Съвременните музеи на Източна Европа показват това, от което бяга България

Създателите на музеи с нетипични концепции в Загреб и Сараево за предизвикателствата пред новото разказване на истории

Част от колекцията неонови знаци в Неоновия музей във Варшава
Част от колекцията неонови знаци в Неоновия музей във Варшава
Част от колекцията неонови знаци в Неоновия музей във Варшава
Част от колекцията неонови знаци в Неоновия музей във Варшава
Темата накратко
  • Музеят на разбитите връзки в Загреб, Музеят на детството по време на война в Сараево и Неоновият музей на Варшава успешно демонстрират нов начин на работа, финансиране и комуникация с посетителите.
  • Личните разкази за определени периоди от историята водят до по-емпатично възприемане на близкото минало.
  • В България музеите са далеч от такъв модел и такива с частно финансиране почти няма, държавното не отговаря на релевантните проблеми, което води до нови въпроси за културната политика в страната.

Все повече музеи на Балканите и като цяло в Източна Европа използват иновативни подходи за разказване на истории, привличане на публики и нови методи за финансиране. При по-близък поглед върху дейността им, виждаме как много от тях могат да се приложат и в България.

Добри примери в Загреб, Сараево и Варшава

Той е скулптор, тя - филмова продуцентка. Влюбват се през 1999 г. и връзката им продължава четири години. През това време двамата натрупват много общи предмети и подаръци, с които на раздяла не знаят какво да правят, напомнят им един на друг. Започват да обсъждат на шега идеята да създадат музей за всички лични вещи, които са споделяли.

Това е историята на хърватските артисти Дражен Грубишич и Олинка Виштица. Няколко години след като се разделят, двамата правят изложба с предмети от приключили връзки - както свои, така и на приятели. Изложбата обикаля света и грабва вниманието на хора от най-различни страни, които припознават в предметите и историите собствените си преживявания. Така през 2010 г. Дражен и Олинка решават да превърнат инициативата си в постоянна експозиция и откриват Музея на разбитите връзки в Загреб. Днес той съдържа в колекцията си повече от 3600 предмета и е най-известният музей в Хърватия.

"14 години и половина, 4 държави и 3 пръстена. Изпуснах първия в канала и той ми подари нов. Счупих втория и той ми подари нов. Грижих се за третия извънредно добре, осъзнавайки колко важно е това за него. Разделихме се." (Анонимен разказ в Музея на разбитите връзки)

Друг нестандартен прочит на историята идва от Босна и Херцеговина. Музеят на детството по време на война е създаден в Сараево през 2017 г. Той събира предмети и истории на хора, които са били деца по време на войната в Босна (1992 - 1995). "Осъзнах, че децата на войната са склонни да свързват спомените си с лични вещи, и започнах да мисля колко невероятно би било да изградим място, където да съхраняваме тези предмети и разкази", споделя създателят на музея Ясминко Халилович. В началото на работата си по инициативата той се вдъхновява именно от опита на Дражен, Олинка и Музея на разбитите връзки.

В България подобни специализирани музеи са по-скоро изключение, отколкото норма - такъв например е Домът (Музеят) на хумора и сатирата в Габрово. В същото време в региона на Източна Европа се създават все повече модерни музеи, които използват нови подходи за предаване на истории и послания. Те успешно вплитат в експозициите си личните разкази на обикновени хора, засегнати от разглежданите събития: например скорошната изложба за създателя на вестник "Стършел" и "Хитър Петър" Сава Попов. Развиват активно образователна дейност: семинари за деца, посещения в училища, презентации и филмови прожекции.

Личната история на мястото на конвенционалната

Много съвременни музеи избират да разказват през предмети и свидетелства, вместо чрез документи и исторически артефакти. Според Дражен от Музея на разбитите връзки всеки човек има история, която заслужава да бъде разказана. "Излагането на "обикновените" истории в музей ни показва колко сме различни, но и колко си приличаме в същото време."

