// Интерактив /Дебати
Facebook
LinkedIn
Twitter
Email
Приключил, 28 май 2010 - 16 юни 2010
Трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища?
Люба Йорданова, модератор Включване в дебата- 127 Основни тези 28 май 2010
- 142 Гост експерт 1 юни 2010
- 89 Гост експерт 5 юни 2010
- 126 Заключителни тези 9 юни 2010
- 22 Победител 16 юни 2010
Основни тези - Трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища?
Да
Ирина Абаджиева-Репуц
юрист, председател на Инициативния родителски комитет на родители на деца в частни училищаКонституционно право на всеки гражданин на нашата държава е правото на равен достъп до задължителното основно и средно образование. Конституционно задължение на Държавата е да даде по равно на всяко дете образование, без разлика от неговото социално положение и произход.
Основна теза
теза
Не
Йонка Първанова
доктор по педагогика, родител на бъдещ първокласникФинансирането на частните училища от държавния бюджет е чудесна идея и има своите основания. Тя обаче може да бъде реализирана едва тогава, когато държавата се е погрижила да обезпечи качеството на обучение в своите училища и има достатъчен ресурс, който да отдели за стимули на частните училища.
Основна теза теза
Резултати от гласуването на този етап
51%104 гласа
Благодарим за вашия глас!
49%99 гласа
Люба Йорданова
Модератор
Когато преди няколко седмици Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) представи новия законопроект за училищното образование, някои идеи в него предизвикаха бурни реакции. Като например предложението децата, които учат в частни училища, да получават същата държавна издръжка (средно около 1300 лв.) като тези в държавните и общинските:
(4) Образованието и обучението на български граждани в частните училища може да бъде частично поето от държавата, чрез изплащането на държавния единен разходен стандарт за един ученик при условията и по реда на този закон.
Въпросът изправи един срещу друг частните учебни заведения и родителите на деца, които учат в такива, и преподаватели от държавните и общински училища. Според първите държавата има ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата и неизплащането на издръжката е форма на дискриминация. Представителите на държавните и общинските училища обаче смятат, че това би довело до повече предимства за частните и с това и до нелоялна конкуренция между училищата.
Ако идеята на МОМН доведе до реална конкуренция между частното и държавното образование и накара училищата да се състезават за деца, това действително би бил положителен ефект от промяната. Така учебните заведения може би биха били мотивирани да увеличат качеството на обучението, което в крайна сметка трябва да е основна цел на реформата в образованието. Екипът на министерството обаче трябва да има ясна стратегия за общо повишаване на качеството на образованието и визия за ефектите от всяка една приложена мярка.
Проектозаконът на МОМН е все още в процес на обсъждане, което дава възможност за дискусия по спорните му точки.
"Капитал" покани Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния родителски комитет на родители на деца в частни училища, и Йонка Първанова, доктор по педагогика и родител на бъдещ първокласник, да участват в дебат по темата.
Какво е вашето мнение по въпроса? Какви биха били предимствата и недостатъците, ако идеята на образователното министерство се осъществи?
(4) Образованието и обучението на български граждани в частните училища може да бъде частично поето от държавата, чрез изплащането на държавния единен разходен стандарт за един ученик при условията и по реда на този закон.
Въпросът изправи един срещу друг частните учебни заведения и родителите на деца, които учат в такива, и преподаватели от държавните и общински училища. Според първите държавата има ангажимент към данъкоплатците си да се погрижи еднакво за задължителното образование на децата и неизплащането на издръжката е форма на дискриминация. Представителите на държавните и общинските училища обаче смятат, че това би довело до повече предимства за частните и с това и до нелоялна конкуренция между училищата.
Ако идеята на МОМН доведе до реална конкуренция между частното и държавното образование и накара училищата да се състезават за деца, това действително би бил положителен ефект от промяната. Така учебните заведения може би биха били мотивирани да увеличат качеството на обучението, което в крайна сметка трябва да е основна цел на реформата в образованието. Екипът на министерството обаче трябва да има ясна стратегия за общо повишаване на качеството на образованието и визия за ефектите от всяка една приложена мярка.
Проектозаконът на МОМН е все още в процес на обсъждане, което дава възможност за дискусия по спорните му точки.
"Капитал" покани Ирина Абаджиева-Репуц, председател на Инициативния родителски комитет на родители на деца в частни училища, и Йонка Първанова, доктор по педагогика и родител на бъдещ първокласник, да участват в дебат по темата.
Какво е вашето мнение по въпроса? Какви биха били предимствата и недостатъците, ако идеята на образователното министерство се осъществи?
Ирина Абаджиева-Репуц
Позиция Да
Конституционно право на всеки гражданин на нашата държава е правото на равен достъп до задължителното основно и средно образование. Конституционно задължение на Държавата е да даде по равно на всяко дете образование, без разлика от неговото социално положение и произход.
Съгласно съществуващата образователна система в България, Държавата разкрива държавни и частни училища, упражнява еднакъв контрол върху тях и те задължително изпълняват дадените от нея държавни образователни стандарти. Само че в едните училища – държавните, Държавата заплаща ежегодно за всяко дете, записано в тях, сума – представляваща единен образователен стандарт, определен като разход за образование, в изпълнение на конституционното й задължение да осигури ресурс за образование. В частните училища обаче, това свое задължение Държавата заобикаля. В частните училища, тя не заплаща нищо и не подпомага по никакъв начин образованието на децата, записани в тях. Частните училища не ползват държавни или общински сгради, както държавните, те не ползват безвъзмездно представена им от Държавата материална база. Разходите за образование, за обезпечаване на сграден фонд и условия за образователен процес в частните училища се поемат изцяло от гражданите – данъкоплатци, записали децата си в тези училища. Държавата дори не признава тези разходи на родителите за образование, като признат разход за данъчни цели, т.е тези пари не само не се приспадат от данъците им, а даже се облагат допълнително с данък. Оказва се, че разкривайки частни училища, Държавата си спестява дължимия ресурс за образование на децата, записани в тях.
Би следвало всяка година при изготвяне на държавния бюджет в него да се залагат пари за образование на децата, съгласно информация за точния им брой от службите ЕСГРАОН, защото не би могло да се знае, колко точно деца, къде ще се запишат през месец септември на бюджетната година, както и за това колко ще се преместят през годината. Ако това се прави така, тогава къде отиват парите ни – на нас данъкоплатците за образованието на децата ни, които са записани в частни училища и до тях държавният ресурс за образование не достига? Ако пък се залагат в бюджета суми за образование съгласно данни от предходната година, за това колко деца са били записани в държавни училища и колко в частни – то това означава, че бюджетното предвиждане със сигурност не може да бъде точно и е заложено условие за създаването на дефицит.
Най-ценният ресурс на всяка нация са нейните граждани, нейното грамотно общество, затова приоритет на всяка държавна политика е създаването на възможно най-ефикасна образователна система.
Съгласно доклад на Световната банка от 2009 г., в страните с най-силно развита или "интегрална среда", публичният сектор финансира частните училища като осигурява на учениците ваучери за тяхното обучение, независимо от училището, в което те са избрали да се учат, с което се насърчава свободния избор на учениците и конкуренцията между училищата. По-нататък в доклада се изтъква, че в няколко високо развити в това отношение страни като Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Холандия и Швеция съществуват системи за училищно финансиране, които използват ваучери или подобни механизми. В доклада се посочва и че практиката показва, че функциониращите като частни публични училища, изразходват сравнително по-малко финансови средства, а техните ученици показват по-високи образователни резултати, в сравнение с тези на публичните училища.
Водещият критерий, съобразно основния закон, морала и традицията на българина за избор на училище, е лични предпочитания и възможности на детето.
Необходима е държавна политика с оглед равното третиране на учениците в държавните, общинските и частните училища при и по повод упражняване правото им на образование. Всяко дете следва да има равен достъп до образование. Когато родителят избира за детето си училище, което е частно, това не трябва да води до дискриминация по отношение на държавната издръжка за образование. Изборът на родителя не следва да води до ограничаване правата на детето по отношение на държавната му издръжка за образование. В този смисъл са прогласени две Решения на Комисия за защита от дискриминация, с които е установено, че тази държавна политика е дискриминационна по отношение на децата в частните училища и по този начин е нарушена Хартата за правата на човека, Конституцията на Р България, както и други международни актове.
Не на последно място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че образованието, е държавна дейност. Вярвам, че с опонентите защитаващи противната теза, ще сме на единно мнение по отношение на това, че всяка дейност, която е обект на държавна политика, и по- специално в областта на училищното образование, следва да се финансира от държавата.
Европейското законодателство и практики по отношение на частните училища се основават на ясно изразена държавна политика към тези училища, която включва и пряко финансиране от държавния бюджет. Европейските държави дават по равно на всяко дете финансиране за образование в техните училища, независимо от това дали те са частна или държавна собственост. Не случайно идеята "Парите следват ученика" е част от държавната стратегия за политика в сферата на образованието, приета още през 2006 г. и която политика е трябвало да бъде осъществена до 2009 г. Тази идея следва съвременните европейски политики в сферата на образованието и е изцяло в интерес на децата и гражданите.
Образованието, както и здравеопазването са две от основни национални политики на всяка държава. Както в сферата на здравеопазването е приет моделът на "здравната пътека", което дава възможност на гражданина да ползва парите си за здравеопазване в избрано от него здравно заведение, независимо дали то е държавно или частно, така следва и българското дете да може да ползва парите си за образование – платени в държавния бюджет от неговите родители, в избраното от него училище – държавно или частно. Така Държавата, ще е изпълнила еднакво ангажимента си да осигури средства за задължително образование на всяко дете, като е осигурила и равнопоставено отношение към тях по отношение на правата им.
Съгласно съществуващата образователна система в България, Държавата разкрива държавни и частни училища, упражнява еднакъв контрол върху тях и те задължително изпълняват дадените от нея държавни образователни стандарти. Само че в едните училища – държавните, Държавата заплаща ежегодно за всяко дете, записано в тях, сума – представляваща единен образователен стандарт, определен като разход за образование, в изпълнение на конституционното й задължение да осигури ресурс за образование. В частните училища обаче, това свое задължение Държавата заобикаля. В частните училища, тя не заплаща нищо и не подпомага по никакъв начин образованието на децата, записани в тях. Частните училища не ползват държавни или общински сгради, както държавните, те не ползват безвъзмездно представена им от Държавата материална база. Разходите за образование, за обезпечаване на сграден фонд и условия за образователен процес в частните училища се поемат изцяло от гражданите – данъкоплатци, записали децата си в тези училища. Държавата дори не признава тези разходи на родителите за образование, като признат разход за данъчни цели, т.е тези пари не само не се приспадат от данъците им, а даже се облагат допълнително с данък. Оказва се, че разкривайки частни училища, Държавата си спестява дължимия ресурс за образование на децата, записани в тях.
Би следвало всяка година при изготвяне на държавния бюджет в него да се залагат пари за образование на децата, съгласно информация за точния им брой от службите ЕСГРАОН, защото не би могло да се знае, колко точно деца, къде ще се запишат през месец септември на бюджетната година, както и за това колко ще се преместят през годината. Ако това се прави така, тогава къде отиват парите ни – на нас данъкоплатците за образованието на децата ни, които са записани в частни училища и до тях държавният ресурс за образование не достига? Ако пък се залагат в бюджета суми за образование съгласно данни от предходната година, за това колко деца са били записани в държавни училища и колко в частни – то това означава, че бюджетното предвиждане със сигурност не може да бъде точно и е заложено условие за създаването на дефицит.
Най-ценният ресурс на всяка нация са нейните граждани, нейното грамотно общество, затова приоритет на всяка държавна политика е създаването на възможно най-ефикасна образователна система.
Съгласно доклад на Световната банка от 2009 г., в страните с най-силно развита или "интегрална среда", публичният сектор финансира частните училища като осигурява на учениците ваучери за тяхното обучение, независимо от училището, в което те са избрали да се учат, с което се насърчава свободния избор на учениците и конкуренцията между училищата. По-нататък в доклада се изтъква, че в няколко високо развити в това отношение страни като Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Холандия и Швеция съществуват системи за училищно финансиране, които използват ваучери или подобни механизми. В доклада се посочва и че практиката показва, че функциониращите като частни публични училища, изразходват сравнително по-малко финансови средства, а техните ученици показват по-високи образователни резултати, в сравнение с тези на публичните училища.
Водещият критерий, съобразно основния закон, морала и традицията на българина за избор на училище, е лични предпочитания и възможности на детето.
Необходима е държавна политика с оглед равното третиране на учениците в държавните, общинските и частните училища при и по повод упражняване правото им на образование. Всяко дете следва да има равен достъп до образование. Когато родителят избира за детето си училище, което е частно, това не трябва да води до дискриминация по отношение на държавната издръжка за образование. Изборът на родителя не следва да води до ограничаване правата на детето по отношение на държавната му издръжка за образование. В този смисъл са прогласени две Решения на Комисия за защита от дискриминация, с които е установено, че тази държавна политика е дискриминационна по отношение на децата в частните училища и по този начин е нарушена Хартата за правата на човека, Конституцията на Р България, както и други международни актове.
Не на последно място, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че образованието, е държавна дейност. Вярвам, че с опонентите защитаващи противната теза, ще сме на единно мнение по отношение на това, че всяка дейност, която е обект на държавна политика, и по- специално в областта на училищното образование, следва да се финансира от държавата.
Европейското законодателство и практики по отношение на частните училища се основават на ясно изразена държавна политика към тези училища, която включва и пряко финансиране от държавния бюджет. Европейските държави дават по равно на всяко дете финансиране за образование в техните училища, независимо от това дали те са частна или държавна собственост. Не случайно идеята "Парите следват ученика" е част от държавната стратегия за политика в сферата на образованието, приета още през 2006 г. и която политика е трябвало да бъде осъществена до 2009 г. Тази идея следва съвременните европейски политики в сферата на образованието и е изцяло в интерес на децата и гражданите.
Образованието, както и здравеопазването са две от основни национални политики на всяка държава. Както в сферата на здравеопазването е приет моделът на "здравната пътека", което дава възможност на гражданина да ползва парите си за здравеопазване в избрано от него здравно заведение, независимо дали то е държавно или частно, така следва и българското дете да може да ползва парите си за образование – платени в държавния бюджет от неговите родители, в избраното от него училище – държавно или частно. Така Държавата, ще е изпълнила еднакво ангажимента си да осигури средства за задължително образование на всяко дете, като е осигурила и равнопоставено отношение към тях по отношение на правата им.
