Детска престъпност

Мисля, че с проблема трябва да се занимават всички, без изключение! Още в детската ясла, през градината, училище и т.н., трябва да има психолог. Самият той трябва да е наясно със симтомите на зараждаща се агресия и методики за освобождаване на напрежението. От друга страна, не бива да се залита и в обратна посока, като се възпитават мекушави, апатични и безволеви деца. Трябва да се намери баланса и децата да се учат преди всичко да отреагират ситуациите адекватно, а не първосигнално. Понеже проблемът е много остър и мерките са доста закъснели, трябва усилена работа и с родителите. Различните извън класни занимания биха извадили младежите от бандите, които им дават в момента сигурност и самочувствие. Това са приоритетите на един подрастващ и той прави всичко за тях. Трябва да се научи да задоволява тези си нужди по друг начин. Ако най-изявените индивиди от бандите срещнат нетърпимост от всякъде, включително и от своите последователи и заедно с това санкциите за противообщественни прояви са достатъчно строги, с опции за смекчаване при добро поведение, може да се отбележи добър резултат. В момента много родители си затварят очите за проблемното поведение на наследниците си, дори обвиняват учители и полицаи за това, че са оказали отпор, че са опитали да спрат нечия простъпка. Това е вид поощрение за младежа. А, той не осъзнава, че поведението му е престъпно. За него, това е завладяване и отстояване на позиция.
Темата е много широка. Нека пишат и други, аз също ще я...

Прочитане на целия коментар дописвам и... дано успеем да подобрим нещата заедно!

_____

Просто трябва да се забрани чалгата! Дете растящо в чалга семейство, в което е нормално мъжът да бие жена си, да се напива като куче и да дъни сръбска музика и кючеци, как да разбере основни житейски ценности?

За да има ефект работата с децата в училище/детската градина, учителите и родителите трябва да работят заедно, а докато има родители, на които всички са им виновни ще има и деца, които са безгрешни. Не е логично хлапе на 7 години да отработва натрупаните негативни емиции, като дебне други дечица и ги бута в гръб по стълбите и след това се залива от смях, а родителите смело и безотговорно да отричат, че има проблем и да твърдят, че става въпрос просто за детска игра. Родителите трябва да поемат отговорност за действията на своите деца и да осъзнаят, че малкото човече е повече човек, отколкото твърда малък, за да разбира.

защо очаквате някой да възпитава децата, когато самите родители със собственият си личен пример правят това невъзможно? не вярвам че човек, който има объркана ценностна система може да възпита правилно детето си. Примерите са много - само се огледайте и вижте родителите които са агресивни, нагли и се изживяват като тарикати, дори и за дребни и незначителни неща!
Смятам че проблема с децата може да бъде решен най-вече с промяна на обществото като цяло. С реакциите на институциите и с обучение на децата.

Всичко е до култура на обществото..Децата се учат от родителския пример и от това което наблюдават в обществото около тях.
Уви в България, цяло едно поколение вече е опропастено, т.е те са възпитани в чалга културата, където ценностите липсват и характера е мутренски. Това поколение ще възпитава така и своите деца. Нещата трудно, много трудно биха се върнали към нормалното.
Според мен, основното което трябва да се направи е хората да започнат да гледат сериозно на проблемите с възпитанието и всички, не само родителите, да се намесват, когато даден индивид прави глупост.

За пример ще дам в Дания шофирането - да се кара бързо колата се приема доста лошо от обществото. Дори и от младите. Ако някой се направи на гъзар - веднага всички - съученици или просто минувачи изразяват недоволството си и казват колко е неправилна постъпката. Няколко пъти така и човек не би повторил това, защото не получава желаната признателност както в България, където ако се правиш на "рейсър" всички мацки са ти в краката, а и приятели изведнъж се намират....твърде погрешно.
А другото което е - равенство пред закона. това също променя човешките ценности. Ако човек види, че когато нещо е направно лошо, се получава наказание - той няма да го прави, не като у нас - непрекъснато се наблюдава безнаказаността на определени лица. Естествено, това е достатъчен стимул да не се спазват правилата, а точно обратното - да се направиш на Тарикат!

