// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.
- 1 Основни тези 26 яну 2018
- Защита на тезите 22 фев 2018
- Победител 2 мар 2018
Защита на тезите - Повечето читатели не подкрепят държавите да имат повече самостоятелност при земеделските фондове
Валентина Фиданова
Управител на "Стерна консулт"
Задачата, която трябва да бъде решена за ОСП, е как с по-малко средства да бъдат постигнати по-високи резултати и задоволени завишените очаквания на европейските граждани
Заключителна теза
Основна теза
Юлия Григорова
експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда
Изразходването на бюджета на ЕС предимно за подкрепа на доходите с ограничено друго въздействие от страните-членки вече не може да бъде оправдано.
Защитна теза Основна теза
Резултати от гласуването на този етап
67%2 гласа
Благодарим за вашия глас!
33%1 глас
Деница Ватева
МодераторНа фона на все по-усилените преговори за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), читателите на "Капитал" по-скоро не са склонни да подкрепят една от основните идеи за промяна, даваща по-голяма самостоятелност на държавите-членки да управляват и контролират средствата- позицията "Против" спечели 58% от гласовете на първия етап.
По време на представянето на основните тези от дебата "Трябва ли държавите в ЕС да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане за земеделие?" Валентина Фиданова, управител на "Стерна консулт", обясни, че предложените промени са насочени към по-голяма гъвкавост и отговорност на държавите-членки, които да решават как и къде да инвестират средства по линия на ОСП, но в рамка от цели и операции, зададени от Европейската комисия, които ще бъдат общи на ниво ЕС. Според нея това е добър подход, който дава свобода и самостоятелност на всяка държава да реализира конкретни политики в сектора, с по-консолидиран бюджет, за да се постигнат и видими конкретни резултати. "Очакванията са с тези промените връзката бюджет-конкретни резултати- политики да бъде по-ефективна и да решава специфични проблеми и нужди на държавите-членки", казва още тя в позицията си.
В защита на своята позиция "Против" Юлия Григорова, експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда, даде пример със заложените по-високи цели за намаляване на вредните емисии от цялата икономика с 40% до 2030 г. и ключовата роля на земеделския сектор в този процес, което предопределя основополагащата роля на Общата селскостопанска политика. Същевременно обаче Григорова напомня, че в одобрената визия за бъдещето на ОСП в България е заложено тя "да запази своя характер на обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение". "Важно е да се гарантира продоволствената сигурност и здравето на гражданите. Необходимо е чрез нея да се осигуряват устойчивост и конкурентоспособност на селското стопанство, както и да се гарантират равни условия за всички земеделски производители на единния пазар.", се казва още във визията. Така според Григорова "възможността за по-голяма самостоятелност на държавите членки при планирането на ОСП след 2020г. няма да доведе до значителни промени в структурата на финансовото подпомагане за сектора в България".
Във финалната част на дебата двете страни ще представят допълнителни аргументи към тезите си.
Валентина Фиданова
Управител на "Стерна консулт"
Позиция Да
Брекзит, насърчаване на заетостта и растежа, укрепване на сигурността, управлението на миграционните потоци, изменението на климата ще бъдат в основата на очакваните промени на Многогодишната финансова рамка на съюза. Намаляването на бюджета е пряко свързано с излизането на Обединеното кралство и ще наложи преструктуриране и намаляване на средствата за някои от политиките на ЕС за сметка на други нови приоритети. Очакванията са средствата за най-скъпата европейска политика ОСП да бъдат намалени за следващия програмен период, което ще е свързано с промени, които ще рефлектират върху целия сектор (55% от населението на ЕС) и ще засегнат почти 90% от територията на съюза. Задачата, която трябва да бъде решена за ОСП, е как с по-малко средства да бъдат постигнати по-високи резултати и задоволени завишените очаквания на европейските граждани.
Възможности ще се търсят при залагане на механизми свързани с по-голяма ефективност при изразходването на по-малкото средства, по-голяма гъвкавост и самостоятелност при управление на средствата на национално ниво, по-голям контрол при разходването на средствата, поощряване на трансфера и иновациите в селското стопанство и селските райони, по-малка бюрокрация и намаляване на регулаторната тежест на ОСП.
Съществува единомислие сред експертите и вземащите решения, че част от инструментите на ОСП към момента не отговарят в пълна степен на изискванията свързани с промените в климата и околната среда, необходима е и по-голяма съгласуваност с останалите политики на ЕС за повишаване заетостта, растежа и инвестициите, кръгова икономика и ресурсна ефективност, извеждане на научните изследвания извън лабораториите и отвеждането им в полето и на пазарите, свързване на земеделските стопани и селските райони с цифровата икономика, съдействие на програмата на ЕК за миграция.
В тази връзка е необходим плавен преход към реформите, които ще се предприемат съобразени с различията, които съществуват между държавите членки. Съществуващият към момента унифициран подход и подход "отгоре –надолу", по-скоро ще ограничава реформите, предвид силно диверсифицираната селскостопанска и климатична среда в Съюза.
В модела за осъществуваване на бъдещата селскостопанска политика, държавите членки трябва да носят по-голямата отговорност и да имат по-голяма самостоятелност за начините за постигане на целите и осъществяването на договорените мерки. Този подход ще даде по-голяма ефективност на разходите и по-успешно съобразяване с местните условия и нужди, с оглед на тези цели и мерки. Всяка страна ще носи по-голяма отговорност за мониторинга, контрола и докладването на постигнатите резултати, обвързани с предоставения бюджет.
По-голямата децентрализация на "бюджет ориентиран към резултатите" ще предостави на държавите членки по-голяма самостоятелност при въвеждане на схемите по ОСП и намаляване на административната тежест за бенефициентите. Което от своя страна ще има по-голям принос към ефективно използване на предоставените от ЕС средства.
