Берлин без коли

Целта на "Берлин без коли" е налагането на забрана за автомобили в централната градска част, оградена от 37-километровата кръгообразна линия на метролинията, известна като Ringbahn. Ако този план успее, площта от 88 кв. км ще се превърне в най-голямата градска зона в света без автомобилен трафик. От "Берлин без коли" смятат, че забраната ще повиши качеството на живот, ще подобри безопасността на улиците и в крайна сметка ще помогне на Берлин да стане климатично устойчив.

Концепцията на "Берлин без коли" е базирана на доклад от 2014 г., според който 58% от улиците в германската столица са заети от автомобили, макар те да обслужват едва едно от три пътувания в града. В същото време велосипедите заемат едва 3% от улиците, но с тях се извършват 15% от пътуванията. Друг аргумент в полза на "Берлин без коли" е изследване на американската компания INRIX, според което Берлин е "германската столица на задръстванията", в която шофьорите прекарват средно 154 часа годишно броня до броня.

Разбира се, активистите от "Берлин без коли" не се опитват да забранят автомобилите изцяло. Колите на спешната помощ, пожарните, полицейските автомобили, такситата, камионите за сметоизвозване, автомобилите за доставки, както и тези, ползвани от жители с намалена мобилност, ще имат специално разрешително за достъп до града. Също така всеки берлинчанин ще има право на дванадесет безплатни пътувания в града годишно, които с течение на времето ще бъдат намалени до шест.

Визуализация на централната берлинска улица "Торщрасе" без автомобилен трафик Фотограф : Tom Meiser

От "Берлин без коли" твърдят, че приемането на забраната за коли в централната градска част не е свързана с големи инвестиции. По техни изчисления административните разходи биха били около 5 млн. евро годишно. От друга страна, ползите ще са значителни - около 425 млн. евро спестени годишно вследствие на предотвратени инциденти, задръствания и вредни емисии. Освен всичко друго въвеждането на забраната за автомобили ще намали трафика с две трети и ще освободи пространство 17 кв. км, заето от коли, паркирани 23 часа в денонощието.

Забраната на автомобилния трафик в централната градска част съвсем не е нова идея. През 1976 г. 26-годишният Макс ван дер Берг, член на градския съвет в Гронинген, Нидерландия, успява да прокара проект, с който автомобилният трафик е пренасочен към периферията на града. Благодарение на това радикално урбанистично решение днес две трети от трафика в Гронинген се поема от велосипедите и по данни на Европейската агенция за околната среда това е градът с най-чистия въздух в цяла Холандия.

Според активистите от "Берлин без коли" един от основните проблеми е огромното пространство, заемано от автомобилите. По последни данни в града има близо 1.25 млн. автомобила, като броят им за последните десет години е нараснал със 100 хиляди Фотограф : Initiative Volksentscheid Berlin autofrei Източник: CC by-sa 4.0

Според Дирк Шнайдемесер от Университета в Потсдам предложението на "Берлин без коли" е не само добро, но и лесно за изпълнение. "Подходът на "Берлин без коли" е интелигентен, защото не се налага да бъде търсено финансиране или да се чака компаниите да построят бариери или велоалеи, обяснява Шнайдемесер. Просто трябва да бъде ограничен автомобилният трафик."

През 2021 г. след продължителни консултации с адвокати "Берлин без коли" изготвя проектозакон за ограничаването на автомобилния трафик. Активистите на организацията събират 50 хил. вместо необходимите 20 хил. подписа от берлинчани и проектозаконът е внесен за разглеждане в берлинския Сенат. Съвсем естествено амбициозното предложение е приветствано от представителите на Зелените, но среща съпротивата на социалдемократите, които го обявяват за прекалено драстично. В крайна сметка проектозаконът е отхвърлен от Сената с аргумента, че забраната за автомобили в центъра на Берлин ще изтласка трафика в покрайнините и ще предизвика криза с паркирането там. Берлинският Сенат препоръчва придържане към т.нар. Umweltzone, концепция, въведена през 2008 г. от тогавашния кмет Клаус Воверайт. Логиката на "нискоемисионната зона" е проста - забранете старите автомобили в центъра на града и качеството на въздуха ще се подобри.

Активистите от "Берлин без коли" обаче не смятат, че решението на проблема е в ограничаването на старите автомобили. Не е и в повсеместното разпространение на електрическите автомобили. Защото автомобилите, пък били те и електрически, си остават машини, които отнемат от градското пространство и застрашават спокойствието и сигурността на хората.

