Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
По отношение на изкуствата пандемията с COVID-19 удари най-силно онези, чиято природа е неразривно свързана с изпълнението на живо. Театърът беше принуден да напусне своята естествена среда - сцената, и да се пренесе на екрана. Голяма част от репертоарите и афишите на отменените фестивали се пренесе изцяло в матрицата на мрежата и виртуалното пространство се изпълни с всевъзможни театрални оферти. За едно живо изкуство подобно решение би могло да бъде единствено временно, тъй като ако и за в бъдеще представленията продължат да се превръщат по подразбиране в "дигитално съдържание", то няма да е далеч моментът, в който те изцяло биха престанали да бъдат представления.
Аудио-визуалните и дигиталните медии са територия, в която и театърът (като всичко останало) бива всмукан и асимилиран. Същинското предизвикателство към него е доколко ще съумее да съхрани или пренареди вътре в нея своята специфична идентичност. Тук карантинното "велико преселение" във виртуалното позволи на театъра да направи нещо, което досега не му се беше удавало с такъв голям ефект и размах - той отвори широко своя архив. Никога досега толкова много шедьоври от историята на най-новия театър (или от времето, в което спектаклите могат да се записват с камери) не са били така достъпни. Вярно, не в оригиналната си форма, но често напълно безплатно и с неочаквани предимства.
Италианският драматург, актьор, театрален и кинорежисьор Пипо Делбоно заедно със своята едноименна компания предоставя онлайн със субтитри на 7 езика (италиански, английски, френски, испански, португалски, полски плюс една постановка с допълнителни субтитри на румънски) четири от своите най-известни постановки. Те му носят голямо признание по международните фестивали, както и Европейската театрална награда "Нови театрални реалности" (2009). Делбоно е забележителен театрален визионер, който прониква в сърцата на публиката не само със своето освободено театрално въображение, но и с обезоръжаващата си откровеност.
Наред с напреженията и темите от съвременността той драматизира и своите най-дълбоки лични травми като живеенето с болестта СПИН и смъртта на своята майка. Подобно на виртуозите на италианското авторско кино Федерико Фелини и Паоло Сорентино, спектаклите на Пипо Делбоно са силно емоционални и бароково зрелищни театрални есета, в които документ и фикция, история и автобиография се претопяват и сливат. Вътрешната, висцерална интензивност на своята работа Делбоно наследява от великата хореографка Пина Бауш. Нейната прочута максима "Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи" той изразява с метафората, че за него театърът е като "топка в стомаха".
Когато през 2015 г. спектакълът "Орхидеи" гостува у нас на живо в рамките на МТФ "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", реакциите на публиката бяха въодушевени: поетът Владислав Христов го нарече спектакъл чистилище, а режисьорът Галин Стоев сподели, че истинските революции са възможни само в сферата на безпощадно-интимната честност. Сега "Орхидеи" е достъпен отново онлайн (и безплатно до 30 юни) наред с биографичния и вдъхновен от личната му борба със СПИН "Този див мрак". Могат да се видят и "След битката" с участието на Мариджа Маджипинто от трупата на Пина Бауш и музиката на Александър Баланеску, и последният сценичен опус на Делбоно "Евангелие".
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.