// Интерактив /Дебати


- 1 Основни тези 26 яну 2018
- Защита на тезите 22 фев 2018
- Победител 2 мар 2018
Победител - Читателите на "Капитал" не подкрепят самостоятелност при управлението на агрофондовете
Разпределение на гласовете по етапи
Етап 1 - 12 гласа
Да
Валентина Фиданова
Управител на "Стерна консулт"ОСП е една от най-старите политика на Европейския съюз. Новите реалности, свързани с промените в климата, пазарите, околната среда, устойчивото развитие налагат необходимостта от реформи. През последната година текат усилени дискусии и консултации във всички държави членки, относно необходимостта от промени в ОСП за следващия програмен период след 2020 г. В този процес са включени държавни власти, експерти, земеделски производители, браншови организации, асоциации и НПО. Към настоящия момент има съгласие за новия програмен период да останат стълб I за директните плащания към земеделските производители и стълб II - осигуряващ добавена стойност за конкретни инвестиции и връзка с останалите политики, свързани с околна среда, промените в климата, биоразнообразието и устойчивото развитие.
Заключителна теза

Не
Юлия Григорова
експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната средаСлед по-голямото значение, което Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г. постави върху околната среда и климата, емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от земеделието, са намалели с 24 % от 1990 г. насам (по данни на ЕК), включително е намаляло използването на торове, което има силен положителен ефект върху качеството на водите. В същото време предложението на ЕК за ОСП след 2020г. дава възможности за страните членки за по-голяма самостоятелност при разработване и планиране на националните си програми. Тези програми трябва да допринесат за изпълнение на ангажиментите на ЕС за действие по Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на ООН за устойчиво развитие.
Защитна теза

Деница Ватева, модератор
МодераторВсъщност възможността държавите да получат по-голяма самостоятелност при управление на средствата е повод за полярни мнения и в целия ЕС. От една страна се смята, че по този начин всяка страна-членка ще може да адаптира политиките и финансирането по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) спрямо локалните си промени. От друга страна обаче има мнения, че това ще доведе до на практика 28 различни системи на финансиране, които обаче ще действат в рамките на единен пазар.
В своята финална теза Валентина Фиданова посочи, че по-голямата децентрализация на "бюджет, ориентиран към резултатите" ще предостави на държавите-членки по-голяма самостоятелност при въвеждането на схемите на ОСП и намаляване на административната тежест за получателите на средства. Това от своя страна ще има по-голям принос към ефективното използване на предоставените от ЕС средства, смята Фиданова, напомняйки, че бюджетът в следващия програмен период се разглежда в контекста на очакваното излизане на Великобритания от ЕС, което ще доведе до намаление на общите средства, което ще наложи преструктуриране и намаляване на финансирането за дадени политики, включително и за сметка на други нови приоритети като сигурност и миграция. Така според нея задачата, която трябва да бъде решена за ОСП, е как с по-малко средства да бъдат постигнати по-високи резултати и задоволени завишените очаквания на европейските граждани.
От своя страна Юлия Григорова посочи, че сега действащата ОСП не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. По думите й политиката сега е силно пазарно ориентирана, подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Григорова смята още, че програмите следва да подпомагат селскостопанско производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по-конкурентоспособни. " Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани", казва още тя в защитата на тезата си, допълвайки че в този контекст държавите-членки не трябва да имат по-голяма самостоятелност при изразходването на средствата.