Йонка Първанова
Позиция Не
Нормално и обяснимо е предложението, записано от Министерството на образованието, младежта и науката в проектозакона за училищното образование, касаещо държавно субсидиране на частните училища, да предизвика сериозен отклик в българското общество. Въпросът за качеството на образованието и за системата, която го осигурява е от ключово значение за развитието и просперитета на всяка една нация и държава.
Трябва ли да бъдат финансирани с единните разходни стандарти за издръжка на ученик частните училища? Отговорът е: в настоящия момент и в настоящата ситуация в образователната система – твърдо не.
Основният аргумент на Министерството за тази съществена промяна в начина на финансиране на образователната система е, че по този начин се осигурява равнопоставеност на учениците и се дава възможност за избор. Принципът "парите следват ученика", като "парите" идват от данъците на всички в държавата се разглежда като основополагащ и на тази база се разгръща тезата, че държавата не полага еднакви грижи (разбирай – финансиране) за образованието на учениците, които учат в частни училища. Редно е, ако приемем тази хипотеза, за всеки ученик, записан в частно училище, държавата да изплаща на училището размера на Единния разходен стандарт, който изплаща на държавните и общинските училища. В противен случай родителите на тези ученици от една страна плащат данъци, с които се финансира държавната (общинска) образователна система, а в същото време не ползват нейните услуги и плащат повторно за образованието на своите деца.
Тази хипотеза обаче има един съществен недостатък – липсата на равнопоставеност между държавните (общински) училища от една страна и частните училища от друга.
Тази неравнопоставеност се изразява на първо място в начина на организация на образователната дейност. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания за достигане на общообразователния минимум също, както и държавните училища. Същевременно обаче, частното училище има свободата да определи специфичния път, по който ще организира образователния си процес, а държавното училище регламентира този процес съобразно държавните образователни изисквания. Конкретно – във всяко едно държавно или общинско училище броят на учениците в паралелките е нормативно определен от държавата, като водещ принцип е "максималната пълняемост на паралелката". Натовареността на учителите и изискванията за откриване на щатно учителско място също е регламентирана от държавата. В частното училище тези въпроси се регламентират от собственика и директора на училището. Малките паралелки и възможността за индивидуален подход и внимание към обучението на всеки ученик са основен аргумент в рекламните стратегии на частните училища. Подобно е положението и с откриването на учителско място. В този смисъл е налице неравнопоставеност между двата вида училища по отношение на организацията на учебния процес и функционирането на училищната институция въобще. Това поставя въпроса – какво точно финансира държавата? И дали аргументът на частните училища, че таксите, които събират за финансиране на "по-добрата" организация на обучението, не е косвено признание от страна на държавата за недостиг на средства за ефективно образование в нейните собствени училища?
Неравнопоставеността на държавните (общински) и частните училища е особено съществена в още един аспект – правото на допълнителни приходи. Според сега действащия Закон за народната просвета, държавните и общинските училища имат право на собствени приходи, но практиката показва, че такива реализират единствено професионалните гимназии, които могат да продават произведена продукция или да дават професионална квалификация при лицензиране от Националната агенция за продължаващо образование и обучение. Основните и средните общообразователни училища нямат механизъм за такива собствени приходи, освен наеми (което е рядкост), а допълнителните образователни услуги, които могат да предоставят, веднага попадат под ударите на "конфликт на интереси". Същевременно, частните училища се откриват от физически или юридически лица и имат право на стопанска дейност. Това им дава възможността да използват разнообразни форми и методи за дофинансиране на дейността си, което държавните и общински училища не могат да си позволят или поне не в същата степен. Тук отново на преден план излиза неравнопоставеността и логично възниква въпросът: Очакваме качествено обучение от държавните и общински училища, организирано и реализирано основно и само с единния разходен стандарт за издръжка на ученик, като в същото време даваме този единен разходен стандарт и на частното училище, което има свободата и правото да извършва такива услуги (включително и образователни), посредством които да дофинансира дейността си? Равнопоставеността и правото на избор са чудесни принципи, но когато бъдат поставени само в услуга на пазарния интерес и се прилагат едностранчиво или с двойни стандарти, чувството за справедливост някак си се изпарява.
Основен аргумент против държавното финансиране на частните училища е и фактът, че към настоящия момент те се регистрират по начин и от лица, които имат право да търсят търговска печалба от дейността си. В този смисъл, държавното финансиране не налива ли, под една "добре прикрита форма" безотчетна държавна субсидия за стимулиране на печалбата на тези търговски дружества? Аргументът, че субсидираният единен разходен стандарт ще се приспада от таксата за обучение не издържа пред принципите на пазарната икономика. Всяко предприятие, открито и финансирано с частни капитали има право да очаква реализация на продукта си и печалба от своята дейност. Логически, то има правото да определя и цената на своите продукти или услуги. Как тогава и по силата на кой механизъм държавата ще определя размерите на таксите, събирани от частните училища и не означава ли това "национализация" на частния образователен сектор? И по силата на какъв закон държавата ще забрани на частните училища да увеличат таксите си в условия на криза, при подобряване на материалната база или предоставяне на допълнителни услуги? При такава ситуация навлизаме в рамките на държавното регламентиране на цялата образователна дейност и наличие на държавен регулатор, който може да казва колко най-много може да струва образователната услуга, предоставяна в едно частно училище, отново базирано на "държавни изчисления" (в този случай винаги си мисля за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – държавата ще съгласува и "позволява" цените на образователните услуги). Чудесно, но къде остава истинската конкуренция в този случай?
Много родители виждат в държавното финансиране на частните училища възможност, чрез намаляване на таксите, да запишат своите деца в този тип образователни институции. В публичното пространство се чуха аргументи в полза именно на тази теза, изхождайки от схващането, че щом е частно, значи е добро, елитно е, децата на "еди-кой-си" учат там... Все още обаче не съществува обща рейтингова скала, която да покаже ефективността на всички училища съобразно общи критерии – и частни, и държавни. Тогава, когато на базата на единна държавна стандартизация се определи качеството на предлаганите образователни услуги независимо от формата на организация на дейността и на финансиране, едва тогава можем да аргументираме финансирането на частните училища с държавни субсидии на базата на това, че те предлагат по-качествено и ефективно обучение.
И не на последно място – в условията на предстоящо преструктуриране на образователната система, в условията на икономическа и финансова криза, децентрализация на дейността и делегирани бюджети в училищата, оптимизиране на училищната мрежа чрез закриване и преструктуриране на училища изваждането на държавни пари за "дофинансиране", "субсидиране", "съвместно финансиране" на частни училища, създадени и функциониращи като юридически лица с право на печалба е цинизъм и неглижиране на държавата и нейните интереси. Тези средства, колкото и да са като размер, могат да бъдат употребени за повишаване качеството на образование в държавните и общински училища, за стимулиране на ефективната конкуренция (а не фиктивната такава, която също е аргумент за финансирането на частните училища), за квалификация и преквалификация на учителите и за стимулиране на младите хора за реализация в учителската професия. Защото само след десетина години ще се окажем в ситуация, в която нито държавните, нито частните училища ще имат откъде да набират своите преподавателски кадри (за справка – Национален статистически институт).
Като цяло – финансирането на частните училища от държавния бюджет посредством Единните разходни стандарти за издръжка на ученик е чудесна идея и има своите основания. Тя обаче може да бъде реализирана едва и само тогава, когато държавата, в лицето на своите правителство и министерство, се е погрижила да обезпечи качеството на обучение в своите училища и има достатъчен ресурс, който да отдели за стимули на частните училища. Само когато механизмът за това финансиране е така организиран и изчистен, че наистина да осигурява правото на избор на родителя как да изразходва парите за обучението на неговото дете, събрани от неговите данъци. В противен случай – говорим за национализация или приватизация (в зависимост от това как точно ще се структурира механизмът), а нито един от тези два варианта не са в интерес на нашите деца.
Трябва ли да бъдат финансирани с единните разходни стандарти за издръжка на ученик частните училища? Отговорът е: в настоящия момент и в настоящата ситуация в образователната система – твърдо не.
Основният аргумент на Министерството за тази съществена промяна в начина на финансиране на образователната система е, че по този начин се осигурява равнопоставеност на учениците и се дава възможност за избор. Принципът "парите следват ученика", като "парите" идват от данъците на всички в държавата се разглежда като основополагащ и на тази база се разгръща тезата, че държавата не полага еднакви грижи (разбирай – финансиране) за образованието на учениците, които учат в частни училища. Редно е, ако приемем тази хипотеза, за всеки ученик, записан в частно училище, държавата да изплаща на училището размера на Единния разходен стандарт, който изплаща на държавните и общинските училища. В противен случай родителите на тези ученици от една страна плащат данъци, с които се финансира държавната (общинска) образователна система, а в същото време не ползват нейните услуги и плащат повторно за образованието на своите деца.
Тази хипотеза обаче има един съществен недостатък – липсата на равнопоставеност между държавните (общински) училища от една страна и частните училища от друга.
Тази неравнопоставеност се изразява на първо място в начина на организация на образователната дейност. Частните училища са длъжни да спазват държавните образователни изисквания за достигане на общообразователния минимум също, както и държавните училища. Същевременно обаче, частното училище има свободата да определи специфичния път, по който ще организира образователния си процес, а държавното училище регламентира този процес съобразно държавните образователни изисквания. Конкретно – във всяко едно държавно или общинско училище броят на учениците в паралелките е нормативно определен от държавата, като водещ принцип е "максималната пълняемост на паралелката". Натовареността на учителите и изискванията за откриване на щатно учителско място също е регламентирана от държавата. В частното училище тези въпроси се регламентират от собственика и директора на училището. Малките паралелки и възможността за индивидуален подход и внимание към обучението на всеки ученик са основен аргумент в рекламните стратегии на частните училища. Подобно е положението и с откриването на учителско място. В този смисъл е налице неравнопоставеност между двата вида училища по отношение на организацията на учебния процес и функционирането на училищната институция въобще. Това поставя въпроса – какво точно финансира държавата? И дали аргументът на частните училища, че таксите, които събират за финансиране на "по-добрата" организация на обучението, не е косвено признание от страна на държавата за недостиг на средства за ефективно образование в нейните собствени училища?
Неравнопоставеността на държавните (общински) и частните училища е особено съществена в още един аспект – правото на допълнителни приходи. Според сега действащия Закон за народната просвета, държавните и общинските училища имат право на собствени приходи, но практиката показва, че такива реализират единствено професионалните гимназии, които могат да продават произведена продукция или да дават професионална квалификация при лицензиране от Националната агенция за продължаващо образование и обучение. Основните и средните общообразователни училища нямат механизъм за такива собствени приходи, освен наеми (което е рядкост), а допълнителните образователни услуги, които могат да предоставят, веднага попадат под ударите на "конфликт на интереси". Същевременно, частните училища се откриват от физически или юридически лица и имат право на стопанска дейност. Това им дава възможността да използват разнообразни форми и методи за дофинансиране на дейността си, което държавните и общински училища не могат да си позволят или поне не в същата степен. Тук отново на преден план излиза неравнопоставеността и логично възниква въпросът: Очакваме качествено обучение от държавните и общински училища, организирано и реализирано основно и само с единния разходен стандарт за издръжка на ученик, като в същото време даваме този единен разходен стандарт и на частното училище, което има свободата и правото да извършва такива услуги (включително и образователни), посредством които да дофинансира дейността си? Равнопоставеността и правото на избор са чудесни принципи, но когато бъдат поставени само в услуга на пазарния интерес и се прилагат едностранчиво или с двойни стандарти, чувството за справедливост някак си се изпарява.
Основен аргумент против държавното финансиране на частните училища е и фактът, че към настоящия момент те се регистрират по начин и от лица, които имат право да търсят търговска печалба от дейността си. В този смисъл, държавното финансиране не налива ли, под една "добре прикрита форма" безотчетна държавна субсидия за стимулиране на печалбата на тези търговски дружества? Аргументът, че субсидираният единен разходен стандарт ще се приспада от таксата за обучение не издържа пред принципите на пазарната икономика. Всяко предприятие, открито и финансирано с частни капитали има право да очаква реализация на продукта си и печалба от своята дейност. Логически, то има правото да определя и цената на своите продукти или услуги. Как тогава и по силата на кой механизъм държавата ще определя размерите на таксите, събирани от частните училища и не означава ли това "национализация" на частния образователен сектор? И по силата на какъв закон държавата ще забрани на частните училища да увеличат таксите си в условия на криза, при подобряване на материалната база или предоставяне на допълнителни услуги? При такава ситуация навлизаме в рамките на държавното регламентиране на цялата образователна дейност и наличие на държавен регулатор, който може да казва колко най-много може да струва образователната услуга, предоставяна в едно частно училище, отново базирано на "държавни изчисления" (в този случай винаги си мисля за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – държавата ще съгласува и "позволява" цените на образователните услуги). Чудесно, но къде остава истинската конкуренция в този случай?
Много родители виждат в държавното финансиране на частните училища възможност, чрез намаляване на таксите, да запишат своите деца в този тип образователни институции. В публичното пространство се чуха аргументи в полза именно на тази теза, изхождайки от схващането, че щом е частно, значи е добро, елитно е, децата на "еди-кой-си" учат там... Все още обаче не съществува обща рейтингова скала, която да покаже ефективността на всички училища съобразно общи критерии – и частни, и държавни. Тогава, когато на базата на единна държавна стандартизация се определи качеството на предлаганите образователни услуги независимо от формата на организация на дейността и на финансиране, едва тогава можем да аргументираме финансирането на частните училища с държавни субсидии на базата на това, че те предлагат по-качествено и ефективно обучение.
И не на последно място – в условията на предстоящо преструктуриране на образователната система, в условията на икономическа и финансова криза, децентрализация на дейността и делегирани бюджети в училищата, оптимизиране на училищната мрежа чрез закриване и преструктуриране на училища изваждането на държавни пари за "дофинансиране", "субсидиране", "съвместно финансиране" на частни училища, създадени и функциониращи като юридически лица с право на печалба е цинизъм и неглижиране на държавата и нейните интереси. Тези средства, колкото и да са като размер, могат да бъдат употребени за повишаване качеството на образование в държавните и общински училища, за стимулиране на ефективната конкуренция (а не фиктивната такава, която също е аргумент за финансирането на частните училища), за квалификация и преквалификация на учителите и за стимулиране на младите хора за реализация в учителската професия. Защото само след десетина години ще се окажем в ситуация, в която нито държавните, нито частните училища ще имат откъде да набират своите преподавателски кадри (за справка – Национален статистически институт).