Ясминко от Музея на детството по време на война също открива ценност в личните разкази. С тях акцентът пада не върху града, държавата или нацията, а върху хората и децата. "Желанието да покажем човешката сила не е характерно само за нашето пространство или за Босна. Фокусът на музеите навсякъде се измества, за да се отдели заслужено внимание на личните истории и преживявания."

В контекста на Босна мисията на музея е полезна не само за посетителите, но и за самите оцелели от войната. Експозицията им позволява да обработват своите преживявания и да ги обсъждат с новите поколения. За Ясминко това означава, че музеите могат да участват активно в оздравителните процеси и в преодоляването на травмата.

По-различен е подходът на Неоновия музей във Варшава, Полша. Той не се състои от лични артефакти, но също използва предмети в разказването на полския социализъм и политическата роля на изкуството. От 2005 г. насам създателите му Илона Кравинска и Дейвид Хил се занимават със събирането, документирането и опазването на неонови знаци от времето на Студената война. Освен че е красив и привлекателен, неонът предлага неизследвана досега гледна точка към живота в бившия Източен блок и неговите пропагандни символи.

Кубуш Початек, по-известен като Мечо Пух, е може би най-обичаният знак в колекцията на Неоновия музей. Той е създаден, за да обозначава известен магазин за играчки в Познан. След затварянето на магазина знакът на Мечо Пух е спасен и намира втори дом в музея.

Ще станат ли излишни "традиционните" музеи?

Според Ясминко тези нови подходи за изграждане на музеи в Източна Европа поставят голямо предизвикателство пред индустрията в региона. Местата с тази функция трябва да са представителни за интересите на самите посетители, да ги правят съпричастни към темите, които разказват.

"Музеите вече имат нова функция", споделя Иглика Мишкова, музеолог и уредник в Националния етнографски музей при БАН. За нея новият музей прилича повече на форум за активно учене и преживяване, отколкото на храм, пълен със стари предмети зад витрини. Съвременният създава експозиции по актуални теми, интересува се от очакванията на своята публика, поставя и се стреми да отговори на важни обществени въпроси.

Това не означава, че класическите ще станат излишни. Според Дражен нуждата от тях е дори по-голяма сега заради огромната вълна от дезинформация. "Да видиш нещо физическо в традиционен музей и да прочетеш история, за която знаеш, че е проверена от експерти - това е всъщност мисия за установяване на фактите."

В случая с Музея на разбитите връзки подходът на личната история работи добре, защото на преден план са човешките преживявания. Този формат обаче няма как да се приложи към всяка тема. "Историята си е история - не можеш да накараш човек от XIV век да ти разкаже своята гледна точка за определено събитие. Затова в този случай са необходими класическите музеи", казва Дражен и допълва, че музеите от старата школа все пак могат да се постараят повече, за да направят експозициите си по-близки до хората. "В училище повечето исторически събития така или иначе се преподават по много плосък начин. Музеят е нова възможност материята да се представи по-иновативно."

За тази цел Иглика предлага включването на повече свидетелства, спомени и снимки на личности, дигитализирани материали, литературни произведения, музика.

A финансирането?

При създаването му Музеят на разбитите връзки в Загреб е първият частен музей в Хърватия. Отначало Дражен се надява инициативата да получи подкрепа от правителството или местната власт, но това така и не се случва. Сега екипът успява да се издържа от продажбата на билети и сувенири в музейния магазин. Дражен признава, че оцеляването е трудна битка и че огромен принос имат многото туристи, които посещават Загреб всяка година. За голяма част от тях основен стимул да посетят хърватската столица е именно Музеят на разбитите връзки, но въпреки това общината продължава да не го подпомага.

Музеят на детството по време на война в Сараево също е изцяло частен. Основните му приходи идват от дарения и субсидии от фондации и физически лица, а печалбата от билети е второстепенна. Според Ясминко един музей, който си поставя за цел само да поддържа експозицията си и да покрива разходите за наем и персонал, може би може да се издържа изцяло от продажбата на билети. Но ако се стреми да реализира образователни програми и да подобрява колекцията си, няма как да не разширява дарителската си база - особено ако е малък музей в по-непопулярна за туристите страна.

