаят от инвестиции, за да бъдат жизнеспособни техните стопанства." Според Дъбнишка ОСП трябва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата като по-добри резултати могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа без да се увеличават задължителните изисквания.
Читателите, участващи с коментари в дебата, бяха разделени в оценките си. От една страна за някои от тях опазването на почвите и биоразнообразието е ключов приоритет, но същевременно има притеснения, че въвеждането на по-високи изисквания ще доведе до влошаване на конкурентоспособността, поскъпване на храните на фона на ниска покупвателна способност на населението, както и на внос на по-евтина продукция от трети страни, която ще изтласка от пазара българските стоки.
Във финалната част на дебата двете страни ще представят допълнителни аргументи към тезите си.
Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"
Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"
Позиция Да
Разбираемо най-активни в дискусиите за изработване на национална позиция на България по Oбщата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са земеделските браншови организации.
Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).
Екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие! Има предложения да отпаден изцяло или да се даде възможност на страните – членки да решат кои от мерките да прилагат. Най-голямата земеделска браншова организация в България (Националната асоциация на зърнопроизводителите) предложи втори стълб да отпадне изцяло. Ето един цитат от обявената на 12 септември 2017 г. в медиите обща декларация: "Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна и както споменахме по-горе това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти."
Каква ще бъде реакцията на био производителите, на животновъдите, на фермите в планинските и необлагодетелстваните райони все още не е ясно. Във всеки случай ясно изразен глас в посока повече пари за екология в новата ОСП от страна на нито една браншова земеделска организация няма. Единствената новост, която българските земеделски браншовици приветстват е въвеждането на инструменти за намаляване на рисковете. Все още неясно какви (вероятно някакъв вид застраховки), но задължително финансирани от ОСП. Много е вероятно въвеждането на такива инструменти да насърчи свръхпроизводството и да навреди още повече на природата и на устойчивостта на фермите.
За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати. Изглежда и никой не ги пита. А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя!
Време е активните българи да се събудят и да си кажат мнението! Време е жителите на селата с безработица над 50%, с разбити улици, но с чисто нов празен стадион да кажат, че не искат още един (стадион) по новата ОСП. Защото рискът да го получат е голям.
В противен случай отново ще се надяваме мнението на страни като Австрия, Холандия, Дания, Швеция да надделее и новата ОСП след 2020 г. да бъде по-добра от сегашната, поне да започне процес на въвеждане на принципа "ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА".
Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).
Екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие! Има предложения да отпаден изцяло или да се даде възможност на страните – членки да решат кои от мерките да прилагат. Най-голямата земеделска браншова организация в България (Националната асоциация на зърнопроизводителите) предложи втори стълб да отпадне изцяло. Ето един цитат от обявената на 12 септември 2017 г. в медиите обща декларация: "Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна и както споменахме по-горе това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти."
Каква ще бъде реакцията на био производителите, на животновъдите, на фермите в планинските и необлагодетелстваните райони все още не е ясно. Във всеки случай ясно изразен глас в посока повече пари за екология в новата ОСП от страна на нито една браншова земеделска организация няма. Единствената новост, която българските земеделски браншовици приветстват е въвеждането на инструменти за намаляване на рисковете. Все още неясно какви (вероятно някакъв вид застраховки), но задължително финансирани от ОСП. Много е вероятно въвеждането на такива инструменти да насърчи свръхпроизводството и да навреди още повече на природата и на устойчивостта на фермите.
За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати. Изглежда и никой не ги пита. А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя!
Време е активните българи да се събудят и да си кажат мнението! Време е жителите на селата с безработица над 50%, с разбити улици, но с чисто нов празен стадион да кажат, че не искат още един (стадион) по новата ОСП. Защото рискът да го получат е голям.
В противен случай отново ще се надяваме мнението на страни като Австрия, Холандия, Дания, Швеция да надделее и новата ОСП след 2020 г. да бъде по-добра от сегашната, поне да започне процес на въвеждане на принципа "ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА".
Не бива да се задълбочава екологизирането
Таня Дъбнишка, изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България
Позиция Не
Асоциацията на земеделските производители в България подкрепя "Позиция на земеделската общност в България относно бъдещата Общa селскостопанска политика (ОСП) след 2020", в която частта за екологизиране е застъпена тази теза:
Въведеното от 2015 г. в ОСП "екологизиране" трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопански дейности, извършвани от фермерите, без да се подкопава производствения потенциал на селското стопанство.
Настоящите затруднения при прилагането на зелените мерки са свързани както със свръхадминистриране, така и с усложнено заявяване и изпълнение на изискванията от страна на земеделските стопани. В тази връзка следва да бъде предоставена възможност на държавите-членки за гъвкав избор на "зелени инструменти", съобразени и адекватни на регионалните особености и ограничения.
Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна, това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти.
Въведеното от 2015 г. в ОСП "екологизиране" трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопански дейности, извършвани от фермерите, без да се подкопава производствения потенциал на селското стопанство.
Настоящите затруднения при прилагането на зелените мерки са свързани както със свръхадминистриране, така и с усложнено заявяване и изпълнение на изискванията от страна на земеделските стопани. В тази връзка следва да бъде предоставена възможност на държавите-членки за гъвкав избор на "зелени инструменти", съобразени и адекватни на регионалните особености и ограничения.
Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна, това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти.
Резултати от гласуването на този етап
65%11 гласа
Благодарим за вашия глас!
35%6 гласа
Още по темата
Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"
Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"
+2
Представете си свят, в който земеделските субсидии се харчат за земеделие.
_____
Всичко което ми трябваше да знам за християнството го научих от тези които взривяват гинекологични клиники.-1
Да