Като цяло – финансирането на частните училища от държавния бюджет посредством Единните разходни стандарти за издръжка на ученик е чудесна идея и има своите основания. Тя обаче може да бъде реализирана едва и само тогава, когато държавата, в лицето на своите правителство и министерство, се е погрижила да обезпечи качеството на обучение в своите училища и има достатъчен ресурс, който да отдели за стимули на частните училища. Само когато механизмът за това финансиране е така организиран и изчистен, че наистина да осигурява правото на избор на родителя как да изразходва парите за обучението на неговото дете, събрани от неговите данъци. В противен случай – говорим за национализация или приватизация (в зависимост от това как точно ще се структурира механизмът), а нито един от тези два варианта не са в интерес на нашите деца.
Резултати от гласуването на този етап
51%104 гласа
Благодарим за вашия глас!
49%99 гласа
Какво следва?
В следващия етап с мнение по темата ще се включи Мариана Тодорова, директор на Софийската математическа гимназия. В анкетата и форума на дебата очакваме и вашите позиции по въпроса трябва ли да се изплаща държавна издръжка и за учениците в частните училища.
Още по темата
Държавната издръжка за децата в частните училища е добра идея, но трябва да бъде последвана от още действия
Забавените реформи в образованието може най-накрая да започнат
В опита си да подобрят общественото образование, много американски реформатори се опитват едновременно да го приватизират и оставят публично
-21 +27
Много родители, чиито деца учат в частни училища са там, защото "те са по-добри от държавните". Съответно те съзнателно се нагърбват с такси и прочие. Следователно частните училища като една частна организация трябва да могат да се обезпечават с парите, които получават заради услугите си и въз основа на тях да бъдат конкурентно способни и да посрещат финансовите си задължения... В противен случай защо и някое държавно училище не сложим такси за обучение....?!
-21 +14
Образованието не е човешко право. Образованието е въпрос на човешки избор. Въпросът ви е поставен идиотски. Ето как го поставяте:
Дали тъпата мутра начело на държавата трябва да решава вместо неграмотните родители къде как и защо да се образова бъдещето на нацията.
Тоталитарни въпроси водят логически до тоталитарни решения.
-18 +5
Затворете държавните училища. Създайте данък образование, позволете на данъкоплатците да гласуват за или против, с него платете стипендии за децата на родителите олигофрени, които не са готови на жертви. Облегнете се на креслото си и се наслаждавайте що за нация наистина сме.
Свободните хора са по образовани, докато по образованите за съжаление не са толкова свободни.
-18 +29
Според мен няма никакъв резон държавата да финансира обучение в частно училище. Изборът дали детето ще учи в частното или общинско/държавно училище е личен за родителя и той трябва да носи отговорността за това свое решение като заплаща образованието.
Държавата изпълнява своите задължение по конституция в държавните училища. Останалото са вариации на познатата тема за изливане публични субсидии в частни структури под конституционен или всякакъв друг предтекс.
Та нали тези училища са търговски дружества създадени за да носят печалба за своите акционери? И толкова ли свободни пари за преразпределение, че да става актуален този въпрос сега?
Може би има някакъв резон държавата да финансира обучение на ученици в частно училище само в населено место, където държавното училище е закрито. Но не за такива училища по селата се говори нали?
Например, в едно село няма достатъчно ученици за основно училище и закриват държавното.
_____
mak1951-24 +37
Държавното образованието е конституционно право, поне засега. Частното образование е въпрос на възможностти, личен избор и в този смисъл е привилегия. Какво излиза - от общия кюп да финансираме личният избор на принципно по-богатите? Това е неолиберализъм в най-брутален вид - масрафа се плаща от всички, благата се ползват то малцина. Нещо за социална държава, солидарна система и тн.? И аз като ползвам Градски транспорт искам да имам лична кола - ами да вземе държавата да ме дотира, а?
Някои ще кажат, че и богатите плащат данъци и тн.? Ок, да излязат от "системата" и да започнат да си строят сами магистрали, язовири, газопроводи, ВИК, болници и тн.
-22 +27
Определено съм "За", ако това ще доведе до някаква конкуренция и стимул в общинските училища за подобряване на качеството на образованието, което предлагат.
Недопустимо е да наливаме пари в една система, която е нереформирана, и няма желае да се реформира и да подготвя учениците за нуждите на днешния бизнес.
-13 +44
"Държавата" не "финансира" частните училища. Част от нашите данъци като родители отиват за обучението на нашите деца, независимо от това къде учат. Всяко дете има право на полагащата му се част от държавния бюджет, определен за образованието му. В кое училище родителите ще решат да "похарчат" тази сума и дали и колко ще доплатят е въпрос на техен избор и ценностна система. Ако ме освободят от данъци заради това, че съм записал децата си в частно училище, съм съгласен да не получавам скромната сума за образованието им, която държавата е преценила, че може да отдели, но тогава да не изпищят няколкото пенсинери, безработни и държавни служители, които изхранвам ежемесечно и които сигурни са основните поддръжници на отговора "не" в този дебат.
Обобщението, че в частните училища учат само деца на мутри е глупаво - в по-добрите частни училища учат и децата на хора, които са преценили, че образованието на децата им е по-важно от това да се изхвърлиш със скъпа кола, да й сложиш газова уредба, да я паркираш гордо пред панелката и да пратиш детето си да затъпява в кварталното училище и да се готви за момента, когато ще се изхвърли със скъпа кола ...
-5 +18
Ако има система, по която деца от семейства с по-скромни възможности да бъдат приемани в частни училища, но единствено за да получат по-качествено образование, тогава е добре да се прехвърля "личната" им партида от държавното към частното училище. Така ще се получи стимул и за училищата да вдигат нивото, за да получават съответното финансиране.
Чудех се, дали е възможно да се субсидират и частни детски градини? Така, или иначе този проблем е доста по-наболял.
-22 +24
Защо т.нар. частен бизнес в БГ все реве за помощ от държавата? Защо професионалните спортни клубове искат държавата да им "оправи" базите т.е. да им ги реконструира или построи? Защо почти всяка професионална браншова организация все иска нещо от държавата? Защо сега и частните образователни институции искат помощ от държавата? Не я ли издоихме вече тази държава, та още искаме?
-16 +27
до Petak:
много бих искал да видя "системата", в която плащаме данъци само за това, което ползваме лично? Това ще бъде фундаментално откритие. Аз съм напълно съгласен да те освободят от данъци, но както споменах по-горе, да не ползваш нито една обществена придобивка. Данъците не се плащат "по пера" както знаем. Аз не искам да дам и 2ст. за бюджет на военните в МО, но процентно това преразпределение на бюджета се случва без никой да ме пита.
Мит и то крайно брутален, е че "платено" = "качество". Вместо да се реформира системата на държавното образование, то по "дифолт" се приравнява на некачествено, защото не е "платено" и се търси по-лесният път - стимулиране на елитите за сметка на мнозинството. Частните училища не са нищо повече от бизнес предприятия, чиято основна цел е печелбата и в условията на криза, фалшива "конкуренция" и ограничена елитарна прослойка - те се превръщат в ловци на клиенти - пари, а не на качество, престиж и имидж. Имам лични наблюдения как се правят "компромиси" с успеха на частни ученици, за да се запамят техните родители като клиенти на даденото училище.
Ако "държавата" не беше заложник на налаган неолиберален фашизъм, то образованието трябва да е безплатно, общодостъпно и парите в системата трябва да превишават тези на МО, МВР взети заедно....
-11 +10
Подобна промяна драстично ще увеличи броя на частните училища и дори вероятно ще създаде такива, където обучението е безплатно или много ефтино. Тоест реално държавата няма да плаща за богатите, а за всички. Промяната не е несправедлива.
Въпросът е само дали държавата ще може адекватно да контролира бума на частни училища. Без адекватен контрол ще се появят много некачествени частни училища, които не покриват минималните стандарти. Реално се получава опасност от това новите частни училища да корумпират инспекторите на МОН за да получат сертификация
-4 +15
Така като гледам, май под частно някои подразбират елитно, т.е такова, в което се предоставят допълнителни услуги, над тези в нормално училище. За тези неща, субсидия не може да се дава. Но за училище, което е приело педагогическата програма, която се преподава в нормалните училища, няма нищо по-нормално да бъде третирана като държавните, и да предлага достъп за всички деца, а не само за тези, които имат пари.
-8 +27
Образованието не само е право на всяко дете по закон. То е и основата на личната конкурентноспособност на всеки, а и на държавата като цяло. Затова обществото следва да е заинтересовано от развитието на образователната система. Опитите реформата да се получи по административен начин дават лоши резултати вече 20 години. Принципът "парите следват детето" може да доведе до естествена конкуренция между училищата и до общо повишаване на равнището на образование.
Аргументът "щом един родител може да си позволи да плаща за частно училище, значи държавата не следва да плаща" е сиромахомилски и няма нищо общо с по-голямата цел - качествено образование и конкурентноспособна нация. Непоемането на базисната цена на образованието от държавата за учениците в частни училища лишава от достъп до тях децата на родители от средната класа, за които разликата в цената на частното и държавното училище сега е непосилна.
Това ограничава свободния избор на родителите за...
Прочитане на целия коментар достъп до най-доброто образование за детето им и не стимулира стремежа към повишаване на качеството във всяко училище.
Сигурен съм, че пълното въвеждане на принципа "парите следват детето", тоест поемане на част от разходите за децата в частните училища ще допринесе за това и държавните училища да се замислят по-сериозно за качеството на продукта си, за да привличат ученици не само с местоположение. Това ще повиши и търсенето на...
Прочитане на целия коментар качествени учители и ще повиши заплащането им. И може би някой ден да си учител отново ще е престижно, за разлика от последните двайсет и няколко години.
Да не говорим за това, че в момента родителите на деца в частни училища плащат два пъти за това - веднъж през данъците си, които после се преразпределят и към държавните училища, и втори път чрез таксите за училището на детето си.
Да, моите деца са в частно училище. Но не защото мразя държавните, а защото там не мога да открия отношението към децата, което им се дължи. И съм бесен, че досега те получаваха пари наготово.
Силно се надявам криворазбраната егалитарност и мисленето "богатите са маскари, а всичко частно е лошо" да не провали прекрасната възможност за истинска промяна в качеството на образованието.
-11 +23
Твърдо "ЗА". Държавното образование в България запада още преди прехода и добре, че дойде кризата, за да стресне малко всички. Има огромна нужда да се създават всякакви стимули, за да може то да се оправи, като в него се влеят свежи пари и млада кръв.
Не знам дали някой си спомня, но миналата година излезна информация, че през 2013 г. 60% от всички преподаватели в държавните гимназии ще достигнат пенсионна възраст. Даже и да се увеличат годините за пенсиониране, все пак говорим за отлагане на проблема с най-много 2-3 години. А това ще е наистина огромен проблем, ако не се мисли бързо и действа мълниеносно, за да може тези липси да се попълнят някакси.
В момента думите "преподавател" и "даскал" са почти псувни, особено сред учениците. Поради това, както и ниското заплащане са страшно малко младите хора, които искат да практикуват тази професия (2,23 % от всички преподаватели). В момента страшно много хора са без работа, някои от тях биха могли да бъдат учители в новите частни гимназии, които биха се открили, ако държавната издръжка на всеки ученик влезне в сила.
Иначе за качеството и контрола може да се спори много, според мен разумно използване на мултумедийни и интернет базирани технологии ще решат до някаква степен тези проблеми.
_____
cineart.me-9 +43
Може ли за миг да не говорим за училища, а за деца. Децата днес могат да учат в държавно, утре в частно, а след година в българско училище в чужбина. И всички тези деца имат правото дадено им от държавата да учат. И е редно държавата да се отнася еднакво към тях.
Моите деца са също българчета. Моите данъци отиват и за образование. Защо да не могат децата ми да получат този единен образователен стандарт? В някои страни с тези пари майки учат децата си в дома си. И защо говорим за източване на държавни пари, без да се замислите, че парите за образованието на децата в частни училища от демокрацията насам са направо откраднати? Те не са отишли за по-добро образование в държавните училища, а за никой не знае какво.
И много отдавна в частните училища не са децата на богаташите. Те са в чужбина. Много хора, както е споменато и в коментарите по-горе, просто са готови на жертви за да могат децата им да получат по-добро образование. Нека поне веднъж в историята си се обединим в името на децата!
_____
Boshnakova-4 +14
не мога да разбера защо системата парите следват ученика не се приложи по бързо,както за частните така и за държавните.Това ще даде възможност за по- добро образование,на всички деца в зависимост какво желаят.Не мога да разбера рева на хората в форума срещу тази система,оставям настрана данъците и се сблъсквам с частните уроци и как се получава така,че един преподавател на държавната работа преподава по един начин,а за частните уроци по друг,какво ще отговорят другарите на този въпрос.Стената от безразличие е пълна в държавните училища,като не ви харесва преместете го,в частната система се мести този който неможе да се справи с работата или с учебния материал.,който неспазва правилата на самото училища
-5 +9
Аз съм за, не видях преди опциите...
_____
cineart.me-11 +16
не мога да разбера, защо не повечето коментиращи не им пука за "държавното" образование и не се води дебат в защита на реформи в тази сфера? Много лесно решаваме, че "държавното" е кофти, затова дайте да наливаме пари в "частното" и хоп - нещата са ок? Това е логиката, която ни доведе финансовата криза - активите се ползват от малцинство, а пасивете са за сметка на мнозинството без право на глас. Къде са тук социално слабите, селските райони, сегрегацията, сираците и тн.? Щото като излезете извън Интернет, София и още 3-4 големи градове и нещата с образованието стават други.
Направете учителската професия привлекателна, добре платена, реформирайте учебните програми, учебниците, материалната база...., а след това дайте пари от бюджета за частният!! бизнес на училищата.
Образованието не е ПРОДУКТ, а е социална, обществена кауза и като такава не може да се търси матрица "продукт"-"печалба&qu
Парите...
