След по-голямото значение, което Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г. постави върху околната среда и климата, емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от земеделието, са намалели с 24 % от 1990 г. насам (по данни на ЕК), включително е намаляло използването на торове, което има силен положителен ефект върху качеството на водите. В същото време предложението на ЕК за ОСП след 2020г. дава възможности за страните членки за по-голяма самостоятелност при разработване и планиране на националните си програми. Тези програми трябва да допринесат за изпълнение на ангажиментите на ЕС за действие по Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на ООН за устойчиво развитие.

Съгласно тези ангажименти селскостопанският сектор трябва да допринесе за постигане на целта за намаляване на емисиите от цялата икономика с 40 % до 2030 г. и Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата. Това определя ОСП като основополагаща политика в областта на опазване на околната среда, климата и енергетиката до 2030 г.

Как отговори България на тези предизвикателства? – На представената пред земеделския бранш официалната визия на България за бъдещата ОСП след 2020 г. от министъра на земеделието, храните и горите г-н Румен Порожанов в края на октомври 2017г. основните застъпени акценти са политиката "да запази своя характер на обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение. Важно е да се гарантира продоволствената сигурност и здравето на гражданите. Необходимо е чрез нея да се осигуряват устойчивост и конкурентоспособност на селското стопанство, както и да се гарантират равни условия за всички земеделски производители на единния пазар."

От представената визия става ясно, че възможността за по-голяма самостоятелност на държавите членки при планирането на ОСП след 2020г. няма да доведе до значителни промени в структурата на финансовото подпомагане за сектора в България. Тя ще продължи "да насърчава социално-икономическото сближаване на селските райони, да подпомага развитието на малките и средни земеделски стопанства, да бъде опростена и разбираема за бенефициентите и европейските граждани и щадяща към околната среда".

Относно целите, които ОСП след 2020г. трябва да постигне по отношение на климата и енергетиката, визията не поставя ударение. Необходимите действия от страна на селскостопанския сектор за смекчаване ефекта от промените в климата и адаптиране на земеделието към промените в климата не намериха своето място в бъдещата ОСП след 2020г. в България, въпреки че предоставянето на възможност на сектора за по-добра адаптация към ефектите на екстремните климатични промени може не само да намали отрицателното въздействие на промените в климата, но и да осигури така желаната продоволствена сигурност и устойчиво развитие.

Знаем, че селското стопанство е особено уязвимо спрямо влиянието на промените в климата, както и на увеличените им ефекти в контекста на екстремните климатични промени. Затова и липсата на акцент във визията относно прилагането на "набор от инструменти за управление на риска", за да се справи по-ефективно ОСП с последиците от екстремните природни явления чрез фокусирана подкрепа за застрахователни инструменти и взаимни фондове, е неясна.

Всичко това дава основание да заключим, че държавите "НЕ" трябва да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане на земеделието, тъй като в позицията на България не се забелязват особени промени по отношение на подпомагането на ОСП до 2020г., не са представени идеи за опростяване на политиката и няма яснота как чрез ОСП след 2020г. България ще допринесе за постигане целите на Споразумението от Париж за климата.