Не съм сигурна, че наличието на психолог би подобрило нещата от гледна точка на формализирането на основните задължения на училището т.е. училище в смисъла, в който се влага в тази дума просто няма в България. Предполагам, че е напълно възможно да се назначи психолог, но както всичко останало в училищата ролята му най-вероятно ще остане по-скоро формална.Спомням си, че когато аз бях ученичка в основното училище имаше психолог, въпреки това положението беше нетърпимо,проявите на агресия бяха ежедневни и по никакъв начин не съм усетила да има адекватна реакция на това. Говоря за време от преди 20години, в края на комунизма и за абсолютно обикновено квартално основно училище в Пловдив.Като форма на контрол на агресията си представям по-активно участие на родителите под формата на някакви организирани срещи, на които се решава какво да се прави с такива деца заедно с преподавателите им и родителите им. Като помощта от специалист психолог се търси впоследствие.

Здравейте! В една много хубава книга четох, че нациите, културите, които са устояли на времето и не са се разпаднали, са имали винаги такива хора, които са показвали на останалите членове на обществото, че при недоразумения и евентуално конфликти, правилния път е пътят на уважението към другото човешко същество, и не развитието на гняв и жажда за мъст. Всеки от нас си има в по-голяма или по-малка степен добри страни и всеки от нас рано или късно може да съжали за своя простъпка, съвестта да проговори.

За това, според мен най-добрия път е: 1. да се дава личен пример за достойно съществуване 2. да се напътства съответния млад гражданин /най-вече от мъжки пол/ чрез въпроси, споделяне на собствен опит, на мнението, така че да му се провокира съвестта.

С това, също имам предвид че нито трябва да се проявава толерантност към простъпката, нито да се оставя човек /или другите ученици/ да става жертва на такива действия. Първата стъпка за оказване на влияние да е простия и открит въпрос "защо направи така?". Не се съмнявам от друга страна, че в 90% от случаите въпроса ще е излишен, защото не става въпрос само за трезво, будно размишление. Ситуацията би наподобявала да питаш някой, който има проблеми с алкохола например, защо така прави. Ще става въпрос за форма на сляпа зависимост. Роля играят и навиците, и социалната среда, начин на мислене, на търсене на щастие, удовлетворение...

Освен това, такива субекти имат нужда в...

Прочитане на целия коментар повечето случаи от някой, който също е направил нещо лошо, така че да го изкарат още по-голям виновник и да си отприщят собствения гняв и т.н. и т.н. За това, според мен би следвало и да се дават съвети на абсолютно всички ученици, как да не провокират недостатъци в характера на другите.

_____

Абсолютно всички сте прави! Но, тъй като ситуацията е много лоша, трябва спешно да се намерят начини за въздействие върху три групи хора: дълго време били жертви / в къщи, в училище, на улицата, на работа.../, деца - насилници, родители-насилници. Тези мерки трябва да се прилагат усилено, като изолират тотално насилника и му се дава да разбере, че така няма да си върне мястото, кариерата, семейството.... Биха помогнали и на възрастните и на децата. Що се отнася до жертвите, те трябва своевременно да се откриват и защитават, защото лесно могат да извършат агресивен акт в особенно тежък размер от отчаяние.Ролята на психолога трябва да е активна и реална работа с всички групи. Не може да се постигне промяна само с критика, наказание и назидание. Трябва да им се предложи алтернативна логика, техники, които да им помагат в стресови ситуации да действат по подходящ начин и т.н. Затворът не решение! Ако около един човек се създаде вакуум, който е като негова риза, то той сам ще пожелае да излезе от него. И, ако единственният начин е да заживее като цивилизован човек, а не като животно, сам ще го пожелае, а това значи, че ще успее. Изборът да се утвърждаваш чрез агресия говори за нисък интелект и силно животинско начало. И това трябва да е ясно на всички. Сегашното ни общество е принудено да приема това животинско поведение, защото не умее да се защити от него. Това е още една задача, наред със защита на малтретирани, превъзпитание на насилници, дисциплиниране на институции и...

Прочитане на целия коментар граждани и т.н. Тотална промана на средата и поведението в нея, както и отношенията в нея и към нея. Друг начин няма.

_____

Моля, този, който не е съгласен с мен да се аргументира. Иначе няма дискусия.