Прочитане на целия коментар следват ученика? Учениците, които учат в чужбина, а родителите им плащат данъци в България? Да дадем пари и на швейцарските колежи с българчета? Ако караме по този модел, утре ще прекратим и солидарната система в пенсионната сфера и всеки ще се оправя сам?
+18
До коментар [#21] от "yaga":
Аз лично преподавам в два държавни университета, пука ми и правя много неща по въпроса, не само да коментирам. За съжаление, цялото българско образование (частно, държавно, университетско, корпоративно) изостава ужасно много от световните тенденции. Страхувам се, че докато при нас започнат някакви реформи, на много места ще са на нови светлинни години.
Смятам за удачно да пусна лекцията на Кен Робинсън от TED тази година:
http://www.ted.com/talks/sir_ken_robinson_bring_on
_____
cineart.me-1 +10
mcmurfie, няма пречка и държавното училище да събира такси за учебните дейности, които предлага извън общообразователния мининмум.
Тук за прецизност уточнявам, че държавните училища се броят на пръсти. Масовото училище е общинско.
А щом образованието не е общинска дейност, а държавна, то каква е разликата между общинското училище и частното? И в двете се преподава по програми одобрени от държавата, и в двете се изпълняват държавните общообразователни изисквания, и в двете се подбират учители и директори, отговарящи на определените от държавата изисквания, и в двете задължително се ползват учебници, които държавата е избрала, и двете издават дипломи и документи, които държавата е одобрила...
Само дето при първото /общинското/ държавата си плаща извършената за нейна сметка дейност, а в частното училище държавната дейност се заплаща изцяло от родителите.
-14 +9
Nixonanim, очевидно имате повече енергия за виртуални коментари, отколкото за живи протести.
grganeva, разликата, че в държавното-общинско едно дете Х може да се запише без допълнителни средства, освен идващите като субсидия по делегираните бюджети. В "частното" същото дете няма да стъпи, защото "неговите" пари ще са малка част от общата такса за записване, като тази разбика се поема от родителя или от стипендия и тн. Това вече автоматично слага тежестта на критерийте не в графата "умения-интелект-желание
-17 +13
Дойде ли вече времето да се преразпределят паричните потоци и на този пазар? Досега явно мащабът е бил малък или "клиентите" не са били достатъчно, но вече явно е станало рентабилно и сега на дневен ред изниква и възможността да имат и гарантирани приходи, която е непростимо да се пропусне...
И защо частниците реват за държавна помощ? Или реват по-скоро за гарантирани "трансфери" на пари от държавата?
Не, държавата не трябва да плаща за издръжка в частните учебни заведения, така както и не взима дивидент от печалбата на търговските дружества, които ги оперират.
_____
Вместо виц: "Високият морален стандарт в политиката, който зададе ГЕРБ!"-5 +17
yaga, голямата разлика в сумата в частното училище идва от допълнителните дейности и допълнителните часове. Ако си направите сметка колко пари давате допълнително за уроци, ще стигнете със сигурност таксата в частното училище. Само дето в частото училище всичко е организирано и е на едно място.
-2 +11
mto, на "частниците" им е все едно кой им плаща- те и сега си получават парите от родителите. Идеята тук е друга.
-2 +19
До коментар [#24] от "yaga":
Протестите според мен са безмислени, ако не се знае за какво са, какви ще са реалните стъпки, как ще се реализират и от кого. Много е лесно да се каже - не работи, оправете го. Ама я малко мисъл, то не работи, защото повечето от нас не си мърдат пръста за нищо. Държавата това сме ние и докато не се осъзнае, че за да работи тя, ние трябва да работим, нищо няма да се промени.
Аз лично предпочитам да работя в системата, да бъдат максимално добър в това което правя и да давам предложения какво да се промени "отвътре", отколкото да ходя някъде да викам. До гуша ми е дошло от приказки и мърморене без никакво действие.
_____
cineart.me-5 +7
Nixonanim, аз съм учил и в НБУ и в СУ и мога да ви кажа, че последното нещо, което има значение в оценката на "качеството" на двата ВУЗ-а са многото пари в едното и осезаемата им липса в другото.
В основното и средното училище, нещата не са по-различни като мотивация и това се изразява, поне при мен, в твърдото убеждение, че "платено" не означава "качествено", когато в държавното няма реформи, а в "частното" има само бизнес.
-6 +9
Хареса ми как сте оцветили двете мнения - синьо за смисленото и червено за бог знае какво.:)
-8 +18
Ние все сме уникални, единствени и неповторими. Хората са го въвели, независими и неоспорими сериозно институции казват, че системата работи по-добре, резултатите са по-добро образование за по-малко публични средства, ама не - ние тука сме си извънземни и това си е. Ама държавните и частните училища били неравнопоставени по начина на организация? Че какво пречи държавните да се организират по-ефективно?
Частните училища се организирали от лица с цел печалба? Ах тия гадни капиталисти! Я марш обратно в соц-а! Печалби ще ми гонят...
+7
Труден върос.
И двете страни в дебата имат силни аргументи.
От една страна "парите следват ученика" е логичен и интуитивен аргумент, а от друга публичните и частните училища не са равнопоставени в свободата на организация(финасиране) на учебния процес.
Но каквато и да е организацията и системата всичко опира до родителите. Ако родителите не юркат децта да учат и не се влкючват активно в обучението им то шансовете им за отличие драстично намаляват. Между домашно по математика или футбол на двора... хм....
За да се приложи системата на "парите следват ученика" училищата трябва да имат лице и рейтинг,който сами да изграждат. Имаме еди колко си златни медала от олимпиади,2/3 от завършващите продължават обучението си във виши училища, 1/2 печелят стипендий за обучение в чужбина, всички владеят английски перфектно, баскетболния ни отбор печели републиканския шампионат 5 години подред и т.н. Ако е такова положението в кварталното училище кой би избрал Банкя, например, само защото еди чие чаве се учи там, освен ако не използваш детето си за користни цели?
Държавата трябва да постави критерий за всички и да плаща според резултатите. Надхвърляш себе си - получаваш премия. Но от друга страна това ще създаде елитаризъм, то не че сега го няма, просто е кух. Лошо няма в елитаризма стига да е основан на способности, а не на финансови възможности.
_____
Без мъдра мисъл!-1 +12
До коментар [#22] от "Nixonanim":
Сър Кен Робинсън е велик. Но за да могат да се следват неговите идеи е нужна промяна. Промяната означава да си променим и мисленето. Никой в закона е казва, че ще се дават пари на частни фирми. Парите ще се дават на детето, като родителите му ще плащат по-малко.
И това е посоката за въвеждането на елементното образование, за което Сър кен Робинсън говори в книгата си "Елементът". Страхотна книга, много от нещата в нея виждам приложени в частното училище, където учат моите деца.
_____
Boshnakova-7 +9
Всъщност малко се отклоних от въпроса на дебата.
Ако идеята на министерството се осъществи резултата ще е само допълнително наливане на пари в частните училища за сметка на държавните!
1300 лв. едва ли биха мотивирали родителите да запишат детето си в частно училище и да доплащат още 15 000 евро годишно! Смешно е.
_____
Без мъдра мисъл!-15 +9
до rador:
хайсе стига пещерен антикомунизъм, че вече стана 2010г. и някак не ми се връща в епохата на брадатите от ДС и безбрадите от ДС. Ако е за въпрос, то от САЩ по-социалистическа държава няма.
Исках само да добавя, че случващото се не е плод на пророчески сън на Игнатов, Борисов, Дянков. Това си е миризлив неолиберализъм, който вместо да загине позорно в кризата, която си спретна, бе спасен по социалистически от САЩ и ЕС....
Та това е неразривна част от "Болонския процес" - целият процес е базиран на разбирането на образованието само като производство на работна ръка, продиктувано от пазара. Социалният подбор, въвеждането (и увеличаването) на таксите за обучение, управленските концепции, както и де-демократизацията в университетските системи, са очевидно симптоми за посоката. Ако ви се чете, четете.
С думи прости, държавата постепенно се оттегля от социалните си функции, това се "аутсорсва" или просто се трансформира в "пазар". Това може и да се харесва на шепата отворковци с лаптопи за по 3000 бона и местенце в Бояна, но за тяхно сведение има и такива, които им бършат лайната, вдигат боклука, мият улиците и техните деца не е зле да имат образование.
Или с още по-прости думи - ще бъдете неграмотни, дискриминирани и маргинализирани, но ще ви оставят прекрасната възможност да работите до 70 години за пенсия.
прочети коментарите на сандокан и тогава се пали,защото и твоето дете ще го пратиш някъде където ще плащаш и не се палитолкова
-2 +28
Аз съм директор на център за професионално обучение. Имам достатъчно работа и не въобще не припирам да се занимавам с тийнейджъри, но от чисто професионален интерес, още когато въведоха делегираните бюджети, направих предварителен разчет дали бих могъл да се оправя с отпуснатите за всяко дете пари, ако ми връчат парите и кажат "учи ги". Сметките показват, че делегирания бюджет е напълно достатъчен да се организира обучение на много по-високо ниво от това, което получават собствените ми деца в държавното училище, при заложен месечен доход за учител над 1000 лева. Естествено такива пиявици като Егида, дето взимат хиляди левове затова че са сложили глух пенсионер на входа ще изтръпнат. Страх ги е колегите от държавните училища. Защото при нас няма прошка. Ако не можеш да преподаваш или просто те мързи да го правиш, ако си груб - тръгваш си. Няма я пълната власт на учителя над ученика. Но и хлапето не може да прави каквото си иска. По-добре да изгониш един барабар с бюджета му, отколкото да загубиш 10 на следващата година, недоволни от влошената атмосфера.
Накратко - ако мога го правя по-добре от държавните, за същите пари - защо не на мен?
-3 +20
Напълно подкрепям и дано го приемат по-скоро. Искам да имам по-голям избор, когато търся училище за детето си. Това не значи, че непременно ще я запиша в частно училище, но поне тази опция ще е по-достъпна, ако се спрем на нея.
-14 +9
До коментар [#27] от "legista":
Именно защото се занимавам с частен бизнес, смятам че идеята е лоша. Всяка държавна намеса изкривява пазара. Започва се с малко... после се намесват повече... накрая искат да командват парада.
Ако са частни училища - да се финансират частно. Ако са държавни - да се финансират от държавата. И риба и рак - не става!
В крайна сметка - винаги съм бил против осигуряването на сигурен бизнес за определени хора или фирми, независимо от дейността им. Значи, ако съм бояджия, може ли със закон да накараме всички задължително да си боядисват апартаментите 2 пъти годишно, и то при мен, или ако съм актьор - всички да идват да ме гледат в театъра задължително. Ами някои искат тапети, други предпочитат кино...
Против задължителното финансиране на глава съм!
_____
Вместо виц: "Високият морален стандарт в политиката, който зададе ГЕРБ!"-4 +22
"Парите следват ученика" ще позволи такси за частно образование по джоба на пъти повече семейства.
В Индия, например, само децата на най-бедните граждани ходят в държавно училище. Всички останали са в частни при съвсем приемливи такси.
-3 +13
На мнение съм, че трябва да се дадат субсидии за частните училища - ако чакаме държавата да си оправи образовагелната система ще минат поне няколко двадесетилетия и в крайна сметка това нямя да доведе до нищо ползвотворно - само ще отложи във времето нешо, което така или иначе искат да приемат. По-рано е по-добре - ще се увеличи конкуренцията и едва по този начин може да имаме реално подобрение в държавната образователна система, а не преди това.
_____
"You look into the sky and see His arms of love reaching out for you His arms of love and grace and you know you need Him" Kutless - Your Touch-13 +11
Това не е решение на проблема, а бягане от него и заравяне на главата в пясъка. Какво правим с държавните училища? Затваряме половината от тях, а другата половина оставяме да агонизират, така ли.. Защото на всички им е ясно, че при повечето нещата са ужасно зле и всяка година стават по-зле. Естествено, че родителите искат по-доброто за своите деца и ако могат да им го дадат срещу по-малко, толкова по-добре. Но какво да правят тези, които не могат да си позволят в частни училища, дори след субсидиране от държавата. Техните деца ще бъдат обречени на полуграмотност, тъй като държавните училища съвсем ще загният. Къде е равният старт - една илюзия... А колко добри са частните училища и всички от тях ли са по-добри от държавните дори в момента? В държавните училища има корупция, а в частните няма ли... и няма ли да има още повече, когато започне субсидирането...? Да не забравяме, че директори на частните училища довчера са вършеели из корумпираните държавни структури... Не искаме ли едноврменно добри държавни и добри частни училища? Няма ли да е по-добре да се справим най-напред с истинския проблем, да оправим държавното образование и тогава да говорим за това решение? Защото то поставя в неравностойно положение, иначе с основание мразените от всички държавни съборетини, и си е чист начин за измъкване от проблема без решаването му... Трябва внимателно да се разгледат начините на финансиране на обществените продукти, които могат да бъдат много по-ефективни, защото по същата логика...
Прочитане на целия коментар ще трябва да се субсидират и частните телевизии, например, които изземват обществени функции.
-5 +11
ДА - трябва. Иначе защо за богатите здравеопазването да е безплатно, ефирната телевизия, пътищата в градовете и т.н. - нарушава се конституцията. Като някой е богат да не е касичка за пари
_____
Лаптопи сайтове за Joomla,темплейти-3 +15
Трябва да има свободен избор къде едно дете да учи-държавно или частно училище.Затова трябва да има ваучери за образование,които да следват избора за училище.
-9 +2
Тези управляващи както и предишните са абдикирали от държавата , но сегашните пък и гледат лобистки интереси.Защо Господа управляващи /ГЕРБ/ не въведете всички родители да получават детски надбавки за децата си независимо от доходите какво е по-различно моето дете което не получава детски от другото което получава .Разликата къде е в официалните доходи не е ли малко смешно . После как това дете ще е задължено да плаща данъци като е било ощетено.Вън Клоуни от политиката и минете и изберете по един човек от блок и ще се оправим по-бързо от колкото с вас.ВЪН ВЪН ВЪН
-2 +10
До коментар [#2] от "jiggy" въпросът не касае никакви мутри, това едва ли е техен проблем, въпросът касае свободния избор на училище и възможността не всеки да ползва парите, заделени от държавата за образование за това. Както когато избираш болница за своето лечение и държавата плаща по здравната пътека дори и в частната болница.
