Кино: "Силата на кучето"
Уестърн на чувствата и тайните желания от Джейн Кампиън, с Бенедикт Къмбърбач и Кирстен Дънст
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото: "Планината Броукбек"
The Power of the Dog (в Netflix) вече е със "Златен глобус" в категорията за драма на годината. Психологически уестърн с модерен и еманципиран дух, преобръщащ жанра. Написан и режисиран от новозеландката Джейн Кампиън, визуален стилист с компактен идеен свят през гледната точка на жената. Мостовете и препратките към шедьовъра й "Пианото" са преки, макар действието да е в сърцето на Америка.
Заглавието е библейски цитат, визира силата, с която трябва да браним хората, които обичаме. Сюжетната рамка е от роман от 1967 г., авторът му Томас Савидж сам е израснал в ранчо и е поддържал скрита връзка с мъж през годините на брака си. Времето е около 1925 г., първите коли вече сменят конете в прериите и планините на Монтана (снимано е в девствената красота на Нова Зеландия).
Двама братя, различни като Каин и Авел, стопанисват ранчо в старите традиции. С груби каубои за помощници и животинските подробности в близък план. Големият брат (Бенедикт Къмбърбач), с лице, лъщящо от пот, жестокост в погледа, думите и действията, командва физическия труд. Той е "дивото" на Запада, мачо идеалът. Другият брат (Джеси Племънс), бавен на думи и мисли, понася постоянното "шишко" и подигравките му, движи бизнеса с костюм, дори когато язди. Той е спокойната сила на нахлуващата цивилизация, краят на старите времена.
Между тях застават крехка вдовица (Кирстен Дънст), влязла в дома като съпруга на спокойния брат, и нейният чувствителен син, студент по медицина, външно безплътен (Коди Смит-Макфий), но с изненадваща вътрешна сила. Дуелът става на воли, ревности, вини и угризения. Мачо идеалът се оказва броня, скриваща ранима идентичност. Уестърн без изстрели, но с равен съспенс от усета на Кемпиън да гради и сблъсква психологии през поетични детайли. С мистерия до финала, под хипнотизираща музика (Джони Грийнууд от "Рейдиохед") и хладните в безмълвието си пейзажи на оголения до съставките си мит. Никога вече същият.
3 коментара
филмът е меко казано отвратителен и невероятна загуба на време
Доста отегчителен филм, самоцелен и скучен. Подозирам, че Джейн Кемпиън е имала фантазия да види Бенедикт разсъблечен. Друго нищо не би могло да оправдае двата часа отегчение.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.