_____

Гобленка, за каква изолация говорите? Как дефинирате деца като насилници и насилвани, какви граници прокарвате? Да изолирате дете, което е проявило агресия къде? И защо? За да спре да я проявява? Дори най-незапознат с психологията ще се сети, че това не е начинът. какво друго освен агресия е актът на изолация? След като цяла година с класа на сина ми се занимава уж отблизо училищният психолог, говорихме по родителски срещи, мислехме и измисляхме как по-агресивните деца да бъдат насочвани към друго, как да овладяват/изкарват агресията не срещу деца (като под агресия аз лично разбирам доста повече неща, включително обида), в края на годината всички завършиха с отличен. А наказанията за "немирниците" или за лоша дисциплина - обикновено шумна аудитория, бесуване и момчешки боеве, като наказанието биваше наложено на целия клас - най-често бяха лишаване от час по физическо! Затворено в клас по 6-8 астрономически часа дете на 8 г. мисля, че няма как да не се разбеснее. Та, коя агресия ще изолирате?

_____

До коментар [#4] от "war":

разбира се, че трябва училището да възпитава децата! както и родителите, но поне поравно. детето излиза от къщи на около 3 г. и прекарва в пъти повече часове в т.нар. социум; социализира се вън от дома и отделно от родителите си;
не може да е изложено на истерията на преподаватели в училище и да е мило кротушче.
образователна или възпитателна е функцията на училището е въпрос, който някак се налага

_____

1. Нека всеки се запоанае с методиката на обу4ение на ку4енце ! 2. Потьрсете и намерете об6тите принципи! 3. ...

До коментар [#10] от "ablena":

Не съм психолог, но съм отгледала трима сина, двама от които отглеждат своите синове. От гледна точка на моя опит като дете, родител, гражданин мога да коментирам както промяната в поведението на децата, така и методите на работа с тях. До там са ми компетенциите, а мисля, че и вашите не са по-големи. И така: Говорим за индикации, ранни прояви, агресия на жертвата, като самозащита, агресия, като средство за самоутвърждаване.От Вашето писмо не виждам такива разграничения. А, те са важни, защото и мерките ще са различни. Днешните деца са различни от "вчерашните" и "онзиденшните". Те не само са по-активни, но и нямат респект от нищо и никой, не приемат "не" за отговор и смятат, че света съществува за да им служи. Водят застоял живот, движат се в групи и решават споровете си силово. Всеки утвърждава мястото си в ерархията на групата по метода на животните, чрез бой, бягство, или подчинение. Нуждата от защита на позицията размива, дори бих казала, премахва границите между дете и възрастен, ученик - учител. Преследвайки заветната цел, " по-висока позиция в групата", децата не подбират средства. Вие, като родител, отказвате да видите тия неща. Може би, дори не знаете как се справя вашето дете на улицата, или в училище. Още в детската градина, дори в яслата, където има такива, се открояват по-агресивните деца. Те хапят, бият и притесняват другите от...

