Кино: "Блаженият" на Станимир Трифонов

Трифонов прави филми със здрави сюжети и силни страсти. Вълнението на зрителя го интересува. Историята е "индивидуализирана" в съдбите на героите му. Така е в една от най-успешните български екранизации, сериалът "Хайка за вълци" (2000). Трифонов продължава линията на класическия романен разказ в киното ни, в традициите на Въло Радев и Никола Корабов. "Блаженият" е стъпка по този път.

Основа е повестта "Боби Блажения и Другия американец" (2015), написана сочно и по границата на въображаемото и мистичното от Емил Андреев. Историческата рамка и прототипи са действителни. Боби е "кроткия луд" на град Лом, религиозен до святост, разнася вестници с колелото си. Андреев го среща, докато е журналист в местния вестник. "Американеца" е Джон Ф. Кенеди като млад студент, минал през Лом на път от Виена за Истанбул през август 1939 г., нощувал в местния хотел "Солун". Оттук започва "романизирането", в издържан ретро стил и с неизбежните печати на мелодрамата и сензацията.

Боби (знаменателен дебют на Александър Тонев) е син на заможни аптекари, саможив и отнесен, има видения в бъдещето, бог му се явява като разноцветни пеперуди. Детската любов Екатерина (Лорина Камбурова, за първи и последен път в киното ни, трагична загуба) става и тази на живота му. Бедно момиче с амбиция и власт над мъжете. Тя му се предлага, той отказва, за да не омърси високото чувство. Праведникът и Грешницата, които жестокото време разделя.