Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
EU flag Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Основни тези - Трябва ли държавите в ЕС да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане за земеделие?

Снимка

Да

Валентина Фиданова

Управител на "Стерна консулт"

ОСП е една от най-старите политика на Европейския съюз. Новите реалности, свързани с промените в климата, пазарите, околната среда, устойчивото развитие налагат необходимостта от реформи. През последната година текат усилени дискусии и консултации във всички държави членки, относно необходимостта от промени в ОСП за следващия програмен период след 2020 г. В този процес са включени държавни власти, експерти, земеделски производители, браншови организации, асоциации и НПО. Към настоящия момент има съгласие за новия програмен период да останат стълб I за директните плащания към земеделските производители и стълб II - осигуряващ добавена стойност за конкретни инвестиции и връзка с останалите политики, свързани с околна среда, промените в климата, биоразнообразието и устойчивото развитие.

Заключителна теза Основна теза
Снимка

Не

Юлия Григорова

експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда

След по-голямото значение, което Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г. постави върху околната среда и климата, емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от земеделието, са намалели с 24 % от 1990 г. насам (по данни на ЕК), включително е намаляло използването на торове, което има силен положителен ефект върху качеството на водите. В същото време предложението на ЕК за ОСП след 2020г. дава възможности за страните членки за по-голяма самостоятелност при разработване и планиране на националните си програми. Тези програми трябва да допринесат за изпълнение на ангажиментите на ЕС за действие по Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на ООН за устойчиво развитие.

Защитна теза Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

42%5 гласа
 Благодарим за вашия глас!
58%7 гласа

Деница Ватева

Модератор
Преговорите по бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП) и бюджетът, който ще бъде отделен за подпомагане на земеделието след 2020 г., се очаква да напреднат по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Началото на същинските разговори бе поставено в края на ноември, когато ЕК публикува комюнике за "Бъдещето на прехраната и селското стопанство". Документът, даващ основни насоки за бъдещите преговори, съдържа по същество промяна в модела на планиране и управление на европейските средства, въвеждайки индивидуализиран подход вместо универсален. Така ако се върви в тази посока, държавите-членки ще трябва да постигат базисни цели като ще разполагат с набор от мерки за това, но същевременно на национално ниво ще избират кои от тях да ползват, за да до достигнат до общия резултат. Нещо повече- от държавите се очаква да имат по-голямо влияние не само по линия разпределението на средствата за подпомагане, но и по отношение на контролните механизми за тяхното изразходване.

Макар и без конкретика за детайлите, новата посока в разговорите за бъдещето на ОСП вече доведе до полярни мнения. От една страна по-голямата самостоятелност е възможно да предостави шанс за решаване на повече локални проблеми, особено в една общност, в която природните, икономическите и социални условия са прекалено различни за отделните държави. Същевременно обаче индивидуалният подход може да се окаже стъпка към създаването на 28 различни системи на финансиране, които обаче ще действат в условията на единен европейски пазар.

Затова дали е подходящо за България и ЕС да се насърчава индивидуалния подход в бъдещата Обща селскостопанска политика, чиято основна цел е да играе водеща роля в прехода към по-устойчиво земеделие, "Капитал" провежда дебат "Трябва ли държавите в ЕС да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейските фондове на земеделието?". Аргументи в двете посоки ще представят Валентина Фиданова, управител на "Стерна консулт", както и Юлия Григорова, експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда.
Снимка

Валентина Фиданова

Позиция Да
Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите политика на Европейския съюз. Новите реалности, свързани с промените в климата, пазарите, околната среда, устойчивото развитие налагат необходимостта от реформи. През последната година текат усилени дискусии и консултации във всички държави членки, относно необходимостта от промени в ОСП за следващия програмен период след 2020г. В този процес са включени държавни власти, експерти, земеделски производители, браншови организации, асоциации и НПО.

Към настоящия момент има съгласие за новия програмен период да останат стълб I за директните плащания към земеделските производители и стълб II - осигуряващ добавена стойност за конкретни инвестиции и връзка с останалите политики, свързани с околна среда, промените в климата, биоразнообразието и устойчивото развитие.  

Предложените по-радикални промени от ЕК са насочени към по-голяма гъвкавост и отговорност на държавите членки, които да решават как и къде да инвестират средствата по линия на ОСП, но в рамка от цели и операции (интервенции ). зададени от ЕК, които ще бъдат общи на ниво съюз.

Това е добър подход, който дава свобода и самостоятелност на всяка държава да реализира конкретни политики в сектора, с по-консолидиран бюджет, за да се постигнат и видими конкретни резултати. Очакванията са с тези промени връзката пари (бюджет) – конкретни резултати – политики да бъде по–ефективна и да решава специфични проблеми и нужди на държавите членки.

