Кино: "Френският бюлетин"

Неподражаем стилист, той сам си е жанр, The French Dispatch е автоантология от типа "най-доброто" от Андерсън. Калиграфски изпипан, игрив и ироничен по сериозни теми, скрито романтичен. Прелистването му е интелектуално удоволствие. Със скрити намигвания и значещи детайли, откриващи се при повторно гледане. Елегантността на артиста среща жестокостта на света и излиза победител. В съзаклятничество с тайната сълза, която пишещият предава на четящия.

Прелистването е буквално - четем в образи последния брой на литературно и политико-хуманитарно списание (моделът е The New Yorker), измислен френски филиал на консервативния "Ивнинг сън" от Либърти, Канзас, географския център на Америка. На онази Америка, заради която Хемингуей и Фицджералд са предпочели "безкрайния празник" и свободата на духа по европейски.

Първата оживяла статия е пътуване през времето и историята на градчето - дом на списанието, Енюи (от скука на френски) на реката Блазе (снимано е в Ангулем). Времето е от 1925 до 1975, разказвач е ветеранът при Андерсън (още от "Ракета в бутилка") Оуен Уилсън. В цвят и черно-бяло, с живи картини в познатата симетрия и пастелен винтидж, през гегове от нямото кино до днешна сатира.