-1 +15
Образованието е отговорност на родителите и личен избор. Двете ми деца учат в частно училище, след като смениха две държавни. А държавното училище също не е безплатно- първо направихме ремонт на класната стая за наша сметка, след това и на директорския кабинет. Така образованието в държавното училище въобще не е безплатно. Защо тогава едните ученици да получават държавна помощ, а другите- не? Защо повече семейства да нямат възможност да запишат децата си в такива училища? Със сигурност не всички частни училища са добри, както и не всички държавни училища са такива. Тогава защо не се даде еднаква възможност за получаване на държавна издръка от всички училища, а родителите сами да избират училището на своето дете. Все пак качеството на образованието в едно училище не зависи само от финансирането, а и от отговорността и действията на мениджмънта му. Избирайки едно или друго училище за децата си ние сами определяме нивото на образованието в съответното учебно заведение и така даваме нашата оценка за неговото управление.
-1 +10
До коментар [#43] от "jiffylube":
Ако смяташ, че сме с която и да е част извън пясъка, жестоко се лъжеш. Справка - стотиците, а може би вече и хиляди клипове, където ученици се гаврят със съученици, учители, правила и какво ли още не. Няма уважение към системата, създадена от държавата, няма и да има. Не и докато не се пречупи и обърне мисленето, а именно, че държавата е във всеки пълнолетен българин и всяко негово действие или бездействие директно рефлектира върху нея.
Системата няма да се промени към нищо по-добро от самосебе си и това е сигурно. Ако няма натиск, напражение и конкуренция, нещата ще стават само по-зле, без значение колко пари ще се наливат.
_____
cineart.me-3 +3
До коментар [#52] от "Nixonanim":
Интересно, кой трябва да възпитава уважение към системата? Не е ли работа на родителите да възпитават уважение към преподавателите на децата си - било то в държавни или частни училища? Или когато сте платили таксата за частното училище на детето си, всъщност уважението е към сумата, която сте дали? Това са само въпроси за размисъл. Според мен посещаването на частно училище е въпрос на избор на родителите. То е аналогично на това дали да посетиш личния си лекар срещу здравните осигуровки, които си внесъл в държавата, или да платиш за частен преглед при специалист.
-2 +4
До коментар [#53] от "sluchaen":
В държава, в която чалгата и печалбарството са модерните култове, а да си добре образован и възпитан е почти позорно, просто няма какво да си говорим колко може да се направи в едно семейство за създаването на някакви морални ценности в децата.
Затова казвам, че няма изолирани случаи и обществото с всичките си части, между които и медиите, просто не се справят. Ако се прави нещо, то е на принципа - "Всяко чудо за три дни", шуми се колкото да се постигне някакъв рейтинг и после се забравя. За много хора това е ОК, но за мен не е.
_____
cineart.me-3 +6
До коментар [#33] от "Boshnakova":
Малко пояснение относно това как точно се предвижда да се дават парите...
В пректо закона за училищното образоавние, чл. 9, ал. 4 ясно е записано, че "Образованието и обучението на български граждани в частните училища може да бъде частично поето от държавата, чрез изплащането на държавния единен разходен стандарт за един ученик при условията и по реда на този закон". Този ред е категорично пояснен първо в чл. 33, ал. 4 "Частните детски градини, училища и центрове за работа с деца и ученици се създават по искане на местни физически и юридически лица. Частните детски градини и училища може да получават бюджетни средства при условията и по реда на този закон. ...." Следващото поясняване е в Чл. 173 (1) Финансиращ орган на частните училища и детски градини е общината, на чиято територия се намира тяхното седалище. (2) Финансиращият орган разпределя средствата, получени по единни разходни стандарти, между частните училища и детски градини въз основа на броя на децата и учениците, по който са рачетени тези средства." Ако не е ясно - да осветля въпроса. Към момента Единните разходни стандарти за държавните и общински училища не се дават на училищата на брой ученици, както си мисли обществото. Те се преразпределят по формула, която се изработва и утвърждава от финансиращия орган (община или министерство). Обикновено размерът, който получават е реално...
Прочитане на целия коментар между 80 и 90 процента. В същият този проектозакон обаче се казва, че: чл. 172, ал. (7) Финансиращият орган не утвърждава формули за дейности, по които получател на средства е
само едно училище или детска градина.
1. дейности, по които получател на средства е само едно училище или детска градина;
2. средствата за издръжка на дейностите по възпитанието, подготовката и обучението на деца и ученици в частни училища и детски градини.
Простата математика показва - държавните и общинските училища получават средствата си след преразпределение от финансиращия орган, а частните такива - 100 процента от полагаемия стандарт. И това ако не е двойна система, не знам какво е.
И да - парите ще се дават на частните училища на брой ученици, защото никой в закона не е написал и дума за "ваучерна сиситема", нито се говори за регламентиране на таксите на частните образователни структури
+3
До коментар [#22] от "Nixonanim":
Благодаря за уникалната лекция, много на място в случая.
Аз също съм "За", въпреки че си представям изопаченият начин по който ще се случат нещата при евентуално приемане на въпросния закон.
-4 +5
До коментар [#38] от "jonson":
Напълно съм съгласна с Вашия коментар. Ако можете и вярвам, че е така, защо да не го правите Вие. Но само с отпуснатите пари, без допълнителни такси. Съгласна съм, че делегираният бюджет в по-голямата част от случаите и за повечето училища е напълно достатъчен, ако се управлява както трябва. Ако частните училища се наемат да работят само с единните разходни стандарти - защо не, аз също бих открила частно училище. Но да оставим държавата да ограничава печалбата на едно частно предприятие (ако сложи таван на таксите) или да субсидира една частна печалба (ако не сложи такъв) не е пример за пазарна политика, поне за мен.
-3 +7
А може би деленето на държавни и частни училища е много общо и за да се реши казуса е нужна по-точна сегментация. т.е. Частните училища да бъдат поне 2 типа.
От една страна такива, които са доказано качествени и дават доказано много добри резезултати - там да има стипендии, които идват от държавата (така тя стимулира и частното училище и децата)
Другия тип да са както мнозинството частни училища сега - неясни стандарти и критерий, единствения ясен параметър е таксата. Тук не виждам смисъл държавата да плаща нечия прищявка (некачественото и лишено от стандарти училище е прищявка и по-скоро проява на социален статус).
Съвсем отделен е въпросът, че държавата първо трябва да се научи да стимулира добрите държавни училища. После да оправи тези, които са най извън пътя и чак тогава да мисли за частните.
а "парите следват ученика" е много различно понятие, когато става дума за ученик, представящ България на олимпиада по математика, ученик, пътуващ 15 км. на ден до съседното село и фиктивен млад ром, който въобще не знае къде му еучилището, но фигурира в дневника като бджетоносител.
_____
www.web-design-varna.com-1 +9
Определено "Да" - равнопоставянето на частни и държавни училища е важно за обществото като цяла, защото:
1) създава конкуренция между тях и в резултат на това вдига качеството на образованието като цяло
2) не позволява да се отвори пропаст между държавни и частни училища - както като възможност за достъп, така и като образователен продукт, който дават
3) в резултат на горните два ефекта - работи срещу социалното "изпадане" на групи от младите хора и за по-голяма степен на социална хомогенност.
Не е случайно, че европейските страни с най-високи образователни резултати под една или друга форма финансират и двата вида училища. Това са и страните, постигащи най-восока степен на социално равенство, което пък - както редица изследвания показват - е мощен фактор за намаляване на социалните проблеми и за увеличаване на усещането за щастие сред членовете на тези общества.
_____
Jeanne-2 +1
До 49
Ако има консенсус в обществото (има, нищо че съм против:)), че работещите хора трябва намалят стандарта си на живот, за да платят за обучението на децата, чиито родители не са готови на жертви за тях - чудесно, ето едно хубаво общество.
Проблемът е че държавните училища не образоват особено децата. Защото съществуването им, заплатите на хубавите хора работещи там не зависят от качеството на услугата която предлагат - образование. Частните училища имат един смисъл, да на правят пари, предлагайки по-добра услуга - пак образование. Мутрата в България както и демагога в САЩ би трябвало да дават повече от парите на данъкоплатците на училищата които предлагат по-добра услуга - тоест частните.
Образованието е като колите - частно произведено волво или държавен москвич.
-4 +1
Най се дразня от коментарий "държавата трябва да направи това, държавата трябва да направи онова".
Здравето и образованието са лична отговорност. Имам чувството, че всички тука са заклети геймъри на "Цивилизацията". Шефът строи училища и болници, прави войници и ги прави ветерани. Свободните и проспериращи общества не са такива защото имат гениални управляващи, а защото индивидите в тях се грижат за самите себи си и за поколенията след тях.
-4 +3
До коментар [#60] от "jiggy":
Въпросът, който стои тук е "Дали частните училища предлагат по-добра образователна услуга?" Кой и как го доказва, къде е публикуван резултат, който в обща скала да измери качеството на образование в държавните и частни училища?
+8
Въпросът според мен е принципен - държавата е приела, че издръжката за "нормално" обучение на един ученик е дадена сума. Тази сума е една и съща за всеки ученик независимо дали родителите му са на социални помощи или плащат огромни данъци - в това се състои равнопоставеността и това е справедливо.
В момента грубо казано най-наказани са хората, които работят много, имат сравнително високи доходи, но си плащат съвесно данъците и може би поради това малко не им достига за да могат да си позволят децата им да учат в частно училище - т.е. средната класа.
Не ми хареса и обосновката на защитничката на тезта "против" - най-общо ми звучи - "това е нещо положително, ама държавата да не взима сега това добро решение, понеже преди е взела други лоши решения".
Това е като диетата - "пропуснете един обяд и след това не яжте на празен стомах".
Все пак все някога трябва да започнат да се взимат и правилните решения.
-3 +3
До коментар [#52] от "Nixonanim":
Въпросът е кой как вижда последиците от това действие. Аз някак си нямам доверие на хората и начинът, по който ще се проведе. Това, което според мен ще стане е - загниване още повече на държавните училища, увеличаване на неграмотността сред по-бедните слоеве (на кой му пука за тях, нали), и ще се появят нови и доста посредствени частни училища - поради условията, които се създават - някои ще си кажат, че не е зле да си направят частни училища... Не отричам, че в момента съществуващите частни училища ще дръпнат напред, но това достатъчно ли е. Освен това - ок, конкуренция ще има, но тя не е ли географски ограничена и небалансирана... В крайна сметка при определени условия съм съгласен, че моделът ще проработи, но не мисля, че са налице в този момент.
-6 +3
До коментар [#63] от "iipavlov":
Да, има много логика във Вашия коментар. Държавата трябва да започне да взима правилните решения все някога. Въпросът е как точно ще се реализират те. Към настоящия момент механизмът за финансиране на частните училища не е обоснован така, че да гарантира защита на държавния интерес, което е от значение за всички, които плащат данъци. По тази логика, трябва да започнем да искаме дотиране и на личните си автомобили, понеже не ползваме градски транспорт или на лечение в частна клиника, която не е сключила договор със Здравната каса - плащането отново е двойно. Принципът на солидарност е спазен - държавата е осигурила безплатното образование, а личният избор на родителя се изразява в правото да ползва това, което е предоставено или да избере нещо друго, което ще заплати. И да не забравяме, че когато се защитава тезата "за" държавно финансиране на частните училища някак си априори се приемат схващанията, че те са по-добри от държавните и че това финансиране ще доведе до намаляване на таксите в тях...И двете тези нямат подкрепа - нито като изследвания, нито като законова обосновка.
+4
До коментар [#60] от "jiggy":
Да дам пример защо аз поне съм съгласен част от моите данъци да отива и за обучението на деца, чийто родители не искат сами да го плащат:
Имаме циганче. Оставено на родителите си, то няма да стъпи в училище. Социални разходи до пълнолетието му = детските надбавки за 18 години (да, минаваме евтино). Обаче: социални разходи след пълнолетието му = помощи за безработни + стойността на всичко откраднато от него (де факто издръжката му) + разходите за полиция, съд и затвор всеки пък, когато (се опитаме да) го хванем. Повечето от последните разходи са доживотни.
Ако обаче решим да образоваме циганчето с нашите кинти, оставаме само с първоначалните разходи за детски надбавки + стойността на обучението му за десетина години (презумпцията е, че след обучението си циганчето ще се издържа само, ако ще и не чак да внася данъци).
Та като цяло по-евтино ни излиза да обучаваме с наши пари децата на тъпите родители, отколкото после цял живот да ги издържаме. Този пример разбира се е краен за повече илюстративност, но принципът важи и иначе - парите, които инвестираме в обучението на децата ще са винаги по-малко, отколкото доживотните ползи за обществото след като тези деца навършат пълнолетие. Т.е. трябва да отделяме от парите си и за чуждите деца не защото ни пука за тях, а защото така ще ни излезе по-евтино в крайна сметка.
_____
gradinko.bg+3
До коментар [#58] от "originalwriter":
напълно съм съгласен с твоя коментар. Добрите ученици трябва да бъдат допълнително стимулирани, независимо в държавно или частно училище учат. А добрите частни училища трябва да имат система за финансиране на по-добрите ученици, и тук да се включва държавата... Освен това стипендии и алтернативно финансиране тряба да бъдат развити малко повече, вкл. и от бизнеса...
-5 +3
Категорично против!!!!!!!!!!!!!! Ще се направят хиляди вратички за точене на пари от държавно към частно. Т.е. само монополи в образованието нямаме и някой олигарх иска да завземе тази ниша. Така както е в здравеопазването. Крайно време е да разберете, че да вървят нещата в тази държава трябва да се отдели държавно от частно !!!!!!
_____
srs-2 +6
Не разбирам защо наричате държавните пари за обучението на един ученик "субсидиране". Когато държавата купи автомобили от една фирма, това не е субсидиране, а обикновена покупка. За мен е абсолютно същото, ако държавата купи и образователни услуги. Приели сме, че за всяко дете ще похарчим Х лева за обучение. Съвсем естествено е родителят да избере на кого да даде тези Х лева и дали да доплати от джоба си (ако иска да ги даде на частно училище). Точно както едно ведомство решава дали с бюджета си да купи няколко автомобила или да купи карти за градски транспорт.
