Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:
K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).
Защо е важна
Всеки български гражданин е задължен да има постоянен адрес в личната си карта. А когато живее на друго място - да си направи адресна регистрация в съответната община. Но гражданинът по никакъв начин не доказва, че има право да използва този адрес. Т.е всеки може да декларира произволен адрес и общинските чиновници не могат да възразят. Проблемът е, че доста недобросъвестни граждани ползват този пропуск в закона, за да се скрият доста ефективно от държавната администрацията. Призовкари, данъчни, дори службите на МВР, които одобряват личното оръжие, на практика не могат да открият такъв човек.
Какво е решението
През 2004 година в закона за гражданската регистрация, член 93 е добавена следната алинея:
(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица.
Това възразяване обаче няма обратна сила - т.е. не дава възможност на кмета да анулира адресните регистрации на непочтените ползватели на този адрес. Нужно е допълнително прецизиране, така че при изявено желание от доказан собственик на адрес (собственик на имота, наемател с валиден договор за наем) да може да се маркират като фалшиви такива адресни регистрации за временен и постоянен адрес. И когато лице с такъв адрес се опита да го използва да му бъде изискана валидна регистрация. Това може да става при искане за преиздаване на лични документи например.
Защо е важна
Може ли една национална медиа да изпълнява "обществена функция" когато средногодишният дял на нейната гледаемост е 12% и той стремглаво пада? Успешно ли е управлението на едно предприятие, когато неговите неразплатени задължения към момента надхвърлят 13 000 000 лв., от които над 9 000 000 към БТК (Виваком) за разпространение? Удоволствието гледане на БНТ е струвало на българския данъкоплатец през 2009 г. сумата от 81,979,600 лв. При 2 100 000 домакинства, от които едва половината са от работещи хора, следва, че всяко работещо семейство плаща по около 80 лв. на годна, за да гледа БНТ.
Изборът на Генерален директор на БНТ трябва да отговри на множеството поставени въпроси. За огромно съжаление това ще се случи зад затворените врати на СЕМ и въпросът за стратегията за развитие на БНТ никога няма да бъде поставен на обществена (или експертна) дискусия. Предстоящият избор на Генерален директор ще предпостави за период от пет години бъдещето на тази медиа, която в условията на олигополен ТВ пазар е единственият шанс на нацията за нормален, балансиран, коректен и не на всяка цена комерсиален медиен продукт.
Какво е решението
Предлагам на страниците на в. Капитал да се анализира "трудовата характеристика" на бъдещия Генерален директор, за да се "респектира" регултора по отношение на неговата прозрачност при избора. Предлагам също така в. Капитал да организира и модерира конференция, която да развие дебата за бъдещето на БНТ. Отзвукът от този дебат ще стигне до всички медийни експерти, политически субекти и мислещи хора, за да постави най-важния субект на публична комуникация в държавата в правилното русло, а именно - в услуга на обществото.
Защо е важна
Предлагам "Капитал" да започне дебат по темата за административната реформа. Като бивш служител на администрацията, с облекчение преминал в частния сектор, ми прави впечатление, че с годините все повече кадърни хора се махат от държавните институции и действа един безотказен механизъм на отсяване и задържане на тези, които са некадърни, връзкари, податливи на натиск и готови да извършват незаконни неща само да си запазят работата.
Докато аз преди влязох в администрацията с конкурс, сега се учудвам, че никое правителство не се чувства длъжно да обясни как назначава хората си. Конкурси за държавни институции почти не се обявяват. Как тогава се правят тези назначения? Много от хората в регулатора, в който работех не покриваха дори формалните изисквания на длъжностните си характеристики. Въпреки това, не само че и до днес работят там, но и получават повишения. Това е един порочен механизъм на отглеждане на слугинажи, който дърпа държавата надолу. Затова предлагам да се разровят медиите подробно в кадровата политика на ключови администрации като БНБ, министерствата, КЗК, КФН и т.н. За общините да не говорим. Там всичко е на семейна основа.
Какво е решението
Да се проучи чуждия опит и да се направи анализ на практиките досега. Да има във всяка администрация лице на високо ниво (не ТРЗ-то, наречено по модерному "Човешки ресурси"), което да отговаря за всички назначения, особено за повишенията и за хората на средно и високо ниво. Да е ясно и прозрачно как се подбират и назначават тези хора и каква е квалификацията им. Те са гръбнакът на една администрация и техните качества са изключително важни. Един министър пролет не прави. Важно е да има добри екипи, които да работят независимо дали този, който е на върха е политическа фигура или експерт.
Защо е важна
Темата беше предложена по мейл от читател на "Капитал". Ето какво ни писа тя:
Това е ключова тема, която е с потенциално силно разрушително влияние върху бизнеса на огромен брой дребни фирми. От 01 януари 2010 въведоха известни изменения в Кодекса за социално осигуряване, с които се изисква дължимост на осигуровки дори и върху неначислени възнаграждения - промяната беше представена пред обществото, че е с идея да задължат работодатели все пак някак да внасят дължими осигуровки дори и при неспазване принципите на Закона за счетоводството относно текущото начисляване на разходите за заплати. На 26 февруари 2010 на сайта на НАП беше качено Указание от директора на институцията, с което обхватът на тази норма се разширява и върху самоосигуряващите се собственици и съдружници на търговски дружества, при които няма уговорени възнаграждения - тоест те са неначислими, недължими и неполучени, но ще бъдат задължени да се осигуряват върху най-високия праг за съответната дейност. На практика с указанието се цели увеличаване на данъчно-осигурителната тежест.
Какво е решението
Да се прецизира новия регламент на НАП.
Вашите теми за
Това са ваши предложения за теми, които да разработим. Можете да изпращате сигнали и проблеми, с които сте се сблъсквали, както и теми, които искате да видите на страниците на "Капитал".
4 мар 2014, прочитания
30 дек 2013, прочитания
29 дек 2013, прочитания
23 апр 2013, прочитания
7 апр 2013, прочитания
1 юни 2012, прочитания
Най-подкрепяни теми
Facebook
Twitter