Ревю

Кино: "Петя на моята Петя"

Идеализирана драма на съзряването и неконформизма по житейския пример на Петя Дубарова

Кино: "Петя на моята Петя"
Кино: "Петя на моята Петя"
Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Маймуна"

Отложената с почти две години премиера е игрален дебют на Александър Косев, познат като комедиен актьор от "Клиника на третия етаж", снимал междувременно популярни сериали ("Дървото на живота", "Откраднат живот", "Връзки").

Заглавието е от разказ на Петя Дубарова, оставила неочаквано зрели стихове, останала завинаги на 17 след шепа хапчета, запомнена като "златното дете на българската поезия" (Веселин Андреев). Филмът на Косев е развълнуван (сценаристки Нели Димитрова и Валентина Ангелова) прочит на мита "Дубарова", различен от обичайния цинизъм на филмите в училищна среда от последните години, с повече старомоден сантимент.

Петя днес е ученичка в 11 клас на елитна бургаска гимназия, естествен лидер и с тайна тетрадка стихове, в ролята изразителна и витална Александра Костова. С велосипеди по крайбрежната алея, в синьото лято на града, с вярната тайфа приятели (Ясен Атанасов, Алена Вергова, Мартин Методиев). Облаците над нея се струпват с мелодраматична гъстота. Родителите й сервират, че вчера са се развели, уж идеалният й баща (Орлин Павлов) получава "предател" в очите. В първия учебен ден гимназията получава за директор "манипулативен ерудит" (Юлиан Вергов). Скейтърът в тайфата е блъснат от камион и остава в инвалидна количка.

Съкрушена, Петя е в свободно падане в студените води на фаталния и за Петя Дубарова декемврийски ден. Животът й минава на лента и в разговори извън времето с другата Петя (вярна Алиса Атанасова), мъдра и иронична. Какво става с таланта, когато срещне бездушие. Какво става с различния и каузите му, срещу стената на Системата.

Финалният лист, оставен от Дубарова, със силните думи "Измамена. Младост.", е честна рамка на филма. Но той не стига до по-дълбоката драма отвъд тях, остава на нивото на поетичния патос, с кадри импресии и натрапчиво тъжна симфонична музика (Георги Стрезов). Онази Петя искаше повече: "И искам, как искам след моя живот / пак някой да трепне, внезапно спасен." Трепването тук е замъглено в сантимент.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал