До Вермеер и назад

Първа среща

В края на март, четвъртък, в 9:20 часа сутринта и аз съм на опашката - след като благодарение на чист късмет успях да купя един от 250-те хиляди допълнително отпуснати билета в сайта на Райксмузеум месец и половина по-рано. Разстоянието до входа се стопява за няколко минути и бързо се озоваваме в бялото фоайе. Заради огромния интерес изложбата е съпътствана от стриктна организация с почасов вход, което позволява на повече от 4000 души дневно да я посетят, без да чакат дълго. Веднъж прекрачили прага, непрекъсната синя линия на пода с надпис "Вермеер" ни води надолу по стълбите, вляво към залата с шкафчетата за багаж, после отново нагоре и вдясно към специалното крило, отделено за 28-те безценни картини на холандския художник.

Новодопуснатата група от стотина души бързо изпълва почти плътно първата зала от експозицията, където и пренасищането с хора е най-голямо. Надеждата, че някой може да се любува на картините без десетки нетърпеливи глави да надничат отпред, отзад и двете страни, е, меко казано, наивна. Все пак кураторите са направили точен избор, като са поставили прости полукръгли метални ограничители, отдалечени на 60 - 70 см от произведенията, които разпределят тълпите около тях що-годе равномерно, позволявайки на всеки да ги разгледа - е, с известно изчакване. При това прилично отблизо - под зорките, но благосклонни погледи на охраната, за да бъде поразен от това, което не може да бъде предадено от никакви снимки и видеа.

Повечето картини на Вермеер са много малки и въпреки това в тях има изключителна детайлност. И тя е най-въздействаща именно в тази първа зала, където са изложени единствените два пейзажа на Вермеер - гледката към родния му Делфт от брега и сцената от "малка уличка" в града. Точно пред тях посетителите стоят дълго като омагьосани - не само защото са първите картини, но и защото грабват с поразителните си фини детайли, светлината, която струи от платната, и усещането за забулено безвремие, характерно за картините му.

Пътуването Времеер

След това изложбата ни повежда през сравнително краткия творчески път на Вермеер: един от мнозината холандски художници от XVII век - уважаван в родния си град Делфт, но никога не постигнал кой знае каква слава приживе. Живял е скромно и се издържал основно като търговец на изкуство (не твърде успешен) и е работил (предполага се) с един и същ меценат до преждевременната му смърт на 43 години. Забележителна му чувствителност, ювелирната прецизност и силно новаторската за времето си техника за работа със светлината са оценени едва през втората половина на XIX век благодарение на двама френски историци на изкуството. Всичко това може да се прочете в хилядите статии, посветени на художника, чиито картини са сред най-скъпите (и редки) в света. Но когато застанете пред която и да е от 28-те картини в Райксмузеум, нищо от прочетеното не обяснява какво в тихите и непретенциозни творби на Вермеер пленява толкова силно.

За щастие, и самата изложба не опитва да го обясни. Стаите са боядисани в наситени, тъмни пастелни цветове, които не разсейват и не привнасят контекст. Кадифените завеси напомнят на тези в картините на Вермеер. На стените има обяснителни текстове с дешифровка на някои от символите в тях, но те са умишлено поставени в други части на стаите - така зрителите първо сами и без "външно влияние" възприемат картините. Дори името на изложбата не носи внушения - просто "Вермеер".

След стълпотворението в началото в следващите зали посетителите се разпръскват в плавна дифузия и усещането е за повече пространство, макар не и усамотение. Във втората зала попадаме сред няколко религиозни сцени - смята се, че Вермеер искрено и дълбоко е приел католицизма (по това време Холандия е протестантска държава) след брака си с Катерина Болнес през 1653 г. И веднага след това - като пълен контрапункт, се изправяме пред сцена от публичен дом, в която самоуверен мъж подава с една ръка монета на куртизанка, докато с другата е сграбчил гърдата й.

Оттам нататък изложбата ни води към най-големите "хитове" на Вермеер: малки картини с непознати жени, които работят в домовете си (като "Млекарката"), обект са на ухажване от галантни мъже, свирят на музикални инструменти или мечтаят, стиснали в ръце (вероятно) любовни писма. В отделна зала са събрани и портрети на жени с романтични погледи. Там е и "звездата" - момичето с "перлената" обеца (всъщност, заради големият им размер се смята, че обеците не са перлени, а стъклени - популярен за времето си аксесоар). Всички тези сцени са в много подобна, домашна обстановка, а приглушеното сияние на северната светлина пада в стаята през прозореца - винаги отляво.

"Жена в синьо, четяща писмо" (ок. 1663 г.) на Йоханес Вермеер Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

Някои привиждат религиозното и вярата на Вермеер като нишка във всички негови картини и причина за неговото магическо въздействие, одухотвореността, озаряващата светлина. Други, напротив, обясняват възхода и популярността му сред авангардистите от XIX век именно със светското в неговите картини - момичетата с любовните страсти, модерните за времето си дрехи, бижута и музикални инструменти, суетата. Те донякъде напомнят една друга творческа епоха - в Париж, два века след неговото време.

Но изкуството на Вермеер е такова, че всеки може да види каквото е готов да види. Лично пред моите очи преминаха не сцени с божествено присъствие, а детайлни и изключително свързани с живота, дълбоко романтични картини, освободени от потисническия църковен канон, доминирал изкуството и в Нидерландия до Реформацията в края на XVI век. Платната са запечатали сцени от зараждащо се буржоазно общество, което се радва на материално благополучие, върши ежедневната си работа, забавлява се, флиртува, пие вино, търси любов, мечтае. Домовете са заможни за времето си, декорирани с художествени платна и географски карти - може би домове на успешни мореплаватели и богати търговци. И са окъпани в светлина - лично за мен не божествена, но не по-малко благодатна, защото е оскъдна в голяма част от времето в тази северна страна.

Някъде по средата на обиколката осъзнавам, че съм сред най-младите посетители на изложбата - огромното мнозинство са тихи, възрастни европейци, представители на средната класа. Разговорите на английски, немски, френски са красноречиви - много от тях са не просто ценители, а познавачи. И вероятно вече са виждали картини на Вермеер в Райксмузеум или в Хага, Берлин, Ню Йорк, Токио, а може би дори в повече от една галерия или музей. Никой обаче не е виждал 28 от тях наведнъж и не е имал шанс да проследи 80% от пътя и еволюцията на този вълшебен художник в рамките на само няколко часа и няколкостотин квадратни метра. Затова и събитието е толкова ценно за любителите на изкуството. Последната изложба на Вермеер във Вашингтон през 1995 г. е успяла да събере 20 картини. Настоящата пък, замислена преди повече от десетилетие, използва уникалния шанс да заеме трите картини на холандеца от The Frick Collection в Ню Йорк, която е в ремонт. Това надали ще се случи отново в следващите десетилетия.

"Млекарката" (ок. 1658 г.) е една от най-известните работи на Вермеер Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

Финалът на изложбата е подобаващ - излиза се през фоайе с високи тавани, от които полилеи с форма на цветя се спускат и разцъфват, вдигат се отново и пак се спускат и разцъфват. Стълбището надолу води към малко кафене, в което посетителите развълнувано обсъждат видяното на чаша горещо кафе и сладкиши (разбира се, защото сме в Амстердам - с избор от диетични и вегански опции). Последна спирка е специално посветеният на Вермеер павилион със сувенири, репродукции и книги.

И назад

Тези, които някак са успели да заделят място за още впечатления, могат с билета си за Вермеер да посетят свободно и редовните експозиции в музея, който съхранява хиляди картини от 800-годишната художествена история на Нидерландия. Веднъж попаднал в това бижу, всеки източноевропеец би се поддал на тъжното изкушение да направи паралел с родната си действителност - крещящите за ремонт музейни сгради, намусените служители, оскъдната и лошо поднесена информация за изложбите и художниците, липсата на модерни онлайн услуги и на каквито и да е офлайн удобства - кафетерия, магазин за сувенири, книжарница.

Райксмузеум е с размерите на кралски дворец и сградата не е просто адаптирана, а е построена специално с идеята да бъде музей в далечната 1885 г. Това е впечатляваща институция с още по-впечатляващо съдържание, но също и изключително живо място, което не просто съхранява, а търси, тълкува и разпространява своята история с нови и интересни гледни точки. Понякога дори се конфронтира с нея - като например скорошната изложба, посветена на историята на робството в Нидерландия и бившите й колонии.

Райксмузеум е място не само за туристи и професионалисти, но и място за учене - много е вероятно да срещнете групи ученици, насядали по земята, да обсъждат с учителя си, например, "Нощна стража" на Рембранд.

Наистина, има хубави неща, които изискват много време и пари - последният ремонт на Райксмузеум отне 10 години и огромната сума 375 млн. евро. Други обаче опират по-скоро до желание, професионализъм и находчивост. Може би някой ден ще ги видим и в България. Дотогава музеите и галериите на Европа са достъпни и с широко отворени врати.