Неща

Домът, моят приятел

Научни изследвания, изложби и обществени дискусии търсят най-добрия вариант на дома през 2050 г.

Изложбата Tomorrow’s Home’ в Museum of the Home в Лондон

Ивайло Харалампиев

Изложбата Tomorrow’s Home’ в Museum of the Home в Лондон © Mike Massaro

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Допреди само няколко години въпросът "Шпионира ли ви вашата прахосмукачка-робот" би прозвучал като виц или реплика, изпаднала от диалог на привърженици на конспиративните теории. В края на 2020 г. екип от изследователи от Института по напреднали компютърни науки към Университета в Мериленд, САЩ, демонстрира, че все по-популярните роботизирани домакински прахосмукачки действително могат да бъдат хакнати дистанционно, за да изпълняват ролята на микрофони.

"Показахме, че въпреки че тези устройства нямат микрофони, сме способни да пренастроим системите им за навигация така, че да шпионират разговори и потенциално да разкриват лична информация", казва Нирупам Рой, който е сред участниците в изследователския екип. Много други устройства, сред които и кухненският мултикукър, могат да служат за подобни цели. Според екипа тяхното откритие ще накара производителите "да намерят решения за предотвратяване на този вид атаки".

Голямо изследване за дома на бъдещето, направено от намиращия се в Лондон UCL Institute of Healthcare Engineering, обаче посочва, че много вероятно е в съвсем близко бъдеще потребителите да бъдат принуждавани или дори сами с готовност да се разделят с част от смятаните до скоро за неподлежащи на договаряне лични данни. В замяна на ползи от различно естество, сред които независимост и качествени медицински грижи в напреднала възраст, по-здравословна домашна среда, по-леко и прагматично взаимодействие с технологиите, все по-ефективна екосъобразност.

Голяма част от проучването беше показано наскоро под формата на интерактивната изложба Tomorrow's Home в Museum of the Home в Лондон, създадена заедно с компанията The Liminal Space. Не е изненада, че бъдещата визия както конкретно за дома, така и за живота по-общо е някъде по средата между утопията и антиутопията.

И макар домът през 2050 г. все още да е въображаем, то много от предложените иновации вече съществуват или са в напреднал процес на разработка. Според директорката на института професор Ребека Шипли учените там са "в челните редици на напредъка" в областта на изкуствения интелект, 3D печата, наносензорите и други иновации, които ще оформят живота ни в бъдеще.

Академичните изследвания, включително и чрез изложбата, търсят по-широка обществена дискусия за това "как домовете ни могат по-добре да поддържат и подобряват нашето здраве и благополучие". В случая става въпрос също за начина, по който технологичните промени могат да ни засегнат, вземайки предвид и въпроси като поверителността, събирането и боравенето с данни.

Сред съвсем реалните изследвания на IHE по темата са тези на професор Ивана Дробняк върху набор от сензори за улавяне на информация от дома и споделянето й с медицински специалисти. Маниш Тивари работи върху вградени в интерактивна изтривалка тактилни сензори, които биха предотвратили появата на сериозен здравословен проблем.

Много от въображаемите за момента здравни технологии са внедрени във всекидневни домакински предмети и рутини. Сред тях са изкуствен интелект, който пресъздава спомени на пациенти с деменция; тоалетна, която може да следи здравословното състояние; четка за зъби, която чрез вградени сензори анализира слюнката и следи за промени в нивата на бактериите. Прогнозите предвиждат и AI аватари на починали роднини, създадени на базата на данните, които са оставили след себе си. Това е и един от възможните начини за облекчаване на чувството за самота в застаряващото население.

Тапет анализира преобладаващото в дома настроение и се сменя автоматично, а "интелигентната" закуска е максимално персонализирана и съобразена с личните здравословни нужди на обитателите. Според директорката на The Liminal Space Сара Дъглас дизайнът на дома на бъдещето разполага с голям потенциал да подобри живота ни "по все по-индивидуализиран и усъвършенстван начин", но тези предимства водят и до важни етични въпроси. Или, образно казано, на коя информация мястото е вътре в нашите домове и какво сме готови да оставим пред вратата.

Прогнозата за живота след тридесет години се оформя от три големи всеобхватни тенденции: климатична криза, застаряващо население и "четвъртата индустриална революция", или все по-застъпеното проникване на технологията за събиране на данни в най-интимните за хората аспекти. Присъствието на разнообразни сензори, микрофони, камери и монитори ще бъде много по-застъпено и в същото време по-дискретно интегрирано в интериорния дизайн. Далеч по-модерна версия на виртуалния асистент "Алекса" например би могла не само да разпознава и изпълнява гласови команди, но да различава силата, интензитета и емоциите в гласа.

Доставките с дронове, отглежданото в лаборатория месо и оптимизираните персонализирани режими на хранене още повече ще намалят готвенето като всекидневно занимание. В известна степен бъдещето може да доведе и до връщане към смятани за отживелица практики като ремонт вместо подмяна на уреди и предмети, включително и размяна на дрехи като отговор на "бързата мода".

Един от големите етични въпроси, които изследователите на бъдещето поставят, е какво ще загубят хората, които биха предпочели да не се възползват от технологичните подобрения в замяна на запазване на неприкосновеността на личната си информация. И дали изобщо подобно дигитално отшелничество ще бъде възможно.