Ново място: Spoon
Откакто съществува явлението "масов туризъм", да си ресторант на търговска улица е предимство и недостатък
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В биографията на Ивайло Петков присъстват два безспорно успешни ресторанта: Chef's и Lazy. Извън щастливите им години на съществуване, достатъчно много на фона на средната продължителност на живота на ресторантите в България, другото общо между тях беше, че и двата се намираха на отдалечени места.
Първият Chef's беше в Пасарел, а Lazy - на Околовръстния. И в двата случая клиентите не просто се отбиваха, а пътуваха до тях, посещението им беше планирано събитие със задължителна резервация, а не спонтанно хрумване за "хапване набързо". Тъкмо обратното, при тези посещения ставаше дума за далеч по-приятното и интригуващо очакване за по-специално преживяване на по-далечно място. И, да, и в двата случая имаше лоялна клиентела. Феновете на кухнята на Lazy още си спомнят дивечовите терини, салатата с морски дарове, телешкия тартар или пушеното свинско бон филе. За други най-силната страна на Lazy са били десертите като суровия чийзкейк или тортата с праскови.
Днес Ивайло Петков с част от екипа на Lazy е с нов адрес и ново име - Spoon with background (заради колекцията лъжици, споделена във витрини и на други места из ресторанта).
Дневното меню се обявява предварително за предстоящата седмица, което е улеснение. Сред предложенията са супа от кокошка, миш-маш, чили кон карне, виенски шницел, винен кебап, лучена супа, пълнени чушки.
Основното меню е лимитирано и напълно достатъчно - супа и паста за деня, четири салати, две предястия и четири основни - патешко магре, телешко с картофен огретен, поркета със сушени домати, ризото и сос от горчица, десертът и сорбе или сладолед. Част от лоялните клиенти отново са тук и идват заради телешкия тартар, пастата със сепия или ризотото.
Но най-важната промяна е смяната на локацията, а тя е коренна: от полите на Витоша - на "Витошка".
Какво дава да си "на главната" на един ресторант? Ами, най-важното - дава клиенти. Там си пред и сред всички тях, на първа линия, и си не просто видим, а изложен на показ. Така от плещите ти автоматично отпада бремето на усилията да бъдеш забелязан. Но в общия случай, и така е в цял свят, откакто съществува явлението "масов туризъм", да си ресторант на голямата търговска улица е колкото предимство, толкова и недостатък. Мечтаните клиенти са анонимен човекопоток, който ще седне при теб, за да подвие крак след умората от зяпането, шляенето и шопинга. Потенциалните клиенти са и уикендните туристи, преобладаващата част от които искат да са сред останалите, на въздух, на питие, и порция пържени картофи напълно би ги задоволила.
"Витошка" в София не прави изключение от тази картина, но към нея трябва да добавим и допълнителната й тегоба да е сред най-крещящите примери на обезглавеното и обезглавяваното градско в града. И тук не бива да набеждаваме само тази улица, сведена до "стъргало" - от тази съдба не е пощаден нито един град или улица в България. Тук повечето бистра и ресторанти са вериги в неспирни битки и игри за всеки допълнителен квадратен сантиметър или стол. С една дума - за човекоместа. А това е най-лесният начин да превърнеш ресторанта си в идиотското, наследено от миналото наименование "заведение за обществено хранене".
Това е капанът, който стои пред Spoon with background - да се предаде на масовия вкус и да допусне той да диктува начина му на съществуване.
За резервации: 089 789 5325, бул. "Витоша" 14
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.