Читателите на "Капитал" в голяма степен подкрепят обвързването на еврофондовете с върховенството на закона. Във втория етап на дебата "за" са гласували 80%, а "против" – 20%.

Въпросът предизвиква дълбоко разделение в ЕС, като все повече се очертава граница между Изтока, който не е склонен да се съгласи с предложението, и Запада, който е негов привърженик. Няколко страни дадоха знак, че няма да одобрят бъдеща бюджетна рамка на блока, ако тя не обвързва отпускането на еврофондове с върховенството на закона. Членовете на тази група са предимно по-богати държави, където избирателите изразяват тревога във връзка със заплахите за разделението на властите в някои източни членки и информацията за злоупотреби с евросредства. Групата е влиятелна, защото включва някои от най-големите нетни платци в бюджета. В същото време Унгария и Полша са в неформален съюз срещу въвеждането на механизъм, с който ще може да се спират средства заради опасения за върховенството на закона.

В защитната си теза евродепутатът Искра Михайлова изтъкна, че резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона въвежда детайлна дефиниция на понятието "незачитане на принципите на правовата държава" и също така предвижда защитни мерки за крайните бенефициенти на средствата от европейските фондове.

Марк Лайтай, главен анализатор в унгарския институт "Незьопонт Интезет", подчерта, че вече има съществуваща система, която да съблюдава за незаконни решения на публичните власти, отговорни за управлението на европейски фондове, която се състои от евроинституции като ОЛАФ. Освен това ЕК има правомощието да започва наказателни процедури, ако дадена мярка на националното правителство не е в съгласие с европейското законодателство. Следователно, коментира Лайтай, предложената система за санкции, изглежда, изразява недоверие към системата на Лисабонския договор.