Не разбирам тези, които негодуват срещу "печалбарството" на частните училища. Въобще не съм сигурен, че училищата са обикновени търговски дружества - например Американският университет, който завърших, имаше много ограничения какво може и не може да извършва като стопанска дейност. Но да приемем, че частните училища са обикновени фирми. Това означава, че от всеки лев влязъл в тях те трябва не само да произведат необходимото количество образование, но и да заделят примерно 10на стотинки за печалба. Държавните училища няма нужда да са на печалба. Това веднага поставя частните училища в по-неблагоприятно положение и изисква от тях да развиват още по-голяма ефективност в управлението на средствата. Та ако има привилегированост, то тя вече е на страната на държавните училища.
_____
gradinko.bg-5 +2
До коментар [#69] от "gradinko":
Не съм особено съгласна с трактовката, че частните училища са неравнопоставени. Напротив - те са тези, които имат право на стопанска дейност. Не забравяйте, че говорим за училища, а не за университети или колежи, които са в съвсем различна графа. Държавните училища нямат същото право на стопанска дейност, особено когато става въпрос за образователни услуги (родителите веднага сочат "конфликт на интереси"). А частните училища имат право да събират допълнителни такси, с които де факто осигуряват "по-добрата" организация на обучението, ако приемам тази теза. Така че, аз съм за печалбата на частните училища, така трябва да бъде, когато използваш собствен ресурс, независимо как е събран (като допълнителни такси, например). Разглеждането на образованието като "покупка" е удачно, ако приемем, че това е просто още една от дейносите, които държавата дава на външни "доставчици". Чудесно е, но къде отива образованието като приоритет и национална политика? Именно заради оттеглянето на държавата от образованието в последните 15-20 години в момента обучаваме неграмотни студенти и постъпващите на работа не могат да напишат една молба...
-1 +1
До коментар [#69] от "gradinko":
Ми не виждам как може да си прав в последната ти теза. Същественото е, частното училище има право свободно да определи цена за своята услуга - дали на принцип "разходи+печалба" или на някакъв друг.. може да си направи маркетингова стратегия, може да инвестира в реклама и ПР, колкото сметне за необходимо... може да получи финансиране от банка за конкретна инвестиция... и кой решава колко да е "необходимото количество образование", което трябва да произведат и това изобщо може ли да се измери. Не знам какво е по-неблагоприятно...
-1 +6
По мое мнение трябва да се разсъждава на база на основната цел, а именно образованието и възпитанието на децата.
Принципа "Парите следват ученика" със сигурност ще създаде следните положителни предпоставки:
- Повече родители ще имат реална възможност да заплащат таксите в частни училища;
- Конкуренция между училищата независимо дали са частни или държавни, респективно по-високо качество.
Изобщо не съм убеден във възможностите на самата държава да контролира и организира обучението в държавните училища, така че очакванията за подобно решение са по-скоро утопични и навяват социалистически спомени. Истината е в конкуренцията и правото на свободен избор.
Всички разсъждения на тема какво пише в еди кой си закон (не съм юрист) или наредба за мен са на заден план – тези документи така или иначе подлежат на промяна и би трябвало основната им цел да са самите деца.
-1 +6
До коментар [#70] от "Йонка Първанова":
"къде отива образованието като приоритет и национална политика? " - дали образованието е национален приоритет се определя от процента от държавния бюджет, харчен за образование, а не от това дали парите отиват в частни или в държавни училища. Коя държава има образованието за приоритет - тази, която има само държавни училища и отделя 1% от бюджета си за образование или тази, която няма нито едно държавно училище, но отделя 20% от бюджета си за образование и всички ученици имат стипендии за частни училища?
"Именно заради оттеглянето на държавата от образованието в последните 15-20 години в момента обучаваме неграмотни студенти" - обучавате ги в плеядата ДЪРЖАВНИ университети. Колко дълго щяха да просъществуват Американския университет и НБУ, примерно, ако обучаваха неграмотни студенти?
_____
gradinko.bg-2 +3
До коментар [#71] от "jiffylube":
"кой решава колко да е "необходимото количество образование"" - оценките от матурите и приемът в университетите, duh.
_____
gradinko.bg-8 +2
И без това частните гимназии не струват... Нямам нищо против "баровците" да си плащат на учебни заведения, където децата им не получават образование, но не искам и аз да им плащам!
_____
Горното мнение не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа-6 +3
До коментар [#73] от "gradinko":
Да, националният приоритет се определя от процентът от държавния бюджет, харчен за образование. Само че това, което се предлага към момента - финансиране на учениците в частните училища не представлява увеличение на този процент. А просто неговото оползотворяване по един различен начин и доколко той е добър е именно въпросът на този дебат.
Що се отнася до неграмотните студенти в държавните и грамотните такива в частните висши училища, предлагам да не засягаме тази тема, тъй като нейното място не е в този дебат. С удоволствие бих я дискутирала с Вас на друго място и в друго време.
-3 +9
До коментар [#60] от "jiggy":
Не мога да разбера защо съграждани отказват да признаят конституционното право на всеки един български данъкоплатец да вземе активно участие в демократичната система и да си търси правата. Всяко едно българско дете, което има ЕГН при раждането си вече става част от държавния бюджет на най-различините ведомства. В този случай министерството на образованието се ползва с ЕГН-тата на моите деца, за да сформира бюджета за следващата година. Като данъкоплатец аз не получавам никакви облекчения ако детето ми не се възползва от този бюджет който е съставен от моите данъци. Следва въпроса: ако аз и моето семейство не може да се възползваме от тези пари - кой се ползва? При положение че има 7500 деца, които учат в частни училища означава, че скромната сума от почти 12 млн. лева се преразпределя върху останалите държавни училища. Затова намирам, че е правилно и е неминуемо да се следва практиката в европейския съюз, че парите трябва да следват ученика. Всички други аргументи пряко дискриминират децата ни. Позволявам си да използвам една аналогия - ако българин се наложи да се лекува той има правото да избере къде дори и в частна болница и да се ползва от здравната пътека в размера, който държавата е предвидила.
-6 +4
До коментар [#77] от "nojkonoev":
Да, ако частната болница е приела условията на здравната каса, т.е. ако е сключила договор с нея. Има много лечебни заведения и още повече зъболекари, които не работят със Здравната каса и в които изборът за лечение не означава, че държавата ще субсидира клиничната пътека. Точно това се опитвам да обясня вече няколко дни - финансирането на частното образование с държавни пари е нормална практика в много европейски държави, но е важен начинът, по който ще стане това. И пак казвам - никъде в проектозакона за училищно образование не е записано, че частните училища ще бъдат ограничени от към таксите, които събират (което също не е редно според мен), нито че субсидията ще бъде приспадната от тези такси. Дори условията на финансиране посредством единния разходен стандарт не са еднакви за частните и държавните училища - средствата за държавните и общински училища се преразпределят от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити съобразно спецификата на всички училища в региона, докато за частните училища този принцип не важи и те ще получават 100 % от размера на субсидията...Отново подчертавам - пътеката за реализиране на този принцип е важна. Към момента не е в интерес на държавата с това устройство на образователната система да изважда от държавния бюджет пари, които да се включват във финансирането на частни училища.
И последно - не сте прав, че тези 12 млн. лв. за...
Прочитане на целия коментар учениците в частните училища отиват в държавните образователни институции - субсидията на държавните училища също е на брой ученици, така че няма как да вземат повече от това, което им се полага, даже в повечето случаи - по-малко.
-7 +8
Чак сега прочетох пълната теза на Йонка Първанова и съм отвратен от социалистическата й (в най-лошия смисъл на думата) аргументация.
Основният й аргумент е, че частните училища се справят по-добре и затова парите от данъците трябва да отиват в подкрепа на тези, които се справят по-зле (държавните). Само един дърт цоциалист може да види "неравнопоставено положение" в това да си по-способен от някой друг - и да иска да даде парите на злето.
Вторият й аргумент е още по-соц: ако даваме пари на частните училища, те просто ще си вдигнат печалбите. Другарката Първанова (не знам има ли родство с Гоце, но би й ходило) просто НЕ ВЯРВА В ПАЗАРА. Не вярва, че конкуренцията между училищата ще предотврати засмукването на държавните пари като чиста печалба. За нея всеки пазар задължително се нуждае от държавно регулиране на цените! Ами не, другарко, нека ви обясним някои основни пазарни истини: някои училища може и да си гушнат държавните пари като печалба, но други ще намалят таксата или ще подобрят услугата си. И следващата година тези, които са се въздържали от лакомия, ще имат повече ученици и повече пари, а алчните ще бъдат маргинализирани. Защото образователният пазар не е телефонния пазар, няма олигополи и картели, а жестока конкуренция, която само ще се ожесточава с разширяването на способността на хората да пращат децата си в западни училища.
_____
gradinko.bg-2 +5
До коментар [#79] от "gradinko":
Пич, чак сега си прочел тезата на г-жа Йонкова, но явно не си разбрал това, което си прочел. Може би е защото си завършил Американския колеж, но все още разсъждаваш като първокласник.
Прочети още 2-3 пъти и двете тези изказани от госпожите, и след това коментирай.
_____
Без мъдра мисъл!-1
пардон г-жа Първанова!
_____
Без мъдра мисъл!+6
Не знам защо въпросът е поставен само за училища, абсолютно аналогичен е въпросът с детските градини. Частните. След като държавата не може да поеме всички желаещи, защо пречи на частният бизнес да свърши тая работа?
Не ми се повтарят аргументите на специалистите, затова само добавям нещо. Пример за разхайтено пилеене на средства от държавата са спортните училища. Тяхното съществуване е безпредметно, защото не дават професия. Остатък са от едни времена, когато робувахме на соцпоказност и стремеж към медали, дето ще ни носят някаква си там слава. Вятър и мъгла. ГДР и СССР имаха по няколко вагона медала, а сега къде са? ГДР се подхранва със 100 млрд ДМ/год(вече 20 г) от зап герм данъкоплатец.
+2
Силно се надявам при отчитането на резултатите осемте гласа "не" на другарката Първанова да се преброят като един такъв. Иначе става нещо като смс гласуването за човека-глас или мис България ;)
-5 +2
До коментар [#79] от "gradinko":
Ще подмина с мълчание личните квалификации по мой адрес...Те само показват липсата на конструктивни аргументи или разтоварването на негативна енергия...Ако това Ви прави щастлив, нямам нищо против.
Сега на въпроса...Ще Ви помоля най-учтиво да прочетете отново основната ми теза, защото аз никъде не казвам, че "а приори" частното училище е по-добро от държавното и следователно не трябва да му даваме пари. Напротив - и в другите си коментари призовавам да се направи рейтингова система и ясно да се види кое училище на какво ниво стои. Казвам единствено, че частните училища разполагат с ресурс да организират дейността си по по-различен начин, който се търси на пазара, докато държавните са ограничени нормативно...и именно в това е неравнопоставеността.
Относно печалбата - прочетете пак основната ми теза. Там ясно е изказано мнението, че наличието на печалба е основен аргумент "против" държавното финансиране. Да, тук сте прав. Същевременно обаче ако вникнете в аргументите ми ще забележите, че съм пределно ясна - регулацията на таксите и на тази печалба ще противоречи на принципите на пазарната икономика и де факто ще убие така желаната конкуренция.
Но за печалбата - всички се възмущават, когато стане ясно, че някое министерство или държавна агенция е платила с държавни пари обществена поръчка на цени 3-4 пъти завишени спрямо пазарните. И...
Прочитане на целия коментар говорим за разхищения, подвеждаме под отговорност за злоупотреба със служебно положение държавните структури, но не търсим отговорност на съответната фирма...все пак - тя има право на печалба, нали? Дано да сте прав и пазара да регулира процеса, защото в противен случай родителите няма да получат реално това, което търсят с тази промяна - по-широк достъп до частните училища, така яростно защитавани като "по-ефективни". Защото, пак казвам - никъде в представения от МОМН проекто закон не е казано, че парите ще се дават на родителите, нито пък се говори за регулация на таксите, което е основен аргумент за защитниците на този принцип. И не виждам защо защитаването на държавните интереси трябва да се квалифицира като негативно. Може би следващата стъпка е да си търсим дотирането на личните автомобили, както вече посочих в някой от коментарите си...
С удоволствие бих коментира въпроса с Вас "очи в очи", където и когато пожелаете. :-)
-3 +3
До коментар [#83] от "Shivo":
Защо решихте, че аз имам 8 гласа "не"? Това, че към всеки мой коментар има позиция "против" не се отразява на гласуването...Простата математика го показва - в момента има общо 84 коментара, а над 160 гласа (общо "за и "против"). Това, че отбелязвам коментара си като позиция, не означава, че гласувам. Аз притежавам в достатъчна степен лично достойнство, израз на което е проверката на фактите, преди да се говори "по принцип"...
-4 +2
До коментар [#5] от "yaga":
Позволих си да използвам вашият пример с дотирането на личните автомобили в своите коментари, защото ми се струва доста удачен. Надявам се да нямате нищо против.
-2 +6
До коментар [#84] от "Йонка Първанова":
"частното училище има свободата да определи ... образователния си процес, а държавното училище регламентира този процес съобразно държавните образователни изисквания." - признавате, че свободата на училището да организира образователния си процес е преимущество, но вместо да поискате такава свобода и за държавните училища, вие искате да дискриминирате срещу частните. Признавате, че малките паралелки на частните училища са преимущество, но вместо да искате намаляването на класовете в държавните училища, вие искате да дискриминирате срещу частните. Признавате, че частните училища имат методи за финансиране, които държавните по различни причини не ползват, но вместо да искате законът да разреши (и задължи) държавните училища да се понапънат да съберат странични доходи, вие искате да дискриминирате срещу частните.
Според собствените ви аргументи частните и държавните училища са като нормални олимпийски състезатели и състезатели-инвалиди (държавните са осакатени от законови ограничения). Ние обаче си имаме само една олимпиада и трябва да съчетаем двата типа състезатели. Вие предлагате здравите състезатели да бягат с по един чувал на гърба, за да са изравнени условията. В резултат имаме скучна олимпиада, в която състезателите куцат и кретат. Справедлива ли е? Може би, но на кого му пука, когато е толкова зле.
Разбира се, олимпийската...
