Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото - "Артистът"
Големите филми казват верни неща по красив начин. Mank (по Netflix) е украшението на кризисната за киното 2020 г., надскача конкретната си история със съвременни паралели, докосва вечни неща. Личен проект за Финчър по сценарий на починалия му преди двайсетина години баща, дългогодишен журналист.
Манк е приятелският прякор на Херман Дж. Манкевич (1897 - 1953), кореспондент на "Чикаго трибюн" в Берлин след войната, драматург и театрален критик за сп. "Нюйоркър". Бляскав саркастичен ум (наричат го "Волтер от Сентръл парк"), душа на всяка компания. В Холивуд след 1926 г. пише надписите и после диалозите на десетки комедии, включително и на Братя Маркс, по правило го няма в надписите. Но е в светските хроники с пияческите си и хазартни подвизи.
Заварваме го през 1940 г., отхвърлен и безработен, с равносметката: "Отдавна трябваше да съм направил нещо голямо." Гари Олдман е вездесъщ и незаменим в ролята. Голямото е едно телефонно обаждане от Орсън Уелс, кани го да напише сценария за дебютния му филм, който по-късно ще стане "Гражданинът Кейн". Манк е писал преди скечове за театъра на Уелс "Мъркюри". Условието, естествено, е Манк пак да го няма в надписите.
Финчър работи в дигитално черно-бяло, всеки пиксел е премислен. Илюзията е, че гледаме паралелен на "Гражданинът Кейн" филм от епохата, с долните гледни точки и дълбинния фокус, с бравурния субективен монтаж. Структурата е същата, с вклинени в настоящето парчета спомени. Те са за Манк като трагичен шут около "банкетната" маса на властта - медийна (Уилям Хърст и Луи Б. Майер ) и политическа (фалшиви кинопрегледи като първите "фейк нюз").
Властта е обречена на саморазруха, както е примерът с Кейн. Спасението за таланта е да остане верен на себе си, на инстинкта си за морал и истина. За да го има името ти в най-големия филм на всички времена.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.