"Времеубежище" на Господинов доказа "чудото на езика" и спечели Международен "Букър"

Това е нетипичен пробив за нашия "малък език" и въобще тази част от континента, слабо представена по принцип на международния книжен пазар. Миналата година лауреат беше индийската авторка Гитанджали Шри, а през 2021 г. южноафриканецът Деймън Галгут. Наградата засвидетелства и граничещите с радикален авантюризъм усилия на Анджела Родел да превежда литература от български на английски.

На церемонията в Лондон Анджела Родел благодари на родителите си, че никога не са оспорвали "ексцентричните ми импулси" да изследва тази част от света, както и на журито, че с награждаването на роман, в който става въпрос за "критичния дефицит на смисъл" днес, то доказва, че смисъл от подобна литература все още има.

"И най-накрая, искам да благодаря на всички приятели в България, всички писатели, с които съм работила, всички музиканти, учители, философи, танцьори, тези, които просто пият ракия. Благодаря ви, че отворихте света си към мен. Това не е лесен свят за обитаване, както книгите на Георги добре показват, но въпреки това намерих истинско убежище - на ума, на сърцето, на душата", каза Родел, родена в Минесота и през 90-те години влязла в литературата ни през привързаността си към българската фолклорна музика.

Анджела Родел и Георги Господинов Източник: The Booker Prize

Как Лондон '23 стана САЩ '94

Колко не сме свикнали да виждаме личности от литературната сцена на подобна платформа личи по това, че народопсихологически сравняваме културния пробив с предишни спортни успехи: шегите, че това е "като световното първенство през САЩ '94", но в литературен аспект, бързо си проправиха път в социалните мрежи. Колко международната публика не е свикнала да чува гласове от България проличава от лесно доловимата симпатия и желание за подкрепа: сред личностите, които поздравиха Господинов и Родел, са Гарт Грийнуел (който през 2015 г. написа ревю на "Физика на тъгата" в New Yorker - повод впоследствие той да напише обемно есе за "Капитал" за перспективите пред българската литература), Елиф Шафак, а в Instagram-а на наградите дори има коментар от актрисата Сара Джесика Паркър.

Може ли наградата до доведе до по-голяма видимост за литературата ни

Поетесата и преводачка от английски на български Надежда Радулова е сред първите читатели на "Времеубежище", още когато романът е ръкопис, а Господинов се колебае между няколко заглавия.

"Спомням си как се пошегувах по телефона - тогава той живееше в Берлин - че е "влязъл сам в тъмния лес". Казах му още, че е надхвърлил направеното до този момент, че самият себе си е разтворил и надградил през този толкова плътен и завладяващ текст, че това писане заслужава голяма награда. Затова и от мига, в който романът влезе в дългия списък номинации за Booker International, интуицията ми говореше, че ще стигне докрай", споделя Радулова. Както и стана - за радост на повечето четящи хора в България и може би не само в България. В нито един момент не трябва да забравяме и ролята на преводачката Анджела Родел, на която дължим пренасянето на скъпоценния товар през границите на два толкова различни езика и в крайна сметка сближаването на тези различия чрез пресъздаването на един сложен и щедро нюансиран литературен текст."

Според нея събитието ще доведе със сигурност до позитивен ефект за цялата литературна общност. "Една толкова високо оценена книга, идваща от малък, непознат, капсулиран и застрашен език, е повод за любопитство по цялата верига на литературния бранш - от бизнес интереса на агенти и издатели, през предизвикването на преводачите, до събудения апетит на читателите по света."

В нея остава колебанието дали културните институции в България, а и самите читатели и автори са достатъчно подготвени и зрели за "литературната комуникация", която е неизбежна и нужна за подхранването на този интерес. "За изграждането на смислени и стабилни мостове между езиците и литературите. Дано да не пропилеем шанса, който тази награда ни дава."

Победата на Господинов и Родел като удар по популизма

Малко след награждаването, поетът Иван Ланджев написа, че "сега ми се иска да се случи нещо съвсем просто и естествено: точно този успех на български автор да събуди автентично чувство на национална гордост, точно той да ни обединява - вместо популистките крясъци на политическите опортюнисти. И знам, че сигурно няма да стане - но питам защо, защо да не може да стане?"

От издаването ѝ през пролетта на 2020 насам сюжетът на "Времеубежище" многократно породи паралели с актуални политически и обществени събития, превърна се дори и попкултурен маркер: например, може да видим как странстващият герой на Иван Бърнев я носи със себе си в испано-българския филм "Васил".

Историята за "първата клиника за минало", която първоначално помага на пациенти с Алцхаймер, а после се използва като машина за носталгия и оръжие на национализма, често е виждана като директен коментар към късата гражданска памет и събитията през последното десетилетие, с доза магически реализъм. С еуфорията и сюрреалното усещане за световно признание като че ли романът ни накара да почувстваме и какво е да сме в "клиника за бъдеще".

Според председателката на журито Лейла Слимани, награждавана както за журналистическата си, така и за писателската си работа, романът е пълен с меланхолия и ирония. "Това е изключително дълбока творба, която се занимава с един много съвременен въпрос: какво става, когато спомените ни изчезнат? Господинов майсторски успява да смеси индивидуалните и колективните съдби, а в този сложния баланс между интимното и универсалното той е най-убедителен и трогващ", пише Слимани в аргументацията си на thebookerprizes.com.

"Онова, което тогава развивах във въображението си, постепенно започваше да се случва тук-там. Някъде след 2016 г., може би с избирането на Тръмп, може би не, но миналото видимо започна да се превръща в индустрия. Вдигането на всякакви национализми, яхването на една подобна вълна в много страни от света, включително и тук, става все по-видимо", сподели Господинов пред "Капитал" при излизането на "Времеубежище" през 2020 г., десетилетие след появата на "Физика на тъгата" и насред първия локдаун в разгара на ковид пандемията. "Точно този момент, когато историята първо е била новина, ми е особено интересен. Кога нещата са започнали да се променят? Защо всичко ни се струва изведнъж и неочаквано?"

"Виждам в българската литература нещо силно индивидуално и нестандартно", каза Анджела Родел в интервю за "Капитал" през март, когато новината, че въобще романът е в дългия списък на селектираните заглавия, пробуди също толкова силни реакции сред литературната общественост. Тя започва работа по превода още преди романът да е завършен, в екипна работа с Господинов и редакторката Биляна Курташева.

"В Америка има все повече критики, че покрай влиянието на програмите за креативно писане излизат книги по калъп, с много тесни жанрови изисквания, а дори и при по-високата литература има един тип атмосфера, един начин на изказ. На този фон книги като "Естествен роман" на Господинов или "9 зайци" на Виргиния Захариева ми се струват толкова авангардни и експериментални като структура с тази смесица между роман и мемоар."

В първия си коментар в социалните мрежи след награждаването Господинов също видя постижението като колективно усилие: "Беше и е дълъг път. Благодаря на писателите преди мен, от които съм се учил! На българските писатели за всичко изстрадано и написано. За радостта, която видях в България след обявяването на наградата снощи. Радостта заради книга е чиста радост. Благодаря ви! Възможно е! Иска ми се това да отвори вратата към българската култура и да ни даде кураж."

"Времеубежище" се разпространява от "Жанет 45" в България и като Time Shelter във Великобритания от W&N.

Текстът е допълван с коментари и реакции след първоначалното си публикуване.