От "Берлин без коли" смятат, че за да бъде един град екологично устойчив, той се нуждае от повече пространство за пешеходците и колоездачите, както и от добре развит градски транспорт. В това отношение Берлин може да се похвали с една от най-добрите мрежи от автобуси, трамваи и влакове в света, която обслужва повече от 900 млн. пътници годишно. Плановете в следващите години са трамвайната система на града да бъде разширена с 28%, метрото да бъде удължено, а всички автобуси в града да станат електрически до 2030 г.

Мануел Виман, активист от "Берлин без коли" Автор : Initiative Volksentscheid Berlin autofrei Източник: CC by-sa 4.0 Преглед на оригинала

Според Мануел Виман, активист на "Берлин без коли", електрическите автобуси и няколкото километра велоалеи, изграждани всяка година, просто не са достатъчни. Виман дава за пример решение на Конституционния съд на Германия, който през април 2021 г. реши, че германското правителство не прави достатъчно за ограничаване на въглеродните емисии. Ето защо Виман смята, че единственото решение за решаване на проблема е пълната забрана за автомобили в центъра на града.

"Въпреки че Сенатът отхвърли проектозакона ни, не сме се отказали и смятаме да организираме референдум за приемането му следващата година", казва за "Капитал" Виман. Той обяснява, че за да се организира референдум, трябва да бъдат събрани 170 хил. подписа в рамките на следващите четири месеца.

Берлин е една от най-прогресивните в политическо отношение столици в Европа и има доста успешни механизми на пряка демокрация. Един от тях, наречен Volksentscheid, позволява на гражданите да инициират референдуми по различни въпроси, ако успеят да съберат необходимия брой подписи. В Берлин в последните години този механизъм е използван многократно за решаването на важни въпроси.

През 2021 г. с помощта на референдум е гласувано да бъдат експроприирани 240 000 жилища от фирми спекуланти, които раздуват пазара на недвижимите имоти. През 2017 г. берлинчани гласуват за приемането на закон за повече права за колоездачите. През 2014 г. с помощта на референдум историческото летище "Темпелхоф" е спасено от застрояване и днес е един от най-големите паркове в града. Именно възможността за организиране на референдум дава надежда на активистите от "Берлин без коли", че ще успеят да се преборят за идеите си и да забранят автомобилния трафик в града.

Когато се стигне до същинския референдум обаче, нещата са доста по-сложни. Според статистиката от всички европейски столици Берлин има най-големия брой (86%) жители, които ходят пеша, карат колело или ползват градски транспорт, за да стигнат до работата си. Това не е изненада, тъй като едва една трета от берлинчаните притежават личен автомобил. Също така в Берлин има повече колоездачи, отколкото в Париж, Лондон, Рим и Мадрид, взети заедно. Това обаче не означава, че берлинчани непременно ще гласуват за забраната на автомобили в центъра на града.

Ето защо активистите от "Берлин без коли" смятат, че ако успеят да се преборят за организирането на референдум, ще трябва да проведат агитационна кампания, както при повечето избори. Целта е да бъдат накарани поне 613 хиляди души да гласуват на референдума и, разбира се, за да бъде той успешен, повечето от тях трябва да гласуват в полза на забраната.

В последните години идеята за град без коли става все по-популярна в европейските метрополиси. Пандемията принуди Лондон и Милано да превърнат някои от улиците си в пешеходни зони. Осло започна да ограничава достъпа на коли до центъра през 2017 г., Барселона направи пешеходна всяка трета улица в квартала "Ешампла", а Стокхолм затваря центъра си за автомобили от май до септември. Виена също смята да ограничи достъпа на автомобили до историческия център на града. През 2014 г. Ан Идалго, първата жена - кмет на Париж, спечели втория си пореден мандат с програма, в която една от точките беше премахването на 60 хил. паркоместа в центъра на града. Париж също така ще инвестира 250 млн. евро, за да подобри велосипедната си инфраструктура, като част от амбициозен план да стане един от най-удобните за каране на колело градове в света до 2026 г.

Германия е една от страните в Европа с най-много автомобили на глава от населението - 574 на всеки 1000 души. За германците колите имат почти фетишистка стойност и неслучайно тук често се говори за Das Auto im Kopf. Именно изкарването на "колата в главата" на германците може да се окаже препъникамък за това колите да бъдат изкарани от центъра на Берлин.

Нина Нобле, активист от "Берлин без коли" Автор : Initiative Volksentscheid Berlin autofrei Източник: CC by-sa 4.0 Преглед на оригинала

"Става въпрос колкото за градската ни среда, както и за околната среда като цяло", казва Нина Нобле, активист от "Берлин без коли". "Става въпрос за това как всички искаме да живеем, да дишаме и да се забавляваме заедно. Искаме хората да могат да спят с отворени прозорци и децата отново да могат да си играят на улицата."