Прочитане на целия коментар групата. Открояват се и жертвите. Те не умеят да се защитават и си го отнасят. Ако едно дете се дразни, че Х му взима играчките, събаря му кулата, или нещо друго, но не може да го набие, то бие У. У не може да се защити. У е жертвата и ако не се намеси възпитател, родител, психолог, той ще расте като жертва и ще е такъв в живота си докрай. Колкото по-малко отпор срещат насилниците, толкова по-далеч отиват. За жертвата става все по-трудно да отива на училище, или другаде, където търпи насилие. В един момент може да изригне и да си върне за всичко преживяно. И точно тогава се намесват възрастните. Обявяват го за краен насилник и го наказват. Имало е дори убийства, породени по такъв начин и жертвите изтърпяват присъдата за това, че са отнели живот, или са нанесли телесна повреда. Всички случаи, довели до акта на агресия са останали незабелязани и не са предприети никакви мерки за защита на това дете. На него се гледа като на проблемно, с липса на концентрация, недисциплинирано, с много бягства. Ако навреме се намесят възрастните, това дете ще се научи навреме как да излезе от позиция на жертва и да се изкачи по стълбицата. Но, никой не е работил с него. Намесват се, когато е късно. Други деца са по адаптивни. Те намират начин да се сприятеляват без насилие. Гъвкави са, общителни, имат повече умения и привличат към себе си интерес. Те са доста високо в ерархията и добре се справят в групите и училище, макар да не са пример за учителите. Те ще успяват и като възрастни. Умеят да бъдат интересни и харесвани. Но, има деца, които постигат всичко чрез сила. Това дете, дето хапеше в яслата. Никой не го е спрял. Никой не му е обяснил, че има и друг начин да постигне своето, и че не всичко, което иска е възможно. Всеки път, когато е хапало, удряло, обиждало, дразнило друго дете, или никой не се е намесвал, или, както вие казвате са наказвани всички за непослушание. След всеки такъв случай, то се убеждава, че ще му се размине. Особенно, ако близките му оправдават и подкрепят такова поведение. То израства и агресията му става стил. Става опасно за околните. Те виждат това, но вече се страхуват да го спрат. Агресията може да се проявява не само спрямо хора. Може да е срещу животни, предмети... При всички случаи е видима. От първия етап, до крайния. И, ако в началото може и трябва да се работи с децата, да ги приучват на позволено и непозволено, на добро и зло /нещо съвсем естественно за личностното формиране/, то в по-късна възраст, при вече затвърдени навици, тези деца трябва да се откъсват от групата, която им дава сила и увереност и да се интегрират в друга, където отново трябва да се утвърждават. Трябва усилено да се работи с групите. Те не са в нелегалност! Всеки родител и учител знае кои са приятелите на детето, спортува ли, кои са съотборниците и т.н. Освен това, свободното време на децата трябва да се обема в различни извънкласни занимания, които им харесват, дават им възможност да проявят и развият уменията си, да изразходят енергията си, учат ги на социални умения. Ако и това не стане, децата си израстват като жертви и насилници. Затворите са пълни с такива. Едните, защото не намират мястото си, а другите, защото никой не им е обяснил къде е границата на търпимост и законност! Нито ТВУ, нито затвор може да спре един насилник. Най-много да го озлоби още! Когато някой получи статут на асоциален субект: той бие, граби, принуждава други хора да правят неща, които не трябва да правят, достатъчно е да го лишат от лична карта временно./например/ Човек без лична карта не може да си намери работа, да ползва мед.помощ, ако се спазват мерките за регистрация на пациенти, не може да тегли от банка, да получава помощи.... За известно време може да успява да преживява рекетирайки приятели, близки и случайни хора, но... Може и друг начин на изолация да се намери. Навремето, АНАТЕМА е означавало пълна изолация. Никой не е приемал в дома си, никой не е контактувал с анатемосан. Как ще различим днешните "анатемосани", сигурно ще се намери подходящ начин. Но, с тях трябва да продължи работа, за да се върнат в обществото, не толкова опасни. За това казвам: работа още от началото. Всеки насилник има нужда от среда, в която да се изявява. Ако най-близкото обкръжение се отдръпне, те ще опитат в по-отдалеченото, до което имат достъп. И, ако тия, които се отдръпват се ограничават само в това, ако никой не обяснява защо и никой не му показва как да си върне средата-няма как да се постигне резултат. Личността се формира в детството, затова най-много усилия трябва да се хвърлят за децата. Вие, струва ми се, не сте съгласна. Но, дали с това помагате на детето си?

_____

До коментар [#13] от "goblenka":

Много правилно! точно така е ;)Детството формира възгледите на индивида. А те се формират от средата и вниманието което му се отделя.

Това ли е всичко, което имате да кажете? Решихме ли въпроса с възпитанието и грижата за децата си? А за старините си? За бъдещето на България? Нали всичко това зависи от тях? От многото деца които познавам, само две ходят на училище с удоволствие. Почти всички мразят да четат, играят на компютърни игри, ако си нямат банда, или не смеят да се смесят с връстниците си, щото ще са подложени на тормоз. Ако си имат банда, подчиняват се на ерархията на глутницата, воюват за престиж вътре в нея и за влияние с други такива. По-страшни са момичешките банди. Не е както преди, момчешките!Околния свят за тях е джунгла и те са твърде заети да се налагат в нея. Нямат време за други неща!/образование, култура, облагородяване - лично и на средата, грижа за по-слабите/.

_____

И похвалата, и наказанието са нещо нормално. Детето очаква някой да го накаже или похвали. Да накажеш с труд е полезно, защото всички печелят от това. По този начин възпитаваме децата вкъщи, но стане ли дума да се приложат в училище, излиза че ги тормозим. Иначе сте виждали по американските филми - сгафил си нещо, значи отиваш да чистиш, да поправяш нещо из училището и т.н. В цялата ни държава законите масово не се спазват. Ако искаме следващото поколение да не е толкова изпуснато като нашето, трябва да ги научим да спазват правилата и едновременно с това да си търсят правата, тоест да искат и другите да ги спазват. Произволът ражда несигурност и недоверие - между хората и към държавата. Оттук и прословутата българска меланхолия :).

