Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото: "Гравитация"
Седмият режисьорски филм на Клуни The Midnight Sky е емоционално предупреждение за крехкостта на живота и цивилизацията, напомняне за ценностите, които трябва да бъдат пазени. Тонът му е елегичен, в унисон с днешното състояние на света. Показателно за това е празничната премиера по Netflix.
Основа е научнофантастичният роман "Добро утро, полунощ" (2016) на дебютантката Лили Брукс-Далтън, адаптиран от сценариста на The Revenant Марк Смит. Годината е 2049, апокалипсисът се е състоял, обявен като Събитието (The Event). Катастрофата е екологична и след човешка грешка въздухът не става за дишане, радиацията пълзи към Полярния кръг, където е обсерваторията на последния оцелял, ученият единак Августин (Клуни, с библейска брада). Заради работата е провалил единствената си истинска любов, от която има дъщеря, която не познава.
От ретроспекции, където в ролята е Итън Пек (внук на Грегъри), виждаме как той цял живот е търсил екзопланети като възможен втори дом за земляните. Открил е неизвестна луна на Юпитер, откъдето сега се връща кораб с вестта за намерен живот (реки, водопади под виолетовото небе, сцените са визуална поезия). На кораба е бременна астронавтка (Фелисити Джоунс), бащата е тъмнокожият командир на мисията, те не знаят, Земята е мъртва зона. Шансът да бъде продължено човечеството ляга върху Августин, през виелицата той трябва да стигне до надежден радар, да върне кораба обратно, към новата надежда.
Драмата на оцеляване върви в паралелен съспенс сред ледовете и в Космоса. Клуни използва актьорския си опит в "Соларис" и "Гравитация", преплита силните чувства с философски подтекст около самотата, края, скъсаните междучовешки връзки като част от апокалипсиса. Филмът е красив и тъжен, с една доза в повече холивудска тържественост при разделите и решенията.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.