Читателите на в. "Капитал" подкрепиха тезата, че след 2020 г. е необходимо по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания в дебат, в който своите аргументи в двете посоки представиха изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България Таня Дъбнишка и управителят на фондация "Биоселена" Стоилко Апостолов.

Във финалната си теза Таня Дъбнишка аргументира позицията си "против" с наскоро приетата от 32 браншови сдружение в земеделието обща декларация за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., която Асоциацията на земеделските производители в България подкрепя. В нея се посочва, че въведеното от 2015 г. "екологизиране" в Общата селскостопанска политика трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопански дейности, извършвани от фермерите "без да се подкопава производствения потенциал" на отрасъла. Отделно от това в сектора смятат, че настоящото прилагане на зелените мерки е свързано със серъхадминистриране и с усложнено изпълнение на изискванията от страна на фермерите. Дъбнишка смята още, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани със сложни изисквания, а същевременно "това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти".

Позицията "против" беше подкрепена от 22% от читателите на първия етап на дебата и от 35% от читателите на втория етап.

Стоилко Апостолов подкрепи финалната си теза "За" също с коментари, свързани с приетата от земеделската общност обща позиция за бъдещето на ОСП. По думите му разбираема браншовите организации от селското стопанство са най-активни в изготвянето й, но "екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие". "За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати", смята още той, допълвайки, че "изглежда и никой не ги пита". "А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя", казва още в тезата си Апостолов.

Позицията "за" бе подкрепена от 78% от читателите на първия етап и от 35% от тях на финалния.

По време на двата етапа от дебата, читателите, участващи с коментари и въпроси, се разделиха в мнението си. От една страна част от тях коментираха, че опазването на почвите и биологичното разнообразие е ключов приоритет, а същевременно навлизането на повече "зелени" изисквания в конвенционалното производство ще доведе и до по-високо качество на масовите храни. От друга страна обаче има притеснения, че допълнителни изисквания биха влошили конкурентоспособността на европейските фермери, биха довели до поскъпване на храните от ЕС, както и до повече внос на евтина продукция от трети страни.