Прочитане на целия коментар метафора е леко преувеличена, но настояването ви Е пример за обратна дискриминация, също като квотата за негри в някои американски университети - типично социалистическо мислене.
Също социалистическо е приемането ви, че ако има държавни пари към частните училища, трябва таксите им да бъдат държавно регулирани - и почвате да се тюхкате, че такава регулация не била предвидена. Имам лоши новини за вас - купища стоки и услуги, които държавата също купува, не са с регулирани цени. Още утре държавата може да купи примерно 100 000 чифта джапанки за учрежденията си и да настъпи корупционен апокалипсис, понеже цената на джапанките не е държавно регулирана!
--------
Не мога да си представя родител, който да не иска детето му да учи в добро частно училище. Това ме прави подозрителен към мотивацията за вашата позиция. Ето вариантите:
А. И сега можете да си позволите частно училище за бъдещия ви първолак и не ви пука дали частните училища могат да станат малко по-достъпни, защото мястото му там е осигурено.
Б. Убедена сте, че детето ви никога няма да стъпи в частно училище, защото:
Б.1. Сте твърде бедни да си позволите дори и по-ниски такси за частно училище;
Б.2. Детето ви не е достатъчно умно, за да се надявате на стипендия в някое частно училище.
Аз поне не виждам други причини родител на бъдещ първокласник да иска да дискриминира срещу частните училища вместо всячески да се опитва детето му да ходи в такова училище. Която и от тези причини да е вашата, не е моята, и се надявам да не е на болшинството от читателите на Капитал.
_____
gradinko.bg-6 +2
До коментар [#87] от "gradinko":
Коментарите Ви излизат извън добрия тон и затова този мой коментар ще е последния към Вас...Под достойнството ми е да падам на подобно ниво. Отново изваждате аргументацията ми извън контекста - казвам ли някъде, че частните училища трява да регулират образователния процес като държавните? Аз просто описвам състоянието в момента. Твърдо съм за освобождаване на държавните училища от спъващи механизми. Твърдо съм за категорична и коренна промяна на държавната образователна система. Това, срещу което съм против, е да се почва тази реформа отзад напред.
Не мога да разбера и защо четете това, което искате да видите, а не това, което е написано в коментара ми - "Аргументът, че субсидираният единен разходен стандарт ще се приспада от таксата за обучение не издържа пред принципите на пазарната икономика. Всяко предприятие, открито и финансирано с частни капитали има право да очаква реализация на продукта си и печалба от своята дейност. Логически, то има правото да определя и цената на своите продукти или услуги. Как тогава и по силата на кой механизъм държавата ще определя размерите на таксите, събирани от частните училища и не означава ли това "национализация" на частния образователен сектор? И по силата на какъв закон държавата ще забрани на частните училища да увеличат таксите си в условия на криза, при подобряване на материалната база или предоставяне на допълните...
Прочитане на целия коментар лни услуги? При такава ситуация навлизаме в рамките на държавното регламентиране на цялата образователна дейност и наличие на държавен регулатор, който може да казва колко най-много може да струва образователната услуга, предоставяна в едно частно училище, отново базирано на "държавни изчисления" (в този случай винаги си мисля за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – държавата ще съгласува и "позволява" цените на образователните услуги). Чудесно, но къде остава истинската конкуренция в този случай?". И къде точно се "тюхкам", че няма регулация? Задавам въпроса трябва ли да има, както и в предходния си коментар показвам, че това би нарушило пазара.
Останалите ви реплики оставям без последствие...
Силно се надявам не аз да казвам на читателите на Капитал как трябва да мислят. Все пак, живеем в демократична държава, нали?
-1 +6
До коментар [#78] от "Йонка Първанова":
Ами вие си противоречите сама- първо нима частните болници са ограничени в размера на таксите? Второ - на едно место твърдите, че единният държавен стандарт се разпределя между държавните училища на базата на някакви техни "спицифики", т.е някои от тях не получават 100 %, а после посочвате, че субсидията е според броя на учениците?!
+6
До коментар [#57] от "Йонка Първанова":
И тук си противоречите - последно какво искате - от една страна - таван на таксите - което пък казвате, че не е добър пример за пазарна политика. Всъщност изобщо не става дума и за субсидиране на частните училища - идеята е да се финансират децата за тяхното задължително образование, което финансиране идва от платените от техните родители данъци!!!
-6 +1
До коментар [#90] от "nojkonoev"
Много сте прав, идеята е да се финансират децата, но така, както е залегнала в проекто закона не гарантира реализацията си в предвидения потенциал, а изглежда като субсидия. И да - противореча си, защото това е реалното състояние на нещата. От една страна са пазарните принципи - не може да се ограничават таксите на частните училища, а от друга - стоят интересите на държавата. Моята роля е просто да посоча противоречията, които са налице в идеята към момента, към ситуацията, в която тя се предвижда да се реализира. Никъде не казвам - трябва да се ограничат таксите, нито пък твърдя, че трябва да се субсидират "на парче" и безотчетно частните училища. Това, което смятам за редно е първо да се разработи и подложи на обществена дискусия механизма за това финансиране, да се покажат реалните му положителни страни - в цифри и процедури, а не просто - ще финансираме, защото смятаме, че така е добре. Може да звуча противоречиво, но такава е реалността.
Относно финансирането на държавните училища - те се финансират на брой ученици, т.е. не могат да получат повече от това, което се полага спрямо този брой, като това финансиране се разпределя от горестоящия орган съобразно спецификите на региона. Пример - ако имате училище със 100 ученика, полагат ви се 130000 лева. Но при преразпределението, няма да получите всичките, а около 90 % от тях, например.
+6
Защо е нужно да се водят безкрайни дискусии и да се опитваме да създаваме нещо, което не само вече е създадено, но е и достатъчно дълго практикувано и доказано като ефект и смисъл.
Създаването на комисии и т.н обикновено е само начин да се протакат и отлагат нещата и да се имитира работа по проблем. България може вместо това просто да приложи опита на държавите от Европа, към които и тя все пак се числи.
Кому е нужно да бъдем толкова различни от другите и защо?
-5 +2
Аз лично съм сигурен, че ако държавата почне да плаща каквото и да е на частните училища всъщност ще намали качеството, което се очаква да предлагат тези частните училища. Не е важно какъв е статута на дадено предприятие, било то и училище, важно е откъде се финансира. Да сте видяли някоя от частните фирми живеещи на гърба на държавна (то е все едно държавата да я финансира) да е конкурентноспособна ако спре финансирането? Това от една страна.
От друга, според мен една от най-важните функции на държавата трябва да бъде най-общо казано образоването на всички нейни граждани. Но е сбъркан подхода. Държавата не трябва да се стреми към "налагане" на образование, а към стимулиране на стремеж към образование. На първо място това стимулиране трябва да бъде финансово. С други думи, да има данъчни стимули за всеки който иска да учи и го направи реално. От там нататък има и много други начини. Трябва да се обърне системата и вместо да увеличаваме разхода на средства от държавата за образование, да се намали прихода на държавата при положение че тези средства се инвестират в образование. Сигурен съм, че резултатите няма да закъснеят а и ще има много по-малко корупция в системата.
_____
Отделете време навреме.-6 +3
Да, би трябвало държавата да поеме част от товара на родителите, които по някаква причина са решили, че децата им имат умствени или поведенчески проблеми и отделят значителни средства от семейните бюджети, за да постигнат минималния образователен стандарт, пращайки ги в частно училище, където ще им се обърне допълнително внимание.
Все пак трябва да се внимава, защото повечето от децата в частните училища са съвсем нормални при постъпвянето и изкривяванията се получават на по-късен етап , когато разберат или си помислят, че могат да си купят знание с пари, без много лични усилия.
Има и друго:
Ако държавата все пак реши да брои по 1000лв на калпак, което са си доста пари за някои общности у нас, очаквам да има бум на новорегистрирани "частни училища" из гетата по абсолютно същия принцип по който сег в тези гета живеят най-много освидетелствани от ТЕЛК инвалиди и трудоустроени на глава от населението, защото няма още такъв образователен инспекторат способен да устои на сумата от 10-20 бона и не подпише папирите на даскалото, така както не се е родил този доктор от ТЕЛК дето няма да разпише документа за пожизнената пенсия щом става въпрос за държавни пари.
-4 +3
До коментар [#94] от "k_":
Нещо не мога да ви схвана мислите уважаема/ми?
Нали не бърката "частни" училища с помощни, че оставам с такова усещане? "Изкривяванията" се наблюдават първо при родителите, мислещи си, че щом си плащат - получават автоматично "качество".
И трето за "гетата". Предполагам визирате Люлин, Обеля, Дружба и тн.? Нали разбрахте всички, че с САМО с парите отпуснати на "калпак" нито едно дете няма да влезе в частно училище, просто защото тези пари не покриват таксите в тази у-ща. Ако от хопотетична сума 10 000лв извадим 1000лв, мисля останалите 9000лв сериозно ще изпотят хората от "гетата". А "фалшивото" училище няма да се задоволи само в 1000лв., за да симулира самото си съществуване като бизнес далавера.
Тоест, България е нещо различно за съжаление и тук "копи-пейст" модели не минават много много.
-3 +1
До коментар [#94] от "k_":
Доста обидна квалификация за учениците и родителите, която не мисля, че има място в подобна дискусия. А може би наистина е грешка в разбирането на частно и помощно училище...
-4
До коментар [#93] от "dreamer":
Съгласна съм - има резон в подхода, който описвате. Подкрепям.
-1 +4
До коментар [#96] от "Йонка Първанова":
Уточнявам - имам предвид помощните частни училища.
Що се отнася до другите - "нормални" частни школа у нас - нещо не е наред, след като от тях няма нито един или е изключителна рядкост някой да постигне значими успехи в националните олимпиади по каквото и да е, с което да обикновено им си отварят вратите на световните университети.
Учителите са едни същи, децата поне статистически също би трябвало да се еднакви.
Защо, обаче тези от "безплатните" постигат успехи, а другите не?
Съгласен, че е невъзможно децата от "частните" да са по-тъпи. И при равни други условия, чисто статистически успелите сред тях би трябвало да са повече - а то е точно обратното.
От тук извода, че в нашите условия колкото повече пари даваш пари за "образование" на наследника, толкова по-слаби резултати получаваш се налага от само себе си. На други места не е така, но у нас е. И докато не се изясни причината за горната аномалия защо да даливаме още повече пари в т.н. "нормални" частни училища?
Помощните частни училища обаче трябва да се подпомагат.
Всъщност има ли помощни частни училища в България? И ако няма защо няма?
+5
Въпросът е зависим от доста по-дълбоки принципни и ценностни позиции: http://mapto-on.blogspot.com/2010/06/blog-post.htm
_____
Включете се в свободния интернет, без цензура на корпорации, партии, олигарси,... https://bg.wikipedia.org/wiki/Мастодон_(социална_мрежа) https://masto.bg-1 +7
Йонка Първанова явно смята, че частните училища не са български: "...едва тогава, когато държавата се е погрижила да обезпечи качеството на обучение в своите училища..."
А за мен е отворен въпросът дали българите имат причина да се идентифицират с управлението на собствената си държава.
_____
Включете се в свободния интернет, без цензура на корпорации, партии, олигарси,... https://bg.wikipedia.org/wiki/Мастодон_(социална_мрежа) https://masto.bg-1 +7
До коментар [#93] от "dreamer":
Ако има нещо, за което всички да са съгласни, то това е, че за образование трябва да се отделя по-голям процент от държавния бюджет. Държавите с добро образование заделят за него поне двойно повече проценти от нас. И ти на фона на това се изтъпанчи, че не, не трябва повече пари да харчим за образование. Трябвало с данъчни стимули... и как данъчно ще стимулираш мангала да си прати 8те деца на училище? А всички хора, които кретат с минимални заплати - и под облагаемия минимум - тях как ще ги стимулираш данъчно?
Забравяш, че големите данъци у нас се плащат не от миниатюрната средна класа, а от големите бизнеси. Едно голямо предприятие, собственост на един човек, плаща образованието на много хора. Ти искаш това да спре и всички тези хора вместо това да получат по 100на лева на месец данъчни облекчения - което разбира се ще означава, че за способността на големия бизнесмен да си прати детето в хубаво училище разлика няма да има, но другите пък ще бъдат яко преебани.
А за падането на качеството, когато държавата давала пари... колко падна качеството на мерцедес и бмв, след като държавата купи от техните коли? Колко падна качеството на бензина, след като държавата е огромен клиент на петролната индустрия? Държавните служители като пътуват с авиокомпании, покачват ли се забавянията? Мизерните 1300 лв от държавата са само част от таксите на частните училища. Никое...
Прочитане на целия коментар училище (освен държавните, ха) няма да разчита единствено на тези пари, за да функционира.
И другарката Първанова веднага скочи в подкрепа, хаха!
_____
gradinko.bg-3 +3
До коментар [#98] от "k_":
Не, драги, не си прав - по-скоро не са им дали възможност за изява на таланта...
Ако имаше олимпиада по "Източване на малки и средно големи министерства" или "Усвояване по нашенски на еврофондове" съм сигурен, че нашите хайванчета от частните училища ще ударят в земята местната (държавна) и международната конкуренция...
_____
"Per natura non da, Salamantica non presta..."+6
До коментар [#98] от "k_":
Не съм съгласен, че учителите са същите. Не мисля, че все още има истински специализирани частни гимназии, примерно математическа, по изкуства и т.н. Ако имаше специализирани, най-вероятно в тях щяха да преподават по-добри специализирани преподаватели. От там, щеше да има и по-добри резултати.
От друга страна, не съм съгласен, че успехът на олимпиади е критерий за качество. Да, хубаво е 0,001 % от учениците в държавното образование да печелят някакви медали, стипендии и т.н. хубави неща, но какво е нивото на другите, които се обучават там?
Отново, моята теза е че трябва да се работи в посока стимули за млади преподаватели, борба всячески за тях. Липсата на дисциплина ги отблъсква много повече, отколкото малкото пари, а корекция на дисциплината според мен е невъзможно да се случи в държавните училища.
_____
cineart.me-1 +7
Как се измервало качеството на образование в частните училища, пита Йонка Първанова. Еми, както се измерва и това в държавните и общински- по резултатите и по реализацията на учениците.
