Фаровете на надеждата

Някои от маяците в Бургаския залив са построени преди 150 години

Фарът на о. Света Анастасия    ©  Йово Николов

Бургаският залив е най-големият по площ на българското Черноморие. Ширината му между нос Емине и Маслен нос е 41 километра. Западният бряг на Черно море е описван многократно от френски, английски и венециански пътешественици още от XVII век, но една от най-подробните карти на Бургаския залив е съставена през 1900 г. Ето как "Морски вестник" описва залива:

Бургаският залив заема пространство, вдадено на запад, от нос Зейтин до нос Емине са 24 мили, а от линията, съединяваща носовете, до най-западната част на залива са 17.5 мили. В залива има няколко убежища, повече или по-малко защитени от различни ветрове, а дълбочината повсеместно е достатъчна за най-големите кораби, с изключение на местата около самия бряг и плитчините при Ахиоло и между него и Бургас."

За значението на залива говори и фактът, че веднага след Кримската война Османската империя започва да строи фарове по българското Черноморие. Фаровете са тези, които създават сигурност на корабоплаването. Те са построени от френската компания Compagnie des Phares de I'Empire Ottomane. Според статията на Милан Асадуров "Фаровете по българския черноморски бряг" френското дружество е получило концесия от султана за изграждането на 7 фара в българската част на Черно море след Кримската война. Легендите твърдят, че империята е била принудена да направи корабоплаването по-сигурно, той като и на север и на юг се появили земни пирати. Селяните запалвали огън на място, където има опасни скали, нощно време и започвали да играят хоро в кръг, така имитирали светлината на фар. Капитаните си мислели, че това е пристанище, и се насочвали натам. След като се разбивали в скалите, селяните обирали плячката, която морето изхвърляло на брега. Това, естествено, са само легенди.

Договорът за концесия с френската компания е сключен от капитан Мишел Кола, станал известен с името Мишел паша. През първия етап (1856 - 1866 г.) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и червеният фар на Варна. През втория етап (1880 - 1888 г.) са вдигнати фаровете на нос Емине и островите Света Анастасия и Свети Иван. Сумата от събираните такси от френското дружеството годишно е била около 2 пъти по-голяма от разходите за построяването на седемте фара (78 500 златни лева) и 8 пъти повече от сумата, изразходвана за годишните разходи.

След като България е освободена от турско робство, фаровете продължават да бъдат експлоатирани от Compagnie des Phares de I'Empire Ottomane, тъй като Черноморието остава в границите на Източна Румелия и едва през 1908 г., когато страната обявява независимост, френската фирма се оттегля. След това българската държава поема управлението на фаровете.

Маслините на българското Черноморие

От морето фарът на Маслен нос се вижда като висока отвесна скала, от брега е просто последният дъх на Странджа планина в морето. Маслен нос всъщност би трябвало да се казва Маслинен нос. Според книгата на Трифон Трифонов "700 наименования на българското Черноморие" старогръцкото му име е Еля, което означава маслинено дърво. Като дошли турците, го превели "зейтин бурун", което също означава маслина. След това българите също направили превод - Маслен нос, което само потвърждава факта, че по Черноморието непрекъснато се губим в превода. Според една от легендите носът носи името си, защото корабите, които превозвали маслини, непрекъснато се разбивали в плитчините пред него. И като си представите как плуват хиляди маслинки в морето, осъзнавате, че вярна е другата версия - от южната част на носа в древността е имало малка маслинена горичка. Сегашният фар със сигурност не е древен и стар. И не изглежда като такъв. На върха на скалата постройките са две. Действащият е кръгла бяла каменна кула, около 3 метра висока. Иначе се намира на 37 метра над водата, вижда се от 17 мили от морето и свети с 3 пъти проблясваща бяла светлина. Пред него има квадратна стара постройка, вероятно бивш фар. Но пък точно под фара, на малкия плаж южно от моста, има страхотна скромна кръчма - нищо протенциозно - фургон с пържена риба и бира и пластмасови тарелки, а кръчмарят те вика по име, когато ястията са готови, за да си ги вземеш.

От петролната лампа до електронния фаров автомат

За разлика от фара на Маслен нос този на остров Свети Иван край Созопол е много по-описван. Островът е населен с късоуши скални зайци и стотици гларуси. Тези зайци (не тези, а прародителите им, естествено) са били подарени на цар Фердинанд от неговия братовчед - италианския крал. Самият остров някога е принадлежал на царската фамилия. Другите представители на фауната на острова са пъдпъдъци, няколко мисирки с два пуяка и три-четири крави, налягали в северната част на острова. Там има руини на раннохристиянски манастир, както и останки от църква, за която се твърди, че е построена по заповед на цар Светослав Тертер. Там беше открито и ковчеже с фаланги от пръста на Свети Йоан Кръстител - евентуално. По време на турското робство на острова се криели пирати, които нападали корабите.

