Бит и душевност на фокус
Малко познатата фотография на Панайот Бърнев дава интересен поглед към България между 1950 и 1990 г.
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Непознатата на последните няколко поколения фотография на Панайот Бърнев (1933 - 2016) ще бъде припомнена с изложба в пространството на Дом на киното и Cush Bar на ул. "Екзарх Йосиф" 37.
Селекцията, дигитализирана от екипа на "Български визуален архив", проследява работата на Бърнев от 1950 до 1990 г. Фотографското му наследство е ценен поглед към ежедневието тогава, архитектурата в София, създаването на популярните филми в България, спортните събития, той често е и снимал из планините и хижите у нас.
Панайот Бърнев е роден в Свищов, но още в ранното му детство семейството се мести в София. Навлиза във фотографията, докато следва математика в Софийския университет. Ръководител е на цветната лаборатория в "Българска фотография", работи в списание "Българско фото" от 1950 до 1970 г., след което е част от Студията за игрални филми "Бояна" до 1990 г.
Той е активен член е на "Български фотоклуб" и е близък приятел на друго голямо име в нашата фотография, Петър Боев (1912-2004).
"Архивът беше открит, когато той почина и просто разчиствах жилището. Това, което ме изненада, е обемът. Той беше съхранил, подредил и номерирал това, което е правил през годините, не очаквах да открия толкова много", казва пред "Капитал" дъщеря му и дарител на снимките Милена Николова, която рядко е била свидетел на работния му процес - имало е дълги периоди, в които тя не е общувала с баща си. Николова казва, че в спомените на хората около него Панайот Бърнев остава като един "много педантичен човек", дълбоко потопен не само в снимането, но и в по-техническата страна на фотографията. За последното свидетелстват и книгите му "Обзавеждане в тъмната стаичка", "Как се правят цветни снимки" и "Портретна фотография".
С тази изложба "Български визуален архив" поставя начало на поредица от събития, които ще представят по един дарен семеен архив.
Изложбата е отворена за посещение до 12 декември. Повече за "Български визуален архив" и още снимки от Панайот Бърнев на visualarchive.bg.
1 коментар
Снимките са интересни в исторически план макар и не особено впечатляващи като фотография (изкуство). Някои от снимките са с объркана маркировка. Например, снимката на телевизионната кула е обозначена като направена през 1962 г. докато на фотографията ясно се вижда, че антената още не е изградена (1960). Или улична снимка обозначена като направена през 1960 г, а на нея е запечатлена "Лада 2106" (1971-72).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.