Частните инвестиции обаче могат да поставят под въпрос независимостта на музея. "Границата е много тънка, отбелязва Дражен. Можем много лесно да я преминем и да заприличаме на Дисниленд, а ние не искаме това."

Неоновият музей във Варшава разчита както на приходи от билети и сувенири, така и на дарения, а почти цялата печалба се инвестира обратно в покриване на разходи и в реставрация на нови неонови знаци. Музеят търси и алтернативи източници на финансиране, като отдава залата си за събития, реклами и музикални клипове - клипът на песента, с която Полша участва в Евровизия през 2021 г., е заснет изцяло в Неоновия музей.

Ясминко е на мнение, че такава комбинация е подходящ вариант за развитие на новите музеи в Източна Европа. "При добре диверсифицирани източници на финансиране си осигурявате устойчивост, в случай че дарителите изчезнат, но също така се опитвате да привлечете повече дарители, като давате все повече добавена стойност на публиката си."

Според Иглика Мишкова българските музеи са далеч от такъв модел. У нас музеи с частно финансиране почти няма. Държавните субсидии пък се разпределят само според броя на персонала и големината на застроената площ, а това далеч не е ефективен начин да се провежда активна културна политика в музейния сектор. "Този механизъм не отразява целите и постигнатите резултати на различните музеи. Няма дефинирани стандарти за успех и качество на една експозиция, според които да се определя финансирането", казва Мишкова.

Какво може да се приложи у нас?

От модерните музеи в Източна Европа можем да вземем много, на първо място в утвърждаването на музеите като образователни институции. От 2017 г. насам над 25 хил. деца са взели участие в образователните програми на Музея на детството по време на война, където се обучават по въпросите на мира. В момента екипът на музея подготвя помагала за учители, които ще достигнат до училища в цял свят. Иглика отбелязва, че в това отношение българските музеи също имат изградени устойчиви партньорства с преподаватели и ученици и все по-активно подпомагат учебните процеси.

Образованието продължава отвъд училището, затова и българските музеи трябва да създават повече експозиции по актуални теми. Най-скорошната изложба в Музея на разбитите връзки например дава глас на работничките от фалиралата фабрика в Орлява, която още не е изплатила обезщетенията им. "Наша отговорност е да говорим по тези теми, да свързваме публиката с тях и може би да променим нечия гледна точка", казва Дражен.

В България това може да се приложи и към темата за близкото минало, чийто разказ в музеите в момента е твърде беден. "Българският музей бяга от травмата и човешкия разказ за нея, споделя Иглика Мишкова. А през изложби, в които историята се разказва от различни гледни точки, ние можем да разберем сложността на периода и да формираме критично мислене у младите хора."

Според Иглика музеите в България се нуждаят също от съвременна инфраструктура и нови сгради. Необходима е и промяна в модела на финансиране, съобразена с качеството и резултатите на различните музеи, която да улесни и тяхната проектна дейност. Тази промяна вероятно ще даде възможност на повече музеи да привлекат нови публики, да развият международните си партньорства и все по-често да се появяват с проектите си на световната музейна сцена.

"Музеите са места с толкова голям потенциал, но носят и много отговорности, казва Ясминко Халилович. Не прибързвайте, бъдете готови да се учите и се вслушвайте във вашата общност и публика."

Дражен от Загреб е всъщност любопитен към България като страна с дълга история, обичаи, храна и много местни характеристики, които могат да се интерпретират по нов начин. "Просто някой трябва да отвори вратата и другите ще го последват."

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    В България имаме музеи на всякакви глупости, но сме единствената държава в Източна Европа, която още няма музей на комунистическия терор. Това, разбира се, е напълно нарочно и целенасочено - младите българи не трябва да знаят ИСТИНАТА за този най-срамен период от нашата история, защото децата и внуците на комунистическите терористи продължават да управляват държавата ни. Те ревностно пазят и дори възстановяват всеки грозен монумент, който прославя и величае комунистическата диктатура и съветската окупаторската армия, но всеки опит да се разкаже истината за комунистическия геноцид срещу българския народ бива заглушаван и замитан под килима, все едно никога не се е случило.

    Нередност?
Нов коментар