Фарът на Свети Иван е открит на 31 декември 1883 г. и е построен от Compagnie de I'Empire Ottomane. Тогава оптиката му е 0.37 метра, а светлината се намира на 40 метра над морското ниво. В края на 1914 г. е построена сегашната сграда на фара от железобетон от белгийската фирма Barbier Benard & Turenne. След това петролната лампа на белгийците била заменена през 1932 г. с фаров апарат Julius Pintsch, който работил с маслен газ. През 1963 г. фарът е бил електрифициран, а 20 години по-късно е поставен електронен фаров автомат с халогенна светлина. Най-смешната история за фара е, че като дошли комунистите на власт, прерязали електрическия кабел, който снабдявал острова с ток, защото бил опънат от фашистите три години по-рано.

Фарът на Свети Иван се вижда от 20 мили в морето, свети с бяла прекъсваща светлина и е емблема на малкия остров.

Според Милан Асадуров сигнална светлина на него е имало още през 1828 г. През 1883 г. френската фирма Collas et Michel построява къща за фаропазача, а през 1888 г. поставя и оптика с петролна лампа, която излъчва постоянна бяла светлина. Това става, след като французинът, наричан Мишел паша, получава концесията от турския султан.

През 1914 г. фирмата Barbier Benard & Turenne демонтира оптиката Barbier & Fenestre от фара на остров Свети Иван и я монтира на Света Анастасия. Изгражда и фаровата кула, която е висока 12 м. През 1932 г. двуфитилната петролна лампа е заменена с фаров апарат Julius Pintsch. Фарът е електрифициран през 1963 г. с генератор. Сега той е електронен фаров автомат с халогенна лампа. "На тази в момента пише Made in USSR", с гордост ни показа един ден фаропазачът бай Митко, след като ни е допуснал с връзки да се изкатерим по едновековните вити стълби до върха на фаровата кула, откъдето се открива чудна гледка от 360 градуса море. Сега островът е напълно обновен, след като десетилетия стоеше занемарен, със средства по европейски програми. Предстои обновяване и на островния кей, за да може там да спират малки корабчета и яхти, защото в момента това е доста трудно.

Бургаският фар

Той е "запален" през 1899 г. Оптиката е поръчана от френската фирма Sautter Harlé & Cie. Фарът, разположен в края на източния вълнолом, първоначално е бил вдигнат на стълбовидна конструкция на височина 15 м. Неговата постоянна бяла светлина е била видима на 8 мили, пише в книгата "Фаровете и другите средства за навигационно осигуряване по българското черноморско крайбрежие (1878 - 2018 г.)" на д-р Атанас Панайотов (известен морски историк) и Мариана Кръстева. Двата входни фара представляват две еднакви кръгли бели метални кули. Имат площадки около фенерното отделение, което е боядисано съответно в червен/зелен цвят. Червеният фар и Зеленият фар са "запалени" през 1900 г. На Бургаския фар след изграждането на цилиндрична кула през 1907 г. е поставен и наутофон, модернизиран през 1931 г. През същата година фаровете са електрифицирани, а на единия от червените е променена цветовата характеристика (на източния мол) - със зелена светлина, а на южния остава червена. В основата и на Бургаския фар е бил поставен барелеф на княз Фердинанд І. Аналогична е и смяната му с лика на Георги Димитров през 1949 г., а през 2003 г. е поставена метална пластика, изобразяваща емблемата на пристанище Бургас. През 1995 г. е променен и цялостният облик - кулата е нова, бетонна, боядисана на широки бели и червени хоризонтални ивици. Светлинният сигнал излъчва от височина 24 м и е видим на разстояние 14 морски мили.

Броненосци сред разбунено море

Емона идва от старогръцки и означава студ, зима, мраз, лошо време, дъжд, бури. Носът е Емине. Името е турцизиран вариант на това на селото. В мюсюлманската религия Емине се нарича майката на пророк Мохамед. Фарът се намира на 64 метра над морската повърхност. На север е малкият залив Акия, а над него се вижда как природата е нагънала брега. На 300 - 400 метра е постройката на фара.

Има истински исторически спор за това кога е построен фарът на Емине - дали е станало през 1880 г. или през 1888 г. Накрая надделява мнението за първата дата, тъй като оптиката, монтирана от Compagnie des Phares de I'Empire Ottomane, която се намира във Военоморския музей във Варна, била произведена през 1880 г. Както и на Свети Иван, оптиката е сменена през 1932 г. с Julius Pintsch, а електрификацията идва през 1963 г.

Това са фаровете на надеждата в Бургаския залив - между Маслен нос и Емине - устояли на бурите и морските легенди.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kiriakov avatar :-|
    Dan
    • + 1

    Прекрасна образователна статия!

    Нередност?
Нов коментар