🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Русе в бъдеще време

Хората и инициативите, които се борят за по-добра градска среда и културно разнообразие в града

Мартин Янков от "Колективът" докато обменя идеи с ученици
Мартин Янков от "Колективът" докато обменя идеи с ученици
Мартин Янков от "Колективът" докато обменя идеи с ученици    ©  Колективът
Мартин Янков от "Колективът" докато обменя идеи с ученици    ©  Колективът

Лятно кино на Речна гара в Русе, исторически изложби, музикални събития, открити уроци по рисуване и суинг танци, бордгейм състезания, изработване на къщи за птици - звучи ли това като далечно или близко бъдеще? Или напомня за нещо отминало? Фестивалът "Реките на града" излиза от София и се насочва към Русе, за да превърне това в реалност дори и само за няколко дни с помощта на местни активисти и организации.

От реките на София към реките на Русе

Зад поредицата събития "Реките на града" стои организацията "Колективът", която поставя началото си в средата на 2020 г. и обединява архитекти, експерти, активни по темите за градската среда и развитие граждани. Миналата година "Колективът" организира събитие на Перловската река, а този уикенд организира второ издание на Лъвов мост, което допълнително развива идеите им за архитектурни места, градски забавления, сътрудничества с културни организации и брандове.

Паралелно с проекта на Лъвов мост в София през последните месеци "Колективът" е фокусиран и върху възстановяване на връзката между Русе и Дунава - в началото на септември фестивалът стъпи и на Речна гара с културна програма, вдъхновена от идеите на местни ученици. И все пак доколко тази връзка е наистина изгубена? Екипът иска да превърне Речна гара и крайбрежната зона в града отново в социални и активни места.

Идеите им всъщност са до голяма степен свързани с определена традиция. "В световен мащаб реките дават началото на града, а сега като че ли градовете са обърнати на другата страна", казва ландшафтният архитект Мартин Янков от "Колективът". "Речна гара е била от портите на страната за внос на култура и стоки, основна транспортна артерия. Вижда се как градоустройството преди е било организирано около нея - има пет улици, които се спускат към гарата, а сега те пустеят също като зелените площи наоколо и старите къщи."

Според Мартин, вместо Дунав да е обединяващ фактор за градовете в региона, сега влиянието му е някак разкъсано, а това води и до все по-редки контакти с градовете и страните отвъд реката.

Учениците - новите експерти

В процеса те първо се свързват с общината и кмета на Русе, от които имат позитивни впечатления, после към училищата и учениците, влизат и в диалог с културните организации в града. В поредицата от разговори те разбират, че хората в града не са толкова фрустрирани от ограничените кариерни възможности, колкото от това, че има малко какво да правят отвъд работния или учебния ден. "А дори и да не харесват тази реалност, не чувстват, че могат да променят нещо."

"Колективът" се насочва към идеите на учениците от няколко русенски училища - професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова", гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура "Йосиф Вондрак", гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Пеньо Пенев" и училището по изкуства "Веселин Стоянов".

След като в началото децата не са сигурни с какво могат допринесат, те постепенно започват да участват пълноценно в процеса. "Това, което учениците предлагат, по нищо не се различава от това, което експерти са казвали през годините - повече места за спорт и култура, повече грижа за природата, повече озеленяване."

Важен фактор в комуникацията е било учениците да разберат, че могат свободно да говорят, а не се очаква от тях да влизат в клишета или да се чувстват все едно са на изпит. "Разговаряхме какво означава това място за тях, къде обичат да ходят. Има едно общо усещане, че за добро или лошо много бавно се променят нещата в Русе, рядко се появява нещо по-различно, което да ги провокира към действия", казва Ани Коджабашева, която е родена в Русе, а впоследствие учи в Американския колеж в София и следва в САЩ. "Когато разбраха, че не им натрапваме нещо и не сме част от учебна програма, те се отпуснаха. Останахме с впечатление, че те искат една по-малко консервативна среда, имат нужда от по-свободно изразяване."

А как все пак изглежда градът за младите? Мадлен Димитрова, ученичка в XI клас в Национално училище по изкуствата "Веселин Стоянов", казва, че осезаемо в града липсват повече културни прояви. "Трудно ми е да кажа от какво точно се нуждае градът, но като че ли хората са изгубили навика на ходят на опера, театър, кино", казва тя и дава за пример откритите оперни представления, които за нея са направили лятото по-различно. Заедно със сестра си Мадлен е сред учениците, които участват в дискусиите на "Колективът" и "Реките на Русе". Казва, че да бъде част от подобен проект носи усещане за принос и полезност, а това да даваш идеи, които после ще бъдат реализирани и видени от всички, е нова емоция.