_____

Жалко, че броят на подкрепящите тази тема далече не съответства на нейната обществена значимост. Нещо не е вред. Може би г-жата, която я е предложила ще трябва да намали коментарите си с допълнителната аргументация. Всичко е ясно, но ги няма работещите предложения и институциите към които са адресирани. А може би да се потърси съдействие от редакцията.

_____

Отдавна никой не е писал по темата. Така е! Много е важна! Не е затихнала, а изоставена! До следващото детско " зверство". Не знам какво още бих могла да направя, за да не затихва и за да стигнат препоръките ни до съответните " фактори". Знам, че не мога да повлияя на институциите, но родителите, които пишат и четат форумите, в които пиша и аз биха могли да се отнесат с по-голяма сериозност и отговорност!

_____

До коментар [#17] от "Димитър Ганчовски":

Да! Моля редакцията за помощ!

_____

И тази тема затихна. Реших да я реанимирам. Ще я обвържа с доста честите смъртни случай в Студентски град. Надявам се, че ще се съгласите. Много мислих, какво кара децата и младите хора да насилват и да убиват. Какво кара децата да крадат, разбиват... Вече съм писала по повод различни статии, но да се опитам да синтезирам. От най-ранна възраст, децата растат без правила и авторитети. А, имат нужда от това! Прекомерната грижа, закрила, все опрощение им казва, че може да правят каквото си искат, без да понесат последиците! Въобще не се замислят за тази връзка: причина - следствие! Родителите са склонни да си закрилят и оправдават децата, дори когато са виновни! Не ги учат на съчувствие, съпричастност, толерантност. Самите те проповядват едно, а правят друго. Децата виждат! Нямат домашна комуникация. Това, от което се нуждаят: разбиране, подкрепа, сигурност - намират го на улицата, в компанията, в бандата. Бандата, пък си има иерархия и политика, за доказване на лоялност и принадлежност. Така, за да получат членство, децата трябва да докажат, че са достойни за това. Насилват деца от други групи, или такива, самотници, крадат, вандалстват... Проявяват не зачитане на всички правила и норми извън групата! В очите на хората са просто хулигани! Знаят си перфектно правата и си ги ползват! Отлични манипулатори, но често и жертва на манипулации от възрастни. Тъй като започват такъв живот от малки, още преди пълнолетие вече са " закоравели". Отделяйки се от къщи, отивайки да...

Прочитане на целия коментар учат средно, или висше училище в друг град са като "отвързани"! Бързо се ориентират и влизат в " групи", " компании". Няма родителски контрол. Всъщност, няма никакъв! Потапят се в свободата, или по-точно слободията. Пълни са със адреналин! Напомпани са с енергия, която трябва да избие! Така се чувстват живи, силни... Поводи за агресия, или вандализъм винаги се намират! Стига да са пийнали, или по на друсани... Колкото и да не ви харесва, така стоят нещата! В началото стои нашето отсъствие, или несвършена родителска работа, после - не свършена учителска, после идва слободията... накрая, имаме труп, съдебна зала и две семейства, които имат сериозни основания да оплакват съдбата си! Едните са загубили дете, или детето им е осакатено, другите - гледат как детето им влиза в затвора, заклеймено, с убито бъдеще, носят срама, страха, болката... Не знам защо толкова хора са ми сложили минуси. Дали не е по-добре да се замислят за децата си и тяхното бъдеще? Не е ли по-добре да отчетат грешките си, нуждите им и да потърсят начин да ги предпазят от такива ситуации? Както и да живеем, остаряваме. Тия деца ще се грижат за старините ни, ще продължат делата ни, ще градят бъдещата история, ще отглеждат свои деца. Давате ли си сметка как ще изглежда това бъдеще? След като вече пораслите деца не умеят да са отговорни, грижовни, толерантни...? Защо не ги умеят тия неща? Пишете. Но, повече мислете! И, дано намерите сили, да се промените! Само така ще помогнете на децата си! Ако всеки се погрижи правилно за децата си, повечето деца ще са спасени! Трябва да спасим и изоставените! Но как, след като не сме спасили своите? Сериозен проблем, който не търпи отлагане!

_____