Кино: "Смъртта може да почака"

No Time to Die припомня ефикасно и разточително (в цели 163 минути) съставките на мита, за да ги взриви накрая. Роден на хартия от Ян Флеминг през 1953 г., с първи филм от 1962 г., "007, специалният агент на Нейно величество с лиценз да убива" отдавна бе анахронизъм във времето. С навиците си, отношението към жените, безразборното насилие и черно-бялата си идеология, в която премахването на един свръхзлодей оправяше света. Бонд 25 слага край на тази ера, отваря хоризонт за преизмисляне на героя.

Преминаването на проекта от ръцете на артиста Сам Мендес ("Скайфол", "Спектър") в тези на добрия занаятчия Кари Фукунага ("Истински детектив") е динамизирало гонитбите и стрелбите, но е отнело от драмата в интимните моменти. Тежестта там е останала на (до един) добрите актьори. Визията е пулсираща (операторът на La La Land Линус Сандгрен), общите планове са платна, които се запечатват.

Традициите падат една по една. Отварящият кадър със силуета на Бонд през дулото на пистолета вече не е обагрен с разливаща се кръв. Равностойни на Бонд като бойни умения и "затапващи" реплики са всички жени около него. Психиатърката Маделин Суон (Леа Сейду) от "Спектър" е с право на важен изстрел, драма в детството, движеща сюжета и финалните думи на филма. Тъмнокожата Номи (Лашана Линч) е новият агент с лиценз "007", рамо до рамо са във финалната мисия. Начеващата агентка Палома (Ана де Армас) вкарва повече хумор в боя от самия Бонд.