"Ще бъде чудесно, ако има повече културни намеси, тъй като така ще има и повече поводи хората да видят хубавото в този град", казва още Мадлен.

Изкуството на самоинициатива

Усилията на "Колективът" се вписват с нарастващия брой организации, които са фокусирани върху опазването и развиването на градската среда. Сред тях са "Градоред", екоактивистите от "Зелени посланици", които организират почиствания на замърсени зелени площи (последно в кв. "Дружба"), проектът RuseGO, който организира спортни събития навън, най-често в Парка на младежта (от бягане и гимнастика до йога и бойни изкуства), "Въздигане". На 12 септември изграденото от "Колективът" пространство беше използвано от RuseGO за инициатива, в която над 30 деца и техните родители се включиха в измайсторяването на къщи за пчели и насекоми.

Често тези организации си сътрудничат, особено в доброволческите събития за почистване на градинките и парковете. "Историята зад прекрасната архитектура на Русе е недостатъчно позната и нейното популяризиране е основната ни цел", казва Мирослав Димитров от "Градоред", които искат да съберат потенциала на младото гражданско общество в града. Ако вдигнете поглед към старите сгради, усещането за града винаги става различно и именно от този ъгъл Димитров иска повече хора да мислят за Русе.

"Фамилиите, построили Русе, какъвто е сега, интересните истории и любопитните факти, всичко, което е повод за гордост и градивност в сегашно време - русенци трябва да си ги припомнят, а гостите ни - да ги научат. Най-много потенциал виждаме именно в тази история и нейното показване по съвременен, интересен, дигитален начин, който да стигне и до най-младата аудитория, която е и най-слабо запозната с нея."

Кога историята помага, кога натежава

"Градоред" започват дейността си през 2018 г. и са фокусирани към припомнянето на архитектурата в града чрез систематизирана и проверена информация, предложения за исторически разходки, популяризиране на добрите клубове в града, преосмислянето на града не като западащ, а свързан с иновации и изкуство, които могат да вдъхновят бъдещето му. През есента "Градоред" ще организират treasure hunt - участниците ще намират обекти в града по стари снимки и така ще се впуснат в историята им през десетилетията. "Според досегашния ни опит това е добра предпоставка за мост между поколенията най-вече заради нуждата от информация от първа ръка." Работи се по 3D визуализация на вече разрушени или несъществуващи сгради. Гражданската организация издава и карти с исторически маршрути из Русе, а най-новата версия на гида се очаква скоро.

Идеите на "Градоред" се вписват с впечатленията на "Колективът" и как в един момент и миналото, и настоящето най-сетне трябва да се срещнат. "Историята е видима, но като че ли тя не е активна част от живота на хората. Примерно около Речна гара почти няма хора, тук-там някой турист. Всички са в центъра на града, той отдавна се е формирал като мястото, на което може да видиш всички, които познаваш", казва Ани Коджабашева от "Колективът".

Освен крайбрежната алея в Русе има и още зони с неотключен потенциал, които могат да са притегателна точка. Според "Градоред" старият център с неговата специфична архитектура също е такава зона, както и арменският квартал около църквата "Сурп Аствадзадзин" ("Света Богородица"), построена през 1610 г.

"Русе е пълен с история, която трябва да бъде показана."

Предстоящо: Къщата на революционера Панайот Хитов (1830 - 1918) на ул. "Борисова" 47 в Русе ще се превърне в център за култура и изкуство, а зад проекта стои сдружението за култура и изкуство "Блок 14", което от няколко години допринася към живота на града. Очаква се постройката да влезе в новата си фаза от 2022 г.
Този уикенд в Русе: в петък RuseGO организират волейболни срещи в Парка на младежда след 17 ч. В неделя "Зелени посланици" включват Русе в националната инициатива "Стара хартия за нова книга" - който донесе по пет кг хартия за рециклиране, ще получи една нова книга и една на екологична тематика. Събитието ще се проведе в близост до хотел "Дунав".
Все още няма коментари
Нов коментар