Читателите на "Капитал" не подкрепят лансираната в комюникето на ЕК "За бъдещето на прехраната и селското стопанство" идея държавите-членки да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейските фондове за земеделие в следващия програмен период. Във втория етап позицията "За", представлявана от Валентина Фиданова, управител на "Стерна консулт", събра 67% одобрение. На първия етап обаче мнозинството от читатели подкрепиха позицията "Против", представена от Юлия Григорова, експерт по земеделие, развитие на селските райони и околна среда, а в общия резултат тази позиция надделя.

Всъщност възможността държавите да получат по-голяма самостоятелност при управление на средствата е повод за полярни мнения и в целия ЕС. От една страна се смята, че по този начин всяка страна-членка ще може да адаптира политиките и финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) спрямо локалните си промени. От друга страна обаче има мнения, че това ще доведе до на практика 28 различни системи на финансиране, които обаче ще действат в рамките на единен пазар. 

В своята финална теза Валентина Фиданова посочи, че по-голямата децентрализация на "бюджет, ориентиран към резултатите" ще предостави на държавите-членки по-голяма самостоятелност при въвеждането на схемите на ОСП и намаляване на административната тежест за получателите на средства. Това от своя страна ще има по-голям принос към ефективното използване на предоставените от ЕС средства, смята Фиданова, напомняйки, че бюджетът в следващия програмен период се разглежда в контекста на очакваното излизане на Великобритания от ЕС, което ще доведе до намаление на общите средства, което ще наложи преструктуриране и намаляване на финансирането за дадени политики, включително и за сметка на други нови приоритети като сигурност и миграция. Така според нея задачата, която трябва да бъде решена за ОСП, е как с по-малко средства да бъдат постигнати по-високи резултати и задоволени завишените очаквания на европейските граждани. 

От своя страна Юлия Григорова посочи, че сега действащата ОСП не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. По думите й политиката сега е силно пазарно ориентирана, подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Григорова смята още, че програмите следва да подпомагат селскостопанско производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по-конкурентоспособни. " Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани", казва още тя в защитата на тезата си, допълвайки че в този контекст държавите-членки не трябва да имат по-голяма самостоятелност при изразходването на средствата.