Кино: "Още по едно"

Духът на Зорба и Казандзакис в скандинавски филм. Оригиналното датско заглавие - Druk, е с най-близък превод "Запой", Another Round е международното (в iTunes). Това е филмът на карантинната 2020 г. според Европейската филмова академия - награди за продукция, режисьор (Томас Винтерберг), актьор (Мадс Микелсен), сценарий (Винтерберг). Започва с мото от Киркегор и свършва с танц на брега.

На черен екран са думите: "Какво е младостта? Мечта. Какво е любовта? Съдържанието на мечтата." Точно мечтата е пречупена в героя на Микелсен. Намразил е живота си, носи го инерцията. За порасналите си синове вкъщи е станал "невидим". Красивата му жена (Мария Бонви), с постоянни нощни смени в болницата, го е отписала. Историята, която преподава в престижна гимназия, му е станала безразлична. Утеха са му тримата приятели, учители по физическо, музика и психология. И те с дефицита на нещо несъстояло се в животите им. Четиримата започват "научен" експеримент по хипотеза на реален норвежки психиатър (и филмов критик, Фин Скардеруд). Според нея човек се е родил с дефицит половин промил алкохол в кръвта, който трябва да бъде наваксван. Ежедневно.

И започват, само дневно пиене (като Хемингуей и Чърчил), с водка в бутилките минерална вода. Преоткриват живота, връщат си любовта и възхищението на близките и учениците. Но за кратко. Промилите растат в междинни надписи, иронията става черна. Появява се абсент, идват ексцесиите, катастрофите. Освобождаването минава в саморазрушение. Директното кино на Винтерберг държи камерата до лицата, следи личните катарзиси. Провалите са част от житейската игра, падането и после изправянето са част от пътя. Който е нищо без капка лудост. Без един танц на брега пред слисаните млади (преди актьорството Микелсен е танцувал модерен балет). Като онова бавно сиртаки на Зорба.