Не бил основан към настоящия момент механизмът за финансиране на частните училища така, че да гарантира защита на държавния интерес, казва същия автор- това изобщо не е така, драга Й. Първанова. Всички механизми за контрол на общински и държавни училища са действащи и напълно приложими към осъществяване на държавния контрол относно спазване на общообразователните изисквания в частните училища. Това- в случай, че говорите за качеството на образователната услуга.
Ако обаче сте имали предвид чисто финансовата страна, то тогава кажете, какъв механизъм очаквате различен от този приложен към общинските училища? Или както би казал поетът с китара: Къде сте Вий, къде сме ний?
-5 +1
До коментар [#104] от "Nixonanim":
Почти всички учители занимаващи се с подготовка на "олимпийци" си докарват много сериозни доходи преподавайки в "елитни" частни училища. Това всъщност е наградата им за положените допълнителни усилия, а те никак не са малко, и биха се радвали и ако от "частните" се намерят и постигнат върхови успехи.
За съжаление не се получава. Основният проблем е липсата на вътрешна мотивация за постигане на изключителни успехи у децата от платените училища. Те, колкото и да са талантливи, много скоро разбират, че няма защо чак пък толкоз да се напъват щом някой може да им осигури по-добри условия просто като плати.
Има го и другия момент:
У нас в момента няма частни "помощни" училища както е в нормалните държави. И ако се случи, някое дете да се развива по-иначе, по-затворено е или просто не пасва на масовото образование родителите нямат много избор освен да го пратят в "нормално" частно училище каквото и да им струва това в резултат на което се получава концентрация на деца със "специфични" способности в нашенските частни училища.
И когато се съчетаят "специфичните" способности с огромните финансови възможности на родителите става направо страшно.
Познавам няколко семейства които решиха да изтеглят децата си от "елитни" частни училища поради тази причина.
+5
Оставяте встрани важната "подробност", че частните училища имат дебелата финансова грижа за сградата и оборудването и. Което доста изяжда от печалбата на бизнеса.
Държ регулиране от министерството е воденичен камък за частните училища, което спъва качеството им. Могат ли те да учат от свои учебници и да отхвърлят кошмарните, препоръчани/задължени от министерството? Не могат. А критерият би следвало да бъде само крайния резултат от матурите. Както е при частните ученици.
Защо допълнителните финансови приходи да поставят частното у-ще в по-добра ситуация от държавното? Няма логика. Те не преливат в качество, а са за джоба на предприемача, в чието канче не ни е работа да гледаме. Личен избор на родителите е, че оценяват неговия труд и му го плащат.
-5 +4
До коментар [#107] от "brasnarq":
Абсолютно сте прав, че не е наша работа да гледаме в канчето на предприемача и е личен избор на родителите и оценка за неговата работа дали ще му плащат. Това потвърждава моята теза, че така, както към момента е заложена тази идея в закона, тя не обслужва адекватно именно този личен избор, защото не гарантира на родителите по-ниски такси. А относно неравнопоставеността - частните училища имат право на своите приходи от такси освен държавното финансиране. Държавните (общинските) училища са много ограничени и почти нямат възможност да набират такива допълнителни приходи - ето в това аз виждам несправедливост. Освободете държавните училища, развържете им ръцете да имат право на стопанска дейност в по-голям обхват и тогава можем да считаме, че ще са равнопоставени, нали? Иначе - на едните даваме само хляб и им забраняваме да работят, а на другите даваме хляб и правото да си купят салам от магазина, защото могат да работят и да си изкарат пари...Примерът може би не е много точен, за което се извинявам.
-1 +2
До коментар [#108] от "Йонка Първанова":
Че кой спира настоятелствата към общинските или държавните училища да развиват стопанска дейност в полза на училището. Много от тях го правят и доста прилично се справят.
В частните училища стопанската дейност е в полза на собственика (собствениците) и допълнителното финансиране ще увеличи приходите им със сигурност.
+4
Как да не гарантира по-ниски такси? Очевидно, че ще последва чувствително намаление. Иначе рискуват да се прехвърлят учениците по средата на обучението я в друго частно, я в държавно и да станат нерентабилно малки паралелките.
Как по-точно си го представяте това право на държавните за частна инициатива. От родителите да вземат допълнително или от бизнеса?
Ето какво правят частните по туризъм например. Уговарят с ресторанти летен стаж. Учениците получават пари, осигурява им се работа и ако ги харесат - постоянна впоследствие. В джоба на предприемача не е задължително да влиза нещо. А кога директор на държавно, ще се разтича да завърти подобен договор, като нищо не хваща. Държ чиновник инициатива няма да прояви, ако и да му се дадат правомощия. Освен ако няма комисионна за джоба му.
-2 +7
За каква стопанска дейност говорите? В случая става дума за дейности по образование. Частните училища не са търговци и не кумулират печалба. Допълнителните такси там се обосновават от допълнителните образователни дейности, впрочем в частното училище за първи път се реализира идеята, която сега пробива път и за останалите училища, а именно за целодневно обучение. Естествено е да е по- висока таксата щом като се предоставят два пъти повече услуги от тези в другите училища.
А относно допълнителните дейности свързани с храна, транспорт, екскурзии и пр. частните училища обикновено ползват доставчици.
-2
До коментар [#102] от "gradinko":
Хайде най-опростено да покажем как действа държавата в момента, по-конкретно за образованието. Цифрите са съвсем примерни. Взима от мен 100 лева на месец като работещ, определя някакви критерии по които харчи тия пари за образование като не се интересува от качеството на резултата а от количеството. Главно защото държавата като такава е сбор от институции, пълни пък с отделни хора, които се отчитат количествено, (все пак изпълняват финансови планове и прочие). А качеството като такова трудно може да се измери и е повече лично усещане дали човек е доволен от това което е получил като образование или не е. Самото качеството няма нищо общо с каквито и да е училищни оценки, но пък всеки тества стойността му като почне да прилага способностите си и наученото на практика независимо какво му е попрището. С други думи ако се обърне модела и държавата стимулира гражданите вместо да дадат тия 100 лева на нея пък тя да ги образова (даже да забравим за момент корупцията), да ги остави в гражданите ако те ги инвестират в своето образование. Тогава тези 100 лева ще бъдат похарчени за такова качество, каквото самия човек е решил, че му е необходимо. Понятия от близкото минало като "Държавата ме изучи" са несъстоятелни и те никога не са били верни, така както вече на всички ни е ясно, че държавата никога не ни е хранила, пък да не говорим колко плачевна е ситуация в един уж...
Прочитане на целия коментар съвременен модел какъвто е НЗОК. Защото не такива са функциите на държавата, въпреки че различни политически власти и строеве са експлоатирали подобни тези. Това, което аз виждам като решение както написах е държавата да се стреми, да насърчава, да стимулира гражданите да инвестират в образованието си. Макар че не го върши в момента както трябва (без да коментираме причините за неудачите въпреки че те са свързани точно с потока на парите) държавата се опитва да създаде такава икономическа среда, че всеки да се реализира в нея, като този модел не изключва социално слабите по никакъв начин!!! Защо този модел да не проработи и по отношение на образованието и на здравеопазването, например?
_____
Отделете време навреме.-4 +2
До коментар [#110] от "brasnarq":
Има училища общински повечето където само от кръжочна и клубна дейност си докарват доста сериозни приходи. В края на краищата базата е налична - трябва само желание в учителите и родителите.
Таксите са символични - нямат нищо общо със "школите" за кандидатски изпити. Обикновено в кръжоците се подготвят т.н. "олимпиици" или от клубовете излизат спортни звезди. Ако клубът е лицензиран от съответната федерация могат дори и да очакват бъдещи приходи от трансфери. Срещу 10-20лв месечно в общинското училище можеш да участваш в театрална трупа, кръжок по физика биология или поезия, спортен клуб или танци и всичко това не е задължително и децата имат право на избор. Ако във училището на вашите деца не е така - просто се запишете в настоятелството, намирате съмишленици за група с преподавател или треньор по съответната дейност и го правите. Това в частното училище не може да стане, защото там родителите плащат и делегират изцяло правата по организацията на учебния процес на мениджмънта като имат единствено възможност да напуснат, ако не им харесва. Те са просто клиенти и нищо повече.
Докато в общинските училища по условие са работодатели и имат много повече лостове за влияние върху учителите и директорите за подобряване на условията и учебния процес. Въпрос на тяхно лично желание и ангажимент.
Родителите сами са направили своя избор - да си платят и...
Прочитане на целия коментар освободят от ангажименти към училището или не плащат допълнително, но са ангажирани.
Ако държавата предостави обществени фондове за частно образование би трябвало да гарантира механизъм, че родителите в чсатните училища ще имат някакви формални права в управлението на финансите на предприятието и по какъв начин ще се решават евентулни конфликти между собствениците и "клиентите" на бизнеса.
+4
До коментар [#108] от "Йонка Първанова":
Ако ще ги равнопоставяме така, държавата ще даде ли сгради и терени на частните училища?
_____
gradinko.bg-1 +3
До коментар [#112] от "dreamer":
Нищо ново не каза, разбрах те и първия път. Още чакам да кажеш циганите и бедните (които данъци не плащат) как ще ги стимулираш.
_____
gradinko.bg-5 +6
Съжалявам, че нямам време да изчета всички коментари- забелязвам интересна дискусия. И разбирам аргументите "ЗА" напълно. Но ситуацията в страната ни е такава, че потекат ли веднъж тези пари се създават допълнителни условия за измамничество и печелбарство. Ще се народят школи и школички, решили, че предлагат елитно образование и родители, които съответно да им повярват. Държавата в момента изпълнява напълно конституционните си задължения- да осигури безплатно образование за всички деца. Хубаво, лошо- такова е! От там нататък всеки прави своят избор дали да се възползва от държавното или да търси частното.
И още нещо ме притеснява в случая. Тези пари могат да отключат една прекалено силна тенденция за частно образование (пък било то и с ниски такси), което ще доведе до тотален срив на държавната образователна система и пълно лишаване на децата от ниските социални среди от възможност за безплатно обучение.
_____
Stupidity should be painful-4 +3
Тежко, тежко! Вино дайте...
Ако ви чуят дебата отнякъде онези двамата, дето седят пред Ректората, ще станат и отново ще забягнат във Влашко...
_____
"Per natura non da, Salamantica non presta..."-2 +1
Що не вземете да обърнете темата на дебата: "Как да се привлече интересът на частния капитал към държавните училища..." или нещо такова.
Те и без това едва берат душа. Сега и малкото, което им дава държавата, привлича погледа на новоизлюпените предприемачи...
Срам за тая държава!
Ще да пия напук врага, на пук на вас патриоти!
Аз вече нямам мило драго! А вий ...
_____
"Per natura non da, Salamantica non presta..."-4 +3
До коментар [#118] от "eraser":
Защото искаме децата ни да учат в частни училища.
_____
gradinko.bg-2 +3
До коментар [#119] от "gradinko":
И аз искам много неща, за които си плащам.
Също плащам и данъци, които отиват (според правителство, НСИ и т.н.) за образование не само на моето дете, ами и на някое друго.
Но не се зъбя, защото не е морално...
_____
"Per natura non da, Salamantica non presta..."-2 +8
До коментар [#120] от "eraser":
"Също плащам...за образование не само на моето дете" - ето това е разликата. Ти плащаш данъци за твоето дете и за някои други. Хората, които пращат децата си в частно училище, плащат данъци ЕДИНСТВЕНО за чуждите деца. Дискриминационно и противоестествено.
_____
gradinko.bg-6 +3
До коментар [#121] от "gradinko":
Това е техен избор. Те може да искат децата им да учат от детската градина в Таджикистан, например, и понеже плащат данъци в България, означава ли това че трябва бюджета да превежда парите там.
И въобще аз поне не съм виждал на друго място по света асансьори със запечатани врати на вторите, някъде дори и на третите етажи по кооперациите защото "градинковците" се биле набутвали с общите разходи.
+7
До коментар [#122] от "k_":
За Таджикистан не съм сигурен. Но ако искат да пратят децата си в европейска страна - защо не, един пазар сме все пак.
За справка - живея на четвъртия етаж и ползвам асансьор само ако съм с много багаж, но плащам колкото и съседите от третия, които дори слизат с него.
Но така или иначе сравнението ти е погрешно. Хората, които пращат децата си на частно училище, не искат да спрат да плащат за асансьор. Искат и на тях да им бъде позволено да го ползват, след като също плащат за него.
_____
gradinko.bg-4 +3
Плащаме за много неща, които нито ползваме, нито искаме, нито споделяме морално и тн. Е, какво да направим? Ултра-Неолиберален преврат и да убием бедните? Само като се сетя колко непредставителна е тази извадка от "спорещи" тук по темата, било то ЗА, било то ПРОТИВ.....
А пък като гледам колко капиталисти-индивидуалист
-1 +2
До коментар [#121] от "gradinko":
Не, драги ми Смехурко, плащам само за "чужди" според твоето определение. Не го намирам за дискриминационно.
Също плащам и за 240 дебили, които се чудят как да потопят още по-надолу държавата. Не искам, но никой не ме пита... Това не ти ли се струва дискриминационно?
_____
"Per natura non da, Salamantica non presta..."-5 +3
До коментар [#124] от "gradinko":
Ти си млад и едва ли си виждал асансьор с касичка за монетки из софийските кооперации. Пускаш стинката, натискаш копчето и возилото тръгва да катери етажите. Когато навремето дойдох в Софето да уча още първия месец местните тарикати ме светнаха, че това било само за провинциалистите като мен.Иначе те си носели една пробита монетка с връвчица и отървавали непосилната такса.
Че кой им е забранил да ползват общественото благо образование?
Ами не им харесвало. Ами като искат по-добро ще си плащат. Това означава ли, че на мен ако не ми харесва БДЖ, което се субсидира от данъци и като си ходя на село с колата за да ми е по--удобно, трябва да искам да ми възстановят част от разходите като им подпиша декларация, че няма да ползвам БДЖ следващата година?
Ами кво става ако по средета на годината се наложи детето да смени училище или да се върне в масово такова? Как точно ще сметнеме каква сума да се възстанови справедливо? Ами за 1300 лв. на година би трябвало да се позволи на децата обучение в къщи и да държат само изпити с които да покрият стандартите и парите се плащат на бебите и дядовците. Защото какт о ида го погледнеш защо един дядо да не може да предложи по-добро образовние на унуката отколкото някво си частно или държавно школо?