Хелзинки вместо Холивуд

"Мога да гледам филми на Marvel, но само ако е неделя и съм махмурлия", казва веднъж Аки Каурисмаки, един от водещите режисьори в скандинавското и независимото кино въобще. Над три десетилетия филмите му се движат в изключително индивидуален стил между комедията и драмата, реализма и абсурда, а този юни имаме шанса да се гмурнем дълбоко в историите му.

Рестартирането на културния живот в София започва с повторна прожекция на някои от филмите на финландския режисьор в Дома на киното (в началото на март прожекциите подгряваха отложения "София филм фест"), но този път придружени с две изложби. Във фоайето на салона са показани плакати на включените филми, а в галерия Synthesis ще откриете най-фините детайли в историите на Каурисмаки благодарение на снимки и кадри, заснети от Маря Лена Хуканен, дългогодишнa фотографка на терен и неизменна част от сплотения екип зад режисьора.

Ако не сте запознати със специфичния дух на киното на Каурисмаки, може да се окаже добър ход да посетите изложбата в Synthesis преди прожекциите - освен различни ъгли към историите му тя включва и мисли от режисьора. В думи като "Киното е мъртво. Умря през 1962 г., май беше октомври" личи самотата му като независим режисьор (а също така сценарист и актьор) в една все по-комерсиална индустрия като киното.

Кати Оутинен и Мати Пелонпя, "Сенки в рая" (1986) Преглед на оригинала

На 13 юни е прожекцията на "Момичето от кибритената фабрика" (1990), един от филмите, в които той поглежда към работническата класа във Финландия. В същата година излиза и "Наех наемен убиец" (14 юни). 90-те са изключително продуктивен период за Каурисмаки и кръга актьори, с които работи неотменно. През това десетилетие излизат още "Бохеми" (16 юни), концертният филм "Тотал балалайка шоу" (17 юни) за измислената от режисьора група Leningrad Cowboys и "Плаващи облаци" (18 юни).