В тази връзка "Да",държавите членки трябва имат по-голяма самостоятелност при управление на европейските средства за земеделие.
Възможности ще се търсят при залагане на механизми свързани с по-голяма ефективност при изразходването на по-малкото средства, по-голяма гъвкавост и самостоятелност при управление на средствата на национално ниво, по-голям контрол при разходването на средствата, поощряване на трансфера и иновациите в селското стопанство и селските райони, по-малка бюрокрация и намаляване на регулаторната тежест на ОСП.
Съществува единомислие сред експертите и вземащите решения, че част от инструментите на ОСП към момента не отговарят в пълна степен на изискванията свързани с промените в климата и околната среда, необходима е и по-голяма съгласуваност с останалите политики на ЕС за повишаване заетостта, растежа и инвестициите, кръгова икономика и ресурсна ефективност, извеждане на научните изследвания извън лабораториите и отвеждането им в полето и на пазарите, свързване на земеделските стопани и селските райони с цифровата икономика, съдействие на програмата на ЕК за миграция.
В тази връзка е необходим плавен преход към реформите, които ще се предприемат съобразени с различията, които съществуват между държавите членки. Съществуващият към момента унифициран подход и подход "отгоре –надолу", по-скоро ще ограничава реформите, предвид силно диверсифицираната селскостопанска и климатична среда в Съюза.
В модела за осъществуваване на бъдещата селскостопанска политика, държавите членки трябва да носят по-голямата отговорност и да имат по-голяма самостоятелност за начините за постигане на целите и осъществяването на договорените мерки. Този подход ще даде по-голяма ефективност на разходите и по-успешно съобразяване с местните условия и нужди, с оглед на тези цели и мерки. Всяка страна ще носи по-голяма отговорност за мониторинга, контрола и докладването на постигнатите резултати, обвързани с предоставения бюджет.
По-голямата децентрализация на "бюджет ориентиран към резултатите" ще предостави на държавите членки по-голяма самостоятелност при въвеждане на схемите по ОСП и намаляване на административната тежест за бенефициентите. Което от своя страна ще има по-голям принос към ефективно използване на предоставените от ЕС средства.
В тази връзка "Да",държавите членки трябва имат по-голяма самостоятелност при управление на европейските средства за земеделие.
Юлия Григорова
експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда
Позиция Не
Сега действащата Обща селскостопанска политика (ОСП) не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. Тя е силно пазарно ориентирана и подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, които са силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Освен това неустойчивото използване на земята от големите земеделски стопанства заплашва ключови екосистемни услуги и увеличава "уязвимостта на планета" спрямо изменението на климата, в момент когато селското стопанство е пряко отговорно за 10% от емисиите на парникови газове. Загубата на генетично разнообразие и прекомерното количество произвеждани хранителни вещества са области с висок риск, които не бяха успешно таргетирани в ОСП 2014-2020 г. Ясно е, че текущите модели на развитие и финансиране на ОСП не могат да продължат да функционират. Например изобилието от хранителни вещества замърсява въздуха и водата и унищожава екосистемите и техните услуги. В световен мащаб повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от земеделските площи, а 75% от световните храни се генерират само от 12 растения и 5 животински видове.
Резултатът е, че планетата е "застрашена". На практика много организации и движения призовават за принципно нов подход към ОСП след 2020 г., способен да подкрепя "скритите" екологични и социално-икономически услуги, които земеделските стопани произвеждат и предоставят на обществото като част от целия си фермерски бизнес и така допринасят за устойчивото развитие. Такава подкрепа ще е съсредоточена върху осезаемите, екологични и обществени резултати от селското стопанство, и би спомогнала за запазването на средните и малки стопанства, подкрепяйки ги в предоставянето на висококачествена храна и принос към целите на ЕС по отношение на осигуряване на жизнеспособността на селските райони, намаляване на изменението на климата и опазване на екосистемите. Това може да бъде постигнато чрез реформиране на подкрепата на ЕС за земеделието. Програмите следва да подпомагат селскостопанското производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по конкурентоспособни. Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани.
Изразходването на бюджета на ЕС предимно за подкрепа на доходите с ограничено друго въздействие от страните-членки вече не може да бъде оправдано и е необходимо преразглеждане на приоритетите на общо европейско ниво, което за да бъде постигнато в политиките за развитие и подпомагане на земеделието на страните-членки, държавите "НЕ" трябва да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане на земеделието.
Резултатът е, че планетата е "застрашена". На практика много организации и движения призовават за принципно нов подход към ОСП след 2020 г., способен да подкрепя "скритите" екологични и социално-икономически услуги, които земеделските стопани произвеждат и предоставят на обществото като част от целия си фермерски бизнес и така допринасят за устойчивото развитие. Такава подкрепа ще е съсредоточена върху осезаемите, екологични и обществени резултати от селското стопанство, и би спомогнала за запазването на средните и малки стопанства, подкрепяйки ги в предоставянето на висококачествена храна и принос към целите на ЕС по отношение на осигуряване на жизнеспособността на селските райони, намаляване на изменението на климата и опазване на екосистемите. Това може да бъде постигнато чрез реформиране на подкрепата на ЕС за земеделието. Програмите следва да подпомагат селскостопанското производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по конкурентоспособни. Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани.
Изразходването на бюджета на ЕС предимно за подкрепа на доходите с ограничено друго въздействие от страните-членки вече не може да бъде оправдано и е необходимо преразглеждане на приоритетите на общо европейско ниво, което за да бъде постигнато в политиките за развитие и подпомагане на земеделието на страните-членки, държавите "НЕ" трябва да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане на земеделието.
Резултати от гласуването на този етап
67%2 гласа
Благодарим за вашия глас!
33%1 глас
Няма коментари.