Всяка страна ще бъде поканена да изготви Стратегически план и сама да избере собствен пакет от мерки, съобразно приоритетите си и специфичните си условия. В съюза има 28 държави, които имат специфични нужди и проблеми - един германски земеделски производител работи при различни условия, в т.ч. географски, климатични, културни, пазарни и др. и се сблъсква с проблеми, които са различни от тези на земеделските стопани в България или Гърция. Индивидуалният подход ще бъде значително по-ефективен да решава проблемите на земеделските стопани, регионите и отделните държави членки.

В рамките на по-голямата самостоятелност, с която ще се натоварят държавите, те ще бъдат по-отговорни и за контрола и санкциите върху разходването на средствата и постигане на напредък и резултати, в рамките на общите европейски цели, заложени в ОСП. Ще се насърчат създаването на системи за контрол, обвързани с постигане на резултати. От друга страна олекотяване на програмата ще я направи по-достъпна и ще освободи бенефициентите от "сковаността" на строгите бюрократични изисквания по изпълнението, което хаби много енергия и ресурси и често е за сметка на постигане на заложените цели. Административната тежест отблъсква част от потенциалните бенефициенти и често част от средствата по някои от мерките остават неизразходени или се налагат финансови корекции, на база изпълнение, а не на постигнат резултат.

Подобни промени ще насърчат земеделските стопани, да получат по-голям достъп до европейските средства и да получат реални ползи от помощта на ЕС. 
Снимка

Юлия Григорова

Позиция Не
След по-голямото значение, което Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г. постави върху околната среда и климата, емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от земеделието, са намалели с 24 % от 1990 г. насам (по данни на ЕК), включително е намаляло използването на торове, което има силен положителен ефект върху качеството на водите. В същото време предложението на ЕК за ОСП след 2020г. дава възможности за страните членки за по-голяма самостоятелност при разработване и планиране на националните си програми. Тези програми трябва да допринесат за изпълнение на ангажиментите на ЕС за действие по Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на ООН за устойчиво развитие.

Съгласно тези ангажименти селскостопанският сектор трябва да допринесе за постигане на целта за намаляване на емисиите от цялата икономика с 40 % до 2030 г. и Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата. Това определя ОСП като основополагаща политика в областта на опазване на околната среда, климата и енергетиката до 2030 г.

Как отговори България на тези предизвикателства? – На представената пред земеделския бранш официалната визия на България за бъдещата ОСП след 2020 г. от министъра на земеделието, храните и горите г-н Румен Порожанов в края на октомври 2017г. основните застъпени акценти са политиката "да запази своя характер на обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение. Важно е да се гарантира продоволствената сигурност и здравето на гражданите. Необходимо е чрез нея да се осигуряват устойчивост и конкурентоспособност на селското стопанство, както и да се гарантират равни условия за всички земеделски производители на единния пазар."

От представената визия става ясно, че възможността за по-голяма самостоятелност на държавите членки при планирането на ОСП след 2020г. няма да доведе до значителни промени в структурата на финансовото подпомагане за сектора в България. Тя ще продължи "да насърчава социално-икономическото сближаване на селските райони, да подпомага развитието на малките и средни земеделски стопанства, да бъде опростена и разбираема за бенефициентите и европейските граждани и щадяща към околната среда".

Относно целите, които ОСП след 2020г. трябва да постигне по отношение на климата и енергетиката, визията не поставя ударение. Необходимите действия от страна на селскостопанския сектор за смекчаване ефекта от промените в климата и адаптиране на земеделието към промените в климата не намериха своето място в бъдещата ОСП след 2020г. в България, въпреки че предоставянето на възможност на сектора за по-добра адаптация към ефектите на екстремните климатични промени може не само да намали отрицателното въздействие на промените в климата, но и да осигури така желаната продоволствена сигурност и устойчиво развитие.

Знаем, че селското стопанство е особено уязвимо спрямо влиянието на промените в климата, както и на увеличените им ефекти в контекста на екстремните климатични промени. Затова и липсата на акцент във визията относно прилагането на "набор от инструменти за управление на риска", за да се справи по-ефективно ОСП с последиците от екстремните природни явления чрез фокусирана подкрепа за застрахователни инструменти и взаимни фондове, е неясна.

Всичко това дава основание да заключим, че държавите "НЕ" трябва да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане на земеделието, тъй като в позицията на България не се забелязват особени промени по отношение на подпомагането на ОСП до 2020г., не са представени идеи за опростяване на политиката и няма яснота как чрез ОСП след 2020г. България ще допринесе за постигане целите на Споразумението от Париж за климата.

Резултати от гласуването на този етап

42%5 гласа
 Благодарим за вашия глас!
58%7 гласа
Този етап е приключил

1 коментар

Избор на тип:
Преглед на профил jack_v Рейтинг: 388 "Не"
12 фев 2018 17:08 1
- +Оценка
+1

Досегашната ОСП си има своите проблеми, тъй като създава редица регулацуии и "изкривявания на пазара".
Даването на повече права на българските управляващи при разпределението на европейски средства вече се е доказало като недобър вариант. При него единствено се повишава "усещането за корупция".
Заради това е добре, макар и чиновници от Брюксел, да следят дали и как се използват парите на данъкоплатеца в балкански условия.

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.