Кино: "Личен живот"

Интелектуалци в Ню Йорк, невротични, на средна възраст. Private Life от каталога на Netflix е за онези, които търсят във филмите истини от живота, не остри сюжети и специални ефекти. Погледът към територията на Уди Алън е с повече нежност и съпричастие към героите, с по-малко ирония. Зад филма е независимият автор Тамара Дженкинс, с номинация за "Оскар" още през 2007 г., с трето заглавие за 20 години. Трудно е, когато работиш извън смилаемите жанрове и приличаш на персонажите си.

Историята е на Рейчъл и Ричард - тя на 41, той на 47, с креативни професии и две големи кучета в пълния с книги апартамент вместо деца. Катрин Хан и Пол Джамати живеят в кожите на своите хора без усилие и нужда да "играят". Тя е писател с разкази във влиятелните списания, чака излизането на първия си роман, но й предлагат клиширано-сантиментална корица. Той е човек на театъра, имал е независима трупа, сега продава екохрани по фермерските пазари. Заети с кариерите си, все са отлагали попълването на семейството. Заварваме ги в драматичен момент, отчаяно се опитват да имат дете, по всички начини едновременно - инвитро, осиновяване, донорство.

Положението е едновременно смешно и тъжно, и в двете посоки Дженкинс работи с деликатна интелигентност. Погледът й на жена помага за темата, вплетени са и лични спомени. В капана на биологичния натиск, през хладната рутина на процедурите, героите не забравят кои са и заради какви ценности са заедно. Между инжекциите и упойките Рейчъл и Ричард сравняват положението си с книги, филми и пиеси. Някога артистичният им и бохемски квартал сега е станал като в "Серпико". Хуморът и емпатията се сливат. Подобно на Алън, музиката е джаз и класическо пиано. До високия финал в простотата на един безмълвен кадър, с надежда и примирение.