Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото: "Локдаун"
Странно, The Pink Cloud (оригинално A Nuvem Rosa) не се гордее с пандемичната си актуалност. Дебютът на бразилската режисьорка Юли Жербазе започва с "Всяка прилика с действителни събития е чиста случайност" и уточнява, че е писан през 2017 и заснет през 2019 г. Той е за мъж и жена на около 30, затворени в екстремен локдаун, на който не му се вижда краят.
Запознали се на купон предната вечер на сутринта чуват сирените. Всички трябва да се приберат по къщите и да затворят прозорците. Облакът на хоризонта убива за десет секунди. Само човеците, без животните. Не само в Бразилия, по целия свят. Джована (Рената де Лелиш) и Яго (Едуардо Мендонса) ще се виждат с други хора вече само в екраните и през прозорците.
Жербазе работи на притчово ниво, интересува се не от планетарния, а от личния апокалипсис. Трилърът е екзистенциален, в микрокосмоса на двойката. Можем ли да живеем без жив човешки контакт и как ни променя това. Сблъскани са примирението и бунтът срещу "новото нормално".
Защото обществата се адаптират, за отделния човек е трудността. Във филма правителството бързо организира снабдяване с дронове и вакуумни тръби до прозорците на всеки, потичат отново познатите блага на цивилизацията. Управниците са доволни, че няма обири и отвличания, телевизиите започват да правят "розови" шоута. Но какво става с вътрешните дефицити, къде са щастието и свободата? Двамата пробват да играят роли, минават приз виртуални изневери и бягства, опитват се да излъжат ситуацията. За кратко.
Филмът сблъсква рационалния подход на мъжа и чувствения на жената. Ненатрапчиво и с елегантно водене на акцентите в камерната драма избира нейната страна. Показателна е реакцията на Яго и Джована на есето, което десетгодишният им син пише в онлайн обучението си - "100 причини да обичам облака". Ще сме готови ли за така